Решение № 263197 от 18.05.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№ .........

18.05.2021г., гр. София

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в публично заседание на двадесет и четвърти март две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА

Мл. съдия МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА при секретаря

Кристина Първанова, като разгледа докладваното от съдия Маринова-Тонева гр.дело № 14222 по описа за 2020 година, за да постанови решение, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 139337 от 03.07.2020 г. по гр.д. № 12072/2020 г. Софийски районен съд, 177 състав: Отменил като незаконосъобразно на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ уволнението на М.К.М., ЕГН **********, извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ със заповед ПТД № 45/06.01.2020 г., издадена от изпълнителния директор на „С.В.“ АД, ЕИК *********; Възстановил на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ ищцата на заеманата преди уволнението длъжност Старши мениджър „Бизнес развитие“, отдел „Нерегулирани дейности“, Дирекция „Експлоатация и поддръжка“ към „С.В.“ АД, и осъдил ответника на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ да заплати на ищцата сумата от 23 142.60 лв. – обезщетение за времето, през което е останала без работа за периода от 06.01.2020 г. до 22.06.2020 г., като отхвърлил този иск за разликата над 23 142.60 лв. до претендирания размер от 24 148.80 лева.

С определение № 20212518 от 01.10.2020г., постановено по същото дело по реда на чл. 248 ГПК, решението е допълнено в частта за разноските, като на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът е осъден да заплати на ищцата сумата 1 914.13 лв. – разноски по делото, а на основание чл. 78, ал. 6 ГПК – да заплати по сметка на СРС сумата 965.95 лв. – държавна такса.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника „С.В.“ АД, който го обжалва в частите, с които исковете са уважени, с оплаквания за неправилност – неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В производството пред СРС били ангажирани писмени доказателства, които доказвали по безспорен начин, че изменението в изискването за образование за длъжността Старши мениджър „Бизнес развитие“ било въведено единствено и само с оглед нуждите на работата в ответното дружество.

От представените две длъжностни характеристики (стара и нова) било видно, че характерът на тази длъжност бил само икономически и не налагал никакви технически или инженерни познания, а такива в областта на финансите и маркетинга. Този факт наложил извършването на промяната в изискването за образование, а именно висше икономическо такова. Неправилно първоинстанционният съд приел, че единственото желание на работодателя е било чрез законово допустими средства да постигне една-единствена цел – прекратяване на трудовия договор конкретно с ищцата. Съдът не взел предвид факта, че от 2014 г. до момента ищцата реално не била изпълнявала трудовите си функции поради различни причини, като въззивникът твърди, че именно този факт е бил определящ за необходимостта от промяна в изискванията за заемане на процесната длъжност. През всички тези години обемът и естеството на работата се променили драстично. Важно било да се отбележи и че трудовите функции на ищцата през целия период на нейното отстъствие били изпълнявани от служител с висше икономическо образование, който реализирал много по-добри резултати в ресорната дейност. Освен това при постановяване на решението районният съд изцяло пренебрегнал оперативната самостоятелност на работодателя, дадена му по закон при уволнение на служител в хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ. Решението на работодателя за промяна на изискването за образование за процесната длъжност било изцяло в неговите правомощия и не подлежало на контрол за законосъобразност, т.е. на съдебен контрол. В тази връзка неправилен бил изводът на съда, че след като до м. 09.2014 г. ищцата се справяла с работата си, то промяната на изискването за образование за заемане на нейната длъжност задължително представлява злоупотреба с права от страна на работодателя. Неправилно районният съд кредитирал и показанията на разпитания свидетел, които били ирелевантни за спора. Поради това моли съда да отмени атакуваното решение и вместо това постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Въззиваемата страна М.К.М. с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението в атакуваните части като правилно. Претендира разноски за въззивното производство съгласно списък по чл. 80 ГПК.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по основателността на жалбата, Софийски градски съд като въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства съобразно чл. 235, ал. 2 и 3 и чл. 12 ГПК, във връзка с изтъкнатите доводи, при което намира за установено следното:

Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, чл. 344, ал. 1, т. 2 и чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ.

Ищцата твърди, че с ответника били в трудово правоотношение по силата на трудов договор № 00004/03.02.2014 г. и допълнителни споразумения към него, по което заемала длъжността Старши мениджър „Бизнес развитие“ в отдел „Нерегулирани дейности“, Дирекция „Експлоатация и поддръжка“. До средата на 2015г. изпълнявала трудовите си задължения точно и добросъвестно. Предвид раждането на първото й дете на 20.09.2015г., ползвала отпуск по майчинство за период от две години, след което и част от полагащия й се платен годишен отпуск, а във връзка с откритото й заболяване Захарен диабет тип 2 ползвала и отпуск за временна нетрудоспособност.

След връщането й на работа и отказа й да заеме предложена й от работодателя друга длъжност – Мениджър проекти „Бизнес развитие“, със заповед ПТД № 443/06.12.2017 г. трудовото правоотношение било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ, поради съкращаване в щата. С решение № 547030 от 27.11.2018 г. по гр. дело № 8153/2018 г. на СРС, 73 състав, поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение от 14.11.2019 г., това уволнение било признато за незаконно. Със заповед № ДР-01/02.01.2020 г. на работодателя ищцата била „възстановена“ на работа, но в друга дирекция – „Управление на мрежата“. На третия й работен ден - 06.01.2020 г., на ищцата били връчени два документа - нова длъжностна характеристика от 06.01.2020 г., съгласно която заемащият длъжността трябва да притежава завършено висше икономическо образование (а не висше икономическо или висше техническо образование, както било съгласно предишната длъжностна характеристика), и заповед ПТД № 45/06.01.2020г., с която трудовото правоотношение било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ – липса на необходимото образование за заемане на изпълняваната работа, считано от 06.01.2020 г., без спазване на срока за предизвестие. Уволнението било незаконно, тъй като било извършено при злоупотреба с права от страна на работодателя. Твърди, че изменението в изискваното образование за заемане на длъжността от 06.01.2020г. не било въведено с оглед нуждите на работата в дружеството, а само и единствено с цел ищцата да бъде уволнена след възстановяването й по съдебен ред на длъжността, както и с оглед заобикаляне на изискването за предварителна закрила при уволнение по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ. При детайлен преглед на двете длъжностни характеристики било видно, че няма нови изисквания в изпълнението на основната функция на длъжността, промяната била само в образованието, като се изключвало висшето техническо образование, което работодателят знаел, че ищцата притежава.

Фактът, че ищцата не притежава висше икономическо образование бил известен на работодателя, както и фактът, че е болна от захарен диабет тип 2, тъй като бил страна по гр. дело № 8153/2018 г. на СРС, 73 състав. Поради това е искала от съда да признае уволнението за незаконно и да го отмени, да я възстанови на заеманата преди уволнението длъжност и да осъди ответника да й заплати сумата 24 148.80 лв. – обезщетение за оставането й без работа в размер на брутното ѝ трудово възнаграждение за 6 месеца, от 06.01.2020 г. до 06.07.2020 г.

Претендирала е и законната лихва върху обезщетението от подаване на исковата молба в съда на 04.03.2020г. до окончателното плащане.

С отговора на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131 ГПК, ответникът е оспорил предявените искове. Не оспорва наличието на трудово правоотношение между страните и прекратяването на същото, но счита, заповедта била законосъобразна, а работодателят не е извършил злоупотреба с право. Изцяло в рамките на предоставената му от закона възможност да преценява по целесъобразност изискванията си за образование и професионална квалификация за заемане на дадена длъжност, работодателят изменил изискваното образование за заеманата от ищцата длъжност, което било наложено изцяло от нуждите на работата. Видно от двете длъжностни характеристики било, че характерът на работата е изцяло икономически.

Действително, ищцата била уволнена на друго основание в предходен период и съответно възстановена, но този факт не кореспондирал с процесното уволнение. Напротив, тъкмо поради нейното възстановяване работодателят отново открил в щатното си разписание съкратената длъжност Старши мениджър „Бизнес развитие“, но именно поради доказалата се в практиката необходимост от заемане на тази длъжност от специалист с висше икономическо образование извършил промяната в изискваното образование. Поради това е искал от съда да отхвърли исковете.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г., ОСГТК на ВКС).

Атакуваното решение е валидно, и допустимо – в обжалваните части.

Настоящият състав намира, че при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми, а с оглед оплакванията в жалбата е правилно по следните съображения:

От фактическа страна: Не е било спорно и по делото се установява, че между страните е съществувало безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищцата е заемала при ответника длъжността Старши мениджър „Бизнес развитие“ в отдел „Нерегулирани дейности“, Дирекция „Експлоатация и поддръжка“. Не е било спорно и че във връзка с раждане на дете на *** г., от средата на 2015г. ищцата е ползвала отпуск за бременност и раждане и две години - отпуск за отглеждане на малко дете, след което с разрешение на работодателя е ползвала и част от полагащия й се платен годишен отпуск, а във връзка с откритото й заболяване от диабет тип 2 е била и в отпуск поради временна нетрудоспособност. Междувременно ищцата отказала да заеме предлаганата й от работодателя друга длъжност - Мениджър проекти „Бизнес развитие“. При завръщането й на работа на 06.12.2017г., със заповед ПТД № 443/06.12.2017 г. трудовото правоотношение е било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ, поради съкращаване в щата. С решение № 547030 от 27.11.2018 г. по гр. дело № 8153/2018 г. на СРС, 73 състав, поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение от 14.11.2019 г., това уволнение е било признато за незаконно, и ищцата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност. При заявеното от ищцата желание да бъде допусната до работа, работодателят издал нарочна заповед № ДР-01/02.01.2020 г., с която отменил отменената си вече заповед за уволнение и „възстановил“ ищцата на работа, считано от 02.01.2020г.

Съгласно приетата длъжностна характеристика от 03.02.2014 г., изискваното образование за заемане на длъжността Старши мениджър „Бизнес развитие“ е висше – икономическо или техническо, като няма спор, че ищцата има висше техническо образование. След възстановяване на ищцата на работа, на третия й работен ден - 06.01.2020 г., й е връчена нова длъжностна характеристика от 06.01.2020 г., съгласно която изискваното образование за заеманата от нея длъжност е висше икономическо образование със специалност „Маркетниг“, „Маркетинг и продажби“, „Бизнес мениджмънт“ или сходно такова в областта на маркетинга.