Решение № 114 от 18.05.2026, Районен съд - Сандански

РЕШЕНИЕ

№ 114 гр. Сандански, 18.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Г. Калугерова при участието на секретаря Спаска Г. Трушева като разгледа докладваното от Росица Г. Калугерова Гражданско дело № 20251250100607 по описа за 2025 година взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на П. Р. С., с ЕГН-**********, с адрес-гр.П., ул.“О.П.“, № **, вх.*, ет.*, ап.*, община П., област П., действащ чрез своя законен представител Р. Е. С., чрез адвокат П. П. С. от гр.С., р-н“Т.“, ул.“П.“, № *, вх.*, ет.*, офис *, срещу „Крисмар“-ЕООД, с ЕИК:101672126, със седалище и адрес на управлениеобласт Б., община С., гр.С., п.к.****, ул.“Б.“, № *, представлявано от Е. Й. А., и срещу и Е.

Й. А., с ЕГН-**********, с адрес-гр.С., ж.к.“С.“, бл.**, вх.*, ет.*, ап.*, с която е предявен иск за осъждането им да заплатят солидарно сумата от 15000 лева, съставляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди-болки и страдания, в резултат от ухапване от куче на 23.02.2024г. в с.С., което е тяхна собственост и се намира под техен надзор, ведно със законната лихва, считано от 23.02.2024г. до окончателното изплащане на сумата.

Правно основание-чл.50 от ЗЗД.

В исковата молба се сочи, че на 23.02.2024г. ищецът, заедно със свои съученици, играели футболен мач на стадиона в селото, тъй като били на училищен спортен лагер. Твърди се, че около 15,20часа, по време на мача, топката е излязла извън оградата на стадиона и след като той се втурнал след нея да я вземе видял, че е паднала в двора на фирма „КРИСМАР“ ЕООД, който граничи със стадиона и има обща ограда с него. Твърди се, че вратата към двора е била широко отворена за клиенти на фирмата, а пред нея е срещнал двама работници на фирмата, които е попитал как би могъл да си вземе топката. Твърди се, че след като те го насочили навътре към двора в посока стената на стадиона, той безпрепятствено минал през терена по пътя, към който бях насочен, но в края на посоченото място неочаквано срещу него изскочило огромно куче, което започнало да го лае, стрелнало се към него и му се нахвърлило, като го съборило на земята, започнало да го дърпа, да го влачи по земята и го е нахапало на няколко места по тялото му. Твърди се, че ищецът успял да се отскубне от него и да се изкачи по стената на стадиона, откъдето започнал да вика за помощ, а кучето продължило да го лае. Твърди се, че един човек му се притекъл на помощ и му помогнал да слезе от стената и го е завел до стадиона. Твърди се, че докато вървял към стадиона почувствал силни болки, най-вече в гърба, седалищния мускул, ръцете и краката, тъй като целите били в рани, като от ръцете и от седалището му е течала кръв. Твърди се, че ищецът 1 бил транспортиран до Център за спешна медицинска помощ в гр. С., където лекарите му оказали първа помощ и които установили увреди на втория пръст на лявата му ръка, на десния му глутеус и предмишницата на лявата му ръка. Твърди се, че три дни по-късно - на 26.02.2024г, му е бил извършен повторен преглед в УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“-София., като преди това му е била поставена ваксина за тетанус от личния му лекар в П.. Твърди се, че в „Пирогов“ лекарите също установили рани от ухапване в областите на 4-ти пръст на лява длан, ляв лакът и дясна глутерална област и са му направили хирургична обработка на раните, почистили ги, след което го превързали и му изписали антибиотична терапия, както и му предписали да носи ортеза на засегнатия пръст в продължение на 21 дни. Твърди се, че същия ден му е било издадено и съдебномедицинско удостоверение от МБАЛ „Рахила Ангелова“- П., в което са описани следните травматични увреждания, а именно: фрактура на дисталната фаланга на четвърти пръст на лявата ръка, причинила временно разстройство на здравето, наложена ортеза в областта на средна и последна фаланга на четвърти пръст на лява ръка; счупване на нокътната плочка на четвърти пръст на лявата ръка с подлежащо кръвонасядане; линейни охлузвания по дланната последна фаланга на четвърти пръст четири охлузвания по гърба; по-дълбоко овално охлузване с отделена коричка в горния десен квадрант на дясна седалищна област; две по-повърхностни охлузвания до него в същата анатомична област; поне шест по-повърхностни охлузни наранявания в дясна седалищна област; охлузване по дясна половина на седалището и дясно бедро; охлузни наранявания по коленете и лактите; две овални охлузвания в лява лакътна област с поголяма дълбочина на външното, които увреждания са в резултат на действието на твърди тъпи/тъпоръбести предмети, каквито могат да се получат от елементи на кучешкото съзъбие, както и от влачене върху подлежащ терен. Твърди се, че от този инцидент ищецът е претърпял и продължава да търпя огромни болки и страдания. Твърди се, че след инцидента с кучето ищецът е трябвало да си остана вкъщи близо месец и да не се натоварва, за да се възстанови от травмите си, като за него са се грижили родителите му. Твърди се, че ищецът е ученик в 6 „б“ клас на СУРИЧЕ „Д-р Петър Берон“- гр.П. и че отсъствието му от училище се е отразило негативно на учебния процес, тъй като е трябвало да наваксва много учебен материал, който е трябвало сам да разбере и научи. Твърди се, че обездвижването на ръката му му е причинила допълнителни неудобства и страдания, защото не е можел да я използва.

Твърди се, че след свалянето на ортезата се е наложило дълго време да я раздвижва, което също е било свързано с изпитване на болки и страдания. Твърди се, че към настоящия момент ищецът все още изпитва болки в областта на гърба, ръцете, краката и седалищния мускул, както и че не може да използва пълния потенциал на крайниците си, вследствие на което се отказал от мечтата си да стана професионален футболист. Твърди се още, че ищецът изпитал и изключително силен психологически стрес от случката, като в съзнанието му постоянно присъства мисълта, че същата е можело да бъде с фатален край за него и да загуби живота си; че картината с инцидента нахлува в съзнанието му и го тормози непрекъснато, като той е принуден постоянно да го преживява. Твърди се, че дълго време не е можел да излиза на вън, да се среща с приятели и да играят футбол, което редовно правели преди случката. Твърди се, че ищецът вечер сънувал кошмари свързани с кучето, бълнувал и плачел на сън; че преди случката е обичал кучетата, а сега изпитва неимоверен страх от тях и винаги когато се прибира от училище иска да има някой с него. Твърди се, че след инцидента ищецът много се променил-затворил се в себе си, постоянно е напрегнат и се страхува да му не се случи отново нещо подобно или на неговите близки. Твърди се, че кучето, което го е ухапало, е собственост на „КРИСМАР“ ЕООД и се намира под негов надзор, тъй като неговото присъствие в двора е за да пази имуществото на фирмата. Твърди се, че Е. Й. А. е управител на тази фирма и също следва да упражнява надзор върху кучето.

По изложените съображения ищецът предявява настоящия иск, в подкрепа на който представя писмени доказателства и сочи гласни такива.

Ответниците са депозирали отговор на исковата молба, в който оспорват иска като неоснователен. Същите оспорват твърдяната от ищеца фактическа обстановка относно настъпИ. инцидент, като оспорват, че работници на фирмата са го насочили навътре в двора и че срещу ищеца неочаквано е изскочило куче. Твърдят, че още на входа на имота, а и на няколко места по маршрута, който е изминал ищеца в имота, има огромни и ясни предупредителни табели-"Внимание! Зло куче!“; че на входа на имота има ясно забележим надпис „Внимание! Влизането забранено!“, както и че ищецът се е приближил с бързи движения до намиращата се в края на имота кучешка колиба, навлизайки в периметъра на кучето, което е проявило природния си инстинкт за самосъхранение. Ответниците оспорват, че кучето е собственост на „Крисмар“-ЕООД и се намира под негов надзор. Твърдят, че кучето е приютено навремето от работници на дружеството, които се грижат 2 преимуществено за него. Твърдят също, че кучето е вързано здраво и периметърът му на придвижване е ограничен от веригата, с която е вързано към стоманено въже, като същото може да се движи само в рамките на 20-ина метра покрай стената в дъното на имота.

Ответниците оспорват твърденията относно претърпяните от ищеца вреди, както и че вредата е настъпила от поведението на кучето, а също и наличието на причинна връзка между увреждащото действие и вредата. Ответниците твърдят, че не носят отговорност за причинените на ищеца вреди, тъй като са налице изключващи отговорността обстоятелства, а именно: непреодолима сила, изключителна вина на пострадалия и изключителна вина на трето лице. В тази връзка твърдят, че са взели нужните мерки да не допускат животното само да напусне мястото на отглеждане и да не създава опасност за хора или други животни; че ищецът незаконосъобразно е влязъл в чужд имот и е доближил кучето, навлизайки в периметъра му тичайки и че родителите, респ. лицето под чийто надзор е било детето не са изпълнили задълженията си да осъществяват постоянен надзор над малолетния и да не допускат то да влиза без разрешение в чужд имот. Ответниците правят и възражение за съпричиняване, като твърдят, че ищецът е допринесъл значително и преимуществено за настъпване на вредите, тъй като е влязъл без разрешение в чужд имот, игнорирал е предупредителните знаци, не е потърсил съдействие от служителите и работниците в имота и съзнателно е навлязъл в периметъра на кучето и то с поведение, което кучето е възприело като застрашително. Ответниците оспорват и размера на иска, като завишен. В подкрепа на становището си представят доказателства.

По делото са назначени две експертизи-съдебномедицинска и съдебнопсихологична, и са приети заключенията на вещите лица.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

„Крисмар“-ЕООД има производствена база в с.С., находяща се до стадиона в селото /св.К. А./. Входът за тази база е откъм пътя, като базата се състои от офис-сграда, находяща се до входа, и две производствени халета в дълбочината на имота /св.А./. В имота се отглежда куче от 6-7 години /св.А./. Кучето е вързано за синджир, а синджирът-за стоманено въже, разположено до оградата в дъното на имота, с дължина на въжето около 30м. /св.А. /. Свидетелят А./служител в „Крисмар“-ЕООД и син на управителя на дружеството/ сочи, че кучето е било донесено от един от работниците на фирмата; че са решили да се грижат за него; че всички работници полагат грижи за него-храна му носят и т.н.; че извън храната, фирмата заплаща ваксините за кучето; че то е постоянно вързано и само когато цехът не работи, се пуска за разходка.

На 23.02.2024г. порталната врата на производствената база на „Крисмар“-ЕООД е била отворена, като пред офис-сградата са се намирали служители на почистваща фирма /св.А., огледа на диска и флашката, съдържащи видеозаписи/.

Свидетелят А. сочи, че достъпът до имота не е свободен постоянно, тъй като човек от администрацията винаги посреща идващите клиенти или хората, от фирми с които работят, като ги напътства накъде да отидат и че има указателни табели за местата, на които не трябва да се преминава, както и че има куче в имота.

Същия ден на стадиона в с.С. се провеждал футболен мач от турнира „Сандански къп” с участието на отбора при детско-юношеската школа „Миньор Перник” /св.И. И., св.Х., огледа на диска и флашката, съдържащи видеозаписи /. В този отбор е бил и малолетния П. С.

/св.И., св. С./. Родителите на последния не били на стадиона /св.И., св.С./, като по време на турнира за П. С. отговарял треньорът на отбора, който е и негов дядо /св.И./.

По врече на мача топката излязла извън стадиона, като попаднала в съседния двор и П.

С. тръгнал да я вземе, тъй като бил негов ред /св.С., св.И./, като бил упътен пред входа на производствената база на „Крисмар“-ЕООД от две жени, които излизали от там /св.С./.

Същият влязъл през отворената портална врата на производствена база в 15,54часа, като преминал спокойно покрай офис сградата и намиращите се пред нея работници от почистващата фирма и се насочил към дъното на имота / огледа на диска и флашката, съдържащи видеозаписи/. В 15:56:08часа детето било подгонено от кучето, отглеждано в имота / огледа на диска и флашката, съдържащи видеозаписи/. Кучето успяло да настигне детето и го повалило на земята в 15:56:14 часа. Кучето борило детето, а то се опитвало да се измъкне, като в 15:56:28 часа детето се отскубнало и се покачило на зиданата ограда. По нея детето се придвижило бавно към съседния имот, в който се намирал св.Х., като по пътя се озъртало и викало за помощ / огледа на диска и флашката, съдържащи видеозаписи, 3 показанията на св.Х./. С помощта на св.Х. детето успяло да слезе от оградата и било заведено при публиката на стадиона. По ръцете и по лицето на детето имало кръв /св.Х./; имало наранявания по краката, по таза и ръцете му /св.И./ и то било в шок/св.Х. и св. И./.