Решение № 167 от 01.09.2025, Окръжен съд - Плевен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 167 гр. Плевен, 01.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЕМИЛ СТ. БАНКОВ

Членове:

БОРИСЛАВА ИЛ. ЯКИМОВА

В.А АЛ. ЦАРИГРАДСКА при участието на секретаря И. П. ЦВЕТКОВ в присъствието на прокурора Д. К. М. като разгледа докладваното от В.А АЛ. ЦАРИГРАДСКА Въззивно наказателно дело от общ характер № 20254400600107 по описа за 2025 година

Производството е въззивно по реда на глава двадесет и първа от НПК

Образувано е по повод две въззивни жалби - от подсъдимия И. А. К., чрез защитника му адв. В. П., и от частния обвинител и граждански ищец П.

П. К., чрез повереника му адв. П. К. В..

В жалбата на подсъдимия се излагат доводи за неправилност на присъдата, неправилно приложение на материалния и процесуалния закон и съответно искане нейната отмяна и отхвърляне на предявените искове. В допълнителното изложение се обосновават нарушения на процесуалните правила от първоинстанционния съд, които са довели до ограничаване на правото на защита на подсъдимия и налагат връщане на делото за ново разглеждане. Навежда доводи за неправилност на фактическата обстановка, възприета от районния съд, като за тази констатация защитникът се позовава на показанията на Ц. С., П. К. и М.Д., които свидетели установявали множество безпричинни удари от страна на пострадалия спрямо подсъдимия, 1 който без предварително да се познават арогантно ритнал автомобила му няколко пъти, след което продължил да рита и блъска от страната на водача (подсъдимия). Това провокирало подсъдимият да слезе от автомобила и да избута от ръцете на пострадалия дървената пръчка, с която замахвал, като го призовавал да спре. Пострадалият откликнал и си подал ръката за извинение, но в момента на стискане на ръцете ударил подсъдимия в окото. Подсъдимият се ядосал и тръгнал да търси в багажника на автомобила си с какво да почисти кръвта от лицето си, когато случайно попаднал на някакъв маркуч. Взел го и с него нанесъл удар в гърба на пострадалия. Последният побягнал и влязъл в къщата, където били приятелите му. Скоро след това се появил и замахнал с мотика към подсъдимия, на което той отвърнал с втори удар с маркуча.

Според защитата тази фактическа обстановка налага съдът да приеме, че извършеното е в условията на неизбежна отбрана или при превишаване на пределите на неизбежната отбрана. Като не е сторил това, първоинстанционният съд допуснал нарушение на материалния закон, който е приложен неправилно. Адв. П. счита, че съдът е бил длъжен да приеме, въз основа на така установената фактическа обстановка, че извършеното е по-леко наказуемо престъпление, а именно такова по чл. 132, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2, вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 и чл. 12, ал. 2 НК. Това от своя страна изисва подсъдимият да бъде оправдан по първоначалното обвинение и вместо наложеното наказание лишаване от свобода, на основание чл. 78а НК да бъде освободен от наказателна отговорност.

Относно размера на присъденото обезщетение заявява декларативно, че същият е прекомерен.

Оплакванията за допуснати съществени процесуални нарушения обосновава с нарушение на задължението на съда да разкрие обективната истина, съгласно чл. 13 НПК, защото не е обсъдил противоречивите показания на свидетелите, а е възприел фактическата обстановка, изложена от прокурора в обвинителния акт. Съдът не изложил мотиви относно поведението и състоянието на пострадалия, безпричинното нападение от негова страна спрямо подсъдимия и нанесения удар в областта на окото му. Игнорирани били и данните за замахване с мотика и арогантно поведение от страна на П.

К., за което свидетелстват Ц. С., П. К. и М.Д.. Техните показания не били обсъдени задълбочено, а били прочетени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 2

НПК.

Изтъква като самостоятелно основание за отмяна на атакуваната присъда позоваването само на прочетени свидетелски показания в разрез със забраната на чл. 281, ал. 8 НПК. Едновременно с това първият съд не изложил мотиви дали въобще кредитира показанията на Ц. С., П. К. и М.Д.. Възразява, че съдът само е изброил доказателствените източници, без обаче да ги обсъди критично и задълбочено, което приравнява на липса на доказателствен анализ и нарушение на справедливостта на процеса по смисъла на чл. 6, § 1 ЕКПЧ.

Защитата намира, че тези нарушения не може да се отстранят от въззивния съд, защото по този начин ще се пререши делото. Затова иска присъдата да бъде отменена и делото да се върне за ново разглеждане на първоинстанционния съд. Направени са и доказателствени искания – да се разпитат свидетелите Ц. С. и П. К., както и да се осигури възможност на подсъдимия И. К. да даде обяснения.

В жалбата на частния обвинител (ЧО) и граждански ищец (ГИ) П. К. се излагат доводи, че е следвало да се приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление – причиняване на средна телесна повреда по хулигански подбуди, като се иска увеличаване на наложеното наказание при съгласие с приложението на чл. 66 НК. Иска увеличаване на присъденото обезщетение от 11500 лв. на 22 000 лв. В допълнителното изложение към жалбата уточнява оплакванията си и прави нови доказателствени искания. Възразява срещу това, че съдът не се е занимал с телефонната комуникация между подсъдимия и пострадалия, пропуснал да обсъди предхождащата инцидента среща между представители на двете компании, вместо което съдът направил негативни изводи за пострадалия, че имал „провокиращо“ поведение. Показанията на свидетелите, на които се позовава защитата, счита за противоречиви и непоследователни. П. К. заявил, че пред дома на А. имало два автомобила, а според всички останали - само един. В съдебно заседание заявил, че И. ударил пострадалия с някакъв маркуч, а в ДП не видял с какво бил ударен, но пък споменавал за два удара. Изтъква противоречия в показанията и на св. М.Д., който в съдебно заседание заявил, че бил на центъра с В. В. и П. К., а в ДП посочил като присъстващи освен тези свидетели, но и сестра си, И. К. и Ц. С..

В ДП заявил също така, че е очевидец на ударите. Сочи и други противоречия в показанията му от ДП и от съдебното заседание – била ли е колата на В. В.

3 пред къщата и самият той - преди това на центъра. Счита за доказано, че подсъдимият се е отклонил от маршрута към дома на леля си в посока към местопроизшествието. Това обстоятелство намира за съществено с оглед подбудите му и иска да бъде проведен следствен експеримент, чрез който да се провери версията на придвижването му и евентуално целенасоченото му поведение към разправия с компанията на пострадалия.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция въззивниците поддържат жалбите и исканията си.

Прокурорът счита, че жалбата на подсъдимия е неоснователна, а тази на ЧО и ГО – счита за основателна и я поддържа. Оценява дейността на първоинстанционния съд като правилна и законосъобразна при събиране и проверка на доказателствата и формиране на вътрешното убеждение. Относно противоречията в показанията на някои от свидетелите, счита, че следва да бъдат кредитирани тези от ДП, защото днешната отдалечеността от събитията и възможността за последващо повлияване на възприятията могат да изопачат изявленията в съдебно заседание.

С обжалваната Присъда от 02.12.2024г. по НОХД № 56/2023 г., Плевенският районен съд е признал подсъдимия И. А. К. за виновен в това, че на 03.09.2021 година, в с. ***, обл. Плевен, причинил средна телесна повреда на П. П. К. от гр. Плевен, изразяваща се в счупване на долната челюст в областта на десния долночелюстен ъгъл и лявото рамо на костта, поради което на основание чл.129, ал.2, във вр. с ал.1 от НК, във вр. с чл.54 от НК го осъдил на наказание лишаване от свобода за срок от 1 година, изтърпяването на което отложил на основание чл.66, ал.1 НК с изпитателен срок от три години. С гражданската част на присъдата осъдил подсъдимия на основание чл.45 от ЗЗД да заплати на частния обвинител и гражданския ищец П. П. К. обезщетения за причинените с престъпното деяние вреди - сумата от 324,36 лв. за имуществени вреди, и сумата от 11 500 лева за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на увреждането 03.09.2021г. до окончателното им изплащане. В тежест на подсъдимия и на основание чл. 189, ал. 3 НПК съдът е поставил и разноските, като го е осъдил да заплати в полза на съда 477,97 лв. държавна такса върху уважения размер на предявените граждански искове и такса за издаване на изпълнителен лист, и 1 493,72 лв. – съдебно-деловодни разноски, а в полза на ОД на МВР - гр.

4

Плевен – разноските от досъдебната фаза в размер общо на 986,72 лева.

Първоинстанционният съд е приел за установено следното:

Подсъдимият И. А. К. е роден на *** г. в гр. Плевен, живее в с. *** и не се познавал с пострадалия П. П. К..

Семейството на свидетеля Ф. А. притежавало недвижим имот в с. ***, в който имот свидетелят празнувал 15-ия си рожден ден на 03.09.2021 г.

Поканил своите непълнолетни приятели – пострадалият П. К., както и П. П., М.И., В.Г., С.Х., Ц.Ц., И. П., С.Д., Г.Д., И.К. и В. П..

На 03.09.2021г., около 22:30ч. П. К., и свидетелите М.И., И.К., Ц.Ц. и П.

П. отишли на центъра на селото, за да посрещнат идващите с такси момичета св. И. П., С.Д. и Г.Д.. Докато чакали в центъра си разменили обидни реплики с намиращите се в близост свидетели Ц. С., В. В., П. К. и М.Д., с които не се познавали. След спречкването, компанията на пострадалия се прибрали в дома на св. А..

Подсъдимият разбрал за случилото се между двете компании от свидетелите Ц. С. и В. В., при което решил да потърси лицата от другата компания по улиците на с. *** с лекия си автомобил, за да ги установи и да поиска обяснение от тях. Подсъдимият започнал да обикаля най-вече пред дома на рожденика, бидейки подтикнат от конфликта между двете компании.

В късните часове на 03.09.2021г. пострадалият и част от компанията му свидетелите Ф. А., С.Х., М.И. и П. П. били в двора на имота, когато видели лек автомобил марка „Ауди“ модел „***“ с peг. № *** да минава по улицата и да забавя движението си. Петимата, а след това последвани и от останалите присъстващи на рождения ден (с изключение на момичетата и св.В. П.) излезли на улицата.

Част от тях се насочили към преминаващия автомобил, а П. К. се затичал към него. Подсъдимият И. К. спрял автомобила и излязъл от него. При спирането на автомобила, П. К. бил в непосредствена близост до него и като видял, че подсъдимият излиза, му нанесъл удар с юмрук в областта на лицето. След като обаче установил, че подсъдимият не е от компанията, с която имали по-рано конфликт, пострадалият започнал да му се извинява.

В същия момент в непосредствена близост до тях спрял и лек автомобил марка „Сеат“, модел „Леон“, от който слязъл водачът му – св. В. В. и спътникът му – св. П. К., които се отправили към П. К. и започнали да 5 разговарят с него. В това време подсъдимият се приближил към П. К. изотзад и го ударил с неустановен издължен предмет през гърба в областта на лицето вдясно.

След нанасяне на удара, пострадалият се обърнал и избягал в посока към недвижимия имот, където на вратата от вътрешната страна били свидетелите А., С.Х., М.И. и П. П., а от външната страна били подс. И. К. и свидетелите В. В., П. К. и Ц. С..

Докато двете компании се разправяли, възползвайки се от ситуацията, подс. И. К. нанесъл още един удар със същия предмет в областта на лицето на пострадалия П. К., докато били „очи в очи“, в лявата страна на лицето на последния.

Пострадалият П. К. влязъл в имота и след неустановено време установил силна болка и подуване в дясната страна на лицето си. Сутринта, след като се прибрал вкъщи в гр. Плевен и родителите му видели състоянието му, го откарали в УМБАЛ „Д-р Г. Странски“ ЕАД гр.Плевен, където била установена фрактура, счупване на долната челюст в областта на десния долночелюстен ъгъл и лявото рамо на костта. За извършване на лечение и оперативна намеса пострадалият бил приет в отделението по ортопедия на УМБАЛСМ „Н. И.

Пирогов“ - гр. София.

Първоинстанционният съд е извел описаната фактическа обстановка, като се е позовал на гласните доказателства, подкрепени от писмените такива и от експертните заключения. Свидетелските показанията на пострадалия и на очевидците са коментирани поотделно с подробно описание на обстоятелствата, които се установяват с показанията на съответния свидетел.