Решение № 615 от 13.10.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 615 гр. София, 13.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГО 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлана Калинова

Членове:

Гълъбина Генчева

Наталия Неделчева при участието на секретаря Нели Й. Първанова като разгледа докладваното от Светлана Калинова Касационно гражданско дело № 20268002100334 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 290-293 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх. № 14494/25.09.2025г., подадена от А. М. Б., М. М.

В., П. М. Б. и Ф. М. Л., чрез процесуалния представител адвокат Г. К. от САК, срещу решение № 408 от 24.07.2025г. по в. гр. д. № 841/2024г. на Благоевградския окръжен съд, с което като е потвърдено първоинстанционното решение № 11 от 18.01.2024г. по гр. д. № 916/2022г. на Районен съд Гоце Делчев, е уважен предявения от С. С. Х. срещу касаторите ревандикационен иск с правна квалификация чл. 108 ЗС за приемане за установено между страните, че ищецът е собственик на недвижимия имот, описан в нотариален акт за покупкопродажба № 104, том II, рег. номер 3030, дело № 295 от 2020г. на М. М., помощник-нотариус по заместване при Е. Л., нотариус с рег. № 137 по регистъра на НК, а именно - УПИ (парцел) [№], имот с планоснимачен номер 268 от квартал 13 по сега действащия план на [населено място], общ. Г. Д., обл. Благоевград, одобрен със заповед № 115 от 1968г. на кмета на общината, с площ на имота от 540 кв.м. и при съседи на имота: от изток - УПИ (парцел)[№], от запад - УПИ (парцел) [№], от север - улица и от юг - УПИ (парцел) [№] и ответниците са осъдени да му предадат владението върху 236 кв.м. от УПИ (парцел) [№], имот с планоснимачен номер 268 от квартал 13 по сега действащия план на [населено място], общ.

Г. Д., обл. Благоевград, одобрен със заповед № 115 от 1968г. на кмета на общината, с площ 1 на имота от 540 кв.м. и при съседи на имота: от изток - УПИ (парцел) [№], от запад - УПИ (парцел) [№], от север - улица и от юг - УПИ (парцел) [№], защрихован на скицата на вещото лице с жълт цвят, приподписана от съда и представляваща неразделна част от решението, както и е уважен предявеният от С. С. Х. срещу касаторите осъдителен иск с правна квалификация чл. 59 ЗЗД за осъждането на ответниците да заплатят солидарно на ищеца сумата от 13 лева, представляваща обезщетение за времето от 14.09.2021г. до 14.10.2022г. за неоснователното им обогатяване от ползването на описаната част от неговия имот, както и законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба (14.10.2022г.) до окончателното плащане.

В касационната жалба се поддържа, че постановеното от въззивния съд решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на процесуалните правила и очевидно неправилно. Касаторите считат за неправилен извода на въззивния съд, че в производството по делото не са доказани елементите на владението, които да обосноват извод за изтекла в тяхна полза придобивна давност. Поддържат, че съдът съвсем лаконично е обсъдил свидетелските показания, непълно е възприел същите и не е извършил обстоен анализ на свидетелските показания в съответствие едни с други, че не е съобразил посочените в заключението на вещото лице обстоятелства относно установения начин на ползване на имота и не е обсъдил в съвкупност събрания по делото доказателствен материал, вкл. изпратените от З. К. уведомления за освобождаване на имота. Молят обжалваното решение да бъде отменено и вместо това предявените срещу тях искове бъде отхвърлени. Претендират заплащане на направените по делото разноски. Допълнителни съображения излагат в проведеното по делото открито съдебно заседание, както и в представена писмена защита.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касационна жалба С. Х. С., чрез процесуалния си представител адв. С. А. от АК-Благоевград, изразява становище, че жалбата е неоснователна по изложените в отговора съображения. Допълнителни съображения излага в представена писмена защита. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

С определение №2157/27.04.2026г., постановено по настоящето дело, въззивното решение на Благоевградския окръжен съд е допуснато до касационно обжалване по въпроса длъжен ли е въззивният съд като втора инстанция по съществото на спора да обсъди всички доказателства по делото както поотделно, така и в съвкупност, с цел извършването на преценка дали при постановяване на решението въззивният съд е съобразил трайно установената практика на ВКС по този правен въпрос.

Върховният касационен съд, като разгледа касационната жалба при съобразяване на поддържаните касационни основания, оплаквания и правни доводи, приема следното:

Производството по делото е образувано по предявен от С. С. Х. срещу А. М. Б., М. М. В., П.

М. Б. и Ф. М. Л. иск с правна квалификация чл. 108 ЗС за признаване за установено, че е собственик на недвижим имот, описан в н.а. за покупко-продажба № 104, том II, рег. номер 3030, дело № 295 от 2020г., а именно - УПИ (парцел) [№], имот с пл.№ 268 от кв. 13 по сега действащия план на [населено място], общ. Г. Д., обл. Благоевград, одобрен със заповед № 2

115 от 1968г. на кмета на общината, с площ на имота от 540 кв.м. и за осъждане на ответниците да му предадат владението върху частта от описания имот, която владеят без правно основание. Ищецът е предявил и иск с правна квалификация чл. 59 ЗЗД, с който иска ответниците да бъдат осъдени да му заплатят в условията на солидарност обезщетение за неоснователното им обогатяване от ползването на описаната част от неговия имот, в размер на сумата от 650 лв., представляваща обезщетение за времето от 14.09.2021г. до датата на подаване на исковата молба в съда (14.10.2022г.), както и законната лихва върху сумата, от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане. С протоколно определение от о.с.з., проведено на 24.02.2023г., е допуснато изменение на иска по чл. 59 ЗЗД, като същият се счита за предявен за сумата от 13 лв., ведно със законната лихва.

В исковата молба са изложени твърдения, че през месец септември 2021г. ответниците са депозирали пред РС Гоце Делчев иск по чл. 124 ГПК, с който искали да се установи, че те са собственици, всяка една от тях на по 1/4 от 300/540 идеални части от процесния имот. Така било образувано гр. д. № 480/2021г., по което те твърдели, че имотът е част от техен наследствен имот, който те били заявили за възстановяване, но с решение на ПК Г. Д. същото им е било отказано, като било посочено, че имотът е в регулация. В исковата молба по чл. 124 ГПК те сочели, че въпреки това от 1991г. са установили фактическа власт върху имота. С. Х. е оспорил тези твърдения, като посочил, че по гр. д. № 480/2021г. по описа на РС Гоце Делчев била назначена съдебно-техническа експертиза, която установила каква е реалната част от имота, която се владее от ответниците, включително и в идеални части, както и че е налице невъзможност тази част да отговаря на условията и изискванията на ЗУТ за минимално необходимите лице и площ, достатъчни за обособяване на самостоятелен парцел (УПИ). Посочил е също така, че след като те са се запознали с това заключение, са оттеглили своя иск по чл. 124 ГПК, но и след това е продължило тяхното владение над процесната реална част.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците са подали писмен отговор, с който са оспорили исковете. Заявили, че са дъщери и наследници на М. Ю. Т., починал на 06.08.1983г. и на съпругата му А. С. Т., починала на 29.12.1999г. Посочили, че приживе М. Т. е станал член на кооперативното земеделско стопанство в [населено място], като е депозирал заявлениедекларация до председателя на ТКЗС, към която е приложена и опис-декларация № 205 по емлячна партида, от която се установявало, че преди включването си в ТКЗС М. Ю. Т. е бил собственик на градина с площ от 0,5 дка, намираща се в [населено място], пред дома му.

Докато ТКЗС е било собственик на градината, настъпили промени в регулационните планове. Новообразуваният имот, представляващ парцел IV, пл. № 268 от кв. 13 по плана на селото, действал към 1969г., е бил прехвърлен от ТКЗС на И. К., за което е съставен н.а. за собственост на придобит имот по Закона за реда за прехвърляне вещни права върху някои недвижими имоти № 148, том 1, дело № 281/1969г. по описа на Гоцеделчевски районен съд, който нотариален акт бил вписан в Службата по вписванията - Г. Д. том XXXIX, стр. 605.

Твърдят, че части от бившата градина попадат в задната част на процесния УПИ, а друга нейна част попада в съседния имот като поддържат, че от м.12.1989г. владеят и ползват УПИ [№] и че се разпореждат с него като го отдават по наем, засаждат го и ползват като градина.

3

Заявили са, че с решение № 3479 от 13.01.1995г. на ПК Г. Д. на наследниците на М. Ю. Т. е отказано възстановяване на собствеността върху 0,540 дка - представляваща овощна градина в землището на [населено място]. Като причина за отказ за възстановяване на собствеността било посочено, че имотът е в регулация. Въпреки формалния отказ на ПК обаче още през 1989г. те установили фактическа власт върху УПИ [№].

Изложили са твърдения, че ищецът и неговата праводателка никога не са владяли имота.

Направили са възражение, че са придобили имота въз основа на давностно владение, продължило повече от 32 години. Заявили са, че по гр. д. № 480/2021г. по описа на РС Гоце Делчев не е изслушвана и не е приемана СТЕ като тези искове са били оттеглени поради отказ на съда да допусне изменение на иска.

Твърдят, че след като са придобили имота по давност, ищецът е закупил имота от лице, което не е бил собственик.

Първоинстанционният съд е приел, че предявените искове са основателни, признал е за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на процесния недвижим имот, осъдил ги е да предадат владението на частта от имота с площ от 236 кв.м., за която е приел, че владеят без правно основание, както и обезщетение за лишаване от ползването в размер на 13 лв.

При подаване на въззивна жалба срещу решението на първоинстанционния съд А. М. Б., М.

М. В., П. М. Б. и Ф. М. Л. са навели следните доводи, на които са основали оплакванията си за неправилност: че първоинстанционният съд не е допуснал искания брой свидетели; че не е съобразено, че в СТЕ вещото лице е посочило, че обозначава частите от имота „според установения на място по показанията на ищеца начин на ползване“; че не е съобразена възможността от имота да се обособят три отделни УПИ; че съдът превратно е тълкувал показанията на свидетелите, вкл. неправилно и в несъответствие с казаното от свидетелите приел, че ответниците ползвали само долната част от имота; че съдът не е обсъдил представените по делото уведомления, в които З. К. посочва, че наследниците на М. Т. ползват целия й имот.

При постановяване на обжалваното решение въззивният съд е посочил, че в рамките на правомощията си е длъжен да се произнесе служебно по валидността на решението, по неговата допустимост – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Посочил е, че в подадената от А. М. Б., М. М. В., П. М. Б. и Ф. М. Л. въззивна жалба са наведени доводи, че първоинстанционният съд избирателно е обсъдил свидетелските показания; че не е обсъден протокол №32/29.04.2010г. на Общински съветгр.Г. Д.; че е допуснат разпит само на двама свидетели от общо поисканите четирима; че не им е била предоставена възможност да се снабдят с препис от решение на Общинския експертен съвет по чл. 19, ал. 3 ЗУТ; че свидетелските показания за ценени неправилно, като са оспорили извода на съда, че владеят само реална част от процесния имот. Допуснал е до разпит още двама свидетели и е приел като писмено доказателство Решение №16 от Протокол №5/18.04.2024г. на Общинския експертен съвет по устройство на територията на [община] със заключение по чл. 19, ал. 3 ЗУТ.

Изложил е съображения, че за да се уважи ревандикационния иск следва да се установи, че 4 ищецът е собственик на имота на заявеното основание, че ответникът упражнява фактическа власт върху имота, както и че владението (държането) от страна на ответника е без правно основание, като е посочил, че в случая доводите, че праводателят на ищеца не е бил собственик на имота, биха могли да се обсъждат, само ако се установи, че ответниците са придобили имота по давност, която преценка обаче касае третата предпоставка за уважаването на ревандикационния иск-дали владението/държането на ответника е без правно основание.