Определение № 2661 от 03.02.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2661 гр. София, 03.02.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Д, в закрито заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

Василена П. Мидова като разгледа докладваното от Василена П. Мидова Въззивно частно гражданско дело № 20261100500049 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274-279 ГПК.

Образувано е частна жалба на Б. С. К., подадена чрез пълномощника му адв. Г.Я. срещу определение № 48873/25.11.2025 г., постановено по гр. д. № 52994/2025 г., по описа на СРС, 139-и с-в, с което е прекратено производството по делото и е върната молбата за защита по ЗЗДН с приложенията.

В частната си жалба жалбоподателят твърди, че определението на съда е неправилно, тъй като било невярно заключението, че молбата е подадена след срока. Опора в това намира във фактите, че посоченият период на извършено насилие бил от 18.08.2025 г. до 26.08.2025 г. Молбата била подадена на 24.11.2025 г. Неправилен бил изводът на съда, че насилието било в период от 18.08.2025 г. до 23.11.2025 г., тъй като случилото се след 24-ти до 26-и не представлявало акт на насилие. Счита, че това произнасяне на съда е по същество и е недопустимо да се прави на този етап. На следващо място, посочва, че дори и да се приеме, че насилието е приключило на 23.08.2025 г., то законоустановеният срок за подаване на молба изтичал на 23.11.2025 г., което се падало неделя, и съобразно чл. 60, ал. 3 от ГПК, когато последният ден е неработен, то срокът изтича в първия работен такъв, който е 24.11.2025 г., когато е подадена и молбата за защита. Моли определението на съда, с което молбата е върната и делото прекратено, да бъде отменено, а делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

Софийски градски съд, след като разгледа обжалваното определение, обсъди изтъкнатите в частната жалба доводите и се запозна с материалите по делото, прие следното:

Частната жалба е допустима - подадена е от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване, в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество частната жалба е основателна по следните съображения:

1

В действителност, както се посочва и в частната жалба, законоустановеният и преклузивен срок за сезиране на съда с молба за защита от домашно насилие е до три месеца от акта на домашно насилие, освен ако това е обективно невъзможно, но не по-късно от 6 месеца. /чл. 10, ал. 1 ЗЗНД/ от извършване на акта на домашно насилие. Когато се установи, че молбата е подадена след 3-месечния преклузивен срок, то следва да бъдат дадени указания на молителя да посочи причини за пропускането на този срок доколкото законът е предвидил и 6-месечен при обективни причини.

Съобразно изложеното съдът ще направи преценка дали са били налице такива пречки, възпрепятствали молителя да сезира своевременно съда.

В настоящия случай се сочи, че Б. К. и Н.Ю. са отишли на море на 18.08.2025 г. Излагат се твърдения за спорове между тях докато са били там, удари от нейна страна към Б. К.. Последните такива се твърди да са от 23.08.2025 г., когато молителят е напуснал обитавания от двамата хотел, защото Н.Ю. го е удряла и заплашвала. След това в молбата се излага, че на сутринта на 24.08.2025 г. е получил съобщение от нея, че се прибира с родителите си. Б. К. излага, че е бил отведен в полицейското управление на курортния град, в който са се намирали, поради подаден от Н. сигнал за побой, опит за убийство от негова страна. Посочва също, че на 26-и август Н. е подала сигнал в 04 РУ, в което твърдяла, че Б. я преследва. На последно място, казва, че Н. му „звъни и изпраща чатове по телефона след 22:00 ч. и дори през нощта, с което ме тормози и налага психически тормоз“. Молбата за защита, дала повод за образуване на производството е подадена на 24.11.2025 г.

/понеделник/

При тези факти настоящата инстанция намира, че в действителност за соченото насилие на дати 18.08, 19.08, 20.08, 21.08 е настъпил 3-месечният преклузивен срок за подаване на молба. В този случай съдът е следвало да укаже на молителя да посочи налице ли са обективни причини за пропускането на срока, след което да извърши преценка. Той дължи такива указания на основание чл. 10, ал. 1 ЗЗДН, където се посочва, че молбата се подава в 3-месечен срок „освен ако това не е обективно невъзможно“. Що се касае за твърдяното домашно насилие за 22.08, 23.08, 24.08 срокът за тях не е изтекъл, доколкото на основание чл. 60 ГПК за най-ранния ден – 22.08.2025 г., срокът изтича на 24.11.2025 г. – първият работен ден след изтичане на срока на 22.11.2025 г. /събота/. За датите 23.08 и 24.08 молбата отново е в срок.

Съдът не може да се съгласи с доводите в частната жалба, че твърдяното домашно насилие за дните 18, 19, 20, 21, 22, 23.08.25 г. следва да бъдат разглеждани като период от време и като последният ден влизат в срок, то молбата е допустима за целия този период. В настоящия случай преклузивният срок по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН започва да тече от деня на всеки акт на твърдяно домашно насилие.

Що се касае за соченото насилие на 26.08.2025 г. – изложените от молителя действия спрямо него са били възприети като домашно насилие от същия. В молбата липсват каквито и да е друга информация за 26.08.2025 г. и съдът не може да направи преценка въобще твърди ли се, че лицето е било психически или физически тормозено от подаването на тези сигнали. Следва 2 да бъдат дадени указания за изправяне на молбата и в тази и част. При излагане на твърдения за възприети актове на домашно насилие чрез подаване на тези сигнали, то дали същите отговарят на обективната действителност и представляват домашно насилие е въпрос, който съдът следва да разгледа и да се произнесе с краен съдебен акт по същество.

На последно място, съдът следва да отбележи и, че в молбата се съдържат твърдения, че домашното насилие е продължило и след 26.08, като молителят твърди да е получавал съобщения и обаждания след 22ч., с които се чувствал психически тормозен. При наличието на такива данни съдът отново следва да даде указания за конкретизирането на тези съобщения и обаждания – по дати, часове и съдържание, за да прецени допустима ли е молбата в тази част с оглед чл. 10 ЗЗДН, респективно ако е, да подложи на анализ твърденията и до колко същите представляват акт на домашно насилие.

Ето защо, предвид изложеното въззивният съд намира, че обжалваното определение следва да бъде отменено, и делото върнато обратно на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия съобразно горните мотиви.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение от № 48873/25.11.2025 г., постановено по гр. д. № 52994/2025 г., по описа на СРС, 139 с-в, с което е прекратено производството по делото и е върната молбата за защита по ЗЗДН вх. № 3834180/24.11.2025 г.

ВРЪЩА делото на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3