Определение № 112 от 20.09.2021, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 112 гр. С. , 20.09.2021 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IV ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в закрито заседание на двадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

К. Ив. Т. като разгледа докладваното от К. Ив. Т. Частно наказателно дело № 20211800200489 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.243 ал.4 - ал.6 от НПК.

Образувано е по жалба на К. Л. И., в качеството си на майка и законен представител на малолетната пострадала Р. Б. К. срещу постановление на Окръжна прокуратура – гр.С. от 17.08.2021 г. по пр. пр. № 2297/2020 г. по описа на СОП, за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 183/2020 г. по описа на ОСлО при СОП.

В жалбата се твърди, че атакуваното постановление на прокурора от СОП, с което е прекратено наказателното производство, е необосновано и незаконосъобразно. Излагат се доводи, че неправилно прокурорът е извел необходимостта от прекратяване на наказателното производство от липсата на извършено деяние, което да осъществява признаците на престъпление по чл.142 ал.2, т.3, вр. ал.1 от НК. В тази насока се твърди, че решаващият извод на прокурора, касателно отсъствието на изразено несъгласие от страна на малолетното дете да бъде отведено от неговия баща Б. К., е в пълно противоречие с установените по делото факти, изводими от съществуващата доказателствена основа. Твърди се още в жалбата, че от събраните по разследването доказателства и в частност – от заключението на изготвената видеотехническа експертиза, безспорно се установява, че малолетното дете е било насилствено отнето от неговата майка, доколкото неговия баща – свидетеля Б. К., чрез нанасянето на удари с ръце, е изтръгнал детето от ръцете 1 на свидетелката К. И.. В този аспект се сочи още, че необосновано прокурора е отказал назначаването на допълнителна видеотехническа експертиза, която да изследва и звуковия запис от камерата, поставена на входа на къщата на свидетелката К. И., който именно установявал писъците на детето при отнемането му от неговата майка. Предвид изложеното, жалбоподателят моли съда да отмени изцяло атакуваното прекратително постановление на прокурора, като необосновано, неправилно и незаконосъобразно, и да върне делото на прокурора със задължителни указания относно прилагането на закона.

Съдът, след като се запозна с доказателствата по делото и ги прецени във връзка с атакуваното постановление на СОП, както и във връзка с доводите, изложени в жалбата, приема за установено следното:

При условията на чл.212 ал.1 от НПК – с постановление на СОП от 31.07.2020 г. е било образувано досъдебно производство № 183/2020 г. по описа на ОСлС при СОП, срещу неизвестен извършител, за извършено престъпление по чл.142 ал.2, т.3, вр. ал.1 от НК, а именно за това, че на 30.07.2020 г., в гр. Е. П., област Софийска, е била отвлечена ненавършилата осемнадесет години Р. Б. К..

След окончателното приключване на разследването и на основание чл.235 от НПК следовател от ОСлС при СОП е изпратил досъдебно производство № 183/2020 г. по описа на ОСлС при СОП, на наблюдаващия прокурор от СОП, с мнение за прекратяване на наказателното производство по делото на основание чл. 243 ал.1 т.1 във вр. чл. 24 ал.1 т.1 от НПК.

С постановление на СОП от 17.08.2021 г. по пр. пр. № 2297/2020 г. по описа на СОП, предмет на съдебна проверка в настоящото производство, на основание чл.243 ал.1 т.1 от НПК е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 183/2020 г. по описа на ОСлО при СОП, водено за престъпление по чл.142 ал.2, т.3, вр. ал.1 от НК.

За да прекрати наказателното производство, образувано и водено за посоченото по-горе престъпление, прокурорът от СОП е приел, че от събраните в хода на разследването по делото доказателства се налага извода за липсата на извършено деяние, което по своето обективно и субективно 2 проявление да осъществява признаците на престъпление по чл.142 ал.2, т.3, вр. ал.1 от НК. В тази връзка прокурорът е приел, че доколкото престъплението по посочения текст се изразява в принудително преместване в пространството на пострадалия, противно на волята му и при изразено от него несъгласие, то в случая се установявало по делото, че малолетното дете Р., макар и на 3-годишна възраст, „не е плачело или проявявало нежелание да бъде при своя баща“,т.е. същото не е отведено принудително от неговия баща. Освен това прокурорът е приел, че с оглед на събраните по делото доказателства, не би могло да се приеме и, че по делото са налице достатъчно такива за наличието на умисъл в свидетеля Б. К. да отведе принудително малолетната Р., тъй като той е баща и съответно законен представител на детето /има законното право да определя местопребиваването на детето/, а майката на последното – свидетелката И. непрекъснато е осуетявала определения му по съдебен ред режим на лични отношения с детето. Именно по тази причина, според прокурорът, свидетеля Б. К. е действал със съзнанието, че действията му са напълно в интерес на детето и не е имал умисъл да накърни неговите права.

С оглед на тези съображения, поркурорът е обосновал и крайния си извод за наличие на основания за приложението на хипотезата на чл.243 ал.1 т.1 от НПК, поради липса на извършено престъпление от общ характер.

Настоящият състав на съда възприема изцяло изложената от прокурора в атакуваното постановление фактическа обстановка, като намира, че тази фактическа обстановка вярно и правилно е била установена, въз основа на всички събрани в хода на разследването по делото доказателства, които са относими към предмета на доказване. По-конкретно, ръководно-решаващият орган на досъдебното производство обосновано е приел за установено от фактическа страна следното:

Свидетелите Б. Б. К. и К. Л. И. имали сключен граждански брак, който бил прекратен по силата на съдебно решение от 19.10.2018 г. на РС Е. П., постановено по по гр.д. № 758/2018 г. по описа на същия съд. От брака си свидетелите имали родени две деца - К. Б. К., ЕГН ********** и Р. Б. К. , ЕГН **********. С посоченото съдебно решение било утвърдено и постигнатото между тях споразумение по въпросите, касаещи последиците на допуснатия развод по взаимно съгласие. Съгласно същото, упражняването на

3 родителските права по отношение на малолетните деца К. Б. К. и Р. Б. К. било предоставено на майката – свидетелката И. и било определено местожителството им при нея; бил определен режим на лични отношения на бащата с децата, включващ вземането им всяка седмица от дома на майката в 17,30 ч., вторник вечерта и връщане в 08,00 часа в сряда, всеки четвъртък в 18,30 часа вземане и връщане в 19,00 часа, както и всяка събота вземане в 9,30 часа и връщане в 09,30 часа в неделя; пребиваването им при бащата първата половина на Коледната и Великденската ваканции на децата на четна година и втората половина на нечетна година, половината от официалните празници в страната, както и 20 дни през лятото, несъвпадащи с платения годишен отпуск на майката.

През 2019 г. св идетелката К. И. започнала да нарушава режима на лични контакти на децата с техния баща, за което по тъжба на св идетеля Б. К. били образувани НЧХД № 174/2019 г. и НЧХД № 275/2019 г., двете по описа на PC - Елин Пелин. И по двете дела св идетелката К. И. била призната за виновна и била освободена от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК, като й било наложено административно наказание „глоба". Въз основа на решение № 158 от 19.10.2018 г. по гр.д. № 758/2018 г. по описа на Елинпелински районен съд, бил издаден изпълнителен лист на свидетеля Б. К. срещу свидетелката К. И. и било образувано изпълнително дело № 55/2019 г. по описа на СИС при PC - Е. П. с ДСИ свидетелката М. Т..

На 03.06.2020 г. св идетелката К. И. завела двете си малолетни деца в служебния си офис, където по - малкото от тях - детето Р. К. пострадало, падайки от прозореца на офиса. Детето било настанено на лечение в болнично заведение, като на следващия ден свидетеля Б. К. взел детето К., съобразно съдебното решение. След изтичане на определеното съобразно режима на личните отношения време, свидетеля Б. К. задържал при себе си детето, за да полага грижи за него. След изписването на детето Р. от болничното заведение, свидетелят Б. К. започнал да посещава дома на св идетелката К. И., в дните, които били определени за личните отношения с децата му, но при нито едно от тези посещения не успял да се срещне с детето или майката. На 09.07.2020г. св идетелят Б. К. депозирал заявление до ДСИ при PC - Е. П. за предаване на децата от майката - свидетелката К. И. за 20 дни през лятото на 2020г. на дата 20.07.2020г., като предложил и алтернативни дни до 4

31.07.2020г., с оглед ползвания от него годишен отпуск. Св идетелката М. Т. изпратила до свидетелката К. И. покани за доброволно изпълнение, в които посочила дните. На всеки от посочените дни пред дома на И. пристигали съдия-изпълнителя, бащата - св. Б. К., служители на отдел „Закрила на детето", както и полицейски служители от РУ - Е. П.. В дните 20.07.2020г., 21.07.2020г, 22.07.2020г., 23.07.2020г., 28.07.2020г. и 29.07.2020г. били направени опити за предаване на децата, при които в дома на свидетелката К.

И. не били установявани нито тя, нито децата. Следващото предаване на децата било насрочено за 30.07.2020г. от 9,30 часа.

На 30.07.2020г. св идетелят Б. К. се обадил на свидетеля А. Ц. и го помолил да го придружи до дома на свидетелката Катерина И.. Около 08,30 часа свидетелите Б. К. и А. Ц. пристигнали пред дома, в който живеела свидетелката Катерина И. заедно със своите родители - свидетелите М. И. и Л.

И., и малолетната Р. /тогава на 3-годишна възраст/ . Свидетелят Б. К. паркирал автомобила си на улицата пред къщата, пред автомобила на свидетелката К. И., като в този момент я видял да излиза заедно със свидетелката М. И. и детето Р.. След като двете жени и детето излезли извън портата на имота и се насочили към пътното платно, свидетелят Б. К. излязъл от автомобила си и се насочил към тях. Свидетелката К. И. го видяла, че се приближава, навела се и взела детето в ръцете си като го прегърнала, и тръгнала да влиза обратно в двора. Свидетелят Б. К. я хванал за тениската, с която била облечена и се опитал да я върне, като двамата започнали да се дърпат, застанали на самата порта на имота. Свидетелят Б. К. се опитал да вземе детето от ръцете на свидетелката И., но последната не го пускала.

Детето, притиснато между двамата, започнало да плаче и да пищи. В това време се намесила и свидетелката М. И., която започнала да дърпа и удря свидетеля К.. Свидетелят А. Ц. също излязъл от автомобила и се намесил, като хванал ръцете на свидетелката М. И.. На помощ на свидетелката К. И. се притекъл и нейния баща - свидетеля Л. И., който хванал св идетеля Б. К. с двете си ръце за врата. Свидетелят Ц., който с едната си ръка държал свидетелката М. И., хванал с другата си ръка едната ръка на св идетеля Л. И., при което всички се преместили към пътя. През това време всеки от тях викал, а детето плачело уплашено. Свидетелят Б. К. успял да вземе детето от ръцете на свидетелката К. И. и го предал на свидетеля А. Ц., като му казал да 5 отива заедно с него в полицията. Свидетелят А. Ц. тръгнал бързо по пътя, а свидетелката К. И. го последвала, но не успяла да го настигне .

Междувременно свидетелите Б. К. и Л. И. паднали на земята. След като двамата отново се изправили, тръгнали след свидетеля А. Ц.. През това време, чувайки виковете и плача на детето на улицата пред дома на св идетелката К.

И., пристигнали свидетелите Г. Б., М. Г., Е. И., К. К. и И. В.. Свидетелят Е. И., който минавал покрай мястото на инцидента на път за работа, чул че свидетеля Л. И. вика „взеха детето”. Тогава свидетелят Иванов тръгнал веднага след свидетеля Ц., като го предупредил, че ще извика полиция. По пътя преминал с управляван от него автомобил и свидетеля Т. Т., който бил спрян от свидетелката К. И., която му съобщила, че детето й било отвлечено, без да му каже кой го е отвлякъл. Свидетелят Тодоров погледнал в посоката, в която свидетелката К. И. му посочила и видял мъж, който тичал, поради което веднага се обадил на ЕЕН 112. През това време свидетелите Е. И. и Л. И. настигнали свидетеля А. Ц., който носил в ръцете си детето. Свидетелят Е. И. заявил на свидетеля А. Ц., че ще се обади в полицията. От своя страна свидетелят Ц. позвънил от телефона си на ЕЕН 112, като подал сигнал и продължил към полицейското управление. Свидетелят Л. И. се опитал да вземе детето от ръцете на свидетеля Ц., но в това време пристигнал и свидетеля Б. К., който му попречил, като го ударил с ръка по главата.