Разпореждане № 1114 от 25.01.2022, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Наказателно от частен характер дело 10363/2021
- Вид
- Разпореждане № 1114
- Подписан
- 25.01.2022
- В сила
- 08.02.2023
- Състав
- ЕЛЕНА ДИМИТРОВА РОЗАЛИНОВА
Цитирани разпоредби
- член 65 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- член 147, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 24, ал. 5, т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- член 252, ал.4, изречение първо · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 81 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.81, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 1114 гр. София, 25.01.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 21-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: ЕЛЕНА Д. РОЗАЛИНОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА Д. РОЗАЛИНОВА Наказателно дело частен характер № 20211110210363 по описа за 2021 година Производството е по реда на член 250, ал.1, т.1 вр.чл.24, ал.5, т.2 от НПК.
Образувано е по тъжба на Д. Ч. И. срещу И. Р. Р. за това, че на 05.10.2020 година, в жалба до Началника на 04 РУ на СДВР разгласил позорни обстоятелства относно Д. Ч. И. : „твърдението на Д. М. използва същия подход по отношение на учителите на сина ми и родителите на неговите съученици. В резултат, учители искат да напуснат заради този тормоз, а родители си търсят правата по съдебен ред …“Твърдението на Д.
М., че съм направил ПТП, след употреба на алкохол, за да убия собственото си дете…Твърдението на Д. М., че съм осъден за опит за убийство… Твърдението на Д. М., че на 28.09.2020 година съм отишъл в училището на сина ми „пиян“…Твърдението на Д. М., че детето мога да го вземама от училище само след нейно изрично съгласие и в тази връзка правата на детето са нарушени, след като е било предадено на мен в ден, в който по силата на съдебно решение аз мога и трябва да го взема от училище, изказано пред директора на *** ОУ „***“ г-жа И. Г.. Тази неистина е в грубо нарушение на постановения от съда режим за отношения с детето след развода … Твърдението на Д. М., че употребявам наркотици?!!!“, което според частния тъжител съставлява престъпление по член 148, ал.2, вр.ал.1, т.1 вр.чл.147, ал.1 от НК.
Според настоящия съдебен състав описаното не съставлява престъпление.Поради това наказателното производство следва да бъде 1 прекратено, на основание чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 от НПК, тъй като тъжбата не отговаря на изискванията, предвидени в чл. 81 от НПК – да съдържа описание на престъпление, което да се преследва по реда на частното обвинение.
Преценката на съдията-докладчик за редовност на тъжбата по член 81 от НПК включва правомощието му да преценява дали описаното в тъжбата съставлява престъпление, включително дали престъплението е от общ или частен характер, най- малкото защото следва да се определи процесуалният ред, по който следва да се развие наказателното производство. Основанията за разглеждане на тъжбата в открито съдебно заседание съобразно член 252, ал.4, изречение първо от НПК имплицитно включва служебен контрол на съдията-докладчик за спазването на всички изисквания по член 81 от НПК, включително дали описаното съставлява престъпление като в разпореждането за насрочване съдията-докладчик дължи произнасяне относно правната квалификация на инкриминираното деяние.
Правото на гражданите да подават жалби, сигнали и молби до компетентните институции е гарантирано както в член 45 от Конституцията на Република България така и в член 10 ЕКЗПЧОС. Константна е практиката на ВС и ВКС, че с подаване на жалба до държавен орган за неправомерни действия на друго лице, не могат по презумпция да бъдат считани като умишлено насочени към накърняване на доброто ими е и репутацията на лицето, срещу което са насочени. Въпреки че между тъжителката и подсъдимият съществува конфликт относно режима на упражняване на родителските права на малолетното им дете, това не е основание подсъдимият да бъде лишен от правото да подава жалби във връзка с евентуални нарушения, извършени от майката, на която са възложени родителските права. Независимо от това дали жалбата е основателна или не, подаването й и излагането в нея на негативни твърдения за личността, срещу която е насочена, не може да бъде разглеждано като умишлено засягане на репутацията на засегнатото лице. Ограничаването на това право, дори и да преследва легитимна цел, не е необходимо в едно демократично общество съобразно критериите за приложение на член 10, § 2 от ЕКЗПЧОС. По делото М. и други срещу България (обединени дела 33502/07, 30599/10, 8241/11 и 61836/11), по което е постановено решение от 12.07.2016 година , ЕСПЧ е 2 обсъдили практиката на националните съдилища относно правото на гражданите да подават жалби срещу действия длъжностни лица без да бъдат подвеждани под наказателна отговорност за клевета в случай на неоснователност на подадената жалба. Случаят на г-жа М., макар да не касае спор на бивши съпрузи относно упражняване на родителски права и режим на лични отношения с малолетно дете, е свързан с правото на гражданите да подават жалби за всякакви нарушения на правовия ред, тъй като М. подала жалба за малтретиране срещу учителката на сина си, за която Агенция за закрила на детето е установила, че е неоснователна, а впоследствие М. била призната за виновна за извършване на престъплението клевета. В § 92 от цитираното решение на ЕСПЧ е маркирано, че твърденията на жалбоподателите не са направени публично - устно или чрез разгласяването им в медиите, което в значителна степен е минимизирало засягането репутацията на лицето, срещу което са насочени. Това важи изцяло и за настоящия случай, доколкото подадената жалба и описаните в нея твърдения са станали достояние само и единствено на съответните правоохранителни органи. Подаването на жалба срещу определено лице и излагането на негативни твърдения и оценки за него не представлява „разгласяване“ по смисъла на член 147, ал.1 от НК. Във връзка с подадената жалба, видно от постановление за отказ за образуване на досъдебно производство от 15.03.221 година тъжителката Д. М. (И.) е била предупредена писмено по реда на член 65 от ЗМВР, което също е в потвърждение на извода, че от подадената от Р. жалба не са произтекли последици, които да засягат доброто име и достойнството на тъжителката.
Не на последно място, инкриминираните изрази, употребени в жалбата до Началника на 04 РУ на СДВР от И. Р., които той нарича „Твърдения на Д.
М.“ и окачествява като „неистини“ имат позорящ характер за Р., а не за Д. И..
По изложените съображения съдът намира, че описаното в тъжбата не съставлява престъпление от частен характер.
Така мотивиран и на основание 250, ал.1, т.1 вр.чл.24, ал.5, т.2, вр.чл.81, ал.3 от НПК, Софийски районен съд, НО, 21-ви състав 3
РАЗПОРЕДИ:
ПРЕКРАТЯВА наказателното производство по НЧХД 10363/2021 година по описа на СРС, НО, 21-ви състав.
Да се уведоми частния тъжител и подсъдимия.
Определението подлежи на обжалване в 15-дневен срок пред състав на СГС по реда на глава 21 от НПК, считано от датата на уведомяване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4