Решение № 102 от 09.06.2026, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 102 гр. Варна, 09.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Деспина Г. Георгиева

Росица Сл. Станчева при участието на секретаря Юлия П. Калчева като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско дело № 20263000500129 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, на Община Шумен, чрез процесуален представител – ст. юрисконсулт С. С. и насрещна въззивна жалба на М. Ж. К., чрез процесуален представител – адв. С. И. от АК – Шумен срещу решение № 15/16.01.2026 г. постановено по гр. д. № 388/2025г. по описа на Окръжен съд – Шумен.

Жалбата на Община Шумен е насочена срещу решението, в частта, в която е осъдена да заплати на М. Ж. К. 9 203.25 евро (с левова равностойност от 18 000лв.), представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени на 27.11.2023г. в гр. Шумен на пътното платно на ул.

„Добри Войников“, западно от сградата на Съдебната палата, в резултат на неизпълнение от страна на общината на възложените й със закон задължения по осигуряване на безопасно ползване на пътно платно – публична общинска собственост чрез свои служители, ведно със законната лихва, считано от 27.11.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, на осн. чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД.

В жалбата са наведени оплаквания за неправилност, поради необоснованост на атакуваното решение. Твърди се, че М. К. не е предприела действия за освидетелстване на трайно увреждане, като понастоящем е клинично здрава с оглед данните от заключението по назначената от първостепенния съд съдебно-медицинска експертиза. Ищцата не е проявила грижа за своето здраве в достатъчна степен, като в тази връзка е наведено възражение за съпричиняване на вредоносния резултат. По подробно 1 изложените съображения е отправено искане за постановяване на решение, при което присъденото обезщетение да бъде редуцирано до неговия справедлив размер.

С писмен отговор, подаден в срока по чл. 263 ГПК М. Ж. К. изразява становище за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение.

Подадена е насрещната въззивна жалба от М. Ж. К., насочена срещу решение № 15/16.01.2026 г. по гр. д. № 388/2025г. на ОС – Шумен в частта, в която е отхвърлена претенцията й срещу Община Шумен за разликата над присъдената сума в размер на 9 203.25 евро (с левова равностойност в размер на сумата от 18 000 лв.) до претендирания размер от 15 338.76 евро (с левова равностойност в размер на сумата от 30 000 лв.). Навеждат се оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и несправедливост на решението в отхвърлителната му част. Първостепенният съд, не е взел предвид цялата установена фактическа обстановка по делото, в частност – не са преценени в пълна степен претърпените от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания, страхове и настъпилата промяна в ежедневието й, които тя продължава да търпи и до момента. Излага се, че от ангажираните по делото доказателства се установява, че на ищцата е извършена спешна оперативна интервенция в деня на инцидента – 27.11.2023г.; ищцата била имобилизирана и й било предписано домашно лечение. В следващите дни, домашният престой бил прекъсван единствено от контролни прегледи, повторна хоспитализация през м. януари 2024 г. и рехабилитация. През целия период М.

К. търпяла физически болки и страдания и психически дискомфорт, поради необходимостта от постоянно обгрижване и подпомагане в посрещане на ежедневните й нужди. От падането и до момента на подаване на насрещната въззивна жалба продължавала да изпитва болки в лявата ръка и счита, че няма да се възстанови напълно; продължава да има ограничения в движението на засегнатия крайник. Твърди, че след извършената операция е приемала на всеки два часа обезболяващи медикаменти, които са били недостатъчно ефективни да облекчат болките; нарушени били съня, движението и храненето й. Често вдигала кръвно, което тя отдава на изпитван стрес и страх от това да остава сама, да се придвижва сама и да излиза навън, особено през зимните месеци. Твърди още, че не може да извършва дейности, които преди й се отдавали с лекота. По изложените съображения претендира отмяна на обжалваното решение в отхвърлителната му част и постановяване на друго, с което исковата претенция да бъде уважена в цялост.

След като прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, Апелативен съд – Варна приема за установена следната фактическа обстановка:

Предявени са искове по чл. 49 от ЗЗД от М. Ж. К., срещу Община Шумен, за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 лв. и на обезщетение за имуществени вреди в размер на 214,40 лв.

Ищцата твърди, че е претърпяла вреди от това, че на 27.11.2023г. около 7:35 ч. в гр. Шумен, докато вървяла по обичайния си път от дома й до местоработата си – „МБАЛ Шумен“, преминавайки по ул.“Добри Войноков“, между сградата на Съдебната палата, придвижвайки се по пътното платно, 2 най-незаето от сняг и лед, с които тротоарите били покрити и непочистени, се подхлъзнала и паднала. Усещайки силна болка в лявата ръка, извикала и при нея дошла дъщеря й, с която се били разделили непосредствено преди падането. Двете се придвижили пеша до местоработата на ищцата, като в спешното отделение на болницата й била направена рентгенова снимка, при която се констатирало счупване на лява лакътна и лъчева кост. Увреждането наложило извършване на оперативна интервенция. Била поставена упойка и извършено наместване на фрактурата, поставена е имобилизация и била изписана от болницата същия ден. На 04.01.2024г. се наложило повторно хоспитализиране за възстановяване и рехабилитация и била изписана на 11.01.2024г. Била в болнични до 05.02.2024г., а след като се върнала на работа, продължила да провежда рехабилитация за която заплащала. Претърпяната злополука била призната за трудова. След инцидента ищцата изпитвала силни болки, поради което се налагало да приема обезболяващи медикаменти, не можела да се обслужва сама, да спи нормално и да се храни; чувствала се непълноценна и не била в състояние да извършва ежедневните си домакински действия и да полага пълноценни грижи за внучето си; изцяло се променило ежедневието й. Вдигала често кръвно. От преживения стрес, изпитвала страх да остане сама, да се движи сама и да излиза навън. Към датата на предявяване на исковата молба ищцата изпитва болки в областта на китката, обемът на движенията на ръката не е възстановен напълно.

Отправеното искане е Община Шумен да бъде осъдена да заплати на ищцата обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 лв. и за имуществени вреди в размер на 214,40 лв. за извършени разходи за лечението след инцидента, ведно с лихвата върху тези суми, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

В отговор на исковата молба ответникът Община Шумен е оспорила предявените искове по основание и размер. Излага, че инцидента е проявила несъобразителност, придвижвайки се пеша до работа, вместо да ползва градски транспорт, предвид тежката метеорологична обстановка. Посочва, че почистването и обезопасяването на уличните платна и тротоарите е изисквало технологично време, като приоритетно са се почиствали улиците с висок клас.

Счита, че представените от ищцата доказателства не обосновават извод за продължителност и трайност на увреждането, като предвид липсата на произнасяне от ТЕЛК ищцата не може да претендира обезщетение за трайно увреждане. Навежда възражение за съпричиняване от страна на М. К.. Поради изложеното е отправено искане за постановяване на решение, с което предявенте искове да се отхвърлят с извод за неоснователност. При условията на евентуалност твърди, че претендираният размер на обезщетението за неимуществени вреди е силно завишен и моли за присъждане на обезщетение в по-нисък размер.

Съдът след преценка на становищата на страните, събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от представените по делото епикриза № 16413/27.11.2023г., изд. от „МБАЛ - Шумен“ М. К. е постъпила в болничното заведение на 27.11.2023г. и изписана на същата дата с диагноза: съчетано счупване на долните краища на лакътната и лъчевата кост, закрито. Посочено е, че 3 страданието датира от 27.11.2023г., когато при отиване на работа М. К. е получила травма в областта на лявата гривнена става. Извършена е операция – закрито наместване на фрактура на дистален радиус, поставена е гипсова имобилизация.

Съгласно епикриза № 180/11.01.2024г. от МБАЛ- Шумен“ АД ищцата е пребивавала в болничното заведение в периода 04.01.-11.01.2024г., с диагноза „последици от счупване на горен крайник.

По делото е представено разпореждане№ 5104-27-81/01.12.2023г. на ТП на НОИ Шумен, с което декларираната от М. К. злополука е призната за трудова.

От приложените по делото болнични листи се установява, че ищцата е била в отпуск поради временна неработоспособност от 27.11.2023г. до 05.02.2024г.

По делото са представени 4 бр. фактури и фискални бонове, от които се установява, че ищцата е заплатила за медицински изделия и физиотерапевтични услуги сума в размер на общо 214,40лв.

По делото е приложено писмо изх.№ 172/28.08.2025г. от „Шуменпътнически автотранспорт“ ООД, в което са посочени маршрутите на автолинии № 2 и №27, преминавали през спирка „Съдебна палата“ на 27.11.2023г., в интервала от 6,30 – 8,30 часа.

Разпитаните по делото свидетели заявяват в показанията си, че на 27.11.2023г. улиците в гр. Шумен били непочистени, покрити с лед. От показанията на свидетеля Н.Б. /дъщеря на ищцата/, ценени в съответствие с чл. 172 от ГПК, се установява, че на 27.11.2023г. сутринта ищцата тръгнала за работа, придружена от свидетелката. Поради обилния снеговалеж през предходните дни тротоарите и пътните платна били заледени. Затова ищцата, която живеела в района на Радио Шумен, а улицата по която минавала за да стигне до работа била стръмна била придружена от свидетелката. Двете се разделили, когато стигнали до задната част на Съдебната палата, като ищцата избрала да премине в северна посока, преминавайки по пътното платно, защото тротоарът бил непочистен и след като изминала няколко метра се подхлъзнала и паднала. След като чула, че ищцата извикала свидетелката, която все още била наблизо отишла при нея и й помогнала да се изправи.

Ищцата се оплакала от силни болки в областта на лявата китка, но продължила към работното си място.

Свид. И.С. /колега на ищцата/ посочва в показанията си, че като дошла на работа на 27.11., ищцата казала, че е паднала. Била разстроена и видимо изпитвала болка. Ръката около китката била подута и колегите на ищцата я посъветвали да се снима на рентген. Оказало се, че ръката е счупена, поради което последвало наместване, среща с ортопед за да направи наместване с пълна упойка и поставяне на гипс. След това ищцата отсъствала поради болничен доста време. Двете свидетелки посочват в показанията си, че през периода след поставяне на гипса и ползването на болнични в продължение на два месеца ищцата изпитвала болки в ръката, поради което се наложило да приема обезболяващи средства. Болките продължили и след премахване на гипса, ръката била видоизменена, което наложило посещение в частни физиотерапевтични центрове, санаториуми. След злополуката и в периода на 4 имобилизация, ищцата имала нужда от помощ при изпълнение на елементарни ежедневни дейности – не можела самостоятелно да се облича, да се къпе, домакински дейности. Това повлияло на психическото й състояние – чувствала се непълноценна в ежедневието си. Свидетелите заявяват и, че понастоящем ищцата не може да осъществява всички движения с ръката си, изпитва страх да се движи пеша.

От заключението на съдебномедицинската експертиза, кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено, се установява, че на 27.11.2023 М.

Ж. К. е приета за лечение в МБАЛ Шумен с увреждания: фрактура на лъчевата кост на лява предмишница в долната й трета, фрактура на бодилковия израстък на лакътната кост на лявата предмишница с оформен малък костен фрагмент. Вещото лице е посочило, че счупването на лъчевата кост на типично място, каквото е в случая се получава при падане от ръст върху плоскост и посрещане на удара на падащото тяло с насрещна длан /с длан сгъната към гърба на китката/ и често се съчетава с фрактура на бодилковия израстък. В резултата на травматичните увреждания, на ищцата е било причинено трайно затруднение в движението на левия горен крайник, за срок по-голям от един месец. Средния срок за възстановяване, при благоприятно протичане на оздравителния процес е до 2 и половина – 3 месеца. Ищцата е било хоспитализирана, проведено е закрито наместване на фрактурата под анестезия и рентгенов контрол, поставена е гипсова имобилизация за 35 дни. Същата е свалена на 03.01.2024г., като навреме е започнала рехабилитация – на 04.01.2024г. и са проведени два рехабилитационни курса/04.01.-11.03.2024г.; 11.03.-18.03.2024г.; проведени са и 5 бр. физиотерапевтични процедури в „Физеоцентър здраве“ – Шумен, съгласно приложена фактура, непридружена от медицински документи.