Решение № 5079 от 17.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5079 гр. София, 17.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА

МИТЕВА при участието на секретаря ПЕТЯ АСП. П.А като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско дело № 20251110141208 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба на И. П. Ч. срещу *********, с която е предявен конститутивен иск с правно основание чл. 357, ал. 1 вр. чл. 188, т. 2 КТ за отмяна на Заповед № ********* г. на директора на *********, с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“.

Ищецът твърди, че по силата на трудов договор от 02.04.2018 г. заема длъжността „шофьор снабдител“ при ответника. Твърди, че със Заповед № ********* г. на директора на *********, екземпляр от която получил срещу подпис на 19.05.2025 г., на основание чл. 195, ал. 1 и чл. 192, ал. 1 от КТ във вр. с чл. 188, т. 2 и чл. 187, ал. 1, т. 7 и т. 10 КТ работодателят му наложил дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ за извършени две нарушения на трудовата дисциплина, които били подробно описани в заповедта. Излага, че на 13.05.2025 г. работодателят му изискал обяснения, които предоставил на 16.05.2025 г.

Оспорва заповедта за налагане на дисциплинарно наказание като необоснована и немотивирана, издадена в нарушение на материалния и процесуалния закон. Изтъква, че бил председател на синдикална секция към *********** в ********* и работодателят се опитвал за пореден път да му наложи дисциплинарно наказание, без да е нарушил трудовата дисциплина и да е извършил вменените му нарушения. Иска от съда да отмени заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, като му присъди разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът оспорва предявения иск като неоснователен.

Твърди, че са спазени всички изисквания във връзка с ангажиране на дисциплинарната 1 отговорност на ищеца, по същество – че вменените нарушения на трудовата дисциплина са виновно извършени, а наложеното наказание – съответно. Излага конкретни съображения, че с поведението си ищецът нарушил трудовата дисциплина, като не се съобразил с нарежданията и издадената от работодателя заповед за командироване, при което при възложения му пътнически превоз на колеги недопустимо превозвал и външен човек съпругата му, и отказал да нощува на определеното от работодателя място за това. В тази връзка подчертава, че служебните командировки не били самоцелни пътувания от личен характер и присъствието на роднини създавало редица рискове, в т.ч. за сигурността на останалите пътници. Отклонението на командирования служител от мястото за нощуване, посоченото в заповедта за командироване, също било свързано с риск с оглед възможността да възникне необходимост от изпълнение на служебните задължения. Твърди, че с поведението си ищецът давал лош пример на колегите си. По отношение на другата дисциплинарна простъпка от 29.03.2025 г. ответникът твърди, че ищецът допуснал агресивно поведение спрямо друг служител от женски пол, с което накърнил достойнството и правата му като личност. Изтъква, че както заеманата от ищеца позиция в синдикална организация, така и трайно признатата му временна неработоспособност с експертно решение на ТЕЛК, му създавали чувство на недосегаемост и мотивирали системни нарушения на трудовата дисциплина, които представлявали злоупотреба с власт. Твърди, че на ищеца било наложено предходно дисциплинарно наказание, законността на което е предмет на висящ съдебен спор. Изтъква, че у ищеца отсъствала всяк************* форма на критичност, което работодателят съобразил при преценката си за тежестта на нарушенията. Иска от съда да отхвърли предявения иск, като му присъди разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е конститутивен иск с правно основание чл. 357, ал. 1 вр. чл. 188, т. 1 КТ за отмяна на наложеното на ищеца със Заповед № ********* г. на директора на ********* дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“.

За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да установи наличието на валидно трудово правоотношение между страните към момента на налагане на дисциплинарното наказание.

В тежест на ответника е да установи при условията на пълно и главно доказване, че са спазени формалните изисквания за ангажиране на дисциплинарната отговорност на ищеца, вкл. изискването на обяснения преди връчване на мотивирана писмена заповед за налагане на дисциплинарното наказание, че ищецът виновно е извършил описаните в заповедта нарушения на трудовата дисциплина, както и че наложеното за тях наказание се явява съответно.

Разпоредбата на чл. 186 КТ дефинира като нарушение на трудовата дисциплина виновното неизпълнение на трудови задължения от страна на работника или служителя.

Процедурата, по която се налага наказание за допуснато дисциплинарно нарушение, 2 представлява дисциплинарно производство, съдържащо норми от процесуален характер, които следва да бъдат спазени от наказващия орган преди налагане на дисциплинарното наказание. Нарушаване на формалната процедура по налагане на дисциплинарното наказание е достатъчно основание за неговата отмяна, при което спорът не се разглежда по същество.

С окончателния доклад по делото е прието за безспорно на основание чл. 146, ал. 1, т.

3 ГПК съществуването на валидно трудово правоотношение между страните с източник трудов договор, по силата на което към момента на извършване на описаните в процесната заповед дисциплинарни нарушения ищецът е заемал длъжността „шофьор снабдител“ при ответника. Това обстоятелство се установява и от приетите по делото писмени доказателства - Трудов договор № ********* г. и сключените към него допълнителни споразумения от 29.03.2019 г. и 01.07.2022 г.

Не се спори по делото, че на 16.05.2025 г. със Заповед № ********* г. на директора на ********* на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ поради това, че на 17.03.2025 г. при осъществяване на пътнически превоз на командировани лица по маршрут София – Варна - София със служебен микробус ищецът е превозил и външно лице, което не е фигурирало в заповедта за командироване – съпругата на ищеца, както и че ищецът не се е регистрирал в хотела, определен за нощуване в заповедта за командироване, квалифицирано като нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл.

187, ал. 1, т. 7 КТ, както и поради това, че на 29.03.2025 г. в гримьорната на театъра в гр.

******** ищецът е проявил агресивно поведение към ********* Д. – служител на длъжност „заместник-директор „Сценични пространства“ при ответника, като отправил остри реплики на висок тон и грабнал бутилка с минерална вода, за да я хвърли по нея, квалифицирано като нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 187, ал. 1, т. 10 КТ. Заповедта е връчена лично на ищеца на 19.05.2025 г.

С приетия за окончателен доклад по делото е прието за безспорно на основание чл.

146, ал. 1, т. 3 ГПК обстоятелството, че от ищеца са изискани писмени обяснения, които са депозирани преди издаване на заповедта, с която е наложено процесното дисциплинарно наказание.

Съгласно чл. 193, ал. 1 КТ работодателят е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя и да приеме писмените му обяснения. Разпоредбата на чл. 193, ал. 1 КТ е императивна, но съдът не следи служебно за спазването , без да има опл*************не от уволнения работник или служител.

Въпреки че в случая не е налице заявен в исковата молба довод за нейното нарушение, съдът намира за необходимо да посочи, че от събраните по делото писмени доказателства /Искане за даване на обяснения с рег. № *********** г. и Обяснение отговор с вх. № *************/ несъмнено се установява, че преди налагане на процесното наказание работодателят е изискал писмени обяснения от ищеца и ги е приел в изпълнение на задълженията си по чл.

193, ал. 1 КТ.

3

Съгласно трайната практика на ВКС съдът се произнася само по заявените от ищеца в исковата молба доводи за незаконосъобразност на наложеното дисциплинарно наказание, тъй като няма задължението служебно да следи за факти, пораждащи правото на налагане на дисциплинарно наказание или надлежното му упражняване. Съдът не може да основе решението си по иск за отмяна на наложено дисциплинарно наказание на факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното право, но не са посочени от ищеца в исковата молба /в този смисъл Решение № 135 от 08.06.2021 г. по гр. д. № 3135/2020 г. на IV г.о, Решение № 258/01.07.2015 г. на ВКС по гр.д. № 909/2015 г., IV г.о., Решение № 459/27.01.2011 г. на ВКС по гр.д. № 1532/2010 г., IV г.о, Решение № 6/06.02.2020 г. на ВКС по гр.д. № 1912/2019 г., III г.о.; Решение № 159/07.06.2019 г. на ВКС по гр.д. № 563/2019 г., IV г.о.; Решение № 96/22.07.2019 г. на ВКС по гр.д. № 2116/2018 г., III г.о.; Определение № 3/05.01.2017 г. по на ВКС гр.д. 3380/2016 г., III г.о. и др., постановени във връзка с исковете по чл. 344, т. 1 КТ, но приложими и към исковете по чл. 357, ал. 1 КТ/.

В конкретния случай твърденията на ищеца за незаконност на наложеното дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“, очертаващи основанието на предявения иск и в чиито рамки е ограничена търсената съдебна защита съобразно диспозитивното начало в гражданския процес, са свързани със следните нарушения на формалната процедура по налагане на процесното наказание, а именно, че процесната заповед е необоснована и немотивирана, поради което не отговаря на изискванията на чл.

195, ал. 1 КТ.

Разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ гласи, че дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. Съгласно константната съдебна практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК, обективирана в Решение № 177/11.07.2012 г. по гр. д. № 193/2011 г., ІV г. о. на ВКС; Решение № 849/2010/12.01.2011 г. по гр. д. № 40/2010 г., ІV г. о.; Решение № 379 от 24.06.2010 г. по гр. д. № 410/2009 г., г. к., ІV г. о. на ВКС; Решение № 676 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 999/2009 г., ІV г. о. на ВКС и др., изискванията за мотивираност на заповедта за уволнение са изпълнени, когато нарушението на трудовата дисциплина е посочено по разбираем за работника или служителя начин чрез фактическите признаци на нарушението – кога и от кого е извършено. Това не означава, че тя трябва да съдържа всички обективни и субективни елементи на изпълнителното деяние, деня и часа на осъществяването им, кои задължения по длъжностната характеристика не са изпълнени, кои разпоредби на вътрешния трудов ред са нарушени и какво дисциплинарно нарушение според класификацията в чл. 187 КТ е извършено. Както в искането на обяснения, така и в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание, е достатъчно нарушението на трудовата дисциплина да бъде посочено по разбираем за работника или служителя начин, включително и чрез позоваването на известни на работника или служителя обстоятелства и документи, без да е необходимо удостоверяване на връчването на документите. В този смисъл дисциплинарните нарушения могат да бъдат индивидуализирани и в друг документ, посочен в заповедта за уволнение, съдържанието на 4 който е станало достояние на наказания работник или служител.

От съдържанието на процесната заповед следва, че дисциплинарното наказание „предупреждение за уволнение“ е наложено на ищеца за описаните в нея нарушения на трудовата дисциплина, като всяко от тях е индивидуализирано с посочване на дата, период от време, място и обстановка на извършване на нарушенията, както и че същите са установени след депозирани до директора на Народния театър докладни записки и отчетни доклади, изготвени от служители на ръководни длъжности. Изложени са ясно, конкретно и подробно обстоятелствата, при които са извършени съответните нарушения, а съображенията и мотивите на работодателя за налагане на процесното наказание са детайлно и обстойно развити в заповедта. По отношение на всяка от двете дисциплинарни простъпки, извършени от ищеца на 17.03.2025 г., е отбелязано с какво точно нареждане, дадено от работодателя, ищецът не се е съобразил. В заповедта точно е посочено наложеното на ищеца дисциплинарно наказание, както и законните текстове, въз основа на които е наложено. Евентуалното несъответствие между дадената от работодателя правна квалификация и извършените нарушения не би оказало влияние на законността на дисциплинарното наказание, тъй като релевантни са само фактическите твърдения за извършени от работника или служителя действия и именно тях съдът контролира, като проверява съставляват ли дисциплинарни нарушения по смисъла на закона - Решение № 50003/03.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1645/2022 г., ІV г. о., Решение № 58/13.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 304/2011 г., ІV г. о., Решение № 464/26.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1310/2009 г., ІV г. о. Не на последно място, заповедта е издадена от компетентен орган с оглед разпоредбата на чл. 192, ал. 1 КТ, който разполага с дисциплинарна власт.