Решение № 12 от 05.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 12 гр. София, 05.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Л, в закрито заседание на пети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Емилия Александрова

Членове:

Катя Хасъмска

Таня Кандилова като разгледа докладваното от Таня Кандилова Въззивно гражданско дело № 20251100513789 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 2 от ГПК.

Образувано е по жалба вх.№ 57917/10.09.2025 г. на длъжника по изпълнителното дело Е. К. Ю., ЕГН **********, с правно основание чл. 435, ал. 2, т. 2 от ГПК – с която се обжалва насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество.

Частният жалбоподател твърди, че изпълнението се насочва върху имущество, което е несеквестируемо – получаван хонорар като съдебен заседател в размер на 119.43 лева.

Моли за отмяна на действието по насочване на изпълнението.

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК взискателят не е депозирал становище по подадената жалба.

По делото са постъпили мотиви от съдебния изпълнител по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК, в които се излага становище за допустимост, но неоснователност на жалбата.

Софийският градски съд, като взе предвид становищата на страните и материалите по делото, намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима. Подадена е в законоустановения срок, срещу акт на съдебния изпълнител, който подлежи на обжалване, представен е и документ за внесена държавна такса в съответния размер.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображения :

Изпълнително дело № 20218380406484 по описа на ЧСИ М.Б., рег.№ 838, с район на 1 действие СГС, е образувано по молба на Столична община въз основа на влязло в сила Наказателно постановление № 361923/2019 г. срещу длъжника Е. К. Ю. за изпълнение на парично задължение за глоба.

До длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение на постоянния й адрес, съгласно справка в ГРАО, като същата е върната в цялост с отбелязване на обратната разписка като непотърсена. С разпореждане от

20.06.2025 г. съдебният изпълнител е наложил запор върху банковите сметки на длъжника в „Банка ДСК" АД. Поканата за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на 30.06.2025г. при посещение в кантората на ЧСИ М.Б.. На същата дата - 30.06.2025 г. длъжникът е депозирал молба за вдигане на запора.

Подадената молба е била уважена и запорът е вдигнат от ЧСИ частично до постъпващите суми с произход хонорари от Софийски градски съд на 02.07.2025 г., а удържаната сума от сметката на длъжника в размер на 22.07 лева е била възстановена на 30.07.2025 г. На 04.09.2025 г. по сметка са съдебният изпълнител е постъпила сума в размер на 119.43 лева от сметката на длъжника в „Банка ДСК" АД.

Съгласно чл. 435, ал. 1, т. 2 от ГПК, длъжникът може да обжалва насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо. В случая жалбоподателят, която е длъжник по изпълнението твърди, че изпълнението е насочено върху несеквистируемо имущество – сума в размер на 119, 43 лева, представляваща част от възнаграждение, получавано от нея като съдебен заседател за месец май 2025 г. в общ размер от 381.12 лева (на 23.05.2025 г., т.е един месец преди налагането на запора).

Съгласно чл. 446, ал. 1 от ГПК, изпълнението не може да бъде насочено върху трудовото възнаграждение или върху друго каквото и да е възнаграждение за труд, както и върху пенсия, чиито размери са до размера на минималната работна заплата, тъй като представляват несеквестируем доход.

Съгласно ал. 2, месечното трудово възнаграждение по ал. 1 се определя, след като се приспаднат дължимите върху него данъци и задължителни осигурителни вноски.

Според разпоредбата на чл. 446а, ал. 1 ГПК несеквестируемостта на доходите по чл.

446 ГПК се запазва и ако са постъпили по банкова сметка, не по-рано от един месец преди налагане на запора. Когато от основанието на постъпленията по банковата сметка е видно, че те представляват възнаграждения за работа, банката не изпълнява запора до размера на минималната работна заплата, освен за задължения за издръжка (ал. 3). Банката превежда по сметка на съдебния изпълнител дължимите суми, като му съобщава в срока и по реда на чл.

508, ал. 1 ГПК, че по запорираната сметка на длъжника постъпват доходи от възнаграждения за работа (ал. 4). В едноседмичен срок от получаване на съобщението по ал. 4, съответно от възражението на длъжника за наличието на несеквестируем доход съдебният изпълнител уведомява банката за частта, която следва да се превежда съгласно чл. 446 ГПК.

Разпоредбите на чл. 446а ГПК са въведени през 2017 г. (ДВ бр. 86/2017 г. ), но във връзка с тях са приложими разясненията, дадени в т. 13 на Тълкувателно решение № 2/2013 г. на 2

ВКС по тълк. дело № 2/2013 г., ОСГТК, според което задължение на съдебния изпълнител е да зачете несеквестируемостта, когато бъде уведомен от длъжника или от третото задължено лице и събере информация от банката или от работодателя, че средствата, върху които е наложен запор, представляват възнаграждение за труд, в който случай следва да върне на длъжника несеквестируемата част от преведената му сума. Именно по този начин е процедирал съдебният изпълнител в хода на изпълнителното дело. След като бил уведомен от длъжника с молба от 30.06.2025г., че получаваните по запорираната банкова сметка суми са несеквестируем доход, още на 02.07.2025г. ЧСИ е вдигнал наложените запори по отношение на постъпващите по сметката суми с произход хонорари, получавани от СГС, а преведената сума от 22.07 лева е била възстановена на длъжника. Не се твърди, а и не се установява по запорираната сметка да постъпват други несеквестируеми суми.

Налагането на запор на сметките на длъжника само по себе си не е незаконосъобразно и не е в противоречие с разпоредбите относно несеквестируемия доход на длъжника, ако изпълнението върху постъпленията по тези сметки се извършва при спазване на разпоредбите на чл. 446 ГПК и чл. 446а ГПК. В този смисъл са разпоредбите на чл. 446а, ал. 2 и, ал. 3 ГПК, според които запорното съобщение не поражда действие по отношение на помощите и обезщетенията по ал. 1 изцяло, както и спрямо пенсията до размера на минималната работна заплата, освен за задължения за издръжка, а когато от основанието на постъпленията по банковата сметка е видно, че те представляват възнаграждения за работа, банката не изпълнява запора до размера на минималната работна заплата, освен за задължения за издръжка.

Доколкото по сметката на длъжника биха могли да постъпват и други /секвестируеми/ вземания или е налице възможност постъпилите несеквестируеми средства да не бъдат изтеглени в рамките на един месец, поради което биха придобили характер на спестявания, то налагането на запора върху сметката на длъжника не се явява незаконосъобразно действие.

Когато лицето задържа несеквестируеми или изключени от принудително изпълнение суми в банковата си сметка и не ги изразходва в рамките на един месец, какъвто е случая, се приема, че то няма нужда от тях, за да оцелява и преживява нормално през съответния период, което има за последица отпадане на законовата защита. Тези суми придобиват характер на спестявания, които лицето може да си позволи да не изразходва за ежедневните си нужди, като по този начин те стават годен обект, върху който да се насочи принудително изпълнение.

С оглед оплакванията в жалбата, следва да се добави още, че не е недопустимо налагането на запор преди изтичане срока за доброволно изпълнение, тъй като то не държи сметка за последиците на това изпълнително действие, което препятства длъжника да изтегли суми от сметките си и прави непротивопоставими на взискателя последващи прехвърляния на вземането /чл. 453, т. 3 ГПК/. Това следва и от разпоредбата на чл. 428, ал.

2 изр. 2 ГПК, в която изрично е посочено, че с ПДИ на длъжника се съобщават наложените запори и възбрани, тоест същите следва да се извършват, за да може задълженото лице да 3 знае, че не може да се разпорежда със запорираните си вземания, респективно възбранени имоти.

Предвид изложеното, доколкото по делото не се установяват действия, несъвместими с твърдяната несеквестируемост на възнаграждения за работа, подадената жалба от длъжника се явява неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение.

С оглед произнасяне по жалбата и предвид неоснователността й, съдът приема, че искането за спиране на изпълнителното производство по реда на чл. 438 от ГПК следва да бъде оставено без уважение, като неоснователно. Жалбоподателят разполага с възможността да поиска спиране на изпълнение по реда на чл. 389 ГПК в производството по иска по чл.

439 ГПК, какъвто твърди, че е предявил.

С оглед изхода на жалбата производството. на длъжника Е. К. Ю. не се следват разноски за

Така мотивиран, Софийският градски съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх.№ 57917/10.09.2025 г. на Е. К. Ю., ЕГН **********, длъжник по изпълнително дело № 20218380406484 по описа на ЧСИ М.Б., рег.

№ 838, с район на действие СГС, с правно основание чл. 435, ал. 2, т. 2 от ГПК, с която се обжалва насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество, както и инкорпорираното в нея искане по чл. 438 ГПК, като неоснователни.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание от чл. 437, ал. 4, изр. второ ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4