Решение № 845 от 23.10.2024, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 845 гр. Добрич, 23.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Соня Т. Дженкова при участието на секретаря Калинка М. Христова като разгледа докладваното от Соня Т. Дженкова Гражданско дело № 20233230101741 по описа за 2023 година и за да се произнесе съобрази следното :

Постъпила е искова молба от „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ" ЕАД, /с предходно наименование "ТЕЛЕHOP БЪЛГАРИЯ"/, вписано в Търговския регистър, воден от Агенция по вписванията, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в ***, с която срещу М. С. В., ЕГН: **********, с адрес: **, е предявен установителен иск за постановяване на решение, по силата на което да се признае в отношенията на страните, че ответникът дължи на ищеца сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д№ 607/2023г. по описа на РС Добрич, както следва:

- 103,49лв.,представляваща общ сбор на дължимите такси и услуги, съгласно фактура № **/15.04.2021г.,фактура № ***/ 15.05.2021г.;

- 322,17лв., представляваща дължима неустойка за предсрочно прекратяване на договор, за което вземане е издадена фактура № 7322735102/15.07.2021г.;

- законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането.

С исковата молба се претенидрат разноските в заповедното и установителното производство, както и адвокатско възнаграждение.

Твърдения в исковата молба: М. С. В., ЕГН: ********** и „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ" ЕАД са сключили Договор за мобилни услуги № ** от дата 07.04.2021г. с предпочетен мобилен номер *** и мобилен телефонен апарат ***. Ответникът не е изпълнил свои парични задължения, начислени му в 3 бр. фактури, издадени в периода м. април 2021 г. - м. юли 2021г.: Фактура № **/15.04.2021г. е издадена за отчетния период 07/04/202114/04/2021г. и включва следните задължения на клиента за посочения период: за мобилен номер *** месечна абонаментна такса 33.77 лв. и други услуги 4.62 лв., които са в общ размер на 38.39 лв. без ДДС - 46.07 лв. с вкл. ДДС, Плати с Теленор от *** - 1.50 лв. с вкл.

ДДС, Такса за допълнителна услуга - 4.99 лв. с вкл. ДДС, Такса за допълнителна услуга - (4.99) лв. с вкл. ДДС. Общата сума начислена във фактурата, е 47.57 лв., като след приспадане на надвнесено плащане на задължение от предходен отчетен период в размер на 7.29 лв., претендираната сума по фактурата е 40.28 лв. Фактура № ***/15.05.2021г. е издадена за отчетния период 15/04/2021 -14/05/2021г. и включва следните задължения на клиента за посочения период: за мобилен номер *** месечна абонаментна такса 26.66 лв. и 1 други услуги 21,86 лв. (Временно възстановяване на изходящия трафик 1.24 лв., такса за спиране на номер 0.75 лв., Допълнителни услуги 16.66 лв., Други услуги 1.32 лв., Кратки текстови съобщения (SMS) 1.65 лв. и Услуги с добавена стойност (SMS) 0.24 лв.), които са в общ размер на 48.52 лв. без ДДС - 58.22 лв. с вкл. ДДС, Такса за допълнителна услуга — 4.99 лв. с вкл. ДДС. Общата сума начислена във фактурата, е 63.21 лв.

След предсрочното прекратяване на договора за мобилни услуги, сключен между „Йетгел България“ ЕАД и М. С. В., при условията на който е ползван процесен номер ***, по вина на потребителя поради изпадането й в забава, операторът е издал фактура № 7322735102/15.07.2021г., включваща задължения за заплащане на неустойка за предсрочното му прекратяване в размер на 322.17 лв. Сумата представлява сбор от три стандартни месечни абонаментни такси за номера без вкл. ДДС (по 30.82 лв. всяка), ведно с добавена част от стойността на ползваните отстъпки от месечния абонаментен план, съответстваща на оставащия срок до края на договора и с добавена разликата в размер на 222.40 лв. между стандартната цена на *** без отстъпка съгласно актуалната към 07.04.2021 г. ценова листа на оператора и преференциалната му цена при сключването на договора, заплатена в брой, съответстваща на оставащия период до края на първоначално предвидения срок на договора за мобилни услуги.

Изискуемостта на вземанията на „Йеттел България“ ЕАД по всяка от фактурите е настъпвала петнадесет дни след издаването й.

Поради липсата на действия на ответника, насочени към изпълнение на паричните му задължения, от страна на „Йеттел България“ ЕАД е депозирано заявление по чл. 410 от ГПК до Районен съд - Добрич, въз основа на което е образувано ч.гр.д.№ 607/2023 г. пред 21ви състав и беше издадена заповед за изпълнение на парично задължение, връчена на длъжника - ответник по настоящото дело при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът, представляван от назначения му особен представител, депозира отговор на исковата молба.

Релевантни възражения на ответника:

-не са представени доказателства за предсрочно прекратяване на договора, респективно за настъпване на изискуемост на вземанията;

-не са представени доказателства за отправена покана за погасяване на вземанията;

-договорът е сключен при неизгодни условия и утежнен с допълнителни разноски по неустойката;

-договорената неустойка и адвокатският хонорар са прекомерни и страната е неравнопоставена спрямо кредитора; претендираните неустойка и адвокатски хонорар са по[1]големи от главницата;

-не е ясно каква част от задълженията са погасявани и какъв е остатъка;

Предявеният иск е допустим, доколкото се твърди успешно проведено заповедно производство и отсъствие на длъжника от регистрираните му адреси и липса на месторабота към момента на връчване на заповедта, т.е невъзможност за реално връчване на заповедта за изпълнение.

Добричкият районен съд, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна :

Въз основа на подадено заявление, по реда на чл.410 от ГПК ищецът, с предишно наименование „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ" ЕАД се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д№607 по описа за 2023година на районен съд Добрич срещу М. С. В., ЕГН: **********, за следните суми: 425.66 лв., произтичащи от неудовлетворени вземания по сключен между длъжника и заявителя договор за мобилни услуги №**/07.04.2021г., за които са издадени фактури с №**/15.03.2021г. за задължение в размер на 40.28 лв. с настъпил падеж на 30.04.2021г., №***/15.05.2021г. за задължение в размер на 63.21 лв. с настъпил падеж на 30.05.2021г. и №7322735102/15.07.2021г. за задължение в размер на 322.17 лв. с настъпил падеж на 30.07.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.03.2023г. до окончателното изплащане на задължението;

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК. По реда на чл.415 ал.2 от ГПК на заявителя са дадени указания, че следва да предяви установителен иск за вземането си в едномесечен срок.

Указанията до заявителя по чл.415 ал.2 от ГПК са връчени на заявителя на 14.06.2023г.

В законовия едномесечен срок, на 10.07.2023г. заявителят е упражнил правото си на съдебно установяване на вземането си по издадената заповед за изпълнение, като е предявил исковата молба по настоящото производство.

Видно от представеният Договор за мобилни услуги от дата 07.04.2021г./в кориците 2 на заповедно производство№607/23г. на РС Добрич/, ответникът М. С. В. е абонат на дружеството доставчик на мобилни услуги за ползване на мобилен номер *** с избран абонаментен план Тотал + неограничени национални минути и изходящ роуминг 100минути в зона ЕС, с уговорен срок на действие за 24 месеца, след което договора става безсрочен.

Абонатът се е възползвал от предоставената му възможност и е взел телефонен апарат *** на преференциална цена, заплатена на каса, в брой.

Заедно с договора за мобилни услуги е подписано и заявление от същата дата за активиране на допълнителна защита „Онлайн защита“ с цена на услугата 1,20лв.

Въз основа на посочения договор ответникът е ползвал предоставяните от Дружеството мобилни услуги, като потреблението е фактурирано под клиентския номер на абоната №***/ в този смисъл са представени фактури/.

За потребените от абоната-ответник услуги за периода 07.04.2021г. – 14.04.,2021г. е издадена фактура № **/15.04.2021г. на стойност 46,64лв. с ДДС. Падежът на задължението е на 30.04.2021г.

За следващия месечен период от 15.04.21г.- 14.05.2021г. е издадена фактура № ***/15.05.2021г. на стойност 63.21лв.с настъпил падеж на 30.05.2021г.

За периода 15.06.2021г.- 14.07.2021г. е издадена фактура№ 7322735102/15.07.2021г. с настъпил падеж на 30.07.2021г., включващо неустойки поради предсрочно прекратяване на договора.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

Искът е предявен по реда на чл.422 от ГПК и е с правно основание чл.79 от Закона за задълженията и договорите. Правната уредба на неустойката е в чл.92 ЗЗД. Отношенията между страните почиват на договорно основание. Обвързва ги договор за телекомуникационни услуги , като приложими са и общите условия на оператора.

Ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение. В законовия срок длъжникът не е намерен на регистрираните адреси, липсва месторабота. Това обстоятелство и необходимостта да запази правата си по паричните вземания, за които е издадена заповедта са мотивирали ищеца в законоустановения едномесечен срок да предяви установителен иск за съществуване на вземането по смисъла на чл.415, ал.1 ГПК. Той е допустим, подведомствен е на съдилищата на Република България и подсъден на Районен съд- Добрич по правилата на родовата и на местната подсъдност.

За установяване на възникнало валидно правоотношение между страните следва да бъдат представени доказателства за правопораждащия го факт, страните и неговото съдържание.

В случая, с оглед спецификата на настоящото производство, като такова „ограничено” от рамката на задължението, за което е издадена заповедта за изпълнение, ищецът имаше задължение да докаже вземането за неплатени суми по договор за мобилни услуги от 07.04.2021г. Този договор е представен от ищеца. В съдържанието му съдът не намира пороци, поради което съдът намира, че страните по него са обвързани със задължения, респективно права по повод предоставяне и ползване на услуги .

По иска за незаплатена стойност на ползваните мобилни услуги:

Основателността на този иск предполага между страните по делото да е съществувало валидно облигационно правоотношение по договор за мобилни услуги, ищецът-оператор да е предоставил мобилни услуги на потребителя през исковия период и да е настъпил уговореният срок за плащане.

Съществуването на тези правнорелевантни факти не се оспорва от ответника, който признава, че е сключил договор за мобилни услуги с „Теленор България“ ЕАД и последният е изпълнил поетото задължение да му предостави мобилни услуги. Последното се установява и от издадените от ищеца фактури за месечно потребление, неоспорени от ответника, които установяват реалното потребление на мобилни услуги от телефонен номер ***. Поради това в тежест на ответника се е породило насрещното задължение да заплати уговорената абонаментна цена и ползваните допълнителни услуги. Ответникът не твърди, нито сочи доказателства да е заплатил същите, поради което в полза на ищеца следва да се признае съществуването на вземане за стойността на ползваните мобилни услуги, установени с представените по делото фактура № **/15.04.2021г. и фактура №

***/15.05.2021г.

На осн. чл.86 ал.1 от ЗЗД върху паричното задължение се дължи и законна лихва за забава считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение02.03.2023г. до окончателното изплащане на вземането.

По иска за неустойка за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги: За 3 уважаване на този иск в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване по делото предсрочното прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на ответника-потребител или поради нарушения на задълженията му по договора.

Съгласно сключения на 07.04.2021 г. между страните договор за мобилни услуги, в случай на прекратяване на договора преди изтичане на уговорения 24-месечен срок по вина или инициатива на потребителя или при нарушения на задълженията му по договора или други документи, свързани с него, в т.ч. приложимите Общи условия, потребителят дължи: неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти, а когато е предоставено устройство за ползване на услуги, потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент) съгласно ценова листа, действаща към момента на сключване на договора, и заплатената от него при предоставянето му (в брой или съответно обща лизингова цена по договора за лизинг), каквато съответства на оставащия срок на договора.