Решение № 1102 от 22.08.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1102 гр. Пловдив, 22.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Методи Н. Антонов при участието на секретаря Милена В. Георгиева като разгледа докладваното от Методи Н. Антонов Административно наказателно дело № 20245330201658 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 23-3389000488/06.03.2024г. на Началник Сектор в ОДМВР гр.Пловдив, РУ 06 гр.Пловдив, с което на Ц. Г. П., ЕГН ********** за нарушение на чл.140, ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ са наложени административни наказания - ГЛОБА в размер на 200 /двеста/лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 /шест/ месеца, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, както и на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР се отнемат общо 10 точки.

Жалбоподателката Ц. Г. П. с жалбата и в съдебно заседание чрез процесуалния й представител излага становище за незаконосъобразност на обжалваното НП и прави искането за неговата отмяна. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

Административнонаказващият орган, РУ „Полиция“ 06 гр.Пловдив, редовно призован, не изпраща представител. В молба-становище навежда съображения за неоснователност на жалбата и прави искане за потвърждаване на НП. При условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение на насрещната страна и моли за 1 намаляването му до размера на минимално определения такъв.

Пловдивският районен съд - VІI н.с., като прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, допустима е и разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

Обжалваното НП е издадено срещу жалбоподателката Ц. П. като собственик и водач на лек автомобил „Ауди А5 Спортбек“ с рег.№ **** за това, че на 20.12.2023г. около 15:00 часа в гр.Пловдив, на бул.“Марица“ до № 160 управлявала лек автомобил „Ауди А5 Спортбек“ с рег.№ **** – лична собственост по договор за покупко-продажба № 6073 от 05.09.2023г. /нотариус 320/, като извършва следното нарушение: 1. Управлява МПС, с прекратена регистрация на 07.11.2023г. по чл.143, ал.15 от ЗДвП – непререгистрирано ПС.

Наказващият орган счел, че е извършено умишлено административното нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, за което на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП наложил на жалбоподателката административни наказания - глоба в размер на 200 /двеста/лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 /шест/ месеца, както и на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР отнел общо 10 контролни точки.

Установената фактическа обстановка се подкрепя от събрания по делото доказателствен материал – писмените и гласните доказателства – показанията на разпитания в съдебно заседание, актосъставителят Г. Л. С., които съдът кредитира, макар същите да са лишени от конкретика относно правно релевантните по казуса факти, касаещи датите на придобиване на въпросното МПС и датата на прекратена регистрация на същото.

При така установената фактическа обстановка и след анализ на събрания доказателствен материал, съдът намира, че следва да отпадне административнонаказателната отговорност на жалбоподателката П., поради недоказаност по несъмнен и категоричен начин на вмененото й нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП. Твърдяната за нарушена разпоредба предвижда по пътищата, отворени за обществено ползване, да се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само 2 пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата. В обвинителната теза на актосъставителя, възприета и от АНО се твърди, че наказаното лице на процесната дата е управлявало въпросното МПС с прекратена на 07.11.2023г. регистрация. Твърди се още, че лекият автомобил бил придобит от жалбоподателката съгласно договор за покупко-продажба на 05.09.2023г. По делото обаче липсват каквито и да било доказателства, установяващи извършване на нарушение от санкционираното лице по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, тъй като от страна на АНО не са представени никакви доказателства, от които да се установи чия собственост е автомобилът, кога е бил придобит същия и на какво основание, за да може да се прецени кога изтича законово установения срок за регистрирането му и съответно изтекъл ли е към датата на нарушението. Липсват доказателства и за служебното прекратяване на регистрацията на превозното средство, както и кога е било сторено това с отбелязване в автоматизираната информационна система. Макар актосъставителят в дадените в хода на настоящото производство показания в качеството му на свидетел да сочи, че поддържа констатациите в съставения от него акт, в изложеното от него липсва конкретика относно дата на придобиване на въпросния лек автомобил от жалбоподателката, както и не се сочи конкретната дата, на която е прекратена регистрацията на въпросното МПС. С оглед липсата на достатъчно представени по делото безспорни доказателства за извършено нарушение, неговия автор и вина, и предвид липсата на конкретика в показанията на св.С., които да подкрепят фактическите и правни изводи направени в акта и НП, съдът приема, че обвинението срещу жалбоподателката П. остана недоказано по несъмнен и категоричен начин.

В тежест на АНО е да докаже извършеното нарушение, участието на наказаното лице в него и вината му, което в случая не е сторено. При доказателствена тежест на АНО, същият не ангажира доказателства в подкрепа на посочената в АУАН и НП фактическа обстановка и направените в тях правни изводи, което води до недоказаност на вмененото на П. административно нарушението, за което същата е санкционирана.

Що се отнася до отнетите общо 10 точки на основание Наредба N Iз2539 на МВР, съдът намира, че следва да посочи, че отнемането на точките е последица, която възниква екс леге, след влизане в сила на наказателното 3 постановление и отнемането на контролни точки няма самостоятелен санкционен характер, при което в посочената си част наказателните постановления изобщо не подлежат на съдебен контрол.

Предвид горното, обжалваното НП поради недоказаност на вмененото нарушение следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

При този изход на спора, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН право на разноски има жалбоподателката. Такава претенция е своевременно направена, като по делото надлежно са представени пълномощно и договор за правна защита и съдействие. Видно от последния, страните по него са договорили възнаграждение в размер на 400 лева, което е било изплатено в брой. Ето защо, така претендираните разноски следва да бъдат присъдени в полза жалбоподателката, като възражението на въззиваемата страна за прекомерност се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

Мотивиран от гореизложеното, Пловдивски районен съд – VІІ наказателен състав, постанови решението си.

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № 23-3389000488/06.03.2024г. на Началник Сектор в ОДМВР гр.Пловдив, РУ 06 гр.Пловдив, с което на Ц. Г. П., ЕГН ********** за нарушение на чл.140, ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ са наложени административни наказания - ГЛОБА в размер на 200 /двеста/лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 /шест/ месеца, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОДМВР гр.Пловдив да заплати на Ц. Г. П., ЕГН ********** сумата в размер на 400 /четиристотин/ лева, представляваща сторените по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски административен съд по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.

4

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5