Решение № 5666 от 10.04.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5666 гр. С., 10.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: С.А В. НАВУЩАНОВА при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА като разгледа докладваното от С.А В. НАВУЩАНОВА Гражданско дело № 20221110108603 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

Предявени са от ищеца „Т. С.” ЕАД обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване спрямо ответниците С. Е. Ф. и Л. Ф., че всеки от тях дължи на ищеца при условията на разделна отговорност, в качеството на наследник на С.М.Г. следните суми: С. Е. Ф.- сумата от 635,77 лв. главница за топлинна енергия за периода от 01.05.2013г. до 30.04.2015г., ведно със законна лихва от 31.08.2017 г. до изплащане на вземането, лихва върху главницата за топлинна енергия в размер на 150,73 лв. за периода от 15.09.2014г. до 23.08.2017г. , за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 10.09.2017 г. по ч.гр.д. № 60394/2017 г. по описа на СРС, 36 състав и Л. Ф. - сумата от 635,77 лв. главница за топлинна енергия за периода от 01.05.2013г. до 30.04.2015г., ведно със законна лихва от 31.08.2017 г. до изплащане на вземането, лихва върху главницата за топлинна енергия в размер на 150,73 лв. за периода от 15.09.2014г. до 23.08.2017г. , за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 10.09.2017 г. по ч.гр.д. № 60394/2017 г. по описа на СРС, 36 състав.

Ищецът твърди, че между него и наследодателя на ответниците било налице облигационно отношение, възникнало въз основа договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи обвързвали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Твърди, че е доставял топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ж.к. „Х..С., бл., вх, ап., аб. №., чиято цена не 1 била заплатена в предвидения в общите условия срок. Поради което моли да бъде признато за установено, че ответниците дължат на ищеца процесните суми, като претендира и разноски по производството.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците оспорват предявените искове като неоснователни. Оспорват да е налице облигационна връзка между страните, както и за процесния период ищецът реално да е доставял топлоенергия до процесния имот в посочения в исковата молба размер и на посочената цена. Не се оспорва обстоятелството, че са собственици на процесния имот. Релевират възражение за изтекла погасителна давност на вземанията. Поради което молят съда да отхвърли предявените искове, като претендират и присъждане на разноски.

Конституирано е трето лице-помагач на ищеца - „МХ. Е.“ ООД, е взело становище по делото за основателност на предявените искове.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на 235 ГПК, установи следното от фактическа страна следното:

С доклада по делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства включени във фактическия състав на спорното право: че ответниците са собственици на процесния имот, при посочените от ищеца квоти.

По иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответниците е да докажат, че са погасили претендираните вземания.

По иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.

В тежест на ответниците е да докажат погасяване на дълга на падежа.

По възражението за изтекла погасителна давност ищецът следва да докаже наличието на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давностния срок.

От представения Договор от 17.09.2002 г., се установява, че е налице договор между ищеца и потребителите в сграда ЕС с адрес гр. С., ж.к. „Х..С., бл., вх, съгласно който страните приемат ищеца да извършва услуга дялово разпределение на топлинна енергия. Представен е протокол за проведено ОС на ЕС от 08.08.2002 г. за избор на фирма за отчитане на изразходвана топлинна енергия и поставяне на уреди за топлинно отчитане, вкл. видно от който в списъка на присъстващи, за ап.6 е отбелязан 2 ответника.

Представени са Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от ответника на потребители в гр.С., в които са уредени правата и задълженията на страните при продажба на топлинна енергия за битови нужди.

Според заключението на вещото лице инж. Б. С. В. – Т. по допуснатата съдебнотехническата експертиза, което не е оспорено от страните и съдът приема като обективно, безпристрастно и компетентно дадено, дяловете за отопление на процесния имот и сградна инсталация са били изчислени в съответствие с правилата на действащата нормативна уредба. По данни на ФДР в процесното жилище е имало 2 монтирани отоплителни тела, съответно са монтирани 2 топлоразпределители. За процесния период фирмата за ДР е отчитала уредите в имота. По данни на ФДР в имота се е ползвала топла водаи поради липса на водомери, разходът за топла вода се изчислява на 2 бр. потребители при норма 140 литра на потребител на денонощие, съгласно НТ чл. 69, ал. 2. Сумите за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, са изчислени в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. и Методиката към нея. Методиката за дяловото разпределение е приложима до отмяната и с влязъл в сила съдебен акт. От заключението на съдебно– техническата експертиза, се установява, че стойността на потребената топлинна енергия за процесния период е в размер на 2509,98 лева. Вещото лице е установило и че общия топломер в абонатната станция, който отчита топлоенергията, е преминал метрологична проверка от лицензирана лаборатория. Следва да се отбележи, че претендираните вземания от ищеца не се установяват единствено на база воденото от ищеца счетоводство и представените от него частни документи, а въз основа на изводите, направени в заключението по СТЕ, което е обективно и компетентно изготвено.

Към посочената по-горе сума следва да се добавят дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение, които съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на договорите между „Т. С.” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение. Отделно от това, по делото не се доказа ответникът да е възразил срещу извършеното дялово разпределение в установените срокове.

От приетото заключението на вещото лице А. Т. по изготвената съдебносчетоводната експертиза, което съдът цени като обективно, безпристрастно, съответно на събраните доказателства и компетентно дадено, се установява, че за всеки 3 отоплителен сезон е издавана една обща фактура за реално потребена топлинна енергия, чиято стойност се е формирала от сумите по прогнозните данни увеличена или намалена с изравнителната сметка. След съобразяване на корекциите на сумите, съгласно данните на третото лице-помагач и вземайки предвид извършени прихващания, съгласно общите условия на ищеца, вещото лице констатира, че стойността на реално консумираната топлинна енергия за процесния период е 2509,89 лева, а таксата дялово разпределение е в размер на 33,18 лева.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира от правна страна следното:

Предявен е положителен установителен иск по реда на чл.422 ГПК, с правно основание вр. чл. 150, ал.1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД с който се иска да бъде признато за установено, че ответниците дължат суми за ползвана топлинна енергия, за които суми има издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 60394/2017 г.

За да бъде уважен главният иск, следва да са налице следните материални предпоставки: 1. наличието на действително правоотношение (валидно сключен) по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и ги е предал на потребителя (т.е. следва да бъде доказано доставено количество топлинна енергия, качеството на потребител на топлинната енергия на ответника) и 2. продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.

Във връзка с твърденията на страните, ищецът следва да докаже, че ответника има качеството потребител на топлинна енергия за процесния обект, че е доставено твърдяното количество топлинна енергия за процесния обект в процесния период. Във връзка с твърденията, че за процесния имот била начислена сума за топлинна енергия по прогнозни месечни вноски за дялово разпределение, следва да установи наличието на договор между ищеца и потребителите в сградата, както и да установи размерът на начислените прогнозни месечни вноски, вкл. изравнителните сметки за тях на база реален отчет. Във връзка с направеното оспорване от страна на ответника, ищецът следва да установи, че цитираните общи условия са влезли в сила, съобразно чл.150, ал.2 ЗЕ.

С доклада по делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства включени във фактическия състав на спорното право: че между страните съществува облигационна връзка по повод на договор за доставка на топлинна енергия, по силата на която ищецът е доставил до топлоснабдения имот ползван от ответниците топлинна енергия.

В този смисъл, съдът прие за доказано, че ответниците имат качеството на потребител по см. на пар.1, т.2а от ДР на ЗЕ. Поради това настоящия спор се 4 концентира върху размера и стойността на доставеното количество топлинна енергия и дали вземането е погасено по давност.

Съдържанието на договора за доставка на топлинна енергия е уредено в Общите условия в сила от 12.04.2014 г., утвърдени от ДКЕВР, които обвързват ответниците, като съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на топлопреносното предприятие.

По отношение на размер на доставеното количество топлинна енергия, съдът кредитира заключението на вещото лице по СТЕ. В този смисъл, съдът приема, че ищецът е доказал доставяне на топлинна енергия за процесния период в посочените в исковата молба размери.

По отношение на исковете по чл.86 ЗЗД:

В чл. 33, ал.1 от Общите условия от 2014 г. на ищеца е предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 30–дневен срок от датата на публикуването на фактурите на интернет страницата, като след изтичане на 30дневния срок се начислявало обезщетение за забава в размер на законната лихва, ако не са платени в срок. С доклада по делото е указано на ищеца, че не сочи доказателства за изпадане на длъжника в забава и в рамките на указания от съда срок същият не е представил доказателства в тази насока, поради което акцесорния иск по чл.86 ЗЗД за лихва за забава върху главницата за топлинна енергия следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

По наведеното възражение на ответниците за изтекла погасителна давност, съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на заявлението по чл.