Решение № 667 от 10.04.2023, Административен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№ 667/10.4.2023г. гр. Пловдив, 10.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Пловдив, II отд., VII състав, в открито заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ШОТЕВА при секретаря

Христина Николова и участието на прокурора Кичка Казакова, като разгледа докладваното от председателя Мариана Шотева адм. дело № 2889 по описа за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава Единадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

Образувано е по искова молба на Х.М.К., ЕГН **********,***, чрез адв. В.С., срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” (ГДИН) - София, бул. „Ген. Николай Столетов” № 21 за присъждане на сумата в размер на 30 000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на исковата молба до крайното й изплащане, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат от поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ в Затвора Пловдив в периода от 01.06.2016 г. до 09.11.2022 г., причинени от нарушаване правото му на каре и в периода от 10.11.2020 г. до 09.11.2022 г., причинени от държане в пренаселени килии, без постоянен достъп до санитарен възел и постоянно течаща топла и студена вода, наличие на мухъл, лошо осветление, липса на достатъчно въздух, както и наличие на гризачи и дървеници. Имуществените вреди се сочи, че се изразяват болки, страдания, обида, огорчение, възмущение и внушаване на чувство за малоценност. С горното се презюмира нарушаване правата по чл. 3 от Европейската конвенция за защита на правата на човека (ЕКЗПЧ) и чл.

3 от ЗИНЗС. Исковите претенции в т.ч. претендираните суми, както и периодите на пребиваване в Затвора Пловдив, първоначално са заявени в исковата молба като в първото по делото о.с.з. е допуснато изменение на иска в горния смисъл. Претендира се присъждане на сторените разноски в размер на 10 лева заплатена държавна такса. Допълнителни съображения са изложени в депозирана по делото писмена защита.

Ответникът –

Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” - София чрез процесуалния си представител юриск. Ч. счита така предявените претенции за неоснователни и недоказани, поради което настоява за отхвърлянето им. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност на исковата претенция.

Административен съд – Пловдив, II отд., VII състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното.

Не е спорно между страните, а и след извършена служебна проверка се констатира, че по искова молба, предявена от ищеца К. срещу ГДИН за присъждане на обезщетение за понесени неимуществени вреди от бездействията на администрациите в Арест Пазарджик в периода от 10.06.2013 г. до 10.07.2013 г., в Затвора Пазарджик в периода от 10.07.2013 г. до 01.06.2016 г. и в Затвора Пловдив в периода от 01.06.2016 г. до 10.11.2020 г., в Административен съд – Пловдив е образувано адм. дело № 2919/2020 г., приключило с влязло в сила съдебно решение.

При това положение, и доколкото за част от исковия период, а именно от 01.06.2016 г. до 10.11.2020 г. вкл. (1 624 дни), спорът между същите страни (Х.М.К. и ГДИН) и на същото основание (чл.

284, ал. 1 от ЗИНЗС – искова претенция за неимуществени вреди, причинени на ищеца от специализираните органи по изпълнение на наказанията в Затвора Пловдив в резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС), е разрешен с влязло в сила решение, исковата молба в частта, в която се претендира присъждане на обезщетение в размер на 20 705 лева (доколкото сумата в размер на 30 000 лева се претендира като обезщетение за неимуществени вреди за целия исков период от 01.06.2016 г. до 09.11.2022 г. вкл., който се установи, че е 2 353 дни, настоящият съдебен състав приема, че претендираното дневно обезщетение възлиза на около 12,75 лева (30 000 лв. : 2 353 дни = 12,74968…), ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на исковата молба до крайното й изплащане, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат от поставянето на ищеца в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ в Затвора Пловдив в периода от 01.06.2016 г. до 10.11.2020 г. вкл., ще следва да бъде оставена без разглеждане, а производството - прекратено на основание чл. 299, ал. 2 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК.

По отношение на останалата част от исковия период, а именно от 11.11.2020 г. до 09.11.2022 г. вкл., от приетите по делото становище (л. 35-37) и справка относно правното положение на ищеца (л. 42) се установява следното:

- от 11.11.2020 г. до 22.02.2021 г. вкл. е пребивавал във Втора група в стая № 74, която е с площ от 27,25 кв.м. и с капацитет до 6 л.св., с два отваряеми прозореца с размери 0,95/1,12 м. и 0,50/1,17 м. и санитарен възел с площ от 4,58 кв.м. с един отваряем прозорец с размери 0,25/1,17 м. В периодите от 11.11.2020 г. до 22.12.2020 г. вкл. и от 05.02.2021 г. до 22.02.2021 г. вкл. в това спално помещение са пребивавали между 7 и 8 л.св., а в останалите – до 6 л.св.;

- от 23.02.2021 г. до 09.11.2022 г. вкл. е пребивавал във Втора група в стая № 81, която е с площ от 28,98 кв.м. и с капацитет до 7 л.св., с два отваряеми прозореца с размери 0,97/1,17 м. и 0,67/1,17 м. и санитарен възел с площ от 2,73 кв.м. с един отваряем прозорец с размери 0,15/1,20 м. В периодите от 23.02.2021 г. до 17.06.2021 г. вкл., от 03.08.2021 г. до 28.11.2021 г. вкл. и от 20.01.2022 г. до 09.11.2022 г. вкл. в това спално помещение са били настанени между 8 и 9 л.св., а в останалите – 7 л.св.

От представените становища (л. 35 и л. 43) се установява също така, че във всички спални помещения в Затвора Пловдив има обособени санитарни възли, в които всеки л.св. има достъп до течаща студена вода. Къпането на л.св. е в обща баня, като всички л.св. имат достъп до течаща топла вода, съгласно утвърден график за разпределение на времето на л.св. от съответната група, а като работещ, К. е имал достъп до баня всеки ден след приключване на работния процес, в подкрепа на което е представен График за разпределение на времето на л.св. от Втори пост (л. 107). Спалните помещения са добре осветени и с отваряеми прозорци за естествена вентилация. Проветряването на стаята е по желание на л.св. и могат да правят това чрез отваряне на прозорците, като никога не е имало проблем стаята да бъде проветрена. Прането става по усмотрение на самия л.св. – в пералнята на затвора, ръчно или чрез изнасяне за пране от близките. През периода на изтърпяване на наказанието на л.св. К.,*** не са правени основни ремонти на стаите, в които е пребивавал л.св., но са извършвани текущи ремонти, като е извършвана своевременна смяна на течащи кранчета, отстранявани са течове, сменяни са осветителни тела, не е допускано да има счупени прозорци, тъй като същите са подменяни своевременно.

През 2017 г. е извършено боядисване на общите помещения на л.св., дограмата е подменена с нова – ПВЦ, поставен е гранитогрес в общите умивални, банята е обща, подът на която е с мозайка, а стените – с фаянсови плочи. С постъпването в затвора на всеки л.св. се осигурява комплект спално бельо и завивки, а при желание от страна на л.св. домакинът осигурява колкото комплекта са необходими.

Л.св. имат право да получават и от своите близки спално бельо и одеяла, т.е. да използват лични такива в ротация със служебни. Санитарните възли са плътно преградени от спалните помещения и нямат визуален контакт с тях. В затвора отоплението се извършва с централно парно. ГДИН сключва централен договор за ДД обработки на всички помещения в затворите и общежитията към тях, има утвърден график, по който се извършва дезинсекция и дератизация на помещенията в затвора, в подкрепа на което са представени договор и протоколи за извършени услуги (л. 20 и сл. и л. 44 и сл.).

Със Заповед № Л-2063/06.08.2019 г. на Началника на Затвора Пловдив ищецът, работещ като прислужник на администрация към домакинския щат на Затвора Пловдив, е преназначен в работещ като шивач при условия на доброволен неплатен труд, при 5-дневна работна седмица, 8-часов работен ден, почивни дни – събота и неделя, считано от 07.08.2019 г. (л. 40), като съгласно становище от 01.03.2023 г. на инспектор „ТРЗ“ в Затвора Пловдив, ищецът продължава да полага труд като „шивач“ съгласно чл. 80 от ППЗИНЗС (л. 108).

Като свидетели по делото са разпитани И.И.Р. и Т.Д.Т..

От показанията на свидетеля Р. се установява, че от близо две години са заедно с ищеца в една килия, като доскоро са били близо 9 човека в килията, а в момента са 6, но в период от една година и повече са били 9 човека, в момента в помещението имало 7 легла, от които само 6 са обитавани, но преди това е имало 9 и деветте били пълни. В килията посочва, че няма нито топла вода, нито дежурно осветление, не може да се проветрява, тъй като са сложили решетка на прозореца, има много дървеници и хлебарки, дори плъхове излизали от тоалетната. Пръскали против хлебарки и дървеници, но явно не действало, като пръскали само по земята. Не раздавали препарати за почистване на стаите, като в спалното чистел, който намерел, имали метли и лопати, но слагали от личния си прах за пране, с който да чистят пода. Свидетелят заявява също така, че си е закупил одеяло от лавката и с него се завива, като К. ползва за завивка одеяло – лично, тъй като е родопско, а в затвора не давали такива. Знае, че ищецът е получавал хранителни пратки, като за месец декември е получил хранителна пратка, а през февруари не е получил. По отношение на пратките посочва, че виждат това, което идва при тях, като след като са минали през скенер, на следващия ден плодовете почерняват и не знае дали това е редно или не. Дрехите си ги сушали в стаята, тъй като нямало помещение за сушене, също така и дрехите си перяли в стаята.

Твърди, че внасянето на храни в затвора минавало през скенер, както и че никой от работещите не ползвал каре, а ищецът работел – от както свидетелят е в една стая с ищеца, знае, че е той работи, а така също е работел и преди това, като не се е оплаквал по отношение на работата си. По отношение на топлата вода заявява, че я ползват в общо помещение – баня, като уточнява, че работещите се къпят в 16 часа, а другите л.св. я ползват в сряда и петък в определен час, за което имало график, но твърди, че банята е на 50 метра и до нея се стигало чрез преминаване гол на площадка и можело да се разболееш.

От показанията на свидетеля Т. се установява, че в момента същият не е в една килия заедно с ищеца, но са били заедно в килията, в която К. е в момента – от месец март до месец ноември миналата година (2021 г.), като сега ходи в неговата килия, за да се виждат. В момента твърди, че са 7 човека в тази килия, а в периода, в който са били заедно (9 или 10 месеца)– са били 9 човека. В килията студена вода твърди, че има, но топла – не, в нито една килия нямало топла вода. Имало хлебарки, дървеници, дори мишки излизали вечер от тоалетната, много мухъл имало по стените. Периодично сочи, че пръскали през 2-3 месеца против дървеници, но нямало ефект и свидетелят има чувството, че след като напръскат, още повече дървеници и хлебарки се появявали и според него е било напълно неефикасно. В момента твърди, че не получават препарати за почистване, като този месец (м.02.2023 г.) получили 1 кг. прах за всички и се падало по 200 гр. на човек и по един сапун за пране, преди са давали веро, гъби за миене, сега давали само по 1 кг. прах за пране. Дрехите твърди, че си ги сушат в стаята – направили са си самоделни простори. Имало слабо проветрение – имало два прозореца – един по-малък и един по-голям, като и двата били отваряеми, но не можело да влиза достатъчно въздух от тях, както и слънцето не влизало, изпарението от дрехите правело въздуха по-влажен и по-задушен. Доколкото свидетелят е наясно, хранителните продукти, които получават при свиждането, минавали през скенер и много често се случвало близките на свидетеля му донесат банани, след като преминат през скенера, на следващия ден почернявали. К. като работещ, свидетелят твърди, че през дните, когато бил на работа, нямал престой на открито – само в почивните дни го изкарвали и доколкото си спомня, от постъпването си в затвора – от 2015 г. ищецът работел с леки прекъсвания, като първоначално е работел в обособеното производство, където не се ползвало каре, след това е работел като чистач в администрацията, където също нямало каре, а сега бил домакин на затвора, но също не ползвал каре, имал време за почивка, но нямало време да го ползва на открито, като уточнява, че така било за всички работещи в затвора. В килия № 81 свидетелят посочва, че имало тоалетна, но тя представлявала една дупка в земята, нямало нито казанче, била първобитна тоалетна, отделена от общото помещение, където живеят, тази килия била на Втори отряд. Завивките си ги поръчвали отвън, за тези които нямали, от затвора им осигурявали по 1 чаршаф, 1 калъфка и 1 одеяло, лично свидетелят не ги ползвал, тъй като близките му са му донесли отвън.