Определение № 314 от 16.11.2021, Районен съд - Свиленград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 314 гр. Свиленград, 16.11.2021 г.

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Радина В. Хаджикирева като разгледа докладваното от Радина В. Хаджикирева Гражданско дело № 20215620100794 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба от СТ. Д. Г. срещу „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Хасково, с която е предявен отрицателен установителен иск за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи сумата от 690,69 лв., представляваща стойност на предоставени ВиК услуги за периода 10.10.2018 г. – 10.09.2019 г. Ищецът оспорва, че бил потребил вода на посочената стойност. Отделно от това, твърди, че за тази сума в полза на ответника бил издаден изпълнителен лист. За образуваното изпълнително производство той разбрал в края на м. юни 2021 г. В тази връзка съдът служебно е изискал ч. гр. д. № 1341/2019 г. по описа на РС Свиленград. От същото се установява, че ответникът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ищеца за исковата сума. РС Свиленград е уважил искането на ответника и е издал заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, по силата на която е разпоредено на ищеца да заплати на ответника сумата от 690,69 лв., представляваща сбор от дължими суми за предоставени ВиК услуги за периода 10.10.2018 г. – 10.09.2019 г., и обезщетение за забава в размер на 27,02 лв., ведно със законната върху главницата от 13.11.2019 г., както и деловодни разноски в размер на 75 лв. Заповедта за изпълнение е връчена лично на ищеца на 05.03.2020 г. В законоустановения срок по чл. 414, ал. 2 ГПК последният не е подал възражение, поради което на основание чл. 416 ГПК заповедта за изпълнение е влязла в сила и въз основа на нея е издаден изпълнителен лист.

Предвид всичко изложено, съдът намира, че с предявения отрицателен установителен иск ищецът претендира установяване недължимост на вземане, за което на кредитора е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, която заповед е влязла в сила и въз основа на нея е издаден изпълнителен лист за вземането. В тази връзка константна е съдебната практика, че длъжникът разполага с възможността да предяви отрицателен установителен иск против кредитора за недължимост на вземането до изтичането на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Предявеният до изтичането на този срок от длъжника отрицателен установителен иск е допустим и подлежи на разглеждане. Пропускането на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК преклудира възможността на длъжника да предяви отрицателния си установителен иск против кредитора. Съгласно чл. 416 ГПК този пропуск води до влизането на заповедта за изпълнение в сила и до невъзможност за оспорване на установеното с нея вземане, 1 освен чрез специалния отрицателен установителен иск по чл. 424 ГПК. Настоящата правна уредба дава възможност на длъжника след изтичането на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК да оспорва вземането на кредитора само при наличието на условията по чл. 424 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 424, ал. 1 ГПК длъжникът може да оспори вземането по исков ред само когато се намерят новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да му бъдат известни до изтичането на срока за подаване на възражението или с които не е могъл да се снабди в същия срок. Такива обстоятелства или доказателства ищецът не сочи в исковата си молба. В случая ищецът се позовава на обстоятелства, които са съществували към момента, когато му е била връчена заповедта за изпълнение, поради което е следвало да релевира същите чрез подаване на възражение в рамките на преклузивния срок по чл. 414, ал. 2 ГПК. Видно от доказателствата по делото за ищеца не е била пречка към този момент да възрази, че реално не е потребил начисленото му количество вода или да се снабди с протокола за извършена проверка на водомера.

Затова, ако длъжникът е пропуснал срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, както в процесния случай, той не може да предяви отрицателен установителен иск за несъществуване на вземането, основан на обстоятелства, настъпили преди изтичането на срока (В този смисъл Определение № 480 от 27.07.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 221/2010 г., IV г. о., ГК, както и Решение № 165 от 31.10.2013 г. на ВКС по т. д. № 1202/2011 г., I т. о., ТК).

За пълнота на изложението следва да се отбележи, че в случаите, когато длъжникът се позовава на това, че заповедта за изпълнение не му е връчена надлежно, че той не е могъл да узнае за нея или че не е могъл да подаде възражение в срока поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее, той разполага с възможността да подаде възражение по чл. 423 ГПК до съответния въззивен съд, но не и да предяви отрицателен установителен иск извън случаите по чл. 424 ГПК. Тази възможност също е пропусната, тъй като е изтекъл повече от един месец от момента, когато ищецът твърди, че е узнал за издадената заповед за изпълнение.

Предвид всичко изложено съдът намира, че след изтичане на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК възможността за възражение на длъжника се преклудира, поради което предявеният след този срок установителен иск, че вземането не съществува, е недопустим. Следователно исковата молба следва да бъде върната, а производството по делото – прекратено като процесуално недопустимо.

Воден от гореизложеното, РС Свиленград

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА искова молба с вх. рег. № 6710/26.10.2021 г., подадена от СТ. Д. Г., ЕГН: **********, адрес: гр. ******************, срещу „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Хасково, ЕИК: 126004284, със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, ул. „Сакар” № 2.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 794/2021 г. по описа на РС Свиленград.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ОС Хасково в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________ 2