Решение № 14719 от 22.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14719 гр. София, 22.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело № 20241110155780 по описа за 2024 година

Образувано е по постъпила искова молба от А. Т. Т. срещу „К.

Предявен е за разглеждане установителен иск с правно основание по чл. 26, ал.

1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване на нищожност на договор за потребителски кредит № 1052048 от 09.04.2024 г. поради противоречието му със закона и предявен в условията на евентуалност установителен иск с правно основание п о чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за прогласяване на нищожност на договора поради накърняване на добрите нрави.

Ищцата А. Т. Т. твърди, че на 09.04.2024 г. сключила с ответното дружество „К. договор за потребителски кредит № .... По силата на договора й била предоставена в заем парична сума в размер на 2800 лв., която следвало да върне на 18 вноски с крайна падежна дата 09.10.2025 г. Сочи, че на осн. чл. 6, ал. 1 от договора се е задължила да предостави обезпечение на задълженията си по договора, както следва: 1.

Поръчителство на едно или две физически лица, които кумулативно отговарят на редица поставени условия и 2. Предоставяне на безусловна банкова гаранция. В чл. 18, ал. 1 от договора било предвидено, че при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение дължи неустойка в размер на 5330,32 лева, която следвало да се заплаща разсрочено с всяка вноска. Счита, че договорът за кредит е нищожен поради факта, че противоречи на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като предвиденият в договора ГПР от 62,98 % надхвърля максимално допустимия такъв, като освен това в него не била включена и дължимата неустойка, която счита, че е задължителна част от него. Ето защо, сочи, че действителният ГПР по договора е неправилно изчислен, в заблуда на потребителя и надхвърля максимално допустимия размер. Счита освен това, че уговорената договорна лихва от 50 % на година е в прекомерен размер, поради което противоречи на добрите нрави. Излага подробни 1 съображения относно начина на формиране на ГПР, липсата на ясното му посочване в договора и прекомерния размер на договорна лихва. Поради тези и останалите подробно изложени съображения моли предявеният иск да бъде уважен. Претендира разноски.

В срочно подаден отговор ответникът оспорва предявения иск. Счита, че договорът не страда от посочените от ищеца пороци за недействителност. Излага подробни аргументи относно това, че уговорената неустойка не следва да е включена в размера на ГПР, както и че същата не противоречи на закона и добрите нрави. Сочи, че размерът на възнаградителната лихва не е прекомерен, като освен това е индивидуално договорен с ищцата. Намира, че кредитополучателя е имал възможност да прецени изцяло риска преди сключване на договора за кредит. Излага подробни аргументи по наведените от ищцата доводи за нищожност на договора. Сочи, че не е налице неизпълнение на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Намира, че не са налице пороци при посочването на ГПР в договора. Поради тези и останалите подробно изложени аргументи, моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По иска по чл. 26, ал.1, предл.1-во ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК:

С проекта за доклад по делото, обективиран в Определение № 51932/21.12.2024 г. и приет за окончателен в проведеното открито съдебно заседание на 25.06.2026 г. без възражение от страните, на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени фактите, че: 1) между А. Т. Т. и „К е сключен договор за потребителски кредит ...от 09.04.2024 г., по силата на който ищцата е получила в заем сумата от 2800 лв.; 2) в договора за потребителски кредит е уговорена неустойка в размер на 5330,32 лева поради непредоставяне на обезпечение на кредитора, размерът на която не е включен при формиране на посочения в договора ГПР.

Ето защо и на осн. чл. 153 ГПК съдът приема отделените за безспорни факти за доказани. Същите се установяват и от събраните по делото доказателства.

В тежест на ищеца по предявения главен иск е да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно: че между него и ответника е възникнало облигационно отношение по договор за потребителски кредит № ...от 09.04.2024 г., който противоречи на закона.

На първо място, съдът намира, че процесният договор за заем е потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди) и небанкова финансова институциятърговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-потребител да върне предоставената парична сума.

Доколкото по настоящото дело не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за цели, свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, не се съдържат и твърдения в тази насока от страна на ответника, поради което следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем (кредит) са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителите, а представения по делото договор за потребителски кредит е по 2 правната си същност потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Поради това процесният договор се подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно.

Съгласно т.9 и т.10 на чл.11 от ЗПК, договорът трябва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, като и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 начин.

Неспазването на което и да е от тях според императивната норма на чл. 22 ЗПК води до недействителност на договора за потребителски кредит.

В процесния случай, по договора за кредит са посочени размерът на предоставения кредит (означен като „размер на кредита“ в размер на 2800 лв.), срокът на кредита – 18 месеца, размерът на погасителната вноска, както и посочване на ГПР – 62,98 % и фиксиран годишен лихвен процент 50%, а също и общо дължимата сума по кредита, изчислена към датата на сключване на договора – 4218,68 лв. Към договора е представен и погасителен план, съдържащ размера, броя и периодичността на заплащане и падежната дата на всяка погасителна вноска, въпреки че в договора е уговорен фиксиран лихвен процент и поради това предоставянето на такъв погасителен план не е част от задължителното съдържание на договора (чл. 11, ал. 1, т.

11 ЗПК).

В договора за кредит е посочен и размерът на годишния процент на разходите (ГПР) – 62,98 %. Съобразно императивната правна норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерски съвет на Република България, а клаузите в договор, надвишаващи определените по ал. 4 размери са нищожни – арг. чл. 19, ал. 5 ЗПК.

Размерът на законната лихва се определя съобразно правилата на чл. единствен, ал. 1 Постановление на МС № 426 от 18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения, съгласно които размерът на законната лихва за просрочени парични задължения в размер на сбора на основния лихвен процент на Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта. Към м. април 2024 г. основният лихвен процент е в размер на 3,79 %, поради което законната лихва за забава за просрочени парични задължения е 13,79 %, а съответно максималния размер на ГПР съобразно правилото на чл. 19, ал.

4 ЗПК е 68,95 %, поради което в процесния договор за кредит посоченият ГПР формално не надвишава максимално допустимия размер.

По отношение на спорния между страните въпрос дали уговорената в договорите неустойка за непредоставяне на обезпечение следва да се прибави към размера на ГПР, съдът намира следното:

Дефиницията на понятието „общ разход по кредита за потребителя“ се съдържа в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, съгласно който това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално 3 застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Следва да се отбележи също така, че приложение намира определението, съдържащо се в чл. 3, буква „ж“ на Директива 2008/48/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета, съгласно който „общи разходи по кредита за потребителя“ означава всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните разходи; разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, по-специално застрахователни премии, също се включват, ако в допълнение към това сключването на договор за услугата е задължително условие за получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия.

Видно от данните по делото, уговореният в договора за потребителски кредит ГПР не включва част от разходите по кредита, а именно т. нар. неустойка за непредставяне на обезпечение по чл. 18 от договора в размер на 5330,32 лева. В случая неустойката представлява разход, свързан с договора за потребителски кредит и следва да бъде включен в ГПР по кредита, като тя е била изначално известна на кредитора – същата е уговорена още към момента на сключване на договора за кредит, включена е в погасителния план по него, като липсват данни да е била незадължително условие за сключване на сделката, дължи се ежемесечно и представлява част от месечните погасителни вноски. Макар формално заплащането й да е обусловено от евентуално допуснато неизпълнение от страна на кредитополучателя, при съвкупното тълкуване на договорните клаузи е видно, че неустойката би била винаги дължима, тъй като задължението за представяне на обезпечение е практически неизпълняемо – в двудневен срок от сключване на договора да бъде осигурено трето лице - поръчител за вземанията по договора, което да отговаря на подробно описани многобройни изисквания или да бъде учредена банкова гаранция, като за това потребителят следва да разполага със средства в общия размер от главницата и лихвата по договора. Така формулирана неустойката излиза извън присъщите й функции и представлява скрито възнаграждение за кредитора, поради което е следвало да бъде включена в общия разход по кредита /в този смисъл напр.

Решение № 816 от 13.02.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 13357/2022 г., Решение № 780 от 9.02.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 1255/2023 г. и др./.