Решение № 136 от 04.06.2025, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 136 гр. Велико Търново, 04.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (А)

ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ М.

Членове:

МАЯ ПЕЕВА

АНЕТА ИЛИНСКА при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно гражданско дело № 20244000500667 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 128/07.06.2024 г. по гр. д. № 476/2022 г. на Окръжен съд Габрово е осъдена МБАЛ „Д-р Тота Венкова” АД, гр. Габрово да заплати на Ц.

М. Б. сумата от 80000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди – морални болки и страдания от смъртта на майка й, която е последица от предвидим и предотвратим болестен процес /тетанус/, причинени от оказване на некачествена и недостатъчна медицинска помощ, вследствие на причинена травма на ръката на 14.08.2021 г., ведно със законна лихва върху тази сума, считано от датата на деликта /08.09.2021 г./ до окончателното й изплащане. С решението е осъдена ЗК „Лев Инс“ АД, в качеството му на трето лице помагач по предявения срещу него обратен иск, да заплати на МБАЛ „Д-р Тота Венкова” АД сумата от 80000 лв., представляваща застрахователно обезщетение, дължимо съобразно сключена застраховка „Застраховка на професионална отговорност на лечебни заведения, хуманитарни лекари и медицински персонал“ в лечебните заведения, при условие, че така присъдените суми бъдат изплатени от 1 застрахования на увреденото лице Ц. М. Б., ведно с начислените върху тях лихви, считано от предявяване на обратния иск – 06.03.2023 г. /поправката е допусната с Определение № 831/10.10.2024 г. по гр.д. № 476/2024 г./, до сбъдване на условието. Присъдени са разноски.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ АД. Сочи се, че исковата претенция е останала недоказана и се оспорва изцяло първостепенното решение. Пациентът М. М. е била прието в лечебното заведение и след констатиране на видимо разместване на костите на ръката е насочена по най-бързия начин към отделението по Ортопедия и травматология, където дежурният ортопед е назначил рентгенография, след което е направил репозиция и поставил гипсова лонгета. Тези действия са своевременни и бързи, като проведеното лечение е отразено в ИЗ 8370/2021 г.

От документите, съдържащи се там, е видно, че фрактурата е описана като „счупване на долния край на лъчевата кост, закрито“. В оперативния протокол също е описано, че е станало закрито наместване на фрактура без вътрешна фиксация, радиус и улна. От рентгенографията се вижда, че не е налице разкъсване на повърхността на кожата и не е налице открита рана. В тази връзка се сочи, че в листа за преглед в СО на 14.08.2021 г. лаконично е отразено, че е налице фрактура – открита на лява гривнена става, което не се потвърждава от останалите документи. Действително, заключението на вещите лица по изготвената експертиза е, че се касае за открита рана, но експертите сочат, че на жената е оказана адекватна медицинска помощ по отношение на травмата и фрактурата. В исковата молба е налице противоречие, че пострадалата е получила открита фрактура на лява предмишница, а в съставените документи се сочи за такава на дясна ръка.

Обективното състояние не съответства на посоченото в исковата молба, поради което жалбоподателят счита, че във времевия диапазон между 18.08.2021 г., когато е проведен последният контролен преглед на лечебното заведение, и 21.08.2021 г., когато е прегледана от д-р Е. Б., е възникнала травма, която не е била обект на лечение в ответната болница. Не се доказа по безспорен начин твърдението за наличие на противоправно поведение на медицински екип на ответното лечебно заведение. В решението са посочени схематични правни норми, без да е анализирано кои точно действия или бездействия не са в пълен обем, за да се твърди, че не е предоставена качествена медицинска помощ. Оспорва се размерът на присъденото 2 обезщетение, като прекомерно завишен.

Моли съда да отмени постановеното решение като неправилно и вместо него да постанови друго, с което бъде отхвърлен изцяло предявеният иск, при условията на евентуалност – се намали присъденото обезщетение в размер не по-голям от 50000 лв. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна Ц. Б. е депозирала отговор, с който се оспорва въззивната жалба.

Застрахователното дружество не е заело становище по жалбата.

Против постановеното решение е постъпила и въззивна жалба от ЗК „Лев Инс“ АД, като решението се обжалва изцяло. Сочи се, че не е доказано по безспорен начин твърдението за наличие на противоправно действие или бездействие на медицински екип на ответното лечебно заведение. Не е доказана причинна връзка между претендираните от ищцата неимуществени вреди и осъществено виновно и противоправно поведение на лица, упражняващи медицинска професия и/или дейност в болницата.

Определеното обезщетение не съответства на интензитета и продължителността на претърпените вреди, поради което същото е завишено и не кореспондира с принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД.

Отправено е искане да бъде отменено изцяло решението и се отхвърли предявеният иск, евентуално се намали присъденото обезщетение до размер от 50000 лв.

По тази жалба е постъпил отговор от МБАЛ „Д-р Тота Венкова“, в който се заема становище за нейната основателност.

Постъпил е отговор от Ц. Б., в който се развиват подробни аргументи за неоснователност на депозираната въззивна жалба от застрахователното дружество.

Настоящият състав, като взе предвид наведените в жалбите оплаквания, становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Въззивните жалби са подадени в срок, от надлежни страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явяват процесуално допустими и следва да се разгледат по същество.

При извършване на проверката по чл. 269 ГПК настоящият състав 3 констатира, че оспореното съдебно решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановено е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма, с разбираемо изложени аргументи, подписано от председателя на състава. При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че съдебното решение е допустимо, поради което следва да пристъпи към решаване на спора по същество, съгласно чл. 271, ал. 1 ГПК.

Окръжен съд Габрово е сезиран с искова молба от Ц. М. Б. против МБАЛ „Д-р Тота Венкова” АД за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 80000 лв., изразяващи се в претърпени болки и страдания от смъртта на майка й М. Стефанова М., последица от предвидим и предотвратим болестен процес – тетанус, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на смъртта й до окончателното изплащане.

Изложени са обстоятелства, че на 14.08.2021 г. около 11,30 часа ищцата Ц. Б., съпругът й и майка й М. М. отивали на гости, когато М. М. паднала по прашна и чакълеста пътека. Ударила дясната си ръка, извикали линейка, с която М. М. и ищцата били откарани до Спешно приемно отделение на МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ АД. Лекарите от приемното отделение я насочили към ортопед и рентгенография, като на въпроса на ищцата, че се касае за теренна травма и открита фрактура нужно ли е да се пуснат други изследвания и да се направи ваксина против тетанус, отговорили, че ортопедите ще се погрижат. Дежурният ортопед ги насочил към рентгеново изследване, без да обработи раната – по нея имало пепелява прах, кръв и частици от терена от падането. Поставил само марля върху нея и хлабаво я превързал с бинт. Установило се, че двете кости на предмишницата – лакътна и лъчева, са вклинени една в друга с множество дислокации. След като се запознал с изследването, ортопедът отстранил ищцата от кабинета си и извършил болезнена манипулация на майка й. Ръката била поставена в гипсова лонгета, направени били контролни рентгенографии, след което М. М. била освободена. Ищцата останала в жилището на майка си да се грижи за нея.

На 18.08.2021 г. я закарала на контролен преглед. Д-р П. направил опит да пререже бинта на лонгетата, но не успял. Ръката била силно оточна, подута и болезнена, след премахване на лонгетата раната се разкървавила отново.

Направили нова превръзка и й казали да дойде на нов контролен преглед на 4

30.08.2021 г. На следващия ден – 19.08.2021 г. М. М. споделила, че й се схваща долната челюст, обадили се на невролог, но според него вероятно било от стрес. На следващия ден М. трудно преглъщала, говорът й бил засегнат, лицето й придобило странно изражение. На 20.08.2021 г. я прегледал невролог, констатирал, че е налице спазъм на мимическата мускулатура, тризмус, но го отдал на стреса, предписал терапия. Ищцата трудно дала лекарствата на майка си, тя не можела да преглъща, лицето й странно се деформирало, оплаквала се от силна болка в областта на травмата. Б. попитала майка си дали са й поставили ваксина за тетанус, но майка й отрекла. На сутринта на 21.08.2021 г. веднага откарали М. в спешно отделение, направили кръвни изследвания по настояване на ищцата, като лабораторните изследвания потвърдили наличие на тетанус. Направили изследване със скенер, изключително трудно, поради силната скованост на М., и отхвърлили други възможни диагнози като тумор в мозъка, метастази, мозъчен инсулт.

Около 16 ч. подготвили линейка, която откарала ищцата и майка й в болница УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ в гр. Плевен. Там направили нови изследвания и потвърдили диагнозата тетанус, като лекарите не повярвали, че е възможно да има пациент с такава диагноза. М. била приета в инфекциозно отделение, като й поставили сонда за прием на храна и течности. Поради епидемичната обстановка, нямало възможност ищцата да остане като придружител в болницата. На следващия ден следобяд получила обаждане, че майка й направила тежък гърч и ще бъде преместена в КАРИЛ на същата болница. На 23.08.2021 г. при телефонно обаждане ищцата разбрала, че състоянието на майка й е тежко, помолили я да донесе памперси, хартия и мокри кърпички. Когато Б. отишла й дали възможност да види майка си, която била на апаратно дишане и дълбоко седирана. Лекарят не могъл да й даде прогноза, тъй като никой не е лекувал тетанус, това заболяване се предотвратява с ваксина. На следващия ден отново й се наложило да отиде в гр. Плевен, за да даде съгласие да се направи трахеостома, за да може майка й да диша оттам. В следващите дни ежедневно ищцата я карали до гр. Плевен, където посещавала болницата, а в редките дни, когато не можела да отиде, звъняла по телефона да се информира за състоянието на майка си. Търсили кръводарители, впоследствие я уведомили, че майка й е с бъбречна недостатъчност и състоянието й е критично. На 08.09.2021 г. я уведомили, че М. е починала, като причина за смъртта е описано – развилият се тетанус.

5

Твърди, че е налице фактическият състав на чл. 49 ЗЗД, като със своите действия и бездействия медицинският екип на ответната болница, при провежданите прегледи, интервенции, манипулации, изследвания и друга медицинска дейност не са предприели поставяне на ваксина ТАБ или друга противотетанична ваксина, като са допуснали да се развие заболяването тетанус, довело до непосредствената причина за смъртта на М.. Ищцата е страдала, като се наложило да вижда майка си в безпомощно състояние, в ужасяващ вид, знаейки, че тя изпитва физически болки при пълно съзнание и разбиране за случилото си. В погледа й ищцата прочитала отчаянието и страхът от предстоящата смърт, което допълнително тормозело ищцата и не й давало покой. Ищцата не може да преодолее тъгата и мъката по майка си, както и безсилието да й помогне и да се пребори с едно лечимо заболяване, каквото е тетануса, като непрекъснато се тормозела дали е направила всичко, защо се е доверила на лекарите и не е потърсила помощ на друго място.

Ищцата отказва да приеме случилото се, изпитва гняв, безсилие и нещастие от загубата, изгубила вкус към живота, изолирала се, страхува се, че друг близък може да стане жертва на здравната система.