Решение № 234 от 08.12.2023, Районен съд - Радомир

РЕШЕНИЕ

№ 234 гр. Радомир, 08.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ при участието на секретаря ЕЛ. Т. З. като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело № 20231730100351 по описа за 2023 година

Предявени са в условията на кумулативно обективно съединяване искове с правно основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 415 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

В исковата молба ищецът твърди, че на 06.02.2014 г. между „Първа инвестиционна банка“ АД, в качеството на кредитор и Л. И. М., в качеството на кредитополучател, бил сключен договор за банков кредит № ...., по силата на който кредиторът предоставил на кредитополучателя сума в размер на 5000,00 лева, като последният се задължил да върне сумата, ведно с договорна лихва в размер на 2258,64 лева. Крайният срок за погасяване на кредита бил 20.01.2019 г.

В чл. 10 от договора страните договорили, че плащания, дължими, но неизвършени в срок поради недостиг на авоар по разплащателната сметка на кредитополучателя в банката, се отнасяли в просрочие и се олихвявали с договорения в чл. 4 лихвен процент плюс наказателна надбавка в размер на законната лихва, считано от деня, следващ датата на падежа на съответната вноска, независимо от това дали падежът е в неработен ден.

С полагането на подпис върху договора, кредитополучателят декларирал, че са му предоставени и е запознат с Общите условия на банката за кредити на физически лица и приема прилагането им при уреждане на отношенията между него и банката във връзка със сключване и изпълнение на договора.

Кредитополучателят усвоил изцяло отпуснатия кредит еднократно на 06.02.2014 г., като за частично погасяване на дължимите съгласно кредита суми за главница и лихви, извършил плащания на следните дати: 20.02.2014 г.; 26.03.2014 г.; 12.05.2014 г.; 20.05.2014 г.;

1

23.06.2014 г. и 20.07.2014 г.

След последната посочена дата не били извършвани плащания за погасяване на задължението на кредитополучателя по процесния договор за кредит. Останали незаплатени и дължими 55 вноски за главница и лихва, съгласно погасителния план - Приложение № 1 към договора за кредит. На 20.01.2019 г. настъпил крайният срок за погасяване на кредита съгласно чл. 3 от договора. Считано от следващия ден, всички непогасени задължения на кредитополучателя, произтичащи от сключения договор за кредит, станали изцяло и незабавно изискуеми на основание настъпилия падеж.

На 08.06.2021 г. бил сключен договор за цесия между „Първа инвестиционна банка“ АД и „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, в обхвата на който се включвало и процесното вземане.

В изпълнение на задължението си по чл. 99, ал. 3 ЗЗД цедентът упълномощил цесионера да уведоми длъжника за извършената цесия, вследствие на което било изпратено писмено уведомление до ответника чрез „Български пощи“ ЕАД, но пратката била върната в цялост, с отбелязване, че лицето се е преместило, поради което ответникът в настоящото производство предстояло да бъде уведомен за извършената цесия с изпращане на препис от исковата молба, с приложено към нея уведомление по чл. 99, ал. 3 ЗЗД.

Посочва, че за претендираните от ответника суми подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение до РС - Радомир, по което било образувано ч. гр. д. №.../2019 г., вследствие на което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение № ../18.09.2019 г., връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.

С оглед изложеното, моли да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответницата Л. И. М. дължи на ищцовото дружество „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД следните суми по договор за банков кредит №...../06.02.2014 г., а именно: сума в размер на 4675,87 лева – главница, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК – 18.09.2019 г. до окончателното изплащане на задължението; сума в размер на 1816,28 лева – договорна лихва, дължима за периода от 20.07.2014 г. до 20.01.2019 г., както и сума в размер на 3115,87 лева – мораторна лихва за забава за периода от 20.07.2014 г. до 16.09.2019 г.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата, чрез назначения ú особен представител е депозирала писмен отговор, с който е оспорила исковата претенция по основание и размер.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не изпраща представител.

Ответницата, в съдебно заседание чрез назначения ú особен представител, оспорва предявените искове.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

На 18.09.2019 г. до РС – Радомир е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от „Първа инвестиционна банка“ АД против ответницата Л. И.

М. за дължими суми по договор за банков кредит от 06.02.2014 г., въз основа на което е 2 образувано ч. гр. д. № .../2019 г. на РдРС. В рамките на образуваното пред РдРС производство в полза на заявителя е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № ../18.09.2019 г. против длъжника и настоящ ответник, връчена при условията на чл. 47, ал.

5 ГПК.

В законоустановения едномесечен срок от съобщаването и във връзка с дадените от съда указания, заявителят е предявил настоящия положителен установителен иск.

По делото е представен и приет договор за банков кредит с №..../06.02.2014 г., сключен между „Първа инвестиционна банка“ АД (кредитор) и Л. И. М. (кредитополучател).

Договорът е сключен при следните параметри: сума на кредита – 5000,00 лева; срок на кредита - 60 месеца; размер на вноската по кредита – 118,10 лева; годишен процент на разходите (ГПР) – 17,96%; годишен лихвен процент към датата на сключване на договора, определен от два компонента, а именно базовият лихвен процент на банката за лева, увеличен с надбавка от 8,6 пункта, като в договора е посочено, че към датата на сключване на договора базовият лихвен процент на банката за лева е в размер на 6,19%; общ размер на задължението – 7258,64 лева. Съгласно приетия по делото погасителен план първата погасителна вноска е с падеж на 20.02.2014 г., а последната – на 20.01.2019 г.

По делото е представена и методика за определяне на базов лихвен процент и стойности за периода от м. септември 2010 г. до м. ноември 2014 г.

По делото е представен и приет договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 08.06.2021 г., сключен между „Първа инвестиционна банка“ АД (цедент) и „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД (цесионер), по силата на който цедентът прехвърля на цесионера свои ликвидни и изискуеми вземания, произтичащи от сключени от цедента договори за заем, вкл. и вземанията по процесния договор за банков кредит от 06.02.2014 г., видно от приложеното извлечение от Приложение № 1 към договора за цесия.

Представено е и потвърждение, подписано от изпълнителните директори на „Първа инвестиционна банка“ АД, от което е видно, че прехвърлителното действие на договор за цесия от 08.06.2021 г. е настъпило на същата дата.

От ищцовата страна са представени също и пълномощно, с което „Първа инвестиционна банка“ АД е упълномощила „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД да уведоми от името на цедента всички длъжници по всички вземания на дружеството, които са цедирани, съгласно договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 08.06.2021 г., както и уведомление, с което „Първа инвестиционна банка“ АД чрез „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД уведомява ответницата Л. И. М., че задължението ú по сключения договор за банков кредит с №..../06.02.2014 г. е изкупено от „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД.

По делото е прието и заключение по допуснатата съдебно – счетоводна експертиза, от което се установява, че кредиторът е изпълнил задължението си по сключения договор за кредит, като е превел по сметка на кредитополучателя сумата от 5000,00 лева на 06.02.2014 г. Вещото лице е посочило, че по договора за кредит са били платени общо 595,32 лева, от които 324,13 лева – главница, 269,96 лева - договорна лихва до погасителна вноска с падеж 3

20.06.2014 г. и частично от погасителна вноска с падеж 20.07.2014 г. и 1,23 лева – обезщетение за забава. В заключението е посочено и че първата неплатена вноска за главница и договорна лихва е с падеж 20.07.2014 г. Неплатените суми по договора за кредит са в общ размер на 9607,92 лева, от които 4675,87 лева – главница, 1816,18 лева – договорна лихва и 3115,87 лева – обезщетение за забава.

Приетото за установено от фактическа страна обуславя следните правни изводи:

Исковете са предявени от процесуално легитимирана страна и при наличието на правен интерес, поради което са процесуално допустими. Правният интерес от воденето им се обосновава с издадена срещу ответницата в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК относно вземанията, предмет на настоящото производство, връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. Исковете за установяване на вземането са подадени в преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.

При разглеждането им по същество съдът намери следното:

Предмет на иска по чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК е признаване за установено по отношение на ответника съществуването на вземане на ищеца за определени парични суми.

Уважаването на претенцията предполага доказване кумулативното наличие на няколко предпоставки, а именно: наличието на договорни отношения между ответницата и „Първа инвестиционна банка“ АД по силата на сключен договор за банков кредит с № ..../06.02.2014 г., изпълнение на задължението на заемодателя да предаде заемната сума и размера на вземането му към заемателя, наличието на сключен договор за цесия на процесното вземане между цедента - „Първа инвестиционна банка“ АД и цесионера - „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД и уведомяването на длъжника за прехвърляне на вземането.

Настоящият съдебен състав приема, че страните са обвързани от процесния договор за банков кредит по отношение на задължението за връщане на предадената в заем сума.

Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.

Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора. В договора страните са постигнали съгласие по всички установени в чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 11 ЗПК нормативни изисквания (лихвения процент по кредита, условията за прилагането му; ГПР и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит; условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски).

От събраните по делото доказателства се установи, че императивно определеното съдържание на договора е налице, поради което за ответницата е възникнало задължението да възстанови получената под формата на кредит сума в размер на 5000,00 лева.

4

Изправността на „Първа инвестиционна банка“ АД досежно задължението за предоставяне на парични средства на кредитополучателя се установява от заключението по допуснатата от съда съдебно – счетоводна експертиза, според което банката е превела по сметка на кредитополучателя сумата от 5000,00 лева на 06.02.2014 г.

Падежът на последната погасителна вноска е бил на 20.01.2019 г., т. е. преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, поради което съдът не следва да обсъжда въпросите, касаещи настъпването на предсрочна изискуемост на вземането.

Установява се, наред с това, от представените писмени доказателства, че вземането на кредитора срещу кредитополучателя по сключения договор за кредит е прехвърлено на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, с договор за прехвърляне на парични задължения от 08.06.2021 г. Съдът, като взе предвид представеното по делото уведомление, изходящо от цедента - „Първа инвестиционна банка“ АД, с което ответницата е уведомена, че задължението ú по сключения договор за банков кредит е изкупено от „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, както и упълномощаването на цесионера от страна на цедента да уведоми всички длъжници от негово име, в съответствие с разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, за прехвърлянето на вземанията по договорите за кредит, и съобразявайки практиката на ВКС, намерила израз в решение № ../09.07.2014 г. по т. д. № ../2013 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № ../13.07.2016 г. по т. д. № ..../2015 г. на ВКС, ТК, I т. о. и пр., намира, че с получаването на приложеното към исковата молба уведомление цесията следва да се счита за надлежно съобщена на длъжника. Изходящото от цедента уведомление, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Според решение №.../02.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № .../2014 г., III г. о., ГК, предишният кредитор има право да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник. Това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал.