Решение № 181 от 11.03.2025, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 181 гр. Ш, **/**/**** г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Ш, X-И СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Жанет М. Христова при участието на секретаря А.СТ.Т като разгледа докладваното от Жанет М. Христова Гражданско дело № 2024363010**** по описа за 2024 година

Предявени са искове с правна квалификация по чл. 225, ал.1 от КТ, иск по чл.226, ал.2 във вр. с ал.3 от КТ и искове за изплащане на допълнително трудово възнаграждение по Решение на УС на ППК“*****.

Производството по настоящото дело е по искова молба от Р. Т. Б. с ЕГН ********** с адрес гр.Ш, ул.“*************“ № 72, вх.2, ап.34, чрез адв. П В Т. от АК – В със съдебен адрес гр.В, бул.“В В“ № 81, ет.1, офис 2А срещу Производствено потребителна кооперация „*****“ с ЕИК ********* с адрес с. В, общ. Ш, ул.“В П“ № 42.

В исковата молба се твърди, че ищцата заемала длъжността „счетоводител“ в ППК „*****“ в периода от **/**/****г. до **/**/****г., когато била дисциплинарно уволнена със Заповед № ** от **/**/****г. Заповедта била оспорена по съдебен ред и уволнението на ищцата било признато за незаконно и същата била възстановена на работа. Размерът на трудовото й брутно възнаграждение за последния календарен месец преди уволнението (месец октомври ****г.) било в размер на 1794 лв. Станало й известно, че с Решения на Управителния съвет на кооперацията от ****г. и ****г. било прието на всички служители да бъдат изплатени допълнителни годишни възнаграждения в размер на две брутни работни заплати за ****г. и 200 лв. еднократно за ****г. Същите били начислени във фишовете за работни заплати на работещите в кооперацията и изплатени съответно през декември месец ****г. и ****г. При опит да се снабди с протоколите на УС категорично й било отказано.

При възстановяването й на работа на **/**/****г. представила трудовата си книжка за надлежно попълване и я предала на Председателя пред двама свидетели. В продължение на два месеца трудовата й книжка не била предоставена, без посочване на причина за това, 1 както и не била поканена да си я получи. Същата й била връчена на **/**/****г. с двумесечно закъснение, като това било вписано в Регистър на трудовите книжки.

В заключение се иска осъждането на ответника да заплати на ищцата сума от 7 176 лв., представляваща обезщетение за оставането й без работа за периода от **/**.****г. до **/**.****г., сума в размер на 3 588 лв., представляваща обезщетение за забавена трудова книжка, сума от 3588 лв., представляваща полагащото й се допълнително трудово възнаграждение за ****г. определено по решение на работодателя, както и сума в размер на 200 лв. – еднократно допълнително трудово възнаграждение за ****г. по решение на УС на кооперацията, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – **/**/****г. до окончателното изплащане на сумите.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея били надлежно връчени на ответника, като в законоустановения срок бил депозиран писмен отговор. В него се посочва, че исковете се оспорват по основание и размер. Твърди се, че след възстановяването й на работа ищцата депозирала молба за освобождаване по взаимно съгласие от **/**/****г., като с оглед окончателното уреждане на отношенията между страните било подписано Споразумение от **/**/****г. В него страните постигнали съгласие относно дължимите обезщетения във връзка с незаконното уволнение, като били окончателно уредени въпросите между тях. Отделно от това ищцата започнала работа след уволнението си при друг работодател и била освободена от него на **/**.****г. Затова не била налице предпоставката за дължимост на обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ доколкото няма причинна връзка между уволнението от ППК „*****“ и оставането й без работа. Не били дължими и допълнителните възнаграждения, претендирани от нея, тъй като тя не изпълнявала реално трудовите си задължения. Не се дължало и възнаграждението за задържана трудова книжка, тъй като в книжката следвало да се нанесат данните от предходния й работодател. Предвид проведени данни с НАП и Инспекция по труда се оказало, че има разминаване между данните в тези институции и представеното от ищцата.

След проведената кореспонденция било необходимо време за получаване на служебни бележки, искани по указания от Инспекция по труда. Поради това няма такова твърдяно забавяне от страна на ответника, като ищцата не е претърпяла и вреда от това. В периода от **/**/****г. – **/**/****г. ищцата полагала труд и е получавала възнаграждение от „**********“ АД. В заключение се моли за отхвърляне на претенциите.

В съдебно заседание за ищеца се явяват процесуални представители – адв. П Т. от АК – В и адв. Т П от АК – Ш, като поддържат исковата молба, като се прави изменение на иска за допълнително възнаграждение по Протокол № ***/**/**.****г., чрез намаляване на размера му от първоначално предявения от 3 588 лв. на 2760 лв. В представените писмени бележки се излагат подробни доводи за основателността на исковете и се моли за уважаването им изцяло.

За ответникът се явява Председателят на кооперацията лично, заедно с адв. Снежка Иванова от ШАК. Поддържа се писмения отговор и се оспорват исковете.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства, становищата на 2 страните, както и приложимите законови разпоредби, намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните не се спори, а и видно от приложеният Трудов договор № 1 от **/**/****г. към приетото гр.д. № ****/****г. на ШРС, ищцата била назначена в ППК „*****“ – с. В на длъжността „касиер“, а въз основа на Допълнително споразумение № 36 от 11.05.****г. била преназначена на длъжността „счетоводител“ с място на работа във финансово-счетоводния отдел на кооперацията. Със Заповед № ** от **/**/****г. на Председателя на ППК „*****“ – с. В на ищцата било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и трудовото правоотношение между страните било прекратено. С Решение № 2** от **/**.****г. по гр.д. № ****/****г. на ШРС уволнението й било признато за незаконно и било отменено, като служителят бил възстановен на длъжността „счетоводител“ заемана при ответника преди уволнението. Решението било потвърдено с Решение № *** от **/**.****г. по в.гр.д. № ***/****г. на ШОС, като с Определение № **** от **/**/****г. на ВКС по гр.д. № ****/****г. не било допуснато до касационно обжалване и същото влязло в законна сила на **/**/****г. На ищцата било изпратено съобщение, че има право да заеме длъжността в двуседмичен срок от съобщаване, като същото е получено на **/**/****г.

Страните не спорят, че в указаният й срок ищцата се явила на работа на **/**/****г., като видно от молба отправена от нея до ответника Вх. № 30 от **/**/****г. (находяща се на лист 20 от делото) отправила искане трудовото правоотношение между страните да се прекрати по взаимно съгласие. Молбата била уважена и със Заповед № 42 от **/**/****г. на Председателя на ППК „*****“ – с. В трудовото правоотношение било прекратено, считано от **/**/****г., като заповедта била връчена лично на ищцата на **/**/****г.

Видно от представено по делото Споразумение от **/**/****г., подписано от ищцата и представляващия ответника, страните се споразумяли, че кооперацията дължи на Р. Т. Б. сума от 2224.50 лв., представляваща обезщетение по чл.225 от КТ за периода от **/**/****г. до **/**.****г., сума от 2704.67 лв., представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск за периода от **/**/****г. до **/**/****г. и сума от 2990 лв., представляваща разноски по съдебно решение по гр.д. № ****/****г. на ШРС.

В периода след уволнението й ищцата сключила срочен Трудов договор № 7 от **/**.****г. с работодател „А“ ООД (лист 54 от делото), като заемала длъжността „оперативен счетоводител“ с основно месечно трудово възнаграждение от 800 лв. и допълнително трудово възнаграждение от 0.6 % за всяка година трудов стаж при същият работодател, като следвало да постъпи на работа на **/**.****г. Със Заповед № 21 от **/**.****г. трудовото правотношение било прекратено по взаимно съгласие между страните, считано от **/**.****г.

От ищцата е представено Удостоверение изх. № 7 от **/**/****г., издадено от „**********“ ЕООД (лист 56), от което се установява, че ищцата работи по трудово правоотношение по безсрочен Трудов договор № **/**-**.****г. в „**********“ ЕООД на длъжността „оперативен счетоводител“, което продължава и към момента.

3

Страните не спорят, че при явяването си на работа на **/**/****г. след възстановяването й от съда, ищцата предала трудовата си книжка за нанасяне на съответните корекции в нея, като в нея имало отразяване на последващите сключени от нея трудови договори, видно и от представените копия на страници от трудовата книжка.

С молба Вх. № 34 от **/**/****г. ищцата поискала да й бъде върната трудовата книжка и да бъде осигурена за периода от **/**/****г. до **/**/****г., като представила документи – удостоверение за доходи от „**********“ и декларация за времето, през което останала без работа за периода от **/**.****г. до **/******г.

В отговор ответникът изпратил писмо изх. № 35 от **/**/****г., в което посочил, че за коректното изчисляване и внасяне на осигурителния доход, следвало да се представят допълнителни документи от ищцата, които да послужат за коректното оформяне на трудовата й книжка. Писмото било получено от ищцата на **/**/****г.

Трудовата книжка била оформена и върната на Р. Б. на **/**/****г., видно от регистър за трудовите книжки (лист 31 от делото).

По делото са представени доказателства, че с Решение № 1 по т.2 в Протокол № *** от **/**.****г. на УС на ППК “*****“ – с. В било определено за постигнатите добри резултати да бъдат раздадени 13 – та и 14 – та основни заплати на всички работници, а за ****г. било определено допълнително възнаграждение в размер на 200 лв., за което се взело Решение по т.3.2 в Протокол № 8 от **/******г. на кооперацията.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свид. М З М – заемаща длъжността „човешки ресурси“ при ответника и свид. Й М С – „главен счетоводител“ при кооперацията. И двамата свидетелстват, че трудовата книжка била предадена от ищцата през юни ****., като трябвало да я оформят след възстановяването на работа и прекратяването на договора по взаимно съгласие. Тъй като отразяването на съдебното решение и другите данни били по-специфични за тях, се обърнали към Инспекцията по труда и НАП за получаване на указания. За коректността на данните им трябвали и още документи от ищцата и всичко това наложило забавянето при връщането на книжката. Съдът кредитира показанията на свидетелите като кореспондиращи със събраните по делото писмени доказателства и вътрешно безпротиворечиви и логични.

За изясняване на фактическата обстановка по делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която се кредитира от съда, като обосновано и компетентно дадено. Вещото лице заключава, че размерът на дължимото обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за оставянето на ищцата без работа за периода от **/**.****г. до **/**.****г. е в размер на 7 176 лв., а размерите на претендираното обезщетение, съгласно Протокол № *** от **/**.****г. е в размер на 2760 лв., а по Протокол № 8 от **/******г. е в размер на 200 лв. и горните суми не били изплатени на ищцата.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и обосновават следните правни изводи:

По допустимостта на исковете: Настоящите претенции са допустими, като предявени 4 от лице, което има правен интерес и отсъстват отрицателни предпоставки, водещи до недопустимостта им.

По основателността на иска с правно основание чл.225, ал.1 от КТ: Ищцата претендира обезщетение за оставане без работа за периода от **/**.****г. до **/**.****г.

За уважаването на искът е необходимо да се докаже, че уволнението е незаконно и уволнения работник или служител е останал незает по трудово правоотношение през определения период от време, като бъде установен размерът на брутното трудово възнаграждение за месеца, предхождащ прекратяването на трудовия договор. Тежестта на доказване на тези предпоставки за заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ се възлага на ищеца.