Решение № 5122 от 07.08.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5122 гр. София, 07.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

Добромир Ст. Стефанов при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско дело № 20241100503579 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ищеца Етажните собственици на сграда в режим на етажна собственост на адрес гр. София, ул. ****, чрез управителя А. П. Г., подадена от адв. Б. – упълномощен представител, допълнена от управителя Г. в отделна жалба, срещу решение № 12460/13.07.2023г., постановено по гр.дело № 20587/2022г. по описа на СРС, 165-и състав, с което са отхвърлени предявените срещу ответника М. П. С. искове с правно основание чл. 23, ал. 6 ЗУЕС (редакция преди доп.

- ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 1.07.2024 г., сега – ал. 7), за осъждането й да предаде на новия управител на етажната собственост А. П. Г. сумата 1 744.73 лева, представляваща касова наличност на етажната собственост, както и следите документи: 14 бр. констативни протоколи от „ЧЕЗ Разпределение България“ от 29.10.2012г., разходни документи от периоди, преди сключването на договор между етажната собственост и „Д. консулт“ ЕООД, оферта и договор с „М- рекс“ ООД от 23.10.2007г., оферта и договор от „Ремонти Борисови строй“ ЕООД, регистрационна карта на СО, р-н „Слатина“ от 19.12.2012г., регистрационна карта от СО, р-н „Слатина“ от 27.01.2017г. за регистрация на управител на етажната собственост „Д. консулт“ ЕООД, Договор за поддръжка и управление 20160112/21.12.2016г., сключен между Етажната собственост и „Д. консулт“ ЕООД, писмо от А. П. Г., отговор от СО на жалба, подадена от А. А.-Б., 15 бр. разписки за платени разходи за ел. енергия за общи 1 части на етажна собственост, находяща се в гр.София, ж.к. ****, за периода:

16.02.2017г.- 21.06.2018г., разходни фактури и касови бележки, Договор от 11.04.2018г., сключен между етажната собственост и „Емануил строй“ ЕООД, Правилник за вътрешния ред, приет на ОС на 16.01.2017г., протокол от ОС на етажната собственост от 14.12.2016г., книжата, съставени във връзка с проведени ОС на етажната собственост от 16.01.2017г., 13.02.2017г., 24.01.2018г. и 14.03.2018г., искова молба, подадена от А. П. Г. и съдебните актове във връзка с нея, справки за задължения към 26.06.2018г., касов отчет, за периода: 01.01.2017г.- 26.06.2018г., приемо-предавателен протокол от 21.12.2016г., книга на собствениците, касова книга, за периода: 20072016г., протоколи от ОС, проведени на 09.07.2018г., 18.07.2018г., 26.09.2018 и на 27.11.2018г.

С въззивната жалба, депозирана чрез адв. Б., етажните собственици излагат, че постановеното от СРС решение било неправилно и необосновано, поради допуснати от съда нарушения на процесуалните правила, на материалния закон и необоснованост.

Неправилно с протоколно определение от 31.05.2023г. СРС приел писмени доказателства, които се явявали преклудирани и мотивирал обжалваното решение с тях, при неспазен принцип за равенство на страните отхвърлил като преклудирани исканията на ищеца в о.с.з. на 21.06.2023г., в нарушение на чл. 164, ал. 2, вр. ал. 1, т.1, т. 4 и т. 5 ГПК съдът събрал гласни доказателства чрез разпит на св. П.Т., и неправилно ценил заинтересованите му показания. Неправилно СРС приел, че етажните собственици били представлявани от П.Т., предвид доказателствата за допусната от съда обезпечителна мярка – спиране на изпълнението на решенията на общото събрание, взети на 27.02.2023г. Представителната власт на управителя Г. била установена по делото – протокол от общо събрание на ЕС от 11.02.2021г. и регистрационна карта № ЕСС610/10.03.2021г., издадена от СО, район Слатина.

Неправилни били и разсъжденията на СРС относно срока за изпълнение на решението – с решение на ОС от 27.11.2018г. бил приет 10-дневен срок. По изложените съображения моли решението да бъде отменено, а вместо това предявените искове да бъдат уважени. Претендира разноски.

В лично подаденото от А. П. Г. допълнение към въззивната жалба се поддържа, че обжалваното решение било постановено в нарушение на общата забрана за черпене на права от собственото неправомерно поведение – излага съображения за опити на насрещната страна за ощетяване на ЕС и злоупотреба с процесуални права и др. В списъка с предоставени суми било обективирано признание на ответника за получени суми. Поддържа изложеното в жалбата, подадена от адв. Б..

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна М. П. С., чрез адв. П., депозира писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба и допълнението като неоснователни. Въззивната жалба не съдържала твърдения за конкретни пороци 2 досежно неправилност и необоснованост на решението. Не били допуснати процесуални нарушения при събирането на доказателствата. Съдът се произнесъл по предявените искове, при правилна правна квалификация, като анализирал доказателствата, които били относими към предмета на делото, а и авторството им не било оспорено. Не били оспорени по размер и основание и извършените от ответника С. плащания. По подробно изложени в отговора съображения моли първоинстанционното съдебно решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Предмет на разглеждане е и въззивна жалба на Г. с вх. № 328234/16.11.2023г., в качеството му на управител на Етажна собственост на жилищна сграда, находяща се на адрес гр. София, ул. ****, и в лично качество, чрез адв. Б., срещу решение № 17058/20.10.2023г. по гр. дело № 20587/2022г. по описа на СРС, 165-и състав, с което молбите му по чл. 250 ГПК и чл. 248 ГПК са оставени без уважение. Излага, че с исковата си молба предявил два иска – установителен по чл. 124, ал. 1 ГПК – за установяване на документите и паричните средства, съхранявани от ответника и по чл.

23, ал. 6 ЗУЕС за предаването им на управителя. СРС не се произнесъл по установителния иск, а с решението си по чл. 250 ГПК отказал допълването на решението по съществото на спора с такова произнасяне. Оспорва и разрешението на СРС по въпроса за разноските.

С писмен отговор насрещната страна ответника М. П. С. оспорва жалбата като неоснователна.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

Досежно правилността му на въведените с въззивната жалба доводи, настоящият въззивен състав намира следното:

Със сезиралата съда искова молба Етажните собственици на сграда в режим на етажна собственост на адрес гр. София, ул. ****, представлявани от управителя А. П.

Г. излагат, че на 11.02.2021г. било проведено общо събрание на етажните собственици на сградата на горния адрес, на което Г. бил избран за управител, като извършил и надлежна регистрация на промяната в администрацията на район Слатина, СО.

Излагат, че в периода от 01.01.2017г. до 30.06.2018г. правомощията на управител на ЕС били възложени на „Д. консулт“ ЕООД. На общо събрание на ЕС, проведено на 25.06.2018г. било взето решение ответникът М. П. С., като член на УС на ЕС, да приеме документацията на ЕС от „Д. консулт“ ЕООД и касовата наличност. За изпълнението на същото решение тези лица съставили приемо-предавателен протокол от 02.07.2018г. за документите, в който ответникът С. декларирала и получаването на 3 сумата 1 744.73 лева по личната си банкова сметка. На 27.11.2018г. за управител на ЕС бил избран „Вход мениджър“ ООД за срок от 01.01.2019г. до 31.12.2020г. Твърдят, че ответникът С. не предала описаните в приемо-предавателния протокол документи и получената сума на „Вход мениджър“ ООД. Впоследствие на ОС, проведено на 11.02.2021г. за управител на ЕС бил избран А. П. Г.. На 20.04.2022г. същият разкрил банкова сметка на ЕС, по която да се събират месечните вноски. На 20.10.2021г. Г. поканил ответника по имейл да му предаде книжата, а сумите да преведе по тази банкова сметка. Ответникът не изпълнила това, поради което моли съдът да установи наличните у нея документи, посочени в приемо-предавателния протокол от

02.07.2018г., подробно описани в уточняваща молба от 16.06.2022г., както и оригиналите на протоколи от проведени общи събрания на ЕС от 09.07.2018г., 18.07.2018г., 26.09.2018г., 27.11.2018г., държани у нея, поради качеството й на председател на УС на ЕС в периода от 24.01.2018г. до 06.07.2019г. (молба-уточнение от 16.06.2022г.) и парични средства на ЕС в размер на 1 744.73 лева, и на осн. чл. 26, ал. 3 ЗУЕС да я осъди да ги предаде на новия управител А. П. Г., като претендират и законна лихва върху сумата от депозирането на исковата молба в съда – 15.04.2022г. до окончателното плащане.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът М. П. С. депозира писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. В качеството си на председател на УС на ЕС, след прекратяването на договора с „Д. консулт“ ЕООД, ответникът извършвала плащания на разходи на ЕС – за адвокатско възнаграждение по две съдебни производства, възнаграждение за почистване на общи части за периода от м.08.2018г. до м.11.2018г. и за електроенергия в общите части за периода от 18.05.2018г. до 15.11.2018г. в общ размер 876.97 лева. Не отказвала да предаде сумите и документите - многократно предлагала да го направи на упълномощен от ЕС представител. На 09.12.2021г. етажните собственици взели решение за свикване на ново общо събрание за приемане на отчета й, уточняване на банковата сметка за превод на сумите и предаването на документацията под опис на действащия управител. Мнозинството било против завеждане на иск срещу нея. Изготвеният протокол от ОС от 09.12.2021г. управителят Г. отказал да подпише и въпреки волята на етажните собственици предявил исковете срещу нея. С последното превишил пределите на представителната си власт с едностранната си претенция срещу ответника С.. Намира, че не следвало да предава сумите на лице, на което мнозинството от ЕС не гласувало доверие, без отчетът й да бъде одобрен от компетентния орган – ОС. Моли съдът да отхвърли исковете. Не била дала повод за завеждане на делото, предвид на което моли да не бъде ангажирана отговорността й за разноски.

Нормата на чл. 23, ал. 4, изр. 1 ЗУЕС изрично предвижда, че управителят представлява пред съда собствениците в етажната собственост по исковете, предявени 4 срещу тях във връзка с общите части, и по исковете, предявени срещу собственик, ползвател или обитател, който не изпълнява решение на общото събрание или задълженията си по този закон. Предявените по делото искове са такива по чл. 23, ал. 6 ЗУЕС (редакция преди доп. - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 1.07.2024 г., сега – ал. 7) за предаване от предходния управител на новоизбрания такъв на съхраняваните документи и на наличните парични средства. Съобразно твърденията, а и доказателствата по делото, ответникът е собственик на самостоятелни обекти в сградата, бивш председател на УС на ЕС. Твърди се неизпълнение на произтичащо от ЗУЕС нейно задължение по чл. 23, ал. 6 ЗУЕС (редакция преди доп. - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 1.07.2024 г., сега – ал. 7), предвид на което за завеждане и водене на делото от управителя не се изисква изрично упълномощаване от общото събрание на ЕС. Доводите на ответника в противен смисъл са неоснователни.

Предвид нормата на чл. 23, ал. 6 ЗУЕС, в приложимата към разглеждания казус редакция, при избор на нов управителен съвет (управител) съхраняваните документи, както и наличните парични средства, данни за банкови сметки и банкови карти се предават с протокол, който се подписва от членовете на предишния управителен съвет (управител), от членовете на новоизбрания управителен съвет (управител), от председателя на контролния съвет

(контрольора) и от касиера.

Защитата срещу неизпълнението на същото законовоустановено задължение се осъществява посредством осъдителния иск по чл. 23, ал. 6 ЗУЕС (редакция преди доп.