Определение № 1981 от 22.04.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1981 гр. София, 22.04.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Веселка Марева

Членове:

Гергана Никова

Радост Бошнакова като разгледа докладваното от Радост Бошнакова Касационно гражданско дело № 20238002102986 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 във вр. с чл. 280 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от П. М. А. - трето лице помагач по производството, против решение № 57 от 22.03.2023 г. по гр. дело № 158/2022 г. на Варненски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено решение № 260089 от 22.11.2021 г. по гр. дело № 627/2020 г. на Варненски окръжен съд за осъждането на Специализирана болница по акушерство и гинекология за активно лечение „Проф. д-р Д. Стаматов - Варна“ ЕООД (СБАГАЛ „Проф. д-р Д. Стаматов Варна“ ЕООД) да заплати на К. Х. Т. сумата от 60000 лева, представляваща разликата над 90000 лева до пълния присъден размер от 150000 лева за обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди в резултат от смъртта на нероденото й дете, причинена на 26.02.2015 г. в гр.

Варна в лечебното заведение, и сумата от 12000 лева, представляваща разликата над 5000 лева до пълния присъден размер от 17000 лева за обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди в резултат от причинената й на 26.02.2015 г. в същото лечебно заведение средна телесна повреда, заедно със законната лихва върху тези суми от 26.02.2015 г. до окончателното им изплащане.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради постановяването му при неправилно прилагане на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на изводите на въззивния съд относно справедливия размер на обезщетенията, които са прекомерно завишени и не са съобразени със събраните по производството доказателствени средства за установяване на претърпените неимуществени вреди и обстоятелствата, значими за определянето на размера на обезщетението за обичайни търпените такива вреди, включително и тези свързани със социално-икономическите условия в страната към датата на деликта - началото на 2015 г. Навежда доводи за определяне на размера на обезщетенията от въззивния съд при липсата на изложени ясни и точни мотиви, които да го обосновават, и без обсъждане на наведените от страните доводи и възражения, свързани със социално-икономическите условия в страната, загубата на нередено дете и причиняване на такова увреждане дори при планово секцио. Иска отмяна на решението в обжалваната му част и 1 отхвърляне на исковете за тези суми.

Обосновава искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, със специалните процесуални предпоставки, регламентирани в чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като поставя следните процесуалноправни и материалноправни въпроса:

1. „Следва ли съдът задължително да изложи съображения за определяне на конкретния размер на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 52 от ЗЗД, както и за критериите при определяне на този размер“, като твърди противоречие с решение № 184 от 08.11.2011 г. по т. дело № 217/2011 г. на ВКС, II т.о., и решение № 127 от 13.11.2018 г. по гр. дело № 3724/2017 г. на ВКС, IV г.о.;

2. „Как следва да се прилага принципът на справедливостта, възведен в чл. 52 от ЗЗД, при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди“ и „Какво е съдържанието на понятието за справедливост, изведено в принцип при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД“, по които материалноправни въпроси се твърди въззивният съд да се е произнесъл в противоречене с тълкувателната практика и постановена такава по реда на чл. 290 от ГПК на ВКС: т. 11 на ППВС № 4/23.12.1968 г.; ТР № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС; решение № 140/24.07.2013 г. на ВКС по гр. дело № 1328/2012 г., III г. о.; решение № 104/ 25.07.2014 г. на ВКС по т. дело № 2998/2013 г., I т. о., ТК; решение № 532/24.06.2010 г. по гр. дело № 1650/2009 г. на ВКС; решение № 377/22.06.2010 г. по гр. дело № 1381/2009 г. на ВКС; решение № 153/10.05.2012 по гр. дело № 498/2011 г. на ВКС, IV г. о.; решение № 187/13.06.2012 г. по гр. дело № 1215/2011 г. на ВКС, III г. о.; решение № 832/10.12.2010 г. по гр. дело № 593/2010 г. на ВКС, IV г. о.; решение № 112/14.06.2011 г. по гр. дело № 372/2010 г. на ВКС, IV г. о.; решение № 158/28.12.2011 г. по т. дело № 157/2011 г. на ВКС, I т. о.; решение № 177/27.10.2009 г. по т. дело № 14/2009 г. на ВКС, II т. о.; решение № 151/12.11.2013 г. по т. дело № 486/2012 г. на ВКС, II т. о.; решение № 73 от 27.05.2014 г. по т. дело № 3343/2013 г. на ВКС, II т. о.; решение № 88/17.06.2014 г. по т. дело № 2974/2013 г. на ВКС, II т. о.; решение № 93/23.06.2011 г. по т. дело № 566/2010 г. на ВКС, II т. о., и решение № 83/ 6.07.2009 г. по т. дело № 795/2008 г. на ВКС, II т.о.;

3. „Длъжен ли е въззивният съд, като инстанция по същество, да обсъди всички относими възражения и доводи на страните?”, по който се навежда противоречие с: решение № 212 от 1.02.2012 г. по т. дело № 1106/2010 г. на ВКС, II т. о; решение № 10 от 1.02.2012 г. по гр. дело № 130/2011 г. на ВКС, I г. о.; решение № 14 от 3.08.2012 г. по гр. дело № 217/2010 г. на ВКС, I г. о.; решение № 134 от 30.12.2013 г. по т. дело № 34/2013 г. на ВКС, II т. о., и решение № 815 от 15.02.2011 г. по гр. дело № 1713/2009 г. на ВКС, IV г. о.

Ответникът по касация – ищецът К. Х. Т., е подал в законоустановения срок писмен отговор на касационната жалба, в който се излагат правни съображения за липса на правен интерес от касационно обжалване на решението поради постигната между другите страни по исковото производство извънсъдебна спогодба, както и на такива за необосноваване на основанията за допускане на въззивното решение до касационно обжалване и за неоснователност на касационните основания, изложени в касационната жалба. Няма претенция за разноски.

Другите страни по производството - ответникът СБАГАЛ „Проф. д-р Д. Стаматов – Варна“ ЕООД и третото лице помагач ЗАД Алианц България АД, не са подали отговор на касационната жалба в законоустановения срок.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Второ г. о., като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл. 280, ал. 1 от ГПК, обосновани в изложението, констатира следното:

2

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, чрез пълномощник с редовно учредена по производството представителна власт, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 от ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 от ГПК.

Наведеното от ответника по касация К. Т. възражение за липса на правен интерес от касационно обжалване на въззивното решение настоящият състав на касационната инстанция намира за неоснователно. Постигнатата между другите страни по производството извънсъдебна спогодба няма правно действие за касатора, който не е страна по нея. Значими за последния като трето лице помагач по производството са правните последиците на решението, които съгласно чл. 223 от ГПК се изразяват в установителното действие на решението в отношенията на третото лице помагач и насрещната страна и обвързването на третото лице помагач от задължителната сила на установеното в мотивите на решението в отношенията му с подпомаганата страна. Именно тази правни последици на решението предпоставят и правния му интерес от неговото касационно обжалване.

Производството, по което е постановено обжалваното въззивно решение, е образувано по предявени от К. Х. Т. (преди П.) против СБАГАЛ „Проф. д-р Д. Стаматов – Варна“ ЕООД искове по чл. 49 във вр. с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение от 150000 лева за претърпени от нея неимуществени вреди от смъртта на плода й, настъпила по време на раждане на 26.02.2015 г., и обезщетение от 50000 лева за претърпени неимуществени вреди от причиненото й увреждане, изразяващо се в руптура на матката в областта на оперативния цикатрикс, довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота, причинени й в резултат от немарливо изпълнение на правнорегламентирана дейност – упражняване на медицинска професия, от д-р П. М. А., конституиран като трето лице помагач по производството с определение от 14.09.2020 г. на Варненски ОС на страната на лечебното заведение заедно със неговия застраховател – ЗАД Алианц България АД.

Фактите, включени във фактическия състав за ангажиране на деликтната отговорност на подпомагащата страна д-р П. А., са приети за установени по производството въз основа на влязла в сила на 12.01.2021 г. осъдителна присъда по н.о.х.д. № 856/2017 г. на Варненски ОС за престъпления по чл. 123, ал. 1 и чл. 134, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 54 от НК. С нея той е признат за виновен в това, че на 26.02.2015 г. в гр. Варна като лекар със специалност Акушерство и гинекология, въз основа на договор с лечебното заведение СБАГАЛ „Проф. д-р Д. Стаматов – Варна“ ЕООД, поради немарливо изпълнение на упражняваната от него медицинска професия, изразяващо се в нарушаване на утвърдени медицински стандарти и принципи на достъп на медицинска помощ с непристъпване към спешно цезарово сечение и направена некачествена преоценка на поведението на родоразрешение, неефективно и неправилно прилагане при конкретната обстановка на помощни методи за изгонване на плода – прилагане на Цитотек за индукция на раждането след направено преди девет години цезарово сечение, прилагане на метода на Кристелер и два пъти налагане на вакуум екстракция на плода, причинил по непредпазливост смъртта на плода на ищеца К. Т., хоспитализирана в лечебното заведение, а на нея – руптура на матката в областта на оперативния цикатрикс, довела до разстройство на здравето, временно опасно за живота й, и представляваща по медико-биологичната си характеристика средна телесна повреда.

Предвид необжалваната осъдителна част на решението по така предявените искове по чл. 49 във вр. с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД съответно до размерите от 90000 лева и 5000 лева, спорен е само въпросът 3 относно размера на обезщетението за неимуществени вреди над тези размери до присъдените такива с обжалваното въззивно решение съответно от 150000 лева и 17000 лева.

Релевантните обстоятелства за размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди от настъпили от деликт смърт на близък родственик и/или увреждане на пострадалия са специфични за всяко дело, но във всички случаи правилното прилагане на критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД при неговото определяне е обусловено от съобразяването с указаните в Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС общи критерии - момент на настъпване на смъртта, възраст и обществено положение на пострадалия, степен на родствена близост между пострадалия и лицето, което претендира обезщетение, действително съдържание на съществувалите между пострадалия и претендиращия обезщетение житейски отношения, обстоятелствата, при които е настъпило увреждането, вида и обема на причинените неимуществени вреди, тяхната интензивност и продължителност и общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитие на самото общество при отчитане на икономическите условия в страната. За да определи присъдения с обжалваното въззивно решение размер на обезщетенията за претендираните неимуществени вреди, въззивният съд е посочил и обсъдил именно така приетите в Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС и трайно установената практика на ВКС критерии за определяне на справедливо обезщетение по чл. 52 от ЗЗД за претърпени неимуществени вреди при причиняване на смърт на най-близки родственици, сред които и децата, и травматично увреждане. Съобразявайки тези критерии, въззивният съд е обсъдил приетите за установени въз основа на събраната доказателствена съвкупност, включително и свидетелските показания на близък приятел – св. Й. Р., релевантни факти от загубата на дете като най-тежко житейско събитие за родителя. Прекомерно голямото и непреодолимо страдание за ищеца и ответник по касация К. Т. като майка, загубила очакваното от нея второ дете, при протекла без усложнения бременност, по време на неговото раждане в лечебното заведение на 26.02.2015 г., при което й е причинено и травматично увреждане, изразяващо се в руптура на матката, е довело до преживени шок, тревожност, нежелание за общуване и социално оттегляне.