Решение № 480 от 01.12.2025, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 480 гр. Плевен, 01.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ

Членове:

ТАТЯНА Г. БЕТОВА

СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВАКОВАЧЕВА като разгледа докладваното от СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-КОВАЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20254400500971 по описа за 2025 година Производството е по чл.435, ал.2, т.7 от ГПК.

Изп.д. №1001/2024 г. по описа на ЧСИ Ц. Н. е образувано на 30.04.2024 г. по молба на „ТИ БИ АЙ БАНК“ЕАД-гр. София срещу В. Е. П., с ЕГН:

********** въз основа на изп. лист от 01.02.2024 г., издаден по ч.гр.д.

№453/2024 г. на Плевенски Районен съд за събиране на общо 4 673.46 лв., в т.ч.: 3 724.65 лв. – главница, ведно със законната лихва, считано от 29.01.2024 г. до окончателното заплащане; 520.10 лв. – договорна лихва за периода от 05.07.2023 г. до 30.11.2023 г.; 190.01 лв. – обезщетение за забава за периода от 05.07.2023 г. до 17.01.2024 г.; 88.70 лв. – разноски за ДТ и 150 лв. – разноски за юриск. възнаграждение. С молбата се претендират още 150 лв. – разноски за юриск. възнаграждение във вр. с образуването на изп. дело.

В покана за доброволно изпълнение изх. №16114/06.06.2024 г., връчена на В. Е. П. на 12.06.2024 г., е посочено, че задължението му по изп. д.

№1001/2024 г. възлиза на общо 2 755 лв., като включва: неолихвяема сума 1 098.81 лв. /520.10 лв. – договорна лихва за периода от 05.07.2023 г. до 30.11.2023 г. + 190.01 лв. – обезщетение за забава за периода от 05.07.2023 г. до 17.01.2024 г. + 88.70 лв. – разноски за ДТ + 150 лв. – разноски за юриск. възнаграждение по изп. лист + 150 лв. – разноски за юриск. възнаграждение за образуване на изп. дело/; главница 3 724.65 лв.; законна лихва върху главницата, начислена от 29.01.2024 г. до 06.06.2024 г., в размер на 184.05 лв.;

1 такси и разноски до момента 506.60 лв.; такса по т.26 от ТТРЗЧСИ с вкл. ДДС в размер на 571.54 лв.; присъединени публични държавни вземания в размер на 696.04 лв., съгласно у-ние №150372402457746/14.05.2024 г. на НАП.

В хода на производството на мястото на „ТИ БИ АЙ БАНК“ЕАД-гр.

София като взискател е конституирано „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ЕООД-гр.

София.

С постановление от 09.10.2025 г. на ЧСИ Ц. Н. на основание чл.433, ал.1, т.2 от ГПК е прекратено производството по изп.д. №1001/2024 г., поради погасяване изцяло на задължението, вкл. всички такси и разноски към ЧСИ.

Постановлението е връчено на длъжника В. Е. П. на 10.10.2025 г. и на 13.10.2025 г. той е поискал да му бъде изготвена сметка за размера на дълга.

Видно от сметка изх. №34309/15.10.2025 г., дълга на В. Е. П. по изп.д.

№1001/2024 г. на ЧСИ Ц. Н. включва:

1. по изп. лист от 01.02.2024 г., издаден по ч.гр.д. №453/2024 г. на Плевенски Районен съд – общо 5 701.74 лв., в т.ч.:

1.1. 3 724.65 лв. – главница;

1 . 2 . 878.28 лв. – законната лихва върху главницата, считано от 29.01.2024 г. до окончателното заплащане на 10.10.2025 г.;

1 . 3 . 520.10 лв. – договорна лихва за периода от 05.07.2023 г. до 30.11.2023 г.;

1.4. 190.01 лв. – обезщетение за забава за периода от 05.07.2023 г. до 17.01.2024 г.;

1.5. 88.70 лв. – разноски за ДТ и

1.6. 150 лв. – разноски за юриск. възнаграждение.

1.7. 150 лв. – разноски за адв. възнаграждение за образуване и водене на изп. дело.

2. такси и разноски по изп. производство, съгласно ТТРЗЧСИ – общо 1 511.75 лв., в т.ч.:

2.1. 630.42 лв. – такса по т.26 от ТТРЗЧСИ;

2.2.132 лв. – такса по т.12 от ТТРЗЧСИ;

2.3. 36 лв. – такса по т.13 от ТТРЗЧСИ;

2.4.89.33 лв. – такси по т.31 от ТТРЗЧСИ.

2.5. други такси по т.1, 3, 4, 5, 9, 11 от ТТРЗЧСИ.

Сборът от сумите по т.1 и т.2 от сметката е 7 213.49 лв.

В сметката не са включени публичните държавни вземания в размер на 696.04 лв., съгласно у-ние №150372402457746/14.05.2024 г. на НАП.

Видно от сметката е още, че длъжникът е платил общо 6 522.88 лв., като е прието, че с тази сума е погасено задължението по изп. лист и таксите към ЧСИ.

2

На 17.10.2025 г. длъжникът В. Е. П. е подал жалба по чл.435, ал.2, т.7 от ГПК – срещу определените в сметката от 15.10.2025 г. такси и разноски по изп. дело.

Чрез проверка относно редовността на жалбата при съответно прилагане на чл.436, ал.4 във вр. с чл.260, 261 и 262 от ГПК , както и относно допустимостта на жалбата, предвид лимитативните възможности, визирани в чл.435 от ГПК, Плевенски Окръжен съд установи следното:

Жалбата в частта й по т.1 и т.2 е недопустима, защото:

ГПК ограничава възможността за обжалване на действията на съдебния изпълнител, като я свежда до лимитативно изброени актове, подлежащи на обжалване от лимитативно определен кръг лица и на лимитативно посочени в закона основания.

Съгласно чл.435, ал.2, т.7 от ГПК, длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението, като тези з а юриск. възнаграждение във вр. с образуването на изп. дело /които погрешно в сметката за дълга са посочени като разноски за адв. възнаграждение/, са му станали известни още при връчването на поканата за доброволно изпълнение на 12.06.2024 г.

Съдът намира, че длъжникът е следвало в 2-седмичен срок от връчване на поканата за доброволно изпълнение да възрази срещу размера на разноските за юриск. възнаграждение във вр. с образуването на изп. дело, но не го е сторил. Поради това жалбата в частта и по т.1 като просрочена е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Дори и да беше допустима жалбата в тази й част, би била неоснователна, тъй като сумата от 150 лв. не е прекомерна, а даже е под ориентира, посочен в чл.10, т.1 от Наредба №1, на която се позовава жалбоподателят.

Съдът намира, че длъжникът не може да възразява по реда на чл.435, ал.2, т.7 от ГПК срещу размера на направените в заповедното производство разноски за юриск. възнаграждение в размер на 150 лв., присъдени с изп. лист.

Поради това жалбата в частта и по т.2 поради липса на предмет /какъвто биха били разноски, направени в изп. производство/ е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.

Жалбата в частите й по т.3 – т.5 е допустима, но неоснователна, защото:

Съдът намира, че жалбата в частта и по т.3 е неоснователна, защото таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ е определена правилно – според размера на дълга.

Съгласно т.26, б.“в“ от ТТР към ЗЧСИ, за изпълнение на парично вземане в размер от 1 000 лв. до 10 000 лв. се събира такса върху събраната сума, както следва: 100 лв. + 8 на сто за горницата над 1 000 лв. В случая дълга възлиза на общо 6 397.78 лв., като включва: паричното вземане по изп. лист от 01.02.2024 г., издаден по ч.гр.д. №453/2024 г. на Плевенски Районен съд – 5 701.74 лв. и публичните държавни вземания – 696.04 лв. Дължимата за този дълг такса по 3 т.26, б.“в“ от ТТРЗЧСИ е 531.82 лв. без ДДС или 638.18 лв. с ДДС. Тази пропорционална такса не се внася авансово от взискателя, съгласно т.29, б.“б“ от ТТР към ЗЧСИ. Още в призовката за доброволно изпълнение се вписва дължимия размер на таксата по т.26, защото тя се следва дори и длъжникът да изпълни доброволно. Следва да се отбележи, че нейният размер варира в хода на изпълнението и че той се определя окончателно в края на производството.

Жалбата в частта и по т.4 е неконкретна и неаргументирана, но съдът я намира за неоснователна, тъй като по изп. дело са направени множество справки за проучване имущественото състояние на длъжника и са връчени множество съобщения и уведомления, които действия са удостоверени стойностно със сметки по чл.79 от ЗЧСИ на стр.73, 74, 97, 98, 138, 154, 162, 166, 179, 180, 184 от изп. дело за повече от 1 511.75 лв.

В обясненията си по жалбата ЧСИ Ц. Н. сочи, че неправилно длъжникът счита, че таксата по т.12 е за опис на имущество и че е в размер на 132 лв.

Съдът също констатира, че таксата по т.12 е за изготвяне на сметка за размера на дълга и че е определена в размер на 36 лв. с ДДС – както предвижда ТТРЗЧСИ. Това прави жалбата и в частта и по т.5 неоснователна.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като НЕДОПУСТИМА жалба

/възражение/ вх. №108995 от 17.10.2025 г., подадена от В. Е. П., с ЕГН:

********** – длъжник по изп.д. №1001/2024 г. по описа на ЧСИ Ц. Н. в частта й срещу разноските за юриск. възнаграждение в размер на 150 лв. във вр. с образуването на изп. дело /които погрешно в сметката за дълга са посочени като разноски за адв. възнаграждение/ - като просрочена, както и в частта й срещу разноските за юриск. възнаграждение в размер на 150 лв., направени в заповедното производство разноски и присъдени с изп. лист – поради липса на предмет.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като НЕОСНОВАТЕЛНА жалба

/възражение/ вх. №108995 от 17.10.2025 г., подадена от В. Е. П., с ЕГН: