Решение № 277 от 17.12.2025, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 277 гр. Кюстендил, 17.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Йоана Н. Такова при участието на секретаря Елеонора Н. Борисова като разгледа докладваното от Росица Б. Савова Въззивно гражданско дело № 20251500500332 по описа за 2025 година

Делото е образувано по въззивна жалба с вх. № 6678/10.06.2025 г. от К. И. И. с ЕГН **********, чрез Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, представлявано от управителя адв. Д. М., с адрес на упражняване на дейността: гр. С., бул. „********" № ***, ет. *, офис *, насочена против решение № 294 от 28.05.2025 г., постановено от РС – Дупница по гр.д. № 2102/2024 г. по описа на същия съд.

С първоинстанционния съдебен акт Дупнишкият районен съд е отхвърлил иска на К.

И. И. срещу „Фератум България“ ЕООД за обявяване недействителност на договор за кредит като неоснователен.

Въззивникът навежда съображения за неправилност на решението, произтичаща от неговата незаконосъобразност. На първо място се сочи допуснато от съда процесуално нарушение, свързано с неизготвянето на доклад по делото, чрез който съдът да очертае предмета на спора, да посочи правната квалификация на исковете и да разпредели доказателствената тежест между страните. Сочи се и липса на произнасяне по заявените от ищеца ( въззивник в настоящото производство) доказателствени искания. Поддържа се, че изложеното очертава порочност на обжалвания съдебен акт, чиято отмяна се иска от въззивника, като бъде постановено решение, с което да бъде уважен предявеният установителен иск. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

В законоустановеният срок по чл. 263, ал.1 ГПК не е постъпил отговор по жалбата от насрещната страна - „Фератум България“ ЕООД.

Въззивният съдебен състав, след самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства /включително събраните във въззивното производство доказателства/, на доводите и възраженията на страните, намира следното :

Съгласно чл.269 изр.1 пр.1 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението изцяло.

1

В изпълнение на задължението си за преценка валидността на обжалваното съдебно решение, окръжният съд намира, че постановеното от ДнРС решение е нищожно.

Районен съд Дупница е бил сезиран с искова молба, подадена от К. И. И., с ЕГН ********** и адрес: гр. Д., ул. „*******" № **, чрез Еднолично адвокатско дружество „Д.

М.“, представлявано адв. Д. М. като управител, срещу „Фератум България“ ЕООД, ЕИК 200599406, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Младост, ж.к. „Младост4 3, бул. „Александър малинов“ №51, вх.А, ет.9, офис 20, представлявано от И. В. Д. и Д. В. Н., с която е предявен положителен установителен иск за бъде прогласена нищожността на Договор за потребителски кредит №690287 на основание чл.22 ЗПК вр. с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, евентуално на основание чл.26, ал.1 ЗЗД вр. чл.22, вр. чл.11 и чл.19 от ЗПК.

С исковата молба са заявени доказателствени искания за задължаване на основание чл. 190 ГПК ответното дружество да представи договор за потребителски кредит №690287 и погасителен план към него. Поискано е и допускането на съдебно – счетоводна експертиза, както и за издаване на съдебно удостоверение, което да послужи пред БНБ за снабдяване с информация относно всички сключени договори за потребителски кредит между ответното дружество и ищеца, както и данни за движението по тях.

В срока по чл.131 от ГПК насрещната страна - „Фератум България“ ЕООД не е депозирала отговор по иска. С последваща молба е изразено становище за неоснователност на иска.

В хода на производството районният съд е приобщил приложените от страните писмени доказателства, без да се произнесе по заявените с исковата молба доказателствени искания. Поисканата съдебно – счетоводна експертиза е допусната и изслушана в производството пред въззивната инстанция.

В обжалваното решение, при посочване на искането, с което е сезиран, първоинстанционният съд се е ограничил в това да отрази, че „ищецът не е доказал твърденията си, че не е предоставил гаранция на кредитора, нито поръчителство като обезпечение на дълга. Няма неравноправни клаузи в договора“. В мотивите на решението липсва изложение на фактическа обстановка, а правните изводи са лаконични. С диспозитива на решението е отхвърлен „иска на К. И. И., ЕГН **********, от гр. Д. срещу „Фератум България“ ЕООД, гр. София, бул. „Ал. Малинов“ №51 за обявяване недействителност на договор за кредит“.

Процесуалният закон не съдържа норми, които да определят кога един съдебен акт е нищожен, но такива критерии са въведени от съдебната практика. Приема се, че нищожност на съдебно решение е налице в хипотезата на особено съществени пороци (напр. когато решението не е постановено в предвидената от закона форма или е постановено от незаконен състав (в случаите, когато актът е постановен от лице, което няма качеството съдия или в състав без необходимия брой членове), както и когато съдебният акт е напълно неясен в степен правораздавателната воля на решаващия орган да не може да се изясни по пътя на тълкуването. Пороците, които водят до нищожност на решението следователно са свързани с начина на формиране и изразяване на волеизявлението на съда.

В конкретния случай е видно, че от обжалвания акт, разгледан в неговата цялост, като единство от мотиви и диспозитив, не става ясна действителната воля на съда относно предмета на производството, чрез който се очертават обективните предели на силата на пресъдено нещо, поради което въззивният съд го счита за нищожен. От този съдебен акт не е ясна правораздавателната воля на съда, не е видно какъв правен спор е разгледан. Липсва конкретизация на договора /с посочване на номер, дата на сключване, страни/, както и индивидуализация на договорната клауза, чиято нищожност се претендира, т. е. не са надлежно очертани обективните предели на „разрешения“ правен спор.

Решението - по начина, по който е формулирано, не позволява да бъде припознато като валиден съдебен акт, именно поради липсата на ясно и пълно волеизявление. Смисълът на обжалваното решение не би могъл да се извлече дори при тълкуване, тъй като никъде в решението съдът не се е ангажирал да посочи по отношение на кой договор и на коя 2 конкретна клауза от него какви основания за нищожност са наведени и какви са били предмет на разглеждане. Така, освен посочване на страните- и то не чрез пълната им индивидуализация, в диспозитива на решението не се съдържа никаква друга конкретика и същото не е годно да формира сила на пресъдено нещо между страните, по смисъла на чл.

298, ал. 1 от ГПК, тъй като не съдържа индивидуализация на искане и основание, респективно не става ясно какъв правен спор се разрешава с него.

При това положение, въззивният съд намира, че обжалваното решение не отговаря на изискванията за валидност на съдебното решение, доколкото изразената от съда воля е неясна и не може да бъде проверена от въззивната инстанция.

С оглед посоченото, на основание чл. 270, ал. 1 от ГПК, следва да бъде прогласена нищожността на така постановеното по гр. д. № 2102/2024 г. решение №294/28.05.2025 г. на ДнРС и тъй като делото не подлежи на прекратяване, същото следва да се върне обратно на Районен съд Дупница за разглеждането му от друг състав на съда поради необходимостта правният спор да се разреши с валиден съдебен акт.

При този изход на въззивното производство съдът не следва да се произнася по направените искания за присъждане на деловодни разноски, тъй като не е налице произнасяне по съществото на спора, а по отношение на валидността на атакуваното решение. Предвид изхода на производството, по отношение на отговорността за разноски във въззивното производство следва да се произнесе Районен съд- Дупница при новото разглеждане на делото, тъй като същите следва да се присъдят с оглед изхода на делото при новото му разглеждане и постановяване на решение по съществото на спора от първоинстанционния съд, като същият съобрази и разноските, направени при първото разглеждане на делото от първоинстанционния съд.

Мотивиран от горното, Кюстендилският окръжен съд

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНО решение № 294 от 28.05.2025 г., постановено от РС – Дупница по гр.д. № 2102/2024 г. по описа на същия съд, с което първоинстанционният съд е отхвърлил, като неоснователен, иска на К. И. И., ЕГН **********, от гр. Д. срещу „Фератум България“ ЕООД, гр. София, бул. „Ал. Малинов“ №51 за обявяване недействителност на договор за кредит .

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд– Дупница.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3