Решение № 394 от 20.11.2023, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 394 гр. П., 20.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Г. Ненчев

Членове:

Албена Г. Палова

Ани Харизанова при участието на секретаря Ана Здр. Ненчева като разгледа докладваното от Ани Харизанова Въззивно гражданско дело № 20235200500251 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение №1148 от 24.10.2022г., поправено по реда на чл.247 от ГПК с решение №180 от 24.02.2023г., постановени по гр.д.

№3744/2021г по описа на Районен съд –П. по иска на „Кей Би Си Банк България“ЕАД / с предходно наименование „Райфайзенбанк /България/“ЕАД/ с ЕИК 831558413 против И. Й.

Г. с ЕГН ********** от село С., общ.П., ул.“33-та“№18 и Д. Н. Г. с ЕГН ********** от село С., общ.П., ул.“14-та“№2 на основание чл.135 от ЗЗД е обявен за относително недействително по отношение на ищеца сключеното между ответниците споразумение по чл.51 от СК , утвърдено с решение №1300 от 04.10.2019г. по гр.д.№3255/2019г. на РС-П., в частта, с която И. Й. Г. е прехвърлил на Д. Н. Г. собствената си ½ идеална част от следния недвижим имот : УПИ XIII-199 в кв.16 по плана на село С., община П., с площ от 942 кв.м., при съседи: изток УПИ XII-198, запад УПИ XIV-200, север УПИ IX-196, юг – улица , ведно с построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда с площ от 92 кв.м. и РЗП 181.50 кв.м., състояща се от избено помещение, жилищен етаж и мансарда, както и всички приращения и подобрения в имота.

Със същото решение са осъдени ответниците И. Й. Г. и Д. Н. Г. да заплатят на „Кей Би Си Банк България“ЕАД ЕИК 831558413/ с предходно наименование „Райфайзенбанк /България/“ЕАД/ сумата от 455.86лв. разноски по делото.

Срещу така постановеното решение в срок е подадена въззивна жалба от Д. Н. Г. с ЕГН **********, в която е наведен довод за неправилност на обжалваното решение като 1 постановено в противоречие с материалния закон. Жалбоподателката твърди, че е придобила имота добросъвестно чрез възмездна сделка. Същата не е знаела, че съпругът и дължи пари на банката. Поддържа се в жалбата, че по делото не е доказано знание за увреждане.От показанията на разпитания пред районния съд свидетел Б.А. е било установен, че отношенията между съпрузите са се влошили още през 2016г и от този момент двамата са били във фактическа раздяла като са живеели. Тези гласни доказателствени средства не били взети предвид от районния съд. Прави се искане да се отмени обжалваното решение и предявения иск като неоснователен и недоказан да бъде отхвърлен.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК от насрещната страна „Кей Би Си Банк България“ЕАД с ЕИК 831558413/ с предишно наименование Райфайзенбанк България“ЕАД/ е подаден писмен отговор, с който се изразява становище, че жалбата е допустима, но неоснователна.

Поддържа се, че към момента на извършване на процесното разпореждане двамата ответници са съпрузи и процесният имот е би в режим на съпружеска имуществена общност, поради което действа презупцията за знание по чл.135, ал.2 от ЗЗД във вр.с чл.135, ал.1 от ЗЗД, което не била оборена от ответниците, носещи доказателствената тежест за това. С бракоразводното решение се е целяло само формално прекратяване на брака като имущественото разместване е изцяло в полза на жалбоподателката Д. Г., с цел да се осуети предприемане от страна на банката-кредитор насочване на изпълнение срещу процесния имот за събиране на вземането и срещу длъжника И. Г.. По делото не било направено оспорване от ответниците на запорно съобщение с изх.№17669/20.08.2019г. на ЧСИ Д.С. до длъжника И. Г., получено на 26.09.2019г преди развода, на чиито гръб/ на съобщението/ призовкарят е удостоверил ,че връчва съобщението, адресирано до И. Г. на адреса на семейното жилище, а именно село С., ул.“14-та“, което сочи на извода, че и двамата ответници към момента процесното разпореждане живеят в общо домакинство, където се намира и процесния имот. Друго съобщение за запор с изх.№16542/02.08.2019г. до Д. Г. е връчено чрез нейния съпруг И. Г. на 06.08.2019г. и само три дни по-късно на 09.08.2019г. и двамата ответници депозират до РС-П. обща искова молба за развод. Според практиката на ВКС, обективирана в решение №61 от 01.03.2016г. по гр.д.№4578/2015г на четвърто г.о. на ВКС индиция за знание за увреда от страна и на двамата ответници е липсата или късното деклариране на процесната сделка като в настоящия случай едва на 03.05.2022г. , тоест няколко години по-късно Г. е подала декларация по чл.14 от ЗМДТ пред Община П.. Прави се искане обжалваното решение като правилно да бъде потвърдено.

В хода на въззивното производство е настъпило правоприемство като на основание чл.227 от ГПК юридическото лице „Кей Би Си Банк България“ЕАД е заличено като страна и на негово място е конституирана „Обединена Българска Банка“АД с ЕИК 000694959 със седалище и адрес на управление град С., бул.“В.“№89Б.От новоконституираната страна е постъпило писмено становище, което е тъждествено по съдържание с отговора на въззивната жалба, депозиран от Кей Би Си Банк България“ЕАД с ЕИК 831558413, поради което не се налага възпроизвеждането му. Прави се искане за присъждане на разноски за въззивната инстанция. Прави се искане в полза „Обединена Българска Банка“АД с ЕИК 2

000694959 да се присъдят и разноските за първата инстанция в размер на 455.86лв.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция жалбоподателката Д. Г. не се явява и не се представлява.Ответникът по жалбата „Обединена Българска Банка“АД с ЕИК 000694959 не изпраща представител, от същия е постъпила писмено становище по съществото на спора. Ответникът по жалбата И. Г. не се явява и не се представлява.

Пазарджишкият окръжен съд след като се запозна с твърденията изложени в въззивната жалба и писмения отговор, след като обсъди и анализира събраните по делото доказателства при спазване на разпоредбата на чл.12 от ГПК прие за установено следното:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно производство, е процесуално допустима, подадена е от легитимирана страна, в законовоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да бъде разгледана по същество.

По същество на жалбата въззивният съд намира следното:

Производството пред районния съд е било образувано по искова молба от „Кей Би Си Банк България“ ЕАД /с преходно наименование „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД/, ЕИК 831558413, седалище и адрес на управление: гр.С., *** срещу И. Й. Г. с ЕГН ********** от с.С., общ.П., ул. „33-та“ №18 и Д. Н. Г. с ЕГН ********** от град П., ул.“14та“№2, в обстоятелствената част на която се твърди, че ищцовото дружество има ликвидно и изискуемо вземане спрямо първия ответник , произтичащо от договор за овърдрафт, сключен на 30.01.2017г., включващо сумите: 99440.82 лв. - главница, 23802.53лв. - лихва за забава и 10 622.58 лв. - съдебни разноски, за което разполага с влязла в сила заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от 18.06.2019г., издадени по ч.гр.д.

№2489/2019г. на РС - П.. Твърди, че след възникването на вземането длъжникът И. Й. Г. е прехвърлил на съпругата си – втория ответник Д. Н. Г., притежаваната от него 1/2 ид. част от следния придобит по време на брака недвижим имот: УПИ XIII-199 в кв. 16 по плана на с.С., общ.П., с площ от 942 кв.м., при съседи: изток - УПИ XII-198, запад -УПИ XIV-200, север - УПИ IX-196, юг - улица, ведно с построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда с площ от 92,50 кв.м. и РЗП 181,50 кв.м., състояща се от избено помещение, жилищен етаж и мансарда, както и с всички приращения и подобрения в имота. Ищецът твърди, че прехвърлянето е извършено в производство за развод по взаимно съгласие по гр.д.

№3255/2019г. на РС - П., приключило с решение от 04.10.2019г., с което съдът е прекратил брака между ответниците и е утвърдил представеното от тях споразумение по чл.51 СК за подялба на останалото от брака общо имущество. Поддържа, че при делбата отв. И. Й. Г. е получил в дял неравностоен земеделски имот, чиято данъчна оценка в размер на 374.91лв. е много по-ниска от тази на жилищния имот, която е 14171.60лв.Ищецът твърди, че тази доброволна делба го уврежда, тъй като намалява имуществото на длъжника, което служи за удовлетворяване интересите му на кредитор - чл.133 ЗЗД. Твърди, че длъжникът е знаел за увреждането, тъй като е извършил разпореждането след възникване на вземането по договора за овърдрафт и след като му е връчена заповедта за незабавно изпълнение, което е станало на 06.08.2019г. Поддържа, че приобретателят по сделката - ответникът Д. Н. Г., също е знаела за увреждането на кредитора, тъй като спрямо нея намира приложение презумпцията по чл.135, ал.2 ЗЗД. Искането до съда е да се признае за недействително по отношение на ищеца споразумение по чл.51 от СК, одобрено с решение №1300/04.10.2019г по гр.д.№3255/2019г по описа на РС-П. , в частта, с която първият ответник е прехвърли на втория ответник собствената си 1/2 идеална част от процесния недвижим имот. Претендират се сторените по делото разноски.

В срока по чл.131 от ГПК от ответника Д. Н. Г. е подаден писмен отговор, с който се оспорва предявения иск с твърдение, че имотът е с жилищно предназначение и е несеквестируем.Противопоставя възражение за погасяване по давност на потестативното 3 право на ищеца по чл.135, ал.1 ЗЗД. Моли искът да бъде отхвърлен Ответникът И. Й. Г. не е подал писмен отговор на исковата молба.

От събраните в първоинстанционното производство писмени доказателства/ неоспорени от ответната страна/ се установява, че ответникът И. Й. Г. е длъжник на ищцовата банка по договор за овърдрафт от 30.01.2017г., изменен и допълнен с Анекс №1 от 13.12.2017г., Анекс №2 от 10.01.2018г., Анекс №3 от 15.06.2018г и Анекс №4 от 13.07.2018г. и Анекс №5 от 01.08.2018г.Банката е инициирала заповедно производство относно вземанията, предмет на горния договор. Снабдила се е със Заповед№1429 от 18.06.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№2489/2019г по описа на РС-П. и издаден въз основа на тази заповед изпълнителен лист №1452 от 18.06.2019г. за следните суми:99 440.82 лв. главница, 3 207.57 лв. възнаградителна лихва, наказателна лихва в размер на 1871.28лв. Банката е инициирала изпълнително производство за събиране на вземанията си по визирания изпълнителен лист и било образувано изпълнително дело №20198890400718 по описа на ЧСИ Д.С. с рег.№889. Съдебният изпълнител изпратил покана за доброволно изпълнение до длъжника И. Й. Г.. Тази покана е получена лично от ответника И. Г. на 06.08.2019г. Запорно съобщение изх.№17669/20.08.2019г.,адресирано до И. Г., му е връчено лично 26.09.2019г като действията по връчване на се осъществили на адрес село С., ул.“14- та“. Покана за доброволно изпълнение изх.003245/13.02.2020г по изпълнителното дело, адресирана до Д. Н. Г. е получена на 24.02.2020г. от И. Г., като връчителя изрично е вписал в разписката, че получателят е лице от същия адрес.Уведомление за опис изх.№22650/22.10.2019г и и съобщение изх.№16542/02.08.2019г., издадени по изпълнителното дело и адресирани до Д. Н. Г. са получени съответно на 30.10.2019г/ първия документ/ и на 06.08.2019г / втория документ от И. Г., с изрично отбелязване в разписките, че същият е лице, което живее на адреса. Описаните удостоверявания от връчителя , касаещи начина на връчване на документи, адресирани до ответника Г. са били оспорени в съдебно заседание от същата.По реда на чл.176 от ГПК ответникът И. Г. е заявил, че лично той е подписал всички разписки, удостоверяващи връчването. При това положение тези писмени доказателства като приобщени към останалата доказателствена съвкпуност следва да бъдат ценени от съда, както е процедирал и районния съд при спазване на съдопроизводствените правила.

С решение № 1300 от 04.10.2019г., постановено по гр.д.№3255/ 2019г по описа на Районен съд –П. е прекратен с развод по взаимно съгласие брака между И. Й. Г. с ЕГН ********** и Д. Н. Г. с ЕГН **********, сключен на 03.11.2002г и на основание чл.51 от СК е утвърдено постигнатото между тях споразумение, по силата което съгласно пункт 7 от същото в собственост на съпругата Д. Н. Г. остава следния придобит по време на брака недвижим имот: УПИ XIII-199 в кв.16 по плана на село С., община П., с площ от 942 кв.м., при съседи: изток УПИ XII-198, запад УПИ XIV-200, север УПИ IX-196, юг – улица , ведно с построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда с площ от 92 кв.м. и РЗП 181.50 кв.м., състояща се от избено помещение, жилищен етаж и мансарда, както и всички приращения и подобрения в имота.Данъчната оценка на имота е 14 171.60лв. съгласно пункт 8 от споразумението в собственост на съпруга И. Й. Г. остава следния придобит по време на брака недвижим имот: поземлен имот с идентификатор *** по КККР на град П., с адрес село С., местност Горен алчак, с площ от 2325 кв.м., трайно предназначение на територията земеделска, начин на трайно ползване нива, категория на земята при неполивни условия четвърта, номер по предходен план:050061, при съдени ***, ***, ***, ***. Данъчната оценка на този имот е 374.91лв. По делото е представена молбата за развод, инициирала бракоразводното дело , от която е видно, че същата е входирана в РС-П. на 12.08.2019г. В тази молба молителите И. Й. Г. и Д.