Решение № 717 от 20.05.2019, Районен съд - Велико Търново

Р

Е Ш Е Н И Е

№....... гр.*,

20.05.2019г.

В И

М Е Т

О Н А

Н А Р

О Д А

ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯТ районен съд, дванадесети състав, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА

МИЛКОВА при участието на секретаря Милена Радкова и в присъствието на прокурора …, като разгледа докладваното от съдията Милкова

Гр.д. № 3110 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен по реда на чл.415 ал.4 вр. чл.422 ал.1 от ГПК иск с правно основание чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД за невъзстановен депозит /гаранционна вноска/ по договор за наем, ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане.

Ищцата А.В.Ч. ***, чрез пълномощника си адв.С. от ВТАК, излага твърдения в ИМ, че на 18.01.2018г. между нея като наемател и ответницата Р.И.И. като наемодател е сключен договор за наем на жилище, находящо се в град *, ул."*"№*, вх.*, ап.*. Сочи, че на 16.06.2018г. договорът за наем е прекратен. Твърди, че като наемател е върнала на ответницата - наемодател ключовете на жилището, като последната е декларирала, че жилището и обзавеждането в него са „непокътнати". Твърди, че към датата на прекратяване на договора за наем са заплатени всички дължими суми по него/наемна цена, консумативни разходи/. Сочи, че наемодателката отказва да изпълни задължението си по раздел втори, точка 2 от договор за наем от 18.01.2018г и да й възстанови като наемател сума в размер на 250/двеста и петдесет/ лева, служеща като гаранционна вноска по договора. Твърди, че по нейно заявление по чл.410 от ГПК е образувано Чгр.д.№2475/2018г. по описа на ВТРС, по което против ответницата - длъжник е издадена заповед по чл.410 от ГПК, против която длъжникът е възразила в срока по чл.414 ал.2 от ГПК, което обуславя и правния интерес у ищцата от предявяване по реда на чл.415 ал.4 вр. чл.422 ал.1 от ГПК на настоящия установителен иск за установяване съществуването на оспореното й парично притезание за исковата сума в размер на 250/двеста и петдесет/ лева, представляваща невъзстановен депозит по Договор за наем от 18.01.2018г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда до окончателното изплащане на сумата. Претендира направените по делото съдебни разноски, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.

Ответницата Р.И.И. от гр.* в срока по чл.131 ал.1 от ГПК депозира писмен отговор, с който оспорва предявеният иск по основание и по размер. Признава факта, че на 16.06.2018г. сключеният между страните договор за наем е прекратен по искане на наемателя - ищца по делото, на която дата апартаментът бил освободен от ищцата и й били върнати ключовете за същия.

Навежда, че от пет дни преди 01.07.2018г. в апартамента й се чувал теч, както и че на 06.07.2018г. се срещнала с ищцата, която й върнала дубликата от ключовете за апартамента, с който се е снабдила без нейно знание и съгласие. Навежда, че ищцата умишлено е нахлула в жилището й, а поведението й е причина за претърпени от ответницата имуществени вреди, описани в писмения отговор, на обща стойност от 409,80лв. В СЗ лично и чрез пълномощника си адв.Р. от ВТАК поддържа доводите, изложени в писмения отговор. В СЗ заявява, че не претендира съдебни разноски, което съдът тълкува като оттегляне на претенцията за разноски, заявена с писмения отговор.

С влязло в сила Разпореждане на съда №65/04.01.2019г. е върната насрещната ИМ, предявена от ищцата по насрещния иск /ответник по първоначалния иск/ против ответника по насрещния иск А.В.Ч. /ищец по първоначалния иск/, поради неотстраняване в срок нередовностите на същата и е прекратено частично производството по делото в частта относно насрещните искове.

Съдът, след като изслуша становищата на страните, прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, на основание чл.235 ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Безспорен между страните е факта, че по силата на сключен между тях на 18.01.2018г. писмен Договор за наем на недвижим имот ответницата Р.И.И., като наемодател е предоставила на ищцата А.В.Ч. за временно и възмездно ползване недвижим имот, находящ се в гр.*, ул."*" №*, вх.*, ап.*, срещу заплащане на уговорената в чл.1 от д/ра наемна цена.

Видно от чл.1 от раздел V от наемния договор, същият е сключен като безсрочен, считано от 19.01.2018г., като в чл.2 от същия раздел е уговорена възможността за едностранното му прекратяване от всяка от страните с отправяне на едномесечно предизвестие.

В чл.2 от наемния договор страните са уговорили, че наемателят оставя на наемодателя сума в размер на 250лв., служеща за гаранционна вноска по договора, която ще бъде възстановена от наемодателя на наемателя след прекратяване действието на този договор, и след погасяване на всички дължими суми по него от страна на наемателя, включително и след заплащане на евентуални щети и повреди по имота, съответно обзавеждането му, причинени от наемателя. В чл.3 от раздел VІ от наемния договор е уговорено, че същият, подписан от страните по него, служи и като разписка за платената при подписването му от наемателя и получена от наемодателя сума в общ размер на 355лв., от които:105лв. наем за м.01.2018г. и 250лв. депозитна вноска, уговорена в т.2 от раздел ІІ на д/ра.

На 22.05.2018г. наемателя - ищца по делото е отправила до ответницата - наемодател едномесечно предизвестие за прекратяване на наемния договор, считано от 30.06.2018г. Безспорен между страните е факта, че считано от 16.06.2018г. наемният договор между страните е прекратен, като, видно от протокол от 16.06.2018г., подписан от двете страни, на същата дата 16.06.2018г. наемателя е предала на наемодателя, съгласно съгласието и на двете страни, ключове от непокътнато жилище и обзавеждане, дадено й от нея под наем. Безспорен между страните е и факта, който се установява от Приемо - предавателен протокол от 06.07.2018г., подписан от двете страни, че на 06.07.2018г. наемателя е предала на наемодателя резервни /допълнително извадени от наемателя/ ключове за наетия недвижим имот, предмет на прекратения наемен договор между страните. По делото е приет като писмено доказателство и протокол от 06.07.2018г., подписан от двете страни, съгласно който наемателя връща на наемодателя копия ключове от непокътнато жилище и обзавеждане, дадено й от нея под наем, напуснато на 16.06.2018г.

От свид. показания на П. П., приятел на ответницата от 15г., чийто показания съдът прецени по реда на чл.172 от ГПК, се установи, че наемателя е живяла в наетия имот по средата на м.юни 2018г. и свидетеля не знае между страните да е имало неуточнени отношения. Свидетелят установи, че на 01.07.2018г. съседка на ответницата й се обадила, че в продължение на 5 дни тече вода вътре от наетия имот на Р.И., с която двамата отишли на място, П. се опитал да отключи бравата, което се оказало невъзможно, защото патрона на бравата бил напълнен с нещо, обадил се на ключар, който повече от два часа се занимавал с отключването - разбил патрона на бравата и отключил. Свидетелят установи, че като влезли в жилището всички лампи светели, бойлера бил включен, в банята и кухнята двете батерии на мивката били развити и водата течала от тях - шуртяла на нормална степен. Свидетелят установи, че в наетия имот, когато няма наематели, никой не го обитава. Свидетелят се обадил по интуиция на ищцата и тя на 06.07.2018г. предала на ответницата втория комплект ключове, с които може да се отключи жилището. Свид. П. установи, че лично той сменил батерията в банята, която струвала около 30лв., ключарят вземал 50лв. за разбиването, а той лично сменил бравата и патрона, което струвало 250лв. Свидетелят установи, че от 16.06.2018г. до 01.07.2018г. той и Р.И. не са ходили в наетия имот.

По делото е прието като писмено доказателство Постановление от 04.09.2018г. на Ц.Кръстев - мл. прокурор при ВТРП по пр. пр.№1678/2018г. по описа на ВТРС, образувана по жалба на Р.И. във връзка с твърденията й за нанесени и щети по наетия имот, с което е отказано образуването на ДП и е прекратена пр. пр.№1678/2018г. на ВТРП, като в хода на проверката не е установен извършителя на деянието, както и не са установени живущи във входа на блока, където се намира наетия имот, като не е установен живущ във входа, който да е виждал А.Ч. да влиза във входа или в самия процесен апартамент за периода от 16.06.2018г. до 01.07.2018г., както и други лица да са влизали в апартамента.

По делото са приети като писмени доказателства представените от ответницата фискален бон за закупен на 08.07.2018г. нагревател за сумата от 39,99лв., фактура с получател Р.И. за заключващи системи на стойност 250лв. и фискален бон от 09.07.2018г. за сумата от 250лв., фактура №**********/31.07.2018г., изд. от "*" ООД гр.* с получател ответницата за отчет за вода за аб.№9116545, за процесния апартамент в гр.*, ул."*" *, вх.*, ап.* за периода 08.06.2018г. - 11.07.2018г. за сумата от 78,54лв. с прикрепен към нея фискален бон от 07.08.2018г. и квитанция от 30.08.2018г. към ФП * от 20.08.2018г., изд. от "*" АД за процесния обект №*, кл.№* за сумата от 41,26лв. /платена сума/ за енергия/услуга/неустойка.

По заявление на ищцата хо чл.410 от ГПК е образувано ЧГр.д.№2475/2018г. по описа на ВТРС, по което против ответницата - длъжник е издадена заповед по чл.410 от ГПК за исковата сума от 250лв. /невърнат депозит по процесния договор за наем/, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.08.2018г. - подаване на заявлението в съда до изплащане на вземането, против която длъжникът е възразил в срока по чл.414 ал.2 от ГПК, което обуславя и правния интерес у ищцата от предявяване по реда на чл.415 ал.4 вр. чл.422 ал.1 от ГПК на настоящия иск за установяване съществуването на оспореното й парично притезание за исковата сума.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният по реда на чл.415 ал.4 вр. чл.422 ал.1 от ГПК иск с правно основание чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД за невъзстановен депозит /гаранционна вноска/ по договор за наем, ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане, е процесуално допустим, доколкото е налице правен интерес у ищцата от предявяването му.

Разгледан по същество искът се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен изцяло.

Предаването от ищцата - наемател на ответницата - наемодател на исковата сума от 250лв. - уговорена в чл.2 от раздел ІІ от процесния подписан между тях наемен договор гаранционна вноска от една страна не е спорно между страните, а от друга се установява от чл.3 от раздел VІ от д/ра за наем, който служи и като разписка, удостоверяваща това обстоятелство. Съгласно уговореното в чл.2 от раздел ІІ от наемния договор между страните, възстановяването от наемодателя на наемателя на заплатената гаранционна вноска по договора става след прекратяване на договора за наем и след погасяване на всички дължими суми по него от страна на наемателя, вкл. и след заплащане на евентуални щети и повреди по имота, съответно обзавеждането му, причинени от наемателя. В процесният случай сключеният между страните на 18.01.2018г. договор за наем е безсрочен, като между тях не е налице спор, че действието му е прекратено, считано от 16.06.2018г., на която дата не е спорно и че наемателят е върнала на наемодателя ключовете от наетия имот. Въпреки отправеното от наемателя едномесечно предизвестие за прекратяване на наемният договор, същият, по съгласие на страните, видно от протокол от 16.06.2018г., е прекратен, считано от 16.06.2018г. Доколкото договорът за наем, сключен като безсрочен, не е прекратен, поради изтичане на наемния срок, е неприложима хипотезата по чл.236 ал.2 от ЗЗД, а и липсват твърдения на страните в тази насока, като между тях няма спор, че наемното правоотношение е прекратено на 16.06.2018г., когато и наемателят с предаване ключовете на наетия имот е предал държането върху него на наемодателя. От свидетелските показания на П. се установи, че той не знае между страните да е имало неуточнени отношения във връзка с наемния договор. Не се твърди от ответницата, съответно и не се доказва ищцата - наемател да има непогасени дължими суми по наемния договор до датата на прекратяването му 16.06.2018г., поради което съдът приема, че по делото е доказано освен прекратяване на наемното правоотношение и че ищцата - наемател е погасила всички дължими суми по него до прекратяването му. От приетия като писмено доказателство по делото протокол от 16.06.2018г. /л.5/, подписан от двете страни, че установява, че на датата на прекратяване на наемния договор наемателят е предал на наемодателя ключове от непокътнато жилище и обзавеждане, т.е. доказва се, че към този релевантен момент по наетия имот е нямало щети и повреди, за които наемателят - ищца да дължи заплащането им на наемодателя, като извънсъдебното признание на ответницата за този неизгоден за нея факт, направено чрез полагане подписа й върху протокола от 16.06.2018г., само по себе си съставлява доказателствено средство. Действително по делото се установи, че след прекратяване на наемния договор 16.06.2018г. наемателят е държала в себе си дубликат на ключовете от наетия имот, които е предала на наемодателя на 06.07.2018г., като от една страна сам по себе си факта на държане на дубликата ключове не доказва, че ищцата е продължила да обитава наетия имот и след прекратяване на наемния договор до 01.07.2018г., като по делото липсват и каквито и да било косвени или преки доказателства в тази насока. Самият разпитан по делото свидетел установи, че той и ответницата не са посещавали наетия имот в периода от 16.06. до 01.07.2018г. И по прекратената пр. преписка не е установен живущ във входа, който да е виждал ищцата да е влизала във входа или в самия нает апартамент в периода 16.06.2018г. до 01.07.2018г., както и други лица да са влизали в апартамента. Предвид горното, по делото не е доказано от ответницата, в чиято тежест е, ищцата - наемател да е причинила щети и повреди на имота, съответно на обзавеждането му, по време на действие на наемното правоотношение, чието заплащане наемателя да дължи, не се доказва да има непогасени от наемателя суми по наемното правоотношение до датата на прекратяването му 16.06.2018г., предвид което и с оглед прекратяване действието на наемния договор, считано от 16.06.2018г., е налице фактическият състав по чл.2 от раздел ІІ от процесния договор за наем и наемодателят дължи връщане на наемателя на гаранционната вноска по наемния договор в исковия размер от 250лв., с което предявеният по реда на чл.422 ал.1 от ГПК установителен иск се явява доказан по основание и по размер и следва да бъде уважен изцяло, ведно с акцесорната претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда 06.08.2018г. до изплащане на вземането. Налице е извънсъдебно признание на неизгоден факт от ответницата- наемодател и в съставения на 06.07.2018г. подписан от двете страни протокол /л.50/, че наемателят й връща копия ключове от "непокътнато жилище и обзавеждане", дадено й от нея под наем, напуснато на 16.06.2018г.