Решение № 1450 от 27.07.2026, Административен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 1450

Шумен, 27.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Шумен - II състав, в съдебно заседание на четиринадесети юли две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

КРЕМЕНА БОРИСОВА

При секретар ВИЛИАНА РУСЕВА като разгледа докладваното от съдия КРЕМЕНА БОРИСОВА административно дело № 20267270700255 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба от С. И. Д., чрез адв. К. от АК-Шумен със съдебен адрес в [населено място], против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-2608501/02.04.2026 г. по чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, издадена от мл.автоконтрольор към сектор Пътна полиция при ОДМВР-Шумен. С обжалвания акт на С. И. Д. е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, а именно – „прекратяване на регистрацията на ППС на собственик, чието МПС е управлявано от неправоспособен водач за срок от шест месеца, считано от 02.04.2026 г.“.

В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на обжалваната заповед за прилагане на ПАМ поради допуснати съществени нарушения, постановяването ѝ при неправилно приложение на материалния закон, в противоречие с целта на закона и принципа на съразмерност.

На първо място в жалбата се излагат доводи за допуснати съществени нарушения административнопроизводствените правила, поради неспазване изискването за излагане фактическите основания за издаване на заповедта, доколкото в обжалваната заповед не е индивидуализирано конкретното изпълнително деяние на жалбоподателката, а в диспозитива са възпроизведени кумулативно няколко алтернативни хипотези на чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, без да е посочено коя от тях е приета за осъществена. Сочи се, че в заповедта липсват конкретните фактически основания, обосноваващи издаването на акта, което е в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК.

На следващо място се релевира довод, че обжалваната заповед е издадена на 02.04.2026 г., а е връчена на адресата едва на 09.04.2026 г., с което е допуснато нарушение на административнопроизводствените правила.

Изложени са и доводи за постановяване на обжалваната заповед при неправилно приложение на материалния закон, тъй като за прилагане на мярката по процесната ПАМ по чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП е необходимо да е налице конкретно поведение на собственика на ППС, изразяващо се в допускане или предоставяне на управлението му на неправоспособен водач, каквото в случая липсва и не са налице доказателства в тази насока.

Навежда се и довод за противоречие на обжалваната заповед и наложената ПАМ с принципа на съразмерност, закрепен в чл. 6 от АПК, както и с целта на закона. По изложените съображения се отправя искане за отмяна на обжалваната заповед, като незаконосъобразна. Претендират се разноски.

В съдебно заседание оспорващата се явява лично и с адв.З.К. от АК-Шумен и заявява, че поддържа жалбата, като настоява, че в хода на производството не е установен по безспорен и категоричен начин, че е предоставила автомобила си на неправоспособен водач. Моли за отмяна на заповедта и присъждане на разноски в общ размер на 255,11евро.

Ответната страна – мл.автоконтрольор към сектор Пътна полиция, ОДМВР - Шумен чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт И..С., оспорва жалбата. Изразява становище, че административният акт е издаден от компетентен орган, в кръга на правомощията му, при липса на допуснати съществени нарушения в хода на производството. Релевира довод за материална законосъобразност на ЗППАМ, като сочи, че въпросният автомобил е бил управляван от лице, което е било неправоспособен водач, след като е било лишено от това право с влязла в законна сила заповед за прилагане на ПАМ№25-1729-000111 от 09.03.2026г., влязла в сила на 12.05.2025г. Счита за ирелевантно обстоятелството дали собственикът на автомобила съзнателно е предоставил същия на неправоспособен водач. Моли за решение, с което жалбата да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на разноски,съставляващи юрисконсултско възнаграждение.

Съдът като съобрази аргументите изложени от страните, събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Въз основа на приобщена към делото справка от АИС КАТ /л.15/ се установява, че жалбоподателката С. И. Д. е собственик на лек автомобил „Дачия Логан“ с рег. № [рег. номер].

Със Заповед за прилагане на ПАМ № GPAM-2608501/02.04.2026 г., издадена от мл.автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“, ОДМВР - Шумен на оспорващата е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП – „прекратяване на регистрацията на ППС на собственик, чието МПС е управлявано от лице, което е неправоспособен водач, не притежава СУМПС, валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС или след като е лишено от това право по съдебен ред, за срок от шест месеца, считано от 02.04.2026г. и са отнети СРМПС № ********* и два броя рег.табели № [рег. номер].

Като фактическо основание за издаване на заповедта се сочи, че на 02.04.2026г. в 20:25 часа в [населено място], по [улица],в посока ул.Станционна, оспорващата е допуснала управлението на собствения си лек автомобил с регистрационен номер [рег. номер] от неправоспособния й син В. Д. В., на когото СУМПС било отнето по реда на чл.171 т.1 от ЗДвП със ЗППАМ№25-1729-000111 от 09.03.2025 г. Против водача В. Д. В. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA № 5172560 от 02.04.2026г., с който констатираното деяние било квалифицирано като административно нарушение на чл.150А,ал.1 от ЗДвП. Актът бил предявен и връчен на нарушителя, видно от положените саморъчни подписи от последния.

Въз основа на тези констатации е издадена процесната ЗППАМ. Същата е връчена на нейния адресат на 09.04.2026г.

Към делото са приобщени писмените доказателства, представляващи административна преписка по издаване на обжалваната заповед, в т.ч. АУАН серия GA №5172560 от 02.04.2026г. против В. Д. В. за нарушение на чл.150 от ЗДвП. В съставения акт за установяване на нарушение е отразено, че „СУМПС му е отнето по реда на чл.171 т.1 от ЗДвП със ЗППАМ№25-1729-000111 от 09.03.2026г.“.Приложена е и Заповед за ПАМ№25-1729-000111 от 09.03.2026г. на командир отделение към ОДМВР-Шумен, с която му е отнето на осн.чл.171 т.1 б.б. от ЗДвП временно СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца,считано от 09.03.2025г., заради управление на ППС след употреба на наркотични вещества .Видно от служебно приложено а.д.№195/2026г. на ШАдмС, ЗППАМ№25-1729-000111 от 09.03.2026г. е влязла в законна сила на 12.05.2025г.

В съдебно заседание ответният орган представя справка за нарушител/водач на името на В. Д. В.,от която се потвърждават горните обстоятелства.

Въз основа на приобщените по делото писмени доказателства, съдът приема за безспорно установено, че на 02.04 2026 г. в [населено място], В. Д. В. е управлявал лек автомобил „Дачия Логан“ с рег. № [рег. номер], собственост на С. И. Д., без да притежава СУМПС,след като е бил лишен от правоуправление по административен ред.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателства.

Въз основа на така изградената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:

Предмет на оспорване е Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП № GPAM-2608501/02.04.2026г., издадена от мл.автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“, ОДМВР - Шумен - индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол по реда на АПК, съгласно чл.172, ал.5 от ЗДвП. Оспорването е направено от лице с правен интерес – адресат на акта, за когото същият е породил неблагоприятни правни последици.

ЗППАМ е връчена на нейния адресат на 09.04.2026г., поради което настоящата жалба, подадена на 23.04.2026г., се явява депозирана в срока по чл.149, ал.1 от АПК и е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК съдът следва да се произнесе по законосъобразността на обжалвания административен акт към момента на издаването му, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материално правните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.

Преценявайки фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка на административния акт, съобразно критериите, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, административният съд формира следните правни изводи:

С обжалваната заповед е наложена ПАМ на основание чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.

Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП принудителните административни мерки от вида на процесната се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Разпоредбата на чл.165, ал.1 от ЗДвП сочи, че службите за контрол се определят от министъра на вътрешните работи. Със Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на основание чл.165, ал.1 от ЗДвП министърът на вътрешните работи е определил Областните дирекции на МВР като структура, осъществяваща контрол по ЗДвП. Със Заповед № 372з-3276/04.09.2025г. директорът на ОДМВР - Шумен е оправомощил определени длъжностни лица да прилагат принудителни административни мерки по Закона за движение по пътищата (вкл. и по чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП). С т.1.3, б. „д“ от заповедта са упълномощени служители на длъжност „мл.автоконтрольор II –I степен от сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Шумен с компетентност на територията на цялата ОДМВР. Настоящата заповед е издадена от Н. Т. Н., който видно от представените писмени доказателства към датата на нейното издаване заема длъжността мл.автоконтрольор I степен от сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Шумен и и касае деяние, осъществено на територията на [населено място]. С оглед изложеното съдът приема, че обжалваната заповед е издадена от материално и териториално компетентен орган, надлежно упълномощен от директора на ОДМВР – Шумен.

Заповедта е издадена в изискуемата от чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл.59, ал.1 от АПК писмена форма. В същата са посочени фактическите обстоятелства, възприети от органа при произнасянето му и изразяващи се в управление на собственото на оспорващата МПС от неправоспособен водач. В обстоятелствената част на ЗППАМ се съдържа изложение на конкретните факти, установени при проверката. Административният орган е възпроизвел всички обстоятелства, релеванти за приложението на процесната ПАМ, като е посочил и относимото правно основание – чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП. Посоченото в заглавната част на заповедта правно основание кореспондира с изложените фактически обстоятелства, поради което съдът приема, че заповедта е надлежно мотивирана.

При преценка съответствието на съдържанието на акта с визираните в чл.59, ал.2 от АПК реквизити, съдът намира, че е налице порок, доколкото изпълнителното деяние не е конкретизирано в разпоредителната част. Видно от заповедта наложена е мярка „прекратяване регистрацията на ППС на собственик, чието МПС е управлявано от лице, което е неправоспособен водач В. Д. В., не притежава СУМПС, валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС или след като е лишено от това право по съдебен ред, за срок от шест месеца, считано от 02.04.2026г.“.Действително, в диспозитивната част на обжалваната заповед са възпроизведени кумулативно всички алтернативни хипотези на чл.171,т.2а,б.а от ЗДвП и липсва конкретизация на изпълнителното деяние на жалбоподателката. Констатираният пропуск обаче настоящият съдебен състав преценява като несъществен и не водещ до незаконосъобразност поради неспазване на установената форма, тъй като в обстоятелствената част на заповедта изрично е упоменато,че водачът В. Д. В. е управлявал собствения на оспорващата лек автомобил „Дачия Логан“ с рег. № [рег. номер] ,след като СУМПС му е бил отнето по реда на чл.171 т.1 от ЗДвП със ЗППАМ№25-1729-000111 от 09.03.2025г.При това положение не е налице неяснота досежно вмененото на жалбоподателката изпълнително деяние,респективно не е налице неяснота досежно фактическото основание за издаване на заповедта за ПАМ , а именно-след управление на МПС от неправоспособен водач,лишен от това право въз основа на издадена предходна ЗППАМ.

Разпечатката съдържа 35 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/659acf6d-51fe-4a77-8688-8a8ba2793e18