Определение № 819 от 22.07.2025, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 819 гр. Бургас, 22.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Катя Й. Господинова

Членове:

Петя Кр. Георгиева

МАРТИН Р. БАЕВ като разгледа докладваното от Петя Кр. Георгиева Въззивно частно наказателно дело № 20252100600778 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.243, ал.8 от НПК и е образувано по повод протест на прокурор от Районна прокуратура – гр.Бургас срещу определение № 123/05.05.2025г., постановено по ЧНД № 160/2025г. по описа на Районен съд-Несебър, с което е отменено постановление на Районна прокуратура-Бургас от 24.02.2025г. за частично прекратяване и спиране на наказателното производство по досъдебно производство № 94/2023г. по описа на ОСлО при Окръжна прокуратура Бургас, вх.№ 3026/2024г., пор.№ 2045/2023г. по описа на Районна прокуратура-Бургас, образувано и водено за извършени престъпления по чл.131, ал.1, т.2, вр. чл.130, ал.2 от НК и по чл.216, ал.1 от НК.

В депозирания протест се възразява срещу аналитичната дейност на съда, който тълкувал доказателствата поотделно, но не и в тяхната съвкупност, което го довело до неправилния извод, че по досъдебното производство било необходимо допълнително разследване. По отношение на престъплението по чл.131, ал.1, т.2 от НК се сочи, че действията на полицейските служители при навлизането в жилището на свидетеля Д. и задържането му следвало да се разглеждат в контекста на провежданата по същото време специализирана полицейска операция, тоест били осъществени в изпълнение на служебните им задължения, и се явявали необходими, с оглед осигуряване безопасността на останалите служители от екипа. Досежно престъплението по чл.216, ал.1 от НК държавният обвинител счита, че изготвената от вещото лице експертиза била правилна и обоснована, тъй като то е разполагало с материалите по делото, конкретно протокола за оглед на местопроизшествието и фотоалбума към него, от които ясно се установявали нанесените на касата и вратата на жилището на свидетеля Д. щети. Именно, поради това отсъствала необходимост вещото лице да изисква допълнителна 1 информация от собственика Д. за производителя на вратата. С протеста се настоява за отмяна на атакуваното определение и постановяването на въззивен акт, с който постановлението за частично прекратяване и спиране на досъдебното производство да бъде потвърдено.

Протестът е подаден в законоустановения преклузивен срок по чл.243, ал.7 от НПК от процесуално легитимиран субект, пред компетентния въззивен съд, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустим. При преценката за обосноваността на обжалвания съдебен акт съдът следва да извърши анализ и да се произнесе дали е извършено пълно, всеобхватно и обективно разследване, съгласно чл.14, ал.1 от НПК, дали приетата фактическа обстановка съответства на събрания и проверен по делото доказателствен материал, дали е допусната грешка при анализа и оценката на същия, довела до неправилност в извода за фактите на държавното обвинение и на първоинстанционния съд, както и допуснато ли е съществено процесуално нарушение при оценката на доказателствата.

Настоящият съдебен състав в пределите на правомощията по чл.243, ал.8 от НПК намери, че разгледан по същество, протестът е основателен. Изводите на първоинстанционният съд не се споделят от настоящата инстанция.

Извършвайки собствен анализ на събраните и проверени в хода на досъдебното производство гласни и писмени доказателства, въззивният съд прие за установена фактическата обстановка, изложена в атакуваното постановление, която в обобщен вид е следната:

Досъдебното производство № 94/2023г. по описа на ОСлО при Окръжна прокуратура Бургас е образувано на 21.08.2023г., за извършено престъпление по чл.131, ал.1, т.2, вр. чл.130, ал.2 от НК, за това, че на 24.01.2023г. в гр.Свети Влас, общ. Несебър, в качеството си на длъжностно лице от състава на ОД на МВР-Бургас, причинил лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание на Д. Ч. Д. от гр.Свети Влас, общ.Несебър, както и за престъпление по чл.216, ал.1 от НК, за това, че на 24.01.2023г. в гр.Свети Влас, общ.Несебър, противозаконно повредил чужда движима вещ – входна врата на жилище, обитавано от Д. Ч. Д. и Г. П. Д., двамата от гр.Свети Влас, общ.Несебър.

В хода на разследването били разпитани множество свидетели, назначени и изпълнени били видео-техническа, фоноскопна и оценъчна експертизи, извършен бил оглед на местопроизшествие, като са събрани и множество писмени материали – докладни записки, заповеди за налагане на дисциплинарни наказания, кадрови справки и длъжностни характеристики, становища от извършени проверки и други писмени доказателства. По делото няма привлечено лице в качеството на обвиняем.

По повод получена информация, че Т. П. и П. Д. имат съпричастност към извършването на престъпление по чл.330, ал.1 от НК – палеж на лек автомобил, по предложение на началника на РУ-Несебър бил изготвен план за провеждане на специализирана полицейска операция с рег.№ 304р-1874 от 23.01.2023г., утвърден от зам. директор на ОД на МВР-Бургас. За ръководител на операцията и бил определен ст.инспектор С. Б., началник група „Противодействие на криминалната престъпност“ в сектор „Криминална полиция“ при РУ-Несебър. С оглед данните, че едно от лицата притежава хладно оръжие – нож, за осъществяване на операцията било потърсено 2 съдействие от служители на сектор „Специализирани полицейски сили“ /СПС/ при ОД на МВР-Бургас. След като П. не бил открит на известния си адрес, и предвид оперативните данни, че се укривал в дома на П. Д., полицейските служители решили да пристъпят към задържане на двете лица в дома на Д., находящ се в гр.Свети Влас, общ. Несебър, ул. *** № ***.

На 24.01.2023г. полицейските служители решили да пристъпят към изпълнение на действия по задържане на двамата евентуални извършители, като преди това свид. Б. провел устен инструктаж на участващите в акцията лица. Така на 24.01.2023г. полицейски служители в състав гл. инспектор К. С.

- ръководител на екипа, мл.инспектор С. Й., мл.инспектор К. И. и мл.инспектор В. С. – всички служители в СПС при ОД на МВР-Бургас, с автомобил на СПС се отправили към адреса на Д.. Пред тях, в необозначен автомобил се движел и определеният за отговорник-група – свидетелят Х. Т., инспектор в сектор „Криминална полиция“ при РУ-Несебър.

Екипът пристигнал пред дома на свидетеля Д. Д. в 06:53 часа.

Свидетелят Т. посочил входната врата и ги предупредил колегите си, че в дома на Д. имало куче, поради което следвало да са внимателни, но не им указал колко и кои лица може да се намират вътре. След като установил, че входната врата била заключена, на въпроса на свидетеля С., как да процедират оттук нататък, свидетелят Т. заявил, че следвало да се пристъпи към разбиване на вратата. В 06:54 часа свидетелите С. Й. и К. И. започнали да разбиват вратата, удряйки я с чук, а впоследствие използвали и метален лост, с който също се опитвали да я отворят. Шумът от тези действия събудил намиращия се в жилището собственик – свидетелят Д. Д. – баща на издирваното лице П. Д..

Той отишъл до входната врата, а през това време съпругата му – свидетелката Г. Д. подала сигнал до ЕЕН 112. Свидетелят Д. попитал през вратата на какво се дължат тези действия. Чувайки гласът на Д., свидетелят Т. го оприличил на сина му – П. Д., и заявил това пред другите полицейски служители, поради което от тяхна страна последвали викове „Полиция“ и разпореждания да се отвори вратата. Именно това сторил свидетелят Д. – в 06:57 часа той отворил вратата, но със затруднения, предвид нанесените й вече увреждания.

Непосредствено след това полицейските служители влезли в жилището, като първи това направили свидетелите И. и Й., следвани от останалите от екипа.

Свидетелят И. притиснал с ръка свидетеля Д. към стената в антрето, след което двамата със свидетеля Й. повалили Д. на пода в жилището, хващайки го за ръцете и навеждайки го надолу. Свидетелят Й. останал да охранява Д., а другите служители на СПС навлезли във вътрешността на къщата. Докато свидетелят Д. бил на земята, свидетелят Й. го проверил за наличието у него на опасни вещи. Вътрешността на жилището била огледана от полицейските служители, но търсените от тях лица не били установени. Свидетелят Т. погледнал задържаното лице - свидетелят Д., и заявил на свидетеля Й., че това не било търсеното лице П. Д.. Свидетелят Д. Д. бил изправен от пода, а малко след това – в 07:03 часа, полицейските служители напуснали жилището.

Във връзка с така описаните действия на полицейските служители било образувано настоящото досъдебно производство. В хода на разследването бил извършен оглед на местопроизшествието /на входната врата на жилището на свидетеля Д./, ведно с фотоалбум към него /л.19-25, том 2 от досъдебното производство/, при който са констатирани уврежданията по касата, вратата и 3 бравата, нанесени при взломяването й. В тази връзка по делото била назначена и изготвена съдебно-оценъчна експертиза, от която се установява, че щетите по нея са счупен секретен патрон „Кале“, оценен на стойност 45.58 лева; счупена месингова дръжка с розетка – 59.40 лева; счупена розетк на горна брава – 5.80 лева; счупен щифт на горна брава – 12.40 лева; компрометиран участък на металната врата с размер 13 см/16 см – 16.26 лева; изкривена /деформирана/ каса – 14.28 лева, или общо са били нанесени щети на стойност 153.72 лева без ДДС и печалба. След приспадане на техническата обезценка от 20%, вещото лице е приело окончателна стойност от 138 лева без ДДС, но с включени 12 % печалба. Стойността на касата, вратата и двете брави е определена в размер на 1 220.00 лева.

Според въззивната инстанция от страна на държавното обвинение са положени достатъчно усилия за разкриване на обективната истина, като са събрани съответните гласни и писмени доказателства, имащи отношение към предмета на доказване. Извършеният с постановлението доказателствен анализ е в степен, удовлетворяваща заложените в НПК стандарти доказателствата са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, и е съобразен с правилата на формалната логика, като чрез него прокурорът е успял да достигне до правилните фактически изводи, а също и правни такива. След техния анализ и обсъждане прокурорът е формирал мнение за недоказаност на обвинението за осъществен състав на престъпление по чл.131, ал.1, т.2, вр. чл.130, ал.2 от НК– едното от престъпленията, за което е образувано досъдебното производство, и за наличието на осъществен състав на престъпление по чл.216, ал.1 от НК, което обаче е такова, преследвано по реда на частното обвинение, поради което в тази част производството е спряно.

Тези изводи напълно се споделят и от настоящия състав. В действителност може да се заключи, че доказателствената съвкупност по делото, разгледана в цялост е еднопосочна, като отсъства спор между страните относно преобладаващата част от изложената по-горе фактическа обстановка, поради което и подробният анализ на релевантните за тази част доказателства е лишена от смисъл. Противоречие е налице единствено относно действията на полицейските служители по отношение на свид. Д., в частност в момента, когато органите на МВР са влезли през вратата, непосредствено след като са били пуснати вътре от свидетеля Д.. В показанията си той твърди, че единият от полицейските служители го е блъснал в стената, съборил го е „по очи“ на земята в коридора, затиснал го с коляно на гърба и насочил пистолет към главата му. При отправена от свидетеля Д. молба да се отмести, полицейският служител му заявил да замълчи, защото щял да му сложи „прангите“. /л.30, , том 2 от досъдебното производство/.

Правилно обаче прокурорът е кредитирал с доверие твърденията на разпитаните в хода на разследването полицейски служители К. С., С. Й., К. И. и В. С., които твърдят, че срещу Д. не е била упражнявана сила. Показанията им са последователни, логични и обективни, а освен това са в корелация и с останалите събрани и проверени по делото доказателства, включително с предоставения от свидетеля Д. видеозапис от поставените в дома му камери за видеонаблюдение. Тези записи са били обект на видео-техническа експертиза и тъй като вещото лице не е констатирало каквито и да било манипулации по тях, обосновано може да се заключи, че те представляват годно веществено 4 доказателство по смисъла на чл.109, предл. последно от НПК, и коректно са били използвани от прокурора за изграждане на фактическата обстановка по делото. Така посочените дотук доказателствени източници не оставят съмнение, че при влизането си в жилището, свидетелят Й. е предприел активно поведение и бил един от полицейските служители, пристъпили незабавно към задържането на свидетеля Д.. По мнението на настоящия състав, свидетелят И. е бил лицето, което е изблъскало свидетеля Д. към стената, веднага след отварянето на вратата, след което заедно със свидетеля Й., чрез захват за двете ръце са свалили Д. на пода, с лице към него, оставяйки го в легнало положение, като Й. е останал при него, за да го охранява, докато колегите му изпълняват целите на специализираната операция. Така описаните дотук факти не се отричат и от свидетеля Й., който сам признава, че именно той е бил лицето, задържало свидетеля Д.. Той обаче отрича да е затискал Д. с коляно в гърба, като сочи, че единствените предприети от него действия в този момент са били да извърши обиск на задържаното лице, за наличието на опасни предмети, както следва да се процедира в подобни ситуации. Ракурсът на камерата за видеонаблюдение в дома на Д. не позволява да се възприемат всички действия на свидетеля Й. в коментирания момент. За настоящия състав обаче няма съмнение, че те не са включвали затискането на свидетеля Д. с коляно в гърба. Вярно е, че на видеозаписите, след 06:57:20 ч., се наблюдава лице, идентифицирано от останалите доказателства по делото като свидетеля Й., което е в клекнало положение, непосредствено до и над свидетеля Д., който по това време вече е бил приведен на земята. Поведението му не подсказва упражняването на сила с какъвто и да било интензитет, като в много кратко време, след като свидетелят Д. е бил повален, свидетелят Й. се е изправил и е пристъпил към описания от него обиск. След това отново е застанал до свидетеля Д.. Очевидно твърдението на последния, че е стоял затиснат от полицейския служител, докато претърсването е траело и е бил освободен едва, когато при него е отишъл друг полицай, който го изправил и поискал да му посочи къде е спял, не съответстват на обективната действителност. Това се отнася и до друга част от показанията му – полицаят, който го затиснал, насочил пистолет към главата му. Коментираните тук доказателствени източници не съдържат такива данни, а напротив – от тях ясно се установява, че свид. Й. не е държал в ръка оръжие, било огнестрелно, или от друг вид, което да насочи към когото и да било. Освен това за свидетеля Й. не е съществувало основание да извърши такива действия. Няма спор, че на служителите от СПС при ОД на МВР-Бургас, участващи в акцията, е била предоставена информация, че на адреса на Д. се укриват две лица, за които са били налице данни, че са извършили тежко умишлено престъпление, а отделно от това те са били и служебно известни на служителите от РУНесебър, и са били определени като опасни, агресивни и с голяма вероятност въоръжени с хладно оръжие, както впрочем впоследствие е било установено при задържането на Т. П.. Наред с това свидетелят Т. е посочил свидетелят Д., като едно от така описаните лица, поради което изцяло в синхрон с правилата на формалната и житейска логика, полицейските служители са пристъпили мигновено към отнемането на възможността му да противодейства на изпълнението на задълженията им. Въпреки това, както свидетелят Й. сам е посочил, той е констатирал, че Д. е бил видимо значително по-възрастен от описаните лица, поради което логично е имал съмнение, че това е именно едно 5 от търсените от тях лица.