Решение № 119 от 24.02.2023, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 119 гр. София, 22.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Кирил Д. Павлов при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Ивайло П. Георгиев Въззивно гражданско дело № 20221800500426 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 260038 от 16. 06. 2021 г., постановено по гр. д. № 149/2018 г. по описа на Районен съд – гр. Костинброд е постановено следното:

„Признава за установено спрямо „Ю.Б.“ АД нищожността на следните договорни клаузи: на чл. 1, ал. 1 (в частите, регламентиращи задължение в швейцарски франкове), на чл. 3, ал. 5, на чл. 4, т. 2, на чл. 6, ал. 2 (в частта на изречение първо „швейцарски франкове“ и на изречение второ), на чл. 6, ал. 3 за потребителски кредит № I1L 41 149 от 11.07.2008 г., ведно със законната лихва до окончателното заплащане на вземането; Осъжда на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД да осъдите „Ю.Б.“ АД да заплати на Е. С. Б. и М. А. Б., сумата в размер на 8 649,09 лева, представляваща недължимо надвзети за периода от 30.12.2012 г. до 30.11.2017 г. курсови разлики по договор за потребителски кредит № I 1 L 41 149 от 11.07.2008 г., ведно със законната лихва до окончателното заплащане на вземането; Признава за установено спрямо „Ю.Б.“ АД, че Е. С. Б. и М. А. Б., не дължат сумата в размер на 515,11 шв.ф. поради извършеното на основание чл. 103, ал. 2 от ЗЗД прихващане с главницата по договор за потребителски кредит № HL 41149 от 11.07.2008г.

Сумата от 515,11 шв.ф. представлява лихви, получени без правно основание от „Ю.Б.“ АД, за месеците от 19.11.2008 г. до 29.12.2012 г; Признава за установено спрямо „Ю.Б.“ АД, че Е. С. Б. и М. А. Б., не дължат сумата в размер на 2 736,21 лева поради извършеното на основание чл. 103, ал. 2 от ЗЗД прихващане с главницата по договор за потребителски кредит № ML 41149 от 11.07.2008 г. Сумата в размер на 2 736,21 лева представлява курсови разлики, получени без правно основание от „Ю.Б.“ АД за месеците от 31.10.2008 г. до 29.11.2012 г.; Осъжда на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, 1

„Ю.Б.“ АД да заплати на Е. С. Б. и М. А. Б., сумата в размер на 4433,50 евро, представляваща разликата за периода от 30.11.2012 г. до 30.11.2017 г. между предварително уговорените и реално заплатените месечни вноски за лихва по договор за кредит на покупка на недвижим имот H L 13641 от 25.08.2006 г., ведно със законната лихва до окончателното заплащане на вземането;

Признава за установено спрямо „Ю.Б.“ АД, че Е. С. Б. и М. А. Б. не дължат сумата в размер на 3062,66 евро поради извършеното на основание чл. 103, ал.

2 от ЗЗД прихващане с главницата по договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 13641 от 25.08.2006 г. Сумата от 3062,66 евро представлява лихви, получени без правно основание от „Ю.Б.“ АД за месеците от 30.11.2007 г. до 30.10.2012 г.; Осъжда „Ю.Б.“ АД, ЕИК *********, да заплати на Е. С. Б. ЕГН ********** и М. А. Б. ЕГН **********, разноски в размер на 4200 лева.“.

В срока за обжалване ищците са подали молба вх. № 260952/30. 08.

2021 г., с която са поискали по реда на чл. 250 ГПК, съдът да допусне допълване на постановеното решение, като се произнесе и по предявената от тях претенция за осъждането на ответника да им възстанови заплатени от тях в периода от 30. 12. 2012 г. до 30. 11. 2017 г. разлики между предварително уговорените и реално заплатени месечни вноски за лихва по договора за потребителски кредит № HL 41149/11. 07. 2008 г., ведно със законната лихва до окончателното заплащане на вземането.

С решение № 260033 от 13. 10. 2021 г., постановено по реда на чл. 250 ГПК, е допълнено съдебното решение по гр. д. № 149/2018 г., като е постановено следното: „Осъжда „Ю.Б.“ АД да възстанови заплатените от Е.

С. Б. ЕГН ********** и М. А. Б. ЕГН **********, разликите между предварително уговорените и реално заплатени месечни вноски за лихва по договор за потребителски кредит № HL 41149 от 11.07.20108 г. ведно със законна лихва до окончателното изплащане на вземането.“.

С молба вх. № 261113/10. 11. 2021 г. ищците са посочили, че с предходната си молба по чл. 250 ГПК са поискали съдът да се произнесе по претенцията им в размер на 2 803 CHF – разликата за периода от 30. 12. 2012 г. до 30. 11. 2017 г., която сума липсва в решението по допълване. Отделно от това са поискали съдът да допусне поправка на очевидна фактическа грешка в първото основно решение по делото, изразяваща се в непосочване на номера на делото, както и в частта на уважените установителни искове, където имало „бяло петно“. Поискано е по реда на чл. 247 ГПК, в диспозитива на решението да бъде изписано, че съдът уважава исковете за прогласяване на нищожността на следните договорни клаузи: на чл. 12, на чл. 18 и на чл. 19 от договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 13641/25. 08. 2006 г., на чл. 1, ал. 1 и на чл. 1, ал. 4 от допълнителното споразумение към него от 15.

03. 2007 г. и на чл. 6, абзац последен от допълнителното споразумение към него от 25. 04. 2012 г. и на чл. 3, ал. 3, на чл. 3, ал. 5, на чл. 4, т. 2, на чл. 12, на чл. 18 и на чл. 19 от договора за кредит за покупка на недвижим имот HL 13641/25. 08. 2006 г., на чл. 1, ал. 1 и на чл. 1, ал. 4 от допълнителното споразумение към него от 15. 03. 2007 г. и на чл. 6, абзац последен от допълнителното споразумение към него от 25. 04. 2012 г.

С решение № 260055 от 07. 12. 2021 г., постановено по реда на чл. 247 ГПК, е постановено следното: „Допуска поправка на ЯФГ в решение постановено по гр. д.№ 149/2018 г., като в диспозитива на решението се чете:

Осъжда „Ю.Б.“ АД да възстанови заплатените от Е. С. Б. ЕГН ********** и 2

М. А. Б. ЕГН ********** заплатените от тях в периода 30.12.2012 г. до 30.11.2017 г. разлики между предварително уговорените и реално заплатени месечни вноски по лихви по договорите за потребителски кредит, ведно със законна лихва до окончателното изплащане на вземането в размер на 2 803 CHF В постановеното решение № 260038 от 16.06.2021 г. да се чете № на дело 149/18 г. В диспозитива на решението № 2600038 от 16.06.2021 г. да се чете че съдът прогласява нищожността на договорните клаузи на чл. 12, чл.

18 и чл. 19 от договор за кредит на покупка на недвижим имот H L 13641 от 25.08.2006 г. на чл. 1, ал. 1 и чл. 1, ал. 4 от допълнителното споразумение към него от 25.04.2012 г. и на чл. 3, ал. 3, ал. 5 ш чл. 4, т. 2 на чл. 6, ал. 3 на чл. 12, на чл. 18 и чл. 19 от договора за кредит на покупка на недвижим имот HL 13641 от 25.08.2006 г. на чл. 1 ал. 1 на чл. 1 ал. 4 от допълнителното споразумение към него от 15.03.2007 г. и на чл. 6 аб. Последен от допълнителното споразумение към него от 25.04.2021 г.“.

С молба вх. № 260034/24. 01. 2022 г. ищците са поискали поправка на последното постановено решение № 260055 от 07. 12. 2021 г. , изразяваща се в посочената година на сключеното от страните допълнително споразумение, която е 2012 г., а не както е посочена в решението – 2021 г.

С решение № 260003 от 07. 03. 2022 г., постановено по реда на чл. 247 ГПК е постановено следното: „Допуска извършване на поправка на очевидна фактическа греша в диспозитива на решение № 260055/07.12.2021 г. за ОФГ, постановено по гр. д.№ 149/2018 г. по описа на РС – гр. Костинброд, ред 4-ти, отгоре надолу, както следва: да се чете: „допълнително споразумение от 25.04.2012 г.“, а не както е посочено: „25042021 г.“.

Решение № 260038 от 16. 06. 2021 г. е обжалвано с въззивна жалба вх.

№ 260887/26.07.2021 г. от ответника – „Ю.Б.“ АД – гр. С., представляван от адв. М. К., с доводи за неговата нищожност, а в случай, че съдът не възприеме същите, излага такива по същество за неговата неоснователност. Претендира присъждане на всички направени по делото разноски. По отношение нищожността на постановения съдебен акт в жалбата се посочва, че вместо решение районният съд е преписал дословно и е възпроизвел в него исковата молба на ищците, като по този начин последното не отговаря на законовите изисквания за съдържание, като се започне от номера на делото, по което е постановено, анализ на приложимата правна регламентация, на установената по делото фактическа обстановка, която е поддържа, че е и неизяснена, липса на обсъждане на събраните по делото доказателства, липса на правни изводи.

По отношение становището си за нищожност на постановеното решение жалбоподателят посочва следното:

В нарушение на чл. 236, ал. 1, т. 1 ГПК не съдържа дата на постановяването му, по-точно посочено е, че е постановено в съдебно заседание на 17. 03. 2021 г., на която дата не е имало такова. По делото последното открито съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество, е проведено на 22. 12. 2020 г. В нарушение на т. 3 от цитираната разпоредба решението не съдържа номер на делото, по което е постановено.

Районният съд е копирал исковата молба, като в жалбата е направена подробна съпоставка между исковата молба и решението, с оглед на което се поддържа, че липсва валидно формирана воля на съда. Жалбоподателят се позовава на Решение № 7 от 30. 06. 2020 г. на КС по к. д. № 11/2019 г., според което нищожността в най-общ смисъл е липса на валидност „на основния, които поради липса на изрична законова уредба са изведени от съдебната 3 практика по тълкувателен път – например некомпетентност на органа, нарушаване на изискванията за форма или пълна неразбираемост на властническата воля“. Посочва, че според възприетата трайна съдебна практика съдебното решение е нищожно и когато няма изискуемото от чл. 236 ГПК съдържание, чрез което ясно да е изразена формираната от съда правораздавателна воля.

По съществото на обжалваното решение жалбоподателят излага доводи за неговата неправилност, в следния смисъл:

Посочва, че исковете са неоснователни, а липсата на мотиви в решението допълнително затрудняват неговата защитна линия. Безспорно по делото се установило, че процесните договори за кредит не са сключени при общи условия, а ищците са имали възможност да влияят върху съдържанието на оспорените клаузи. В решението си районният съд е следвало да съобрази, че правните му изводи трябва да се основават на всички конкретни обстоятелства, които са били към момента на сключването им, а обстоятелствата, настъпили след това в хода на тяхното изпълнение, обосновавали само косвено доводи относно сключването им. Поддържа, че не са налице нито една от хипотезите на посочените в разпоредбата на чл. 143 ЗПП, но преписвайки дословно исковата молба съдът е приел, че оспорените с нея клаузи са неравноправни на посочените от ищците основания.

Жалбоподателят посочва, че в решението на първостепенния съд липсва обсъждане на изложените от него твърдения и доводи, както и на събраните по делото доказателства, което е нарушение на чл. 12 ГПК. В решението липсват и мотиви, като жалбоподателят отново се позовава на Решение № 7 от 30. 06. 2020 г. на КС, според което: „необходимостта от излагане на мотиви е насочена към гарантиране на законосъобразността на постановеното от съда“.

В заключение жалбоподателят моли съда да прогласи нищожността на обжалваното решение на Костинбродския районен съд и да върне делото на същия съд за постановяване на ново такова. Евентуално, моли да отмени решението и да постанови друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло.

Ответниците по жалба – Е. С. Б. и М. А. Б., чрез упълномощения от тях адв. Д. Ф., са депозирали отговор на въззивната жалба с вх. № 261114/10. 11.

2021 г., в който посочват, че действително съдебният акт на районния съд е опорочен, тъй като не отговаря на изискването за мотивираност, но този порок не води до неговата нищожност, в който смисъл е и постоянната съдебна практика. Липсата на мотиви или погрешни мотиви водят до неправилност на решението поради необоснованост и допуснати процесуални нарушения, но не и до недопустимост или нищожност. С оглед на това, молят съда да остави искането на жалбоподателя за обявяването на решението за нищожно без уважение.

Поддържат, че като краен резултат решението на районния съд е правилно и молят настоящата инстанция да го потвърди, с присъждане на направените от тях разноски.