Решение № 2191 от 15.04.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2191 гр. София, 15.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Е, в закрито заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена Андреева

Членове:

Елена Маврова

Стилияна Григорова като разгледа докладваното от Стилияна Григорова Въззивно гражданско дело № 20241100502826 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 435, ал. 1 от ГПК.

Образувано е по подадена от адв. С. Н., процесуален представител на Е.

Л. Ч. и Т. Ч., жалба срещу постановление от 24.11.2023 г. на ЧСИ рег. № 838 на Камарата на ЧСИ, с което производството по изп.д. № 20228380403576 е прекратено.

Твърди се, че на 21.11.2023 г. жалбоподателите в настоящото производството са направили искане за прекратяване на изп.д. № 20228380403576. На 24.11.2023 г. съдебният изпълнител прекратил производството по делото. На 15.12.2023 г. Е. Ч. и Т. Ч. оттеглили искането си за прекратяване на делото, което било отправено преди влизане в сила на постановлението от 24.11.2023 г.

В депозираните по реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК мотиви съдебният изпълнител е изложил, че прекратеното от него изпълнително производство е законосъобразно извършено, предвид искането от взискателите, което той е удовлетворил. След постановяване на прекратяването липсвала възможност частният съдебен изпълнител сам да отмени постановлението си.

Съдът, като взе предвид съображенията, изложени в жалбата и данните 1 по делото, намира за установено следното:

Изп.д. № 20228380403576 е образувано по молба на Е. Ч. и Т. Ч., към която е приложен обратен изпълнителен лист от 12.06.2017 г. за осъждане на А.А.В. да предаде на взискателите владението на поземлен имот с идентификатор ***, ведно с всички подобрения в имота.

Срещу извършен на 26.07.2023 г. въвод е подадена жалба от А.А.В. и с решение № 5244/17.10.2023 г. по в.гр.д. № 9773/2022 г. по описа на СГС е отменен въвода в частта, в която Е. Ч. и Т. Ч. са били въведени във владение на жилищна сграда с идентификатор ***, с предишен идентификатор ***.

На 25.10.2023 г. А.В. е подал молба до ЧСИ, рег. № 838 за извършване на обратен въвод.

На 16.11.2023 г. е насрочен обратен въвод за 01.12.2023 г.на А.А.В. в жилищната сграда.

На 21.11.2023 г. Е. Ч. и Т. Ч. са подали молба до съдебния изпълнител, в която сочат, че не са собственици на жилищната сграда и срещу тях не може да бъде реализиран въвода. Поискали са отмяна на насрочения за 01.12.2023 г. въвод, отказ същият да бъде извършен и прекратяване на изпълнителното дело.

С постановление от 24.11.2023 г. съдебният изпълнител е прекратил частично изпълнителното производство, като го е оставил висящо в частта по извършване на обратен въвод на А.В. в жилищната сграда, съгласно първия абзац от диспозитива на решението по в.гр.д. № 9773/2022 г. по описа на СГС.

Постановлението е връчено на представителя на Е. Ч. и Т. Ч. – адв. С. Н., на 04.12.2023 г.

На 28.11.2023 г. Е. Ч. и Т. Ч. са подали молба за втори обратен въвод срещу А.В. при условие, че насроченият за 01.12.2023 г. въвод бъде извършен.

На 05.12.2023 г. А.В. е превел по сметка съдебния изпълнител сумата от 3 415.37 лева във връзка с изп.д. № 20228380403576.

На 15.12.2023 г. на електронния адрес на частния съдебен изпълнител е постъпило изявление от процесуалния представител на Е. Ч. и Т. Ч. за оттегляне на искането им за прекратяване на производството по делото и 2 продължаването му с оглед събиране на разноските по изпълнението.

На 18.12.2023 г. от адв. С. Н. е подадена жалба срещу постановлението за прекратяване на изпълнителното дело.

При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:

Софийски градски съд намира, че жалбата е подадена от легитимирани лица – взискатели в изпълнителното производство.

За разлика от чл. 253 от ГПК, съдържаща забрана съдът да измени или отмени определение, с което се слага край на делото, за ръководещия изпълнителното производство орган такава забрана липсва. По молба на взискател той е длъжен да продължи изпълнението преди постановлението за прекратяването да влезе в сила.

Съдебният изпълнител е приел, че не е компетентен да отмени постановлението си, а произнасянето е от компетентност на съда.

Настоящият съдебен състав намира, че жалбата следва да бъде разгледана като подадена от взискател срещу действие на съдебния изпълнител – прекратяване на принудителното изпълнение (основание по чл.

435, ал. 1, т. 3, пр. 2 от ГПК).

В случая още преди съобщаване на 04.12.2023 г.на постановлението от 24.11.2023 г., с което изпълнителното производство е прекратено, на 28.11.2023 г. процесуалният представител на взискателите е подал молба за извършване на ново изпълнително действие - обратен въвод при условие, че бъде извършен насроченият за 01.12.2023 г.

С определение № 666/02.12.2020 г. по т.д. № 3013/2019 г. на ВКС, II т.о. не е допуснато касационно обжалване на решение № 1810/16.07.2019 г. по т.д.

№ 437/2019 г. на САС, в което е прието, че сама по себе си молбата за прекратяване на изпълнителното производство, депозирана от взискателя не поражда автоматично правно действие. При липса на издадено и влязло в сила постановление за прекратяване ефектът от волеизявлението на взискателя не е настъпил. Тази практика следва да бъде съобразена и в конкретния случай.

Искането за прекратяване на изпълнителното производство е последвано от неговото оттегляне не на 15.12.2023 г., а още на 28.11.2023 г., когато е поискано извършване на обратен въвод.

3

Жалбата е основателна и постановлението от 24.11.2023 г. на ЧСИ, рег.

№ 838 на Камарата на ЧСИ следва да бъде отменено, поради което съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ постановление от 24.11.2023 г. на ЧСИ, рег. № 838 на Камарата на ЧСИ, с което производството по изп.д. № 20228380403576 е прекратено и връща делото за продължаване на принудителното изпълнение.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4