Решение № 2700 от 23.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2700 гр. София, 23.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Евгени Ст. Станоев при участието на секретаря Юлия С. Д. Асенова като разгледа докладваното от Николай Димов Въззивно гражданско дело № 20251100508100 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 3193 от 26.02.2025 г., постановено по гр.дело № 7689/2024 г. на СРС, Г.О., 88 състав, е осъдено ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД с ЕИК 200299615, с адрес: гр.София, ж.к.“Дианабад“, бул./ул.“Г.М.Димитров“ № 1 да заплати на М. Г. Г. - М., ЕГН ********** със съдебен адрес: гр.София, ж.к.“******** на основание чл.432 КЗ сума в размер на 20000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди /преживени болки и страдания/ от настъпило застрахователно събитие пътно-транспортно произшествие на 08.10.2022 г. в гр.София в резултат на противоправното виновно поведение на Н.М.М. - водач на л.а. с рег.№ ********, чиято гражданска отговорност била застрахована от ответното застрахователно дружество, ведно със законната лихва от 30.06.2023 г. до окончателното изплащане на вземането като е отхвърлен предявения иск за разликата над уважения размер от 20000 лева до пълния предявен размер от 25000 лева. С решението на съда е осъдено ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД с ЕИК 200299615, с адрес: гр.София, ж.к.“Дианабад“, бул./ул.“ Г.М.Димитров № 1 да заплати на М. Г. Г. М., ЕГН ********** с адрес: гр. София, ж.к.“******** основание чл.78, ал.1 ГПК 1 сумата от 3320 лв. С решението на съда е осъдена М. Г. Г. - М., ЕГН ********** с адрес: гр.София, ж.к.“******** да заплати на ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД с ЕИК 200299615, с адрес: гр.София, ж.к.“Дианабад“, бул./ул.“Г.М.Димитров“ № 1 на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 136 лв.

Срещу решението на СРС, 88 с-в е постъпила въззивна жалба от „Застрахователно Акционерно Дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, гр.София, чрез пълномощника адв.И.Ц. с искане същото да бъде отменено, в частта, с която е уважен предявения от ищцата М. Г. Г. - М., иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, за сумата от 20000 лв./ двадесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди. В жалбата се излагат доводи, че решението в обжалваната част е неправилно, като постановено в нарушение на материалноправни разпоредби на закона. Твърди се, че нарушението на материалния закон от първоинстанционния съд се изразявало в неправилно прилагане на разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, както и че определеното от съда обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата от 20000 лв. било завишено, с оглед принципа на справедливост и съдебната практика. Във въззивната жалба се излагат доводи също така, че обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата от 5000 лв./ пет хиляди лева/, каквото на ищцата било заплатено извънсъдебно би съответствало на обществения критерий за справедливодст, регламентиран в чл.52 от ЗЗД. Претендира присъждане на направени разноски по делото.

Въззиваемата страна- ищец М. Г. Г. - М., чрез пълномощника си адв.Е. Г., оспорва жалбата по съображения изложени в депозирания по делото писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Моли съда жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение-потвърдено в обжалваната от ответника част, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направени разноски по делото.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния 2 съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за основателност на предявения от ищцата М. Г. Г. - М. срещу ответника „Застрахователно Акционерно Дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, гр.София, осъдителен иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, в частта, в която същия е уважен до размер на сумата от 20000 лв./ двадесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, поради което съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с неговата правилност, в обжалваната част.

Настоящата въззивна инстанция споделя изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното решение решаващи изводи от фактическа и правна страна за наличие на предпоставките на чл. 432, ал.1 от КЗ за ангажиране на отговорността на ответника и за размера на дължимото обезщетение на ищцата за претърпени от нея неимуществени вреди, като на основание чл.272 ГПК препраща към тях. Изводите на съда са обосновани с оглед данните по делото и събраните по делото доказателства.

Доводите в жалбата са общи, а по същество са изцяло неоснователни. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:

В практиката на ВКС - определение по ч.гр.дело № 12/09 г. на І г.о., определение по ч.гр.дело № 289/12 г. на ІV г.о., решение по гр.дело № 1740/11 г. на ІV г.о. и др., се приема, че правомощията на въззивната инстанция са ограничени - арг. от чл.260, ал.1, т.3, 4, 5 и 6 ГПК, чл.266 ГПК и чл.269 от ГПК, както от това каква част от решението на първата инстанция се обжалва, така и относно правилността на обжалвания акт само по релевираните основания и в рамките на заявеното искане за произнасяне от 3 въззивния съд. Предметните предели на въззивното производство се определят от страните, които очертават съдържанието и обема на правния спор, пренесен за разглеждане пред въззивната инстанция, с подадените в сроковете по чл.259 и чл.263, ал.2 и ал.1 ГПК въззивни жалби /първоначални и насрещни/ и отговори. При осъществяване на дейността си съдът се ръководи от разпоредбата на чл.269 от ГПК, която го задължава да провери служебно валидността на постановеното от първата инстанция решение и неговата допустимост само в обжалваната част и ограничава правомощията му за проверка на правилността на решението до заявените в жалбите доводи. Недопустимо е предметът на въззивното производство да бъде променян чрез въвеждане на нов предмет и ново искане, извън преклузивния срок за обжалване.

В процесния случай спорните по делото обстоятелства, с оглед очертания предмет на въззивната жалба по чл.269 ГПК, са свързани единствено с въведеното от ответника, чрез неговия процесуален представител възражение за допуснато нарушение на материалния закон, относно неправилно прилагане на разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, довело до присъждане на завишен размер на обезщетението за претърпени от ищцата неимуществени вреди, с оглед принципа за справедливост и съдебната практика. Спорният въпрос по делото е единствено относно размера на дължимото обезщетение на ищцата за претърпени от нея неимуществени вреди- болки и страдания, с оглед принципа за справедливост установен в чл.52 от ЗЗД.

Във връзка с доводите в жалбата относно конкретно определения размер на претърпените от ищцата неимуществени вреди, съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Критериите за определяне на размера им са видът и обемът на причинените неимуществени вреди, интензивността и продължителността на претърпените болки и страдания, общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние на обществото, което е от значение за номиналния размер на обезщетението - така т.ІІ от ППВС № 4/23.12.1968 г.

Понятието,, справедливост " по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.

Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му и обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, загрозявания и др. /в този смисъл ППВС 4/1968 г./. При определянето му съдът следва да отчете характера и вида на претърпените болки и страдания, техният интензитет и продължителност, всички други особености и обстоятелства по случая.

По отношение критериите за определяне размера на обезщетението за 4 неимуществени вреди е налице задължителна тълкувателна практика, обективирана в р.ІІ на ППВС № 4 от 23.12.1968 г., в което примерно и неизчерпателно са посочени конкретните обективно съществуващи обстоятелства, които съдът следва да съобрази, и които при телесните увреждания са техният характерът, начинът на извършването им, обстоятелствата, при които са извършени, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр., както и бланкетно посочени други установени по делото обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за репариране на неимуществените вреди. Във формираната по реда на чл.290 от ГПК казуална практика на Върховния касационен съд е прието, че такъв критерий са и икономическите условия в страната към датата на настъпване на увреждащото застрахователно събитие, включително и когато тяхното изменение е индицирано от увеличаване на минималната застрахователна сума /т.нар.

"лимит на отговорност"/. В постановеното по реда на чл.290 от ГПК решение № 95 от 24.10.2012 г. по т.дело № 916/2011 г., Т.К., І т.о. на ВКС е прието, че лимитите на застрахователно покритие са обективен белег за икономическите условия, които следва да бъдат съобразени при определяне на обезщетението, но те не са пряк израз на справедливия размер на обезщетението за конкретното застрахователно събитие и не представляват ориентировъчен критерий по смисъла на чл.52 от ЗЗД, доколкото са приложими само по отношение отговорността на застрахователя, но не и на тази на делинквента. Прието е, че лимитите са относими към нормативно определеното ниво на застрахователно покритие и не са свързани с едно застрахователно събитие или с едно увредено лице, а определят минималните нива на отговорността на застрахователя за целия срок на действие на застрахователната закрила при неограничен брой застрахователни събития, като размерът му варира с оглед броя на увредените лица. Затова те нямат самостоятелно значение, а могат да бъдат взети предвид само при отчитане на конкретните икономически условия, имащи значение за формиране на критерия за справедливост. Това се отнася и до нивото и динамиката на инфлационните процеси, които независимо дали са предизвикани от увеличаване на паричната маса в обращение или от дефицит на общото предлагане на стоки и услуги имат за последица намаляване на покупателната способност на парите. Ето защо този критерий няма самостоятелно значение, а функционира като своеобразен коректив на парите като измерител на стойността в сравнение с предходен период, през който е присъдено обезщетение за аналогични вреди, причинени при съпоставими други обстоятелства.

Разпечатката съдържа 29 от 47 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/65a1963b-ea11-43c6-94ce-61513f9b7d95