Присъда № 71 от 29.12.2025, Районен съд - Разград
- Съд
- Районен съд - Разград
- Дело
- Наказателно дело от общ характер 844/2025
- Вид
- Присъда № 71
- Подписан
- 29.12.2025
- В сила
- 14.01.2026
- Състав
- ДОРОТЕЯ ЕНЧЕВА ИВАНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 11, ал. 2, пр. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 195, ал. 1, т. 2 · Наказателен кодекс
- чл.343, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 346 · Наказателен кодекс
- чл. 346, ал. 2, т. 1, пр. 1 и т. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 346, ал. 2, т. 1, пр. 1 и т. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 54 · Наказателен кодекс
- чл. 58а · Наказателен кодекс
- чл.58а, ал.1 и ал.3 · Наказателен кодекс
- чл.58а, ал.1 и ал.3 · Наказателен кодекс
- чл. 66, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 189 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 370 и сл. · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 371, т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 372, ал. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
МОТИВИ към Присъда № 71/29.12.2025г. постановена по НОХД № 844/2025г. по описа на РС – Разград
Обвинението против подсъдимия Ц. П. Ц. от гр. Р. е за това, че: За времето от 13.12.2025г. до 14.12.2025г. в с. Д., общ. Разград противозаконно отнел чуждо моторно превозно средство - лек автомобил „Т.“, модел „Р.“ с peг.
№ ********, на стойност 9500 лв, от владението на М. А. Г. от гр.Р., собственост на Т. К. А., от гр. Р., без тяхно съгласие, с намерение да го ползва, при което е последвала повреда на превозното средство изразяваща се в увреждане на части и детайли от купето на обща стойност 3491.60 лв., като отнемането е извършено при условията на чл. 195, ал. 1, т. 2 /отнетата вещ не е под постоянен надзор/ - престъпление по чл. 346, ал. 2, т. 1, пр. 1 и т. 3 НК във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 2 от НК.
Съдебното производство срещу подсъдимия е проведено по реда на глава 27 - съкратено съдебно следствие по чл. 370 и сл. от НПК, по искане на подсъдимия и неговия защитник. При предварителното изслушване подс. Ц. е признал фактите, посочени в обвинителния акт, поради което и на основание чл. 372, ал. 4 във вр. с чл. 371, т. 2 от НПК съдът е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието му, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. В дадената му последна дума заявява, че съжалява за стореното.
Защитникът му - адв. К. заявява, че признават изцяло фактите и обстоятелствата по обвинението, и в тази връзка счита, че наказанието следва да бъде определено към минимума за престъплението по чл. 346 от НК, след редукцията на чл. 58а от НК.
Представителят на Районна прокуратура Разград поддържа обвинението и го счита за доказано, с оглед на всички събрани на съдебното следствие доказателства. Намира, че обвинението е доказано по несъмнен начин както от обективна, така и от субективна страна, тъй като доказателствата са единни и непротиворечиви и установяват по несъмнен начин, че именно подс. Ц. е автор на деянието. Предлага на съда да признае подсъдимия за виновен по така повдигнатото му обвинение, като след като му бъде наложено наказание към минимума по реда на чл. 54 от НК и редукцията по чл.58а от НК, с приложение на чл. 66, ал. 1 от НК относно отлагане изпълнението на наказанието с подходящ изпитателен срок.
Районен съд Разград, като прецени събраните и проверени по делото доказателства и доказателствени средства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Подсъдимият Ц. П. Ц. ЕГН **********, е роден на 01.02.19**г. в гр.
В. български гражданин, с адрес: с гр. Р., ул. „Б. К.“ №**, със средно образование, неженен, работи, неосъждан /реабилитиран/.
Подс. Ц. П. Ц. и С. К. И. от няколко години живеели на семейни начала, като от съвместното си съжителство имали родени две деца, които били настанени в приемни семейства. Тъй като не работели на трудов договор и нямали постоянни доходи през 2025г. те се преместили да живеят в с. Д., общ. Р.. За да си осигурят доходи подс. Ц. работел почасово и на повикване.
Св. М. А. Г. и св. Т. К. А. живеели в гр. Р. на семейни начала. Те притежавали ферма за месодайни говеда, която се намирала в бившия селскостопански двор в началото на с. Д., общ. Р., поради което не била оградена с отделна ограда. За нуждите на фермата те ползвали лек автомобил 1
„Т.“, модел „Р. с peг. № ********, тяхна собственост, регистриран на името на св. А.. Автомобилът бил в много добро състояние, с технически преглед от 05.11.2025г. и платени застраховки, винаги бил зареден с гориво и се ползвал само от св. Г. и св. А.. Тъй като те го ползвали изцяло за нуждата на фермата и в селото нямало посегателства върху частната собственост, автомобилът стоял паркиран пред фермата, с контактен ключ на таблото. При нужда от допълнителна работна ръка семейството наемало хора от селото. Именно поради това на няколко пъти те извикали във фермата и ползвали помощта на подсъдимия Ц. Ц., като те също му помагали. Тъй като имал достъп до фермата подсъдимият знаел, какво имало там - животни, храна за тях, дърва за огрев, както и че автомобилът стоял паркиран отпред с контактен ключ на таблото.
На 13.11.2025г. вечерта, след като приключила работния ден, около 17.30ч. св. Г. паркирала автомобила пред фермата, оставила ключа на таблото и се прибрала в гр. Р..
На 13.12.2025г. вечерта подс. Ц. бил в дома си и употребявал алкохол. Тъй като нямал дърва за огрев и в тях било студено, около 23.00ч. под въздействието на употребения алкохол, той решил да вземе от фермата на пострадалите. Той се придвижил пеша по черен път до края на селото и когато стигнал до фермата и видял автомобила на пострадалия - „Т.", модел „Р.“ с per.
№ ********, решил да го ползва. Подсъдимият натоварил няколко чувала с дърва в автомобила, качил се в него, привел го в движение и започнал да го управлява в селото. След като разтоварил дървата в дома си, той върнал автомобила във фермата, като го паркирал на същото място. Тъй като бил неправоспособен водач на МПС и никога не му е било издавано СУМПС, бил под въздействието на алкохол, било около полунощ и тъмно, автомобилът не бил негова собственост, подсъдимият го ползвал безотговорно. Докато управлявал, блъснал МПС няколко пъти и му причинил множество щети.
На 14.11.2025г. сутринта, когато св. Г. отишла във фермата установила, че автомобилът бил ползван и повреден, т.к. при управление се чувало стържене, цялата дясна страна била одрана и изкривена. Задната и предната врата и предния калник били изкривени, а задния калник бил ожулен, предния регистрационен номер и предната броня липсвали, фара и мигачите били счупени. Св. Г. веднага се обадила на съпруга си, който казал, че не е предоставял автомобила на други лица и да подаде сигнал в полицията.
Тогава тя се обадила на св. В. В. Н. (съсед - земеделски производител), който в този момент бил с подсъдимия. Когато св. Н. се обърна към подсъдимия и го попитал за МПС, последният той отговорил „Не са счупени джамовете, бях пиян, не помня.“.
Във връзка със сигнала на св. Г., св. М. К. Т. — пол. служител в РУРазград при ОДМВР - Разград извършил проверка по случая. На основание установеното, със съставянето на протокола за първото действие по разследването - разпит на свидетел било образувано настоящото бързо производството.
В хода наказателно производство била назначена и изготвена автотехническа оценителна експертиза, съгласно заключението по която действителната пазарна стойност на процесната вещ - лек автомобил „Т.“, модел „Р.“ с peг. № ******** към датата на инкриминираното деяние била на стойност 9500лв. Стойността на причинените щети - изразяваща се в увреждане на части и детайли от купето, била 3491.60лв.
Изложената фактическа обстановка се подкрепя от: обясненията на 2 подсъдимия, свидетелските показания на М. А. Г., Т. К. А., В. В. Н. и М. К. Т., както и от приложените към делото писмени доказателства и доказателствени средства, протоколи за разпит, АТОЕ, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, свидетелство за съдимост, биографична справка и др.
При така изложената фактическа обстановка, съдът счете, че подсъдимият Ц. П. Ц. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по по чл. 346, ал. 2, т. 1, пр. 1 и т. 3 НК във вр. с чл. 195, ал.
1, т. 2 от НК, тъй като на инкриминираната дата същият противозаконно е отнел чуждо моторно превозно средство - лек автомобил марка „Т.“, модел „Р.“ с peг. № ********, на стойност 9500 лева, от владението на М. А. Г. от гр.Р., собственост на Т. К. А., от гр. Р., без тяхно съгласие, с намерение да го ползва, при което е последвала повреда на превозното средство изразяваща се в увреждане на части и детайли от купето на обща стойност 3491.60 лв., като отнемането е извършено при условията на чл. 195, ал. 1, т. 2 /отнетата вещ не е под постоянен надзор/.
От обективна страна, изпълнителното деяние на престъплението е осъществено чрез действие — без знанието и съгласието на св. Г., подс. Ц. привел в движение и управлявал автомобила в с. Д., общ. Р.. По този начин той отнел, чуждо МПС, без съгласието на собственика, с намерението да го ползва.
Деянието на подс. Ц. се квалифицира по чл.346, ал.2, т.1, пр.1 от НК „последвала е повреда на превозното средство”, тъй като поради непрофесионално и недобросъвестно управление е последвала повреда на превозното средство, изразяваща се в увреждане на части и детайли от купето, която съгласно заключението на автотехническата оценителна експертиза била на стойност 3491.60лв.
Деянието се квалифицира по чл.346, ал.2, т.3 вр. чл.195, ал.1, т.2 от НК - т.к. откраднатата вещ не е била под постоянен надзор.
От субективна страна, подс. Ц. осъществил изпълнителното деяние на гореописаното престъпление виновно, при форма на вината пряк умисъл, по смисъла на чл. 11, ал. 2, пр. 1 НК, тъй като същият е бил пълнолетен, психично здрав и е съзнавал общественоопасния характер на своето деяние и произтичащите от него общественоопасни последици. Подсъдимият съзнавал, че отнема чужд автомобил, без съгласието на собственика, с намерението противозаконно да си служи с него, според предназначението му.
При определяне и индивидуализиране на наказанието на подсъдимия за това престъпление, съдът отчете като отегчаващи отговорността обстоятелства високата стойност на причинените щети, а като счекчаващи чистото съдебно минало и оказаното съдействие още на ДП, поради което му определи наказание при условията на чл.54 от НК към минимума на предвиденото в чл.343, ал.1 от НК, а именно 2 /две/ години лишаване от свобода, което на основание чл.58а от НК намали с 1/3 и му наложи наказание от ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода, което намира, че не следва да бъде изтърпяно ефективно, а изпълнението му следва да бъде отложено по реда на чл. 66, ал.1 от НК за изпитателен срок от три години. По този начин съдът намира, че в най-пълна степен ще бъдат постигнати целите на наказанието.
На основание чл. 189 НПК, съдът осъди подсъдимия Ц. да заплати сторените на досъдебното производство разноски по сметка на ОДМВР гр.
Разград, а по сметка на РС-Разград, тези на съдебното производство.
3
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
4
----- следващ документ -----
ПРИСЪДА
№ 71 гр. Разград, 29.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ДОРОТЕЯ ЕНЧ. И.А
Съдебни
ЕЛИС М. НАСУФОВА заседатели: САЛИХА Н. ИБРЯМ при участието на секретаря НАТАЛИЯ Д. Т.А и прокурора З. М. Ц. като разгледа докладваното от ДОРОТЕЯ ЕНЧ. И.А Наказателно дело от общ характер № 20253330200844 по описа за 2025 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимият Ц. П. Ц. - роден на 0*.0*.19**г. в гр.В., български гражданин, с адрес: гр.Р., ул.“ Б. К.“ № **, със средно образование, неженен, работи, неосъждан /реабилитиран/, ЕГН **********, ЗА ВИНОВЕН за това, че за времето от 13.12.2025г. до 14.12.2025г. в с.Д., общ.Р., противозаконно отнел чуждо моторно превозно средство- лек автомобил „Т.“, модел „Р.“ с рег.№ ********, на стойност 9500 лева, от владението на М. А. Г. от гр.Р., собственост на Т. К. А. от гр.Р., без тяхно съгласие, с намерение да го ползва, при което е последвала повреда на превозното средство изразяваща се в увреждане на части и детайли от купето на обща стойност 3491,60 лева, като отнемането е извършено при условията на чл.195, ал.1, т.2 / отнетата вещ не е под постоянен надзор/- престъпление по чл.346, ал.2, т.1, пр.1 и 3 от НК във вр. с чл.195, ал.1, т.2 от НК, като при условията на чл.54 във вр. с чл.58а, ал.1 и ал.3 от НК ГО ОСЪЖДА на ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
НА ОСНОВАНИЕ чл.66, ал.1 от НК ОТЛАГА изпълнението на така наложеното наказание за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.
1
ОСЪЖДА подсъдимия Ц. П. Ц., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ОД на МВР - Разград сумата от 452,40 /четиристотин петдесет и два лева и 40 ст./ лева (231,31 евро), представляващи разноски на досъдебното производство, както и по сметка на РС-Разград сумата от 40,00 /четиридесет/ лева (20.45 евро), разноски на съдебното производство.