Решение № 96 от 14.06.2019, Окръжен съд - Плевен

Р Е Ш

Е Н И Е

№

Гр.Плевен 14.06.2019 г.

Плевенския окръжен съд, наказателен състав , в открито съдебно заседание на четиринадесети май, две хиляди и деветнадесета година., в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЪРБИНА

МЪЛЧИНИКОЛОВА.

ЧЛЕНОВЕ:

МАРИАН И.

Г. ГРЪНЧАРОВ

СЕК.Р: И. Ц.

ПРОКУРОР:

Г. ЛАЗАРОВ

Като разгледа докладваното от съдия Мариан И. ВНОХД № 150/2019 г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Районен съд гр.Никопол, с присъда № 23/30.10.2018г., постановена по НОХД №71/2015г.:

Признал подсъдимият К.М.П. – ЕГН ********** за невиновен в това, че на неустановен ден през месец декември 2012 година в гр.Гулянци, обл.Плевен, ул.”*****” №3, в недвижим имот, собственост на „Н***” ЕООД гр.Плевен, в съучастие с подсъдимият П.И.Г., ЕГН **********, като извършител, при условията на опасен рецидив противозаконно присвоил чужди движими вещи: 1 брой бракуван товарен специализиран /пътна помощ/ автомобил «***» с номер на рама ****, номер на двигател **** на стойност 4889,58 лева и 1 брой бракуван товарен специализиран /пътна помощ/ автомобил «М****» с номер на рама ****, номер на двигател **** на стойност 4889,58 лева – всичко на обща стойност 9779,16 лева, собственост на „Т****”ЕООД гр.Плевен с управител и представляващ дружеството към момента на бракуването на автомобилите И. С. В. от гр.Плевен, които владеел по силата на устна договорка за сключване на договор за покупко-продажба на двата автомобила, като присвоеното имущество е заменено с неговата парична равностойност до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд, поради което и на основание чл.206, ал.6, т.2, вр. ал.3, пр.2,, вр. ал.1, във вр. чл.20, ал.1 и 2, във вр. чл.29, ал.1, б. А и Б от НК и на осн.чл.304 от оправдал по така повдигнатото обвинение.

Признал подсъдимият П.И.Г. – ЕГН **********, за невиновен в това, че на неустановен ден през месец декември 2012 година в гр.Гулянци, обл.Плевен, ул.”*****” № 3, в недвижим имот, собственост на „Н***” ЕООД гр.Плевен, в съучастие с подсъдимият К.М.П., ЕГН ********** като извършител, противозаконно присвоил чужди движими вещи: 1 брой бракуван товарен специализиран /пътна помощ/ автомобил «М****» с номер на рама ****, номер на двигател **** на стойност 4889,58 лева и 1 брой бракуван товарен специализиран /пътна помощ/ автомобил «М****» с номер на рама ****, номер на двигател **** на стойност 4889,58 лева – всичко на обща стойност 9779,16 лева, собственост на „Т****”ЕООД гр.Плевен с управител и представляващ дружеството към момента на бракуването на автомобилите И. С. В. от гр.Плевен, които владеел по силата на устна договорка за сключване на договор за покупко-продажба на двата автомобила, като присвоеното имущество е заменено с неговата парична равностойност до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд, поради което и на основание чл.206, ал.6, т.1 вр. ал.1, във вр. чл.20, ал.1 и 2 от НК и на осн.чл.304 от НПК го оправдал по така повдигнатото обвинение.

Изготвените ВДС по използваните СРС, приложени по делото, съдът постановил да се изпратят на органа, който ги е изготвил, за унищожаване, след влизане на присъдата в сила.

Отнетите веществени доказателства: мобилен телефон „Нокиа 206.1” с бял панел с IMEI****; СИМ-карта № ****; два броя батерии за мобилен телефон „Нокиа”да се върнат на собственика им и отнетите веществени доказателства: 1 брой двигател за товарен автомобил «М****» с № ****; 1 брой скоростна кутия от двигател на товарен автомобил с кардан; 1 брой ел лебедка; 1 брой хидравлична лебедка да се върнат на собственика им -„Т****”ЕООД гр.Плевен.

Срещу присъдата е подаден протест от В. П. - прокурор при РП-гр.Никопол, първоначално с дата 09.11.2018г., като е било образувано въззивно производство с №1160/2018г. на ОС-Плевен.След връщане на делото на РС-Никопол за администриране, съобразно чл.321-323 НПК, е постъпил протеста от 01.01.2019г. и образувано въззивното производство с №150/2019г. на ОС-Плевен.

В протеста 01.01.2019г., се изразява становище за неправилност и незаконосъобразност на присъдата, тъй като е постаностановена в разрез със събрания доказателствен материал.Твърди се, че са събрани досатъчно доказателства, че двамата подсъдими са извършили пристъплението за което са обвинени.Възразява се срещу приетото от въззивния съд за липса на правно основание, двамата подсъдими да са имали фактическа власт върху двата автомобила.Счита се , че свидетеля Л., след като е разговаряла с дамата подсъдими за условията за продажба на двата специализирани автомобили, то това е устна договорка и съответно валидно правно основание за владеенето им.Твърди се,че след като двамата подсъдими са имали ключове за автомобилите за да проверят състоюянието им, те са имали и фактическа власт върху тях.С протеста се иска отмяна на постановената оправдателна присъда.

В съдебното заседание протеста се поддържа. Представителя на ОП-гр.Плевен счита, че присъдата следва да се отмени и постанови нова присъда, с която дмата подсъдими да бъдат осъдени по повдигнатите им обвинения.Прокурора счита за безспорно доказано, че двата автомобила са били собственост на „Т****“-Г.и двамата подсъдими са имали желание да ги купят.Били са провеждани разговори за закупуването им, двамата подсъдими са имали ключове от автомобилите и от тук нататък са извършвали действия по разпореждане. Обстоятелството, че автомобилите са били бракувани, прокърора счита, че е без значение, тъй като това зависи от волята на собственика им.

Ответниците по протеста-подсъдимите

К.П. и П.Г. се представляват съответно от адвокат В.П. *** и Д.М.-АК-Варна.Защитницити на подсъдимите изразяват становище за правилност, законосъобразност, мотивираност и обоснованост на присъдата, като пледират същата да се потвърди. Адвокат В.П. в подкрепа излага доводи за несъставомерност на престъплението, за което е бил обвинен подзащитният й К.П.. Акцентира, че към инкриминирания период двете МПС, не са били собственост на дружеството „Т****“.В покрепа се позовава на решението приложено, като доказателство по делото, по ТД №216/2013г. на ОС-гр.Плевен.По отношение на възстановяване на предмета на обвинението по обвинителният акт, се позовова на обясненията на подсъдимия К.П., че е бил принуден от прокурора да ги възстанови, за да не бъде задържан и то на И. В., която не е имала никакво право да ги получи, тъй като към инкриминирания период, същата не е представлявала дружеството.Акцентира и на обстоятелството, че след като автомобилите са били бракувани , то те нямат стойност.

Защитникът на подсъдимия П.Г.-адвокат

Д.М., също изразява становище за несъставомерност на престъплението ,за което е обвинен подзащитния му.Твърди, че липсва обект на престъпление и собственост на МПС, се установява единствено чрез регистрационен талон, а не по устна договорка.Акцентира, че автомобилите са били бракувани и само това е достатъчно да се приеме, че липсва сътава на престъплението.Пледира да се потвърди първоинстанционната присъда.

Подсъдимият К.П. не присъства в проведените съдебни заседания, включително и последното на 14.05.2019г. Видно от заключението по назначената от въззивния съд съдебно-медицинска експертиза е, че преди и към датата на която е решено делото, същият бил в тежко здравословно състояние.

Подсъдимият

П.И.Г. поддържа становището на защитника си.

Съдът, като се запозна със събраните по делото доказателства, изложеното в протеста, като съобрази становищата на страните и след цялостна порверка на правилността на протестираната присъда, съобразно чл.314 от НПК, намира следното:

Протеста от 01.01.2019г., е подаден в срок и е допустим.

Разгледан по същество същият е неоснователен.

За да постанови протестираната присъда първоинстанционният съд приел следната фактическа обстановка: И. В. и А.К. от

2001г. живеели на съпружески начала. А.К. закупил 2бр. товарни автомобили от Кралство Испания предназначени за превоз на аварирали автомобили и ги внесъл в РБългария.Автомобилите били в патримониума на фирма „Т****”ЕООД, която към него момент била собственост на А.К. и Т. Т.. Автомобилите били регистрирани и експлоатирани на територията на гр.П., където било седалището на фирмата.

Впоследствие К. изкупил дяловете на съдружника си и преместил фирмата заедно с активите и в гр.Плевен.След няколко поредни сделки, фирмата станала собственост на И. В.. Автомобилите - товарен специализиран /пътна помощ/ автомобил "М***", с номер на рама ****, номер на двигател****. и 1бр. товарен специализиран /пътна помощ/ автомобил "М***", с номер на рама ****, номер на двигател **** били пребазирани на територията на гр.Г. и регистрирани в КАТ – П.На 01.03.2012год. и двата автомобила били свалени от регистрация на основание заявления подадени от легитимния собственик на фирмата – И. В., в които било отразено, че след бракуването на автомобилите, същите ще се съхраняват на адрес:***, където „Н***“ ЕООД с управител и едноличен собственик на капитала И.

В. имала собствена база. Като охранители в базата работели М. Х. и Ц. М.. Л. Й. била счетоводител на „Н***“ ЕООД и упълномощено лице на И. В..Последната й заявила, че ако се появят купувачи иска да продаде гореописаните два товарни автомобила.Л. Й. била и счетоводител на фирмата „Е****”ООД, в която свидетеля Л. бил съдружник.Тя споделила с него за намеренията на В..През лятото на 2012год. заедно със С.К., Л. направил външни огледи на автомобилите с цел евентуалното им закупуване и въвеждане в експлоатация, но не закупили автомобилите. Впоследствие Л. споделил намеренията си с подсъдимия К.М.П. по прякор „К. *******”. Казал му къде и какви са автомобилите, какво е тяхното техническо състояние, както и че цената на която са обявени за продан е 6 000 евро.През м.декември 2012год. П. споделил на Л., че желае да огледа автомобилите и евентуално да ги закупи, тъй като имал намерение да сключи договор с НЕК за превоз на специализиран товар – циментови диреци. Л. се свързал по телефона със Й. и я уведомил, че е намерил евентуални купувачи за автомобили, които обаче желаят да ги огледат подробно. Й.от своя страна се обадила на Х., казала му, че ще дойдат евентуални купувачи за автомобилите и му разпоредила да им даде ключовете за автомобилите за да извършат съответно оглед.Отново на неустановен ден през м.декември подсъдимия П. и подсъдимия Г., заедно със свидетеля Т., пристигнали в базата на „***“ ЕООД в гр.Г.и получили ключовете за двата автомобила от Х.. След като огледали автомобилите.Двамата подсъдими оставили Т. в базата в гр.Гулянци, а те отишли в с.К. където подсъдимия Г. имал своя база.Взели гориво и акумулатори и заедно с служителите на подсъдимия Г.- Д.Б. и С.М., се върнали в гр.Г. Успели да запалят двигателя на единия автомобил.Т. се качил за водач в него и го подкарал в посока с.Кл. Б. и М. останали при втория автомобил, за да приведат в работен режим двигателя, но неуспели да го сторят. Междувременно подсъдимия Г. им нарежда да тръгнат обратно по пътя за с.К., за да окажат помощ на първият автомобил, който бил спрял аварийно по пътя. Двамата отишли при автомобила и след като му сипали допълнително гориво го привели в движение и го транспортирали до паркинга на хлебозавода в с.К., като на мястото на водача се качил М..

След като пристигнали в с.К., подсъдимия Г. им разпоредил да вземат неговият трактор марка „К/////“, с който да се върнат в гр.Г.за да изтеглят втория автомобил. Двамата изпълнили разпорежданията и след като се върванил в гр.Гулянци, чрез повдигане на задните колела на автомобила го придвижили до с.К..

Автомобила е транспортиран до с.К. по стария – „черен“ – път.

Впоследствие от единият автомобил бил свален двигателя, който бил в изправност, заедно със съединителя и скоростната кутия, и били продадени на Емил Спасов за сумата от 700лв. Спасов закупил и лебедките на двата автомобила за общата сума от 600лв. И двете продажби станали с посредничеството на Илия Т..

Останалото от автомобилите било нарязано и предадено за скрап. Приходите от разпореждането с двата автомобила били поделени между подс.П. и подс.Г..

Й.била информирана по телефона от Х., за обстоятелството, че двата товарни автомобила са изкарани от двора на базата на фирмата. Тя се свързала със Л., който в момента се намирал в гр.Долна Митрополия на среща със съдружника си – К. Л.. Л. от своя страна се свързал по телефона с К.П. и получил от него уверения, че на другия ден ще върнат автомобилите в базата след като компетентно техническо лице се запознае и прецени състоянието им. Л. отишъл да се срещне с Й.в базата в Гулянци, и казал да не се притеснява и че на другия ден автомобилите ще бъдат върнати. Според показанията на Л., същият провеждал многократно разговори с П. и Йочева, като бил в ролята на посредник, но до връщането на автомобилите така и не се стигнало.