Решение № 480 от 24.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 480 гр. София, 24.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско дело № 20231100508393 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 7877 от 17.05.2023 г., постановено по гр. дело № 58211/2022 г. по описа на СРС, ІІ ГО,55-ти състав, са уважени предявените от „Топлофикация София” ЕАД срещу Б. В. Н., по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК кумулативно обективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 150 ЗЕ и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на паричните задължения за сумата от 261.87 лева, представляваща стойността за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот - апартамент № 104А, находящ се в гр. София, ж.к. „******* периода 01.11.2019г. — 30.04.2021г., както и на сумата 4.18 лева - главница за осъществено дялово разпределение за периода 01.01.2021 г. - 30.04.2021г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК - 13.06.2022г. до окончателното плащане и сумата 20.27 лева - лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2020г. - 26.05.2022г., както и на сумата 0.43 лева - лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.03.2021 г. до 26.05.2022 г.

Със същото решение ответникът е осъден да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата от 500,00 лв., представляваща сбора на направените от ищеца разноски в исковото и заповедното производство.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ответника Б. В.

Н.а, чрез пълномощника си – адв. М.Н., с надлежно учредена представителна власт по 1 делото, с оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите.

Поддържа, че не тя като гол собственик, а вещния ползвател на имота, предвид разпоредбата на чл. 57, ал. 1 ЗС и разясненията дадени в ТР № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС е пасивно материално легитимиран да отговаря по предявения иск. Сочи, че по делото е установено, че през процесния период вещен ползвател на имота е Верка Соколова, за което по делото са представени писмени доказателства. Моли съдът да отмени решението и отхвърли изцяло предявените искове.

Въззиваемият ищец - „Топлофикация София” ЕАД е подал писмен отговор на въззивната жалба, с който взема становище за неоснователност на жалбата и претендира разноски за настоящата съдебна инстанция.

Въззиваемия - „ТАЕС Н.И.“ ЕООД - третото лице помагач на ищеца –не е подал отговор на въззивната жалба, не се явява негов процесуален представител и не взема становище по въззивната жалба.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като заплатена дължимата държавна такса, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за основателна по следните съображения:

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци, като по конкретно наведените във въззивната жалба доводи, които очертават и предметния обхват на въззивната проверка, намира следното:

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на определителната правна норма, регламентирана в §1, т. 2а от ДР на ЗЕ /след 17.07.2012 г./, „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител 2 гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Следователно, купувач (страна) по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване.

С оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес - чл. 6, ал. 2 ГПК съдът е задължен да разреши правния спор относно твърдяното вземане съобразно наведените от ищеца в исковата молба факти при точна и коректна интерпретации на същите. Именно твърденията в исковата молба са заявеното основание на спорното материално право /в този смисъл Решение № 55 от 27.04.2015 г. по гр.д. № 5558/2014 г. по описа на ВКС, І Г.О., Решение № 454 от 03.06.2010 г. по гр.д. № 195/2010 г. по описа на ВКС, ІV Г.О./. В контекста на изложеното следва да се посочи, че в конкретния случай ищецът е твърдял в исковата молба, че Б. В. Н. е собственик на процесния недвижим имот, до който е доставял топлинна енергия и имено в това си качество е пасивно материално легитимирана.

В отговора на исковата молба жалбоподателката е оспорила пасивната си материалната легитимация по предявените искове, поддържайки, че макар и да е собственик на процесния имот, прехвърлителката й В.В.С. е запазила пожизнено вещно право на ползване и именно тя е легитимирана да отговаря по иска, доколкото същата е починала след процесния период,като за удостоверяването на този факт е представен Препис-извлечение от акт за смърт /лист 53 по делото на СРС/.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на определителната правна норма, регламентирана в §1, т. 2а от ДР на ЗЕ /след 17.07.2012 г./, „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Следователно, купувач (страна) по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. В конкретния случай от представения по делото от ищеца Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка № 126 от 21.07.2015 г., съставен по н. д. № 115/2015 г. /лист 14-15 по делото на СРС/ се установява, че ответникът Б. В. Н. е собственик на процесния недвижим имот, но прехвърлителят й - В.В.С. е запазила пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху имота. В случаите, когато е учредено вещно право на ползване, както е в случая, неговия титуляр, а не собственика /притежаващ само т. нар. гола собственост/, се счита за потребител на топлинна енергия по арг. от чл. 57 ЗС.

Ето защо в хипотезата на „гол собственик“ и титуляр на вещно право на ползване, страна по договора за доставка на топлинна енергия е титуляря на вещното право на ползване и той дължи цената на топлопреносното предприятие. По делото са ангажирани доказателства, че В.В.С., която е запазила вещното право на ползване е почина на 07.01.2022 3 г. - Препис-извлечение от акт за смърт /лист 53 по делото на СРС/, поради което и през процесния период 01.11.2019г. — 30.04.2021 г. именно тя като потребител е била задължена да заплаща стойността на доставената топлинна енергия.

Изложеното налага обоснован извод, че Б. В. Н.а в качеството й на „гол собственик“ не е пасивно материално легитимирана да отговаря по исковете, поради което предявените главни искове следва да се отхвърлят, а като последица от това и акцесорните такива.

Тъй като правните изводи на двете съдебни инстанции не съвпадат, обжалваното решение следва да бъде отменено изцяло, а предявените искове отхвърлени.

При този изход на спора ищецът следва да заплати на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК направените от него разноски пред СРС в размер на сумата от 400,00 лв., представляващи разноски за адвокатско възнаграждение и в размер на сумата от 450,00 лв., представляващи разноски за производството пред СГС.

С оглед на цената на иска въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по правилата на 280, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло Решение № 7877 от 17.05.2023 г., постановено по гр. дело № 58211/2022 г. по описа на СРС, ІI ГО,55-ти състав, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВЯ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Красно село, ул. „******* срещу Б. В. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. *******, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК кумулативно обективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 150 ЗЕ и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че „Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК *******, е носител на парично вземане за сумата от сумата от 261.87 лева, представляваща стойността за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот апартамент № 104А, находящ се в гр. София, ж.к. „******* периода 01.11.2019г. — 30.04.2021г., както и на сумата 4.18 лева - главница за осъществено дялово разпределение за периода 01.01.2021 г. - 30.04.2021г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК - 13.06.2022г. до окончателното плащане и сумата 20.27 лева лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2020г. - 26.05.2022г., както и на сумата 0.43 лева - лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.03.2021 г. до 26.05.2022 г.

ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ******* да заплати на Б. В. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. *******, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК , сумата от 400,00 лв., представляващи разноски за адвокатско възнаграждение в производството пред СРС и сумата от 450,00 лв., представляващи разноски за производството пред СГС.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на 4

„Топлофикация София” ЕАД – „ТАЕС Н.И.“ ЕООД.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5