Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 451 от 09.02.2024, Районен съд - Стара Загора

Съд
Районен съд - Стара Загора
Дело
Гражданско дело 5075/2023
Вид
Определение № 451
Подписан
09.02.2024
Състав
Иван Режев

Цитирани разпоредби

  • чл. 113 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.113, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 118, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 118, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 119, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • §13 · Закон за защита на потребителите
  • §13, т. 1 · Закон за защита на потребителите
  • §13, т. 2 · Закон за защита на потребителите

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 451 гр. С., 09.02.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – С., XII-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети февруари през две хиляди двадеС. и четвърта година в следния състав:

Председател: И.Р. като разгледа докладваното от И.Р. Гражданско дело № 20235530105075 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на -, с която са предявени искове по чл.

422, ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника -, че дължи на ищеца сумата от 255 лева за неплатени месечни вноски по договор за предоставяне на обучение и участие в риалити шоу от 23.01.2021 г., с 510 лева неустойки по същия договор, със 143.22 лева мораторна лихва от 05.08.2021 г. до 09.06.2023 г., и законна лихва върху същите суми от 09.06.2023 г. до изплащането им, за които парични задължения е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 32501 по описа за 2023 г. на С. районен съд.

След като се запозна с изисканото заповедно производство и извърши съгласно чл. 119, ал. 3, във вр. с чл. 113 ГПК служебна проверка на местната подсъдност на делото, С. районен съд намери, че -ото дело не му е местно подсъдно, а мотивите за този извод са следните:

С мотивите на ТР № 3/2019 от 23.02.2022 г. на ОС.К на ВКС се дадоха задължителни разяснения, че преценката за това дали се касае за иск на или срещу потребител, следва да се извърши при зачитане на общата легална дефиниция на понятието „потребител“ в § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, или въз основа на легални определения на същото понятие в други закони, когато са приложими по съответния правен спор (напр., §1, т. 20 от ЗКНИП, в чл. 9, ал. 3 от ЗПК и др). Посоченото общо определение на понятието „потребител“ отразява основните му характеристики в транспонирано със ЗЗП вторично законодателство на ЕС, установяващо правила за защита правата на потребителите в различни сфери на обществения и икономически живот. Тези характеристики се свеждат до това, че като страна по договор С.ърговец, потребителят е винаги физическо лице, целящо задоволяване на свой личен, а не търговски или професионален интерес. Дефинираното в ЗЗП понятие „потребител“ се припокрива С.ова в чл. 2, б.“б“ от Директива 93/13 ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори, според което, потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска 1 или професионална дейност, и всяко физическо лице, което, като страна по договор по този закон, действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Категоричен отговор на въпроса кога страна по сключен договор С.ърговец е потребител е даден в редица решения на СЕС, според който, потребителят е винаги и само физическо лице, което при сключване на договор С.ърговец цели удовлетворяване на свои лични потребности.

Преценката дали са налице тези отличителни качества на физическото лице – съконтрагент се дължи от съда, сезиран с конкретен правен спор, произтичащ от/или свързан със сключен договор С.ърговец. За да установи дали се касае за потребителски договор съдът трябва да прецени характера и целта му, както и всички конкретни обстоятелства и доказателства. При извод, че при сключването на договор С.ърговец физическото лице е действало извън рамките на своята търговска или професионална дейност и за цели от частен характер, то възникналият правен спор следва да се разгледа по реда на общия исков ред за гражданските дела, в какъвто смисъл е новото изречение второ на чл. 113 ГПК. Според мотивите на същото ТР на ОС.К на ВКС, след влизане в сила на изменението на чл. 113 ГПК, обнародвано в ДВ бр.100/2019 г., целта на законодателя е постигане на значително поефективна защита на потребителя, в смисъл на икономически по-слабата страна в правоотношението, и гарантиране ефективноС.а на задължителната местна подсъдност по потребителски спорове по чл.113, ал.1 ГПК, въведена със ЗИД на ГПК (ТР № 3/2019 от 23.02.2022 г. на ОС.К на ВКС).

В случая предмет на сключения от страните договор, от който произтичат процесните вземания, чието съществуване е предмет на предявените по делото искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, е предоставяне от ищеца на посоченото в същия обучение и участие в риалити шоу на - на ответника. По делото няма данни последният да ползва тези извършвани по занятие от ищеца услуги по същия договор за своя търговска или професионална дейност. А такъв договор, който -, несъмнено попада в обхвата на нормите на ЗЗП (§13 ДР на ЗЗП).

Поради това по същия договор ответникът има качеството на "потребител" по смисъла на §13, т. 1 от ДР на ЗЗП на предоставяните от ищеца по занятие услуги, а последният има качеството на „търговец“ по смисъла на §13, т. 2 от ДР на ЗЗП. Поради това спорът по делото е потребителски и за местната му подсъдност намира приложение нормата на чл. 113 ГПК. А според последната, в относимата й за случая част, искът срещу потребители се предявява пред съда, в чийто район се намира -ият - на потребителя, а при липса на - - – по постоянния.

В случая, след служебна проверка, съдът установи, че ответникът, който е „потребител“ по смисъла на §13, т. 1 от ДР на ЗЗП, има - (а и -) - в - (л. 50). Поради това, местно компетентен да разгледа и реши предявените срещу него искове по делото е само С. районен съд, защото в неговия съдебен район е -ия му - (чл. 113 ГПК). Ето защо С. районен съд намери, че -ото дело не му е местно подсъдно (чл. 118, ал. 1 ГПК). За спазването на тази особена местна подсъдност по чл. 113 ГПК съдът следи служебно до приключване на първото по делото заседание (чл. 119, ал. 3 ГПК и Опр. № 2481-2023-III г.о.). А според нормата на чл. 118, ал. 2 ГПК, констатира ли, че делото не му е подсъдно, съдът следва да го 2 прекрати пред себе и го изпрати на надлежния съд. Поради това С. районен съд намери, че следва да прекрати пред себе си -ото дело и го изпрати на надлежния по правилата на подсъдноС.а, местно компетентен С. районен съд (чл. 118, ал. 2 ГПК).

Воден от горните мотиви, С. районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА пред себе си производството по -ото гражданско дело номер 5075 по описа за 2023 г. на С. районен съд и го ИЗПРАЩА на надлежния по правилата на подсъдноС.а, местно компетентен С. районен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред С. окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните по делото.

Съдия при Районен съд – С.: _______________________

3