Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2920 от 14.05.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 6257/2024
Вид
Решение № 2920
Подписан
14.05.2025
В сила
14.05.2025
Състав
Виолета Йовчева, Мариана Георгиева, Димитър Ковачев

Цитирани разпоредби

  • чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 200, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 202 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 193 · Закон за водите
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 14 · Закон за местните данъци и такси

РЕШЕНИЕ

№ 2920 гр. София, 14.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Г.а

Димитър Ковачев при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Мариана Г.а Въззивно гражданско дело № 20241100506257 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.

С решение от 12.12.2023г., постановено по гр.д. № 13357/2023г. на СРС, ГО, 90 състав, са уважени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от “СОФИЙСКА ВОДА” АД срещу П. Г. К. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за установяване съществуването на следните вземания: за сумата от 582, 32 лева – главница за доставени и потребени количества вода в периода от 28.07.2020г. до 25.09.2022г. ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК и за сумата от 12, 03 лева – мораторна лихва върху главницата за периода от 28.08.2020г. до 25.09.2022г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 70122/2022г. по описа на СРС, ГО, 90 състав. Със същото решение са отхвърлени предявените искове, както следва: иска за главница – за разликата над сумата от 582, 32 лева до пълния предявен размер от 1 169, 55 лева и иска за обезщетение за забава – за разликата над сумата от 12, 03 лева до пълния предявен размер от 24, 05 лева.

1

Срещу решението, в частта, в която са уважени предявените искове, е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника П. Г. К., в която са изложени оплаквания за допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи и за нарушение на материалния закон. Конкретно се поддържа необоснованост на изводите относно наличието на облигационно правоотношение по доставка на процесните услуги, както и за реална доставка на същите услуги в претендирания от ищеца обем и стойност. Излага, че ищцовото дружество е нарушило установения в Наредба № 4 ред за отчитане на потреблението на вода между отделните етажни собственици, както и клаузата на чл. 21, ал. 1 от Общите условия. Сочи, че по делото не са представени карнети за отчитане на водомера в съответствие с нормативните изисквания, поради което не е доказана реална доставка на студена вода в имота. Релевира доводи, че приетото в първоинстанционното производство заключение на съдебно-техническа и счетоводна експертиза не следва да се кредитира, доколкото е изготвено въз основа на едностранно съставени от ищеца документи, които не са приложени по делото. Оспорва се наличието на облигационно правоотношение между страните, като се излагат съображения, че не са представени доказателства за титулярството в правото на собственост върху процесния имот. Счита, че справката от Агенцията по вписванията, както и писмото относно подадената данъчна декларация по чл. 14 от ЗМДТ не установяват този факт в условията на пълно и главно доказване. По тези съображения е направено искане за отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на друго, с което предявените искове да се отхвърлят в цялост.

Въззиваемата страна “СОФИЙСКА ВОДА” АД не изразява становище.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно и допустимо. По изложените във въззивната жалба оплаквания срещу правилността му, настоящият съдебен състав приема следното:

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК иск с правно основание чл.

2

79, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 193 ЗВ, вр. с чл. 8 от Наредба № 4 от 14.09.2004 год. за условията и реда за присъединяване на потребители за ползване на водоснабдителни и канализационни системи и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за установяване съществуването на вземане в полза на ищеца, представляващо стойност на потребени ВиК услуги и доставена вода за периода от 28.07.2020г. до 25.09.2022г. в имот, находящ се в гр. София, жк “*********, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане.

В правилно приложение на правилата за разпределение на доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 от ГПК е прието, че основателността на предявения иск се предпоставя от установяването на следните факти: 1/. валидно възникнало облигационно правоотношение за предоставяне на ВиК услуги в процесния имот срещу заплащане на определена цена; 2/. реално предоставяне на услугите в количеството и на стойност, равняваща се на претендираното вземане; 3/. ползване на предоставените услуги от ответника.

Съгласно чл. 193 от Закона за водите, обществените отношения, свързани с услугите за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, при спазване на изискванията на този закон. Според разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, водоснабдителните и канализационните /ВиК/ услуги са тези по пречистване и доставка на вода за питейно-битови, промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от имотите на потребителите в урбанизираните територии /населените места и селищните образувания/, както и дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и канализационните системи, включително на пречиствателните станции и другите съоръжения. В § 1, т. 2 от ДР на закона се съдържа легална дефиниция на понятието „потребители на ВиК услуги, като съгласно б. „а“ от посочената разпоредба това са юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги, а според б. “б” от нормата – това са юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажна собственост В разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 год. за 3 условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи е указано, че потребители на услугите ВиК са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради етажна собственост. Получаването на тези услуги се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика /собствениците/ на ВиК системи и от съответния регулаторен орган, които общи условия влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централен ежедневник – чл. 8, ал. 1 и 3 от Наредбата.

Следователно, нормативната уредба - Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и Наредба № 4 от 14.09.2004г., предвижда качеството "потребител" на ВиК услуги да възниква единствено по отношение на определена категория лица - носители на вещни права или концесионно право, като никакви други облигационни правоотношения на договорно или извъндоговорно основание, включващи в съдържанието си фактически възможността да се държи съответния обект, присъединен към водоснабдителната и канализационна мрежа, не могат да обосноват възникване на правоотношение с оператора на ВиК мрежата, а са относими единствено в отношенията между собственик/титуляр на ограничено вещно право или концесия и лицето, което фактически ползва имота. Нормата на чл.

8 от Наредбата не установява императивен характер на задължение за сключване на писмен договор, като условие за действителност на договора за предоставяне на ВиК услуги, като не съществува съмнение, че публично известните Общи условия /чл. 8, ал. 1 от Наредбата/ обвързват сочените в чл. 3 от Наредбата лица и по сключен неформален договор за предоставяне на ВиК услуги /в подкрепа на неформалния характер на договора за предоставяне на ВиК услуги на заварени от действието на Наредбата потребители, са нормите на § 1, т. 2 и § 3, т. 1 от ДР на същата/.

По делото е представена справка за лицето П. Г. К., ЕГН **********, от Служба по вписванията – София за периода 01.01.1998г. – 23.08.2022 г. относно вписванията, отбелязванията и заличаванията по персонална партида № 1016880, от която се установява, че на 11.01.2019г. е вписана възбрана върху процесния имот със страни /длъжници/ - Д.Т. К.а и ответникът П. Г. К., като няма последващи вписвания в регистъра за прехвърляне на правото на собственост или учредяване на право на ползване в полза на друго лице. В 4 тази връзка, с оглед наведените от ответника възражения, следва да бъде посочено, че същият не е оспорил верността на вписаните в справката обстоятелства. Отразените в справката факти не са оспорени от ответника /твърдението, че е негодно доказателство не е равнозначно на оспорване на вписаните в нея данни/. В допълнение, вписаните в регистъра данни се отчитат от съда като достоверни, доколкото съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба № 2 от 21.04.2005 г. за воденето и съхраняването на имотния регистър, последният е система от данни за недвижимите имоти на територията на Република България, за тяхната индивидуализация, собствениците, носителите на други вещни права, ипотеки, възбрани и други права, предвидени в закон, а в ал. 2 е уточнено, че имотният регистър показва състоянието на посочените в ал. 1 обстоятелства след последното вписване и дава възможност да се проследят хронологично промените във вписаните обстоятелства, както и вписаните актове.

В първоинстанционното производство като доказателство е прието и писмо от СО, Дирекция "Общински приходи", Отдел "ОП-Искър", според което в информационната система на "ОП – Искър" за периода от 28.07.2020г. до 25.09.2022г. и въз основа на подадена декларация по чл. 14 от ЗМДТ като данъчно задължено лице за процесния имот са вписани Д.Т. К.а – за ½ ид. част и ответникът П. Г. К. – за ½ ид. част. Посочените в това писмо обстоятелства не са оспорени от ответника по реда на ГПК, нито същият е ангажирал доказателства за опровергаване на вписаната информация.

Като е съобразил доказателствата по делото в съвкупност, включително извънсъдебното признание на ответника пред органите на данъчната администрация на СО, СРС законосъобразно и в съответствие с действащата уредба е достигнал до извод, че ответникът има качеството "потребител" на В и К услуги по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги за процесния имот. Предвид липсата на други доказателства, съдът обосновано е направил извод, че през исковия период ответникът е титуляр на правото на собственост на ½ ид. част от имота. Този извод се налага и при съобразяване на следното:

Титулярството в правото на собственост върху имота обосновава възникването на облигационно правоотношение между страните по договор за доставка на ВиК услуги при публично известни Общи условия. Следва да се 5 има предвид, че предмет на предявения иск не е спор за собственост върху имот, поради което непредставянето на нотариален акт за признаване или за прехвърляне на вещни права върху имота, не обосновава извод за неоснователност на предявения иск. В случая е предявен иск за реално изпълнение на договорно задължение за заплащане на цена на доставена и потребена в имота вода и ВиК услуги, при заявени от ищеца твърдения за съществуването между страните на презюмиран договор, възникнал с оглед качеството на ответника - собственик на водоснабдения имот. Ето защо ангажираните писмени доказателствени средства са достатъчни за формиране на извод относно възникването на облигационно правоотношение между ищеца и ответника по договор за доставка на ВиК услуги за процесния период.

Количеството на доставените в имота за исковия период услуги – доставка на вода с питейни качества, отвеждане на използваната вода и пречистване, се установява въз основа на приетото в първоинстанционното производство заключение на комплексна техническа и счетоводна експертиза, което преценено по реда на чл. 202 от ГПК следва да се кредитира като пълно и обосновано. Същото е изготвено въз основа на представените по делото доказателства, както и на допълнително изисканите от вещото лице фактури, електронния карнет по партидата и обобщена справка на фактурите с начислени водни количества. От заключението се установява, че процесният имот е водоснабден, като отчитането на потреблението е било извършвано въз основа на монтирани два водомера. Същите били подменени с нови на 16.05.2022г. поради изтекла метрологична годност на старите водомери. При изслушването си в съдебно заседание вещото лице е пояснило, че водомерите са били отчитани на три месеца в съответствие с установеното в чл. 21, ал. 2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги от „Софийска вода“ АД, включително са налице данни и за самоотчет. Предоставените от ищеца ВиК услуги за процесния период са 402, 769 куб.м. вода, чиято стойност е 1 164, 63 лева, определена в съответствие с утвърдените от КЕВР цени.