Решение № 2381 от 26.05.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2381 гр. Пловдив, 26.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Таня Асп. Георгиева - Точевска при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева - Точевска Гражданско дело № 20235330103798 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 422, вр. с чл. 415 и чл. 124, ал. 1 от ГПК.

Ищецът „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК: 115016602, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, чрез пълномощника си юрисконсулт Д.

Н. е предявил против С. К. П., ЕГН: **********, с адрес: град П., бул. „*******” № ***, ап. *** иск за признаване на установено, че ответникът дължи присъдените по частно гр. дело № ****** г. на ПРС, ****. с-в, със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № *********** г., суми за начислена топлинна енергия, както следва: главница в размер на 1200, 81 лева, представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода ******** г.********* г., за обект с ИТН ******, находящ се в град П., бул. „**********” № ***, ап. ***, обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва върху главницата в размер на 96, 23 лева за периода ******* г.- ******* г. и законната лихва, считано от ******** г.датата на подаване на заявлението, до окончателното плащане. Претендира разноски.

В исковата молба се твърди, че ищецът имал качеството на енергийно предприятие по смисъла на чл. 126 ал. 1 и чл. 129 от Закона за енергетиката и притежавал лицензия за производство и пренос на топлинна енергия, която доставял в абонатните станции на сградите за отопление и горещо водоснабдяване, при публично известни ОУ. Ответникът като собственик на имот пък бил клиент на ищеца и имал качеството на потребител на топлинна енергия, а като такъв бил длъжен да заплаща месечно дължимите суми за доставянето й, съгласно чл. 34 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, като при неизпълнение на задължението си в срок, дължал обезщетение за забава в размер на законната лихва. Доставената 1 от ищеца до сградата ТЕ била разпределена от търговеца, извършващ дялово разпределение„Бруната“ ООД, като включвала ТЕ за отопление, ТЕ, отдадена от сградната инсталация и услуга за разпределение, както следва: главница в размер на 1200, 81 лева, представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода ******* г.- ******* г., за обект с ИТН ********, находящ се в град П., бул. „*******” № ****, ап. ****. Дължало се и обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва върху главницата в размер на 96, 23 лева за периода ******* г.- ****** г. Начислената ТЕ била доставена и разпределена в съответствие с изискванията на ЗЕ и отчитането ставало по показанията на монтираните в имота водомер и топломер. Ответникът не бил изпълнил задължението си да заплати горните суми, в резултат на което срещу него било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение, но по образуваното по случая частно гр. дело № ****** г. на ПРС, *****. с-в, като заповедта за изпълнение е била връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК и заявителят в едномесечния срок по чл. 422 от ГПК предявявал настоящия установителен иск за горните суми.

Претендират се и разноските в настоящото производство.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор. Исковата молба му е редовно връчена лично на адреса на потребление, посочен в исковата молба. Същият не се явява в първото по делото заседание, редовно призован на регистрирания му постоянен адрес, който съвпада с адреса на потребление.

Препис от исковата молба е редовно връчен на ответника, лично на постоянния му адрес, съвпадащ с адреса на потребление, като в разпореждането по чл. 131 от ГПК, което му е връчено, както и в съобщението, изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските.

Ответникът е бил редовно призован на същия адрес, по реда на чл. 41, ал. 2 от ГПК – същият не е могъл отново да бъде намерен на адреса, като видно от отбелязванията на връчителя е започнал да се крие, да не отваря и да не отговаря на повикванията на телефонния номер, който номер той лично й е предоставил при предходното връчване, а по данни на съседи лицето не е виждано на адреса от месеци. В лично полученото от същия разпореждане по чл. 131 от ГПК изрично е вписано, че ако промени адреса си, без да уведоми съда, или отсъства повече от 1 месец от посочения по делото адрес или адреса, на който вече са му връчвани книжа, всички съобщения ще бъдат прилагани по делото и ще се считат за редовно връчени. На адреса за съдебното заседание на ответника са изпратени две призовки, и двете върнати в цялост с подробно обяснение от връчителя как ответникът по данни на съседи е напуснал адреса от месеци. Ето защо съобщението е приложено към делото като редовно връчено. В същото изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските.

Последиците на чл. 238 и сл. от ГПК са били редовно разяснени на страните и с определението за насрочване на делото, препис от което е връчен на ответника по реда на чл. 41, ал. 2 от ГПК.

В първото съдебно заседание по делото, проведено на ****** г., на което е даден ход на делото, и за което ответникът е бил редовно призован, същият не се е явил, като няма направено искане делото да се гледа в негово отсъствие. В първото заседание по делото ищецът е поискал на основание чл. 238, ал. 1 от ГПК да бъде постановено неприсъствено решение.

2

Съдът намира, че в настоящия случай всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника са налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, не се явява в първото по делото заседание и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. Искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение е своевременно направено, като от представените с исковата молба писмени доказателства, от допълнително представените такива с молба от ******** г. и от документите по приложеното ч. гр. дело № ******* г. по описа на ПРС, **** гр. състав може да се направи изводът, че искът е вероятно основателен.

Ето защо настоящият съдебен състав счита, че са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 239, ал. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, поради което и на основание чл. 239, ал. 1 и 2 от ГПК следва да се постанови такова решение, с което предявените искове да се уважат изцяло, като се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, за заплащане на които е издадена заповедта.

По разноските, с оглед изхода на спора, същите се следват на ищеца.

Касателно направените в заповедното производство разноски, същите са били присъдени със заповедта в претендираните размери – 25, 34 лева (двадесет и пет лева и тридесет и четири стотинки) - държавна такса и 50 лева (петдесет лева) – юрисконсултско възнаграждение.

Съгл. ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС исковото производство е продължение на заповедното и съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Същите следва да се присъдят на ищеца изцяло, тъй като ответникът е станал повод за завеждане на делото.

С оглед изхода на спора основателно е и искането на ищеца за осъждане на ответника да му заплати деловодните разноски в настоящото производство, които възлизат на сумата от 75 лева (седемдесет и пет лева) - довнесена държавна такса, както и 150 лева (сто и петдесет лева) юрисконсултско възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА

ЗА

УСТАНОВЕНО в отношенията между “ЕВН България

Топлофикация” ЕАД, с ЕИК 115016602, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.

“Христо Г. Данов” № 37, представлявано от Ж. С. и К. Б., чрез пълномощника юрисконсулт Д. Н., от една страна, и С. К. П., ЕГН: **********, с постоянен адрес: град П., бул. „*********” № ****, ап. **** – от друга, че С. К. П., ЕГН: ********** дължи на “ЕВН България Топлофикация” ЕАД, с ЕИК 115016602 следните суми: сумата от 1 200, 81 лева (хиляда и двеста лева и осемдесет и една стотинки) – главница, представляваща неплатена цена на доставена топлинна енергия за периода от ******г. до ********г. за обект на длъжника с клиентски номер *********, находящ се на адрес: град П., бул. „*********” № ****, ап. ****, с ИТН ******, сумата от 96, 23 лева (деветдесет и шест лева и двадесет и три стотинки), представляваща обезщетение за забавеното плащане на главницата за периода от *********** г., ведно със законната лихва върху главницата от подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК – ********** г., до окончателното 3 плащане на вземането, които суми е разпоредено С. К. П., ЕГН: ********** да заплати на “ЕВН България Топлофикация” ЕАД, с ЕИК 115016602 със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № ************** г., постановена по ч. гр. дело № ********** г. по описа на ПРС, ******* гр. състав.

ОСЪЖДА С. К. П., ЕГН: **********, с постоянен адрес: град П., бул. „*******” № ***, ап. *** да заплати на “ЕВН България Топлофикация” ЕАД, с ЕИК 115016602, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. “Христо Г. Данов” № 37, представлявано от Ж. С. и К. Б., чрез пълномощника юрисконсулт Д. Н. сумата от 25, 34 лева (двадесет и пет лева и тридесет и четири стотинки)- държавна такса в заповедното производство, сумата от 50 лева (петдесет лева) – юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство, сумата от 75 лева (седемдесет и пет лева) – държавна такса и исковото производство, и сумата от 150 лева (сто и петдесет лева) - юрисконсултско възнаграждение в исковото производство.

Решението не подлежи на обжалване.

Заверен препис от решението, ведно с частно гр. дело № ******* г. по описа на ПРС, ***** гр. състав да се изпрати на ПРС, ***** . с-в.

Ответникът разполага със защита срещу решението по реда на чл. 240 от ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________

4