Определение № 2943 от 13.12.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2943 гр. Пловдив, 13.12.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Борис Д. Илиев

Николай К. Стоянов като разгледа докладваното от Николай К. Стоянов Въззивно частно гражданско дело № 20235300503180 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. във връзка с чл.130 от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба на А. Д. В., ЕГН **********, чрез пълномощника му по делото адвокат И., против Определение № 11429 от 08.10.2023г., постановено по гр. д. №5783/2023г. на Районен съд- Пловдив, с което е върната исковата молба на А. Д. В. против „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Файненшъл България“ ЕООД и е прекратено производството по гражданско дело № 5738 по описа за 2023 г. на Районен съд- Пловдив, XXI гр.с.

В жалбата се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение, като се иска отмяната му и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Една от ответните страни по жалбата- „Изи Асет Мениджмънт“ АД, чрез пълномощника си по делото юрисконсулт Николова , в писмен отговор изразява становище за неоснователност на същата и иска потвърждаване на обжалваното определение.

Пловдивският окръжен съд, като провери законосъобразността на обжалвания съдебен акт, представените доказателства и становищата на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна, и срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, е неоснователна. Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба на А. Д. В. против „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Файненшъл България“ ЕООД, с която са предявени субективно кумулативно съединени установителни искове с правна квалификация по чл.124, ал.1 ГПК, вр. с чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл.5, чл.11, чл. 19, чл. 33 ЗПК и чл. 138 и сл. ЗЗД.

С обжалваното в настоящото производство определение първоинстанционният 1 съд е приел, че ищецът няма интерес от исканото прогласяване на нищожност на договор за паричен заем от 29.09.2020 г. и договор за поръчителство от 29.09.2020 г.

След като от ищеца е извършено изцяло плащане по договорите , то е налице друг, по – ефективен и цялостен път на защита, чрез предявяване на иск по чл.55 ЗЗД, чрез който адекватно и пълно да упражни правата си. По така изложените съображения съдът е приел, че предявеният иск е недопустим, поради което е прекратил производството по делото досежно предявения установителен иск.

Така постановеното определение е правилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал.1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение, когато има интерес от това. Искът за прогласяване нищожност на договор на основание чл.

26, ал.1, предл.1 от ЗЗД като противоречащ на закона е установителен, противно на твърденията на жалбоподателя. Нищожният договор няма действие по право и изначално за страните и за третите лица, всеки може да се позове на нищожността, съдът е длъжен служебно да следи за нищожност, установяването на нищожността на договора може да се иска от всеки заинтересуван и по всяко време (няма погасителна давност), договорът не може да бъде саниран. За предявяването на установителен иск за нищожност на договор обаче наличието на правен интерес е положителна поцесуална предпоставка за съществуването на правото на иск, за която съдът следи служебно както при подаването на исковата молба, така и в хода на процеса до неговото приключване. Наличието или липсата на правен интерес се преценява според твърденията на ищеца относно спорните отношения между него и ответника в исковата молба и в зависимост от тези твърдения съдът определя съществува ли правен спор, кои са надлежните страни по него и съществува ли за ищеца правен интерес от търсената защита. Установителният иск съществува като правна възможност за всеки, който има интерес от него. Правният интерес обаче винаги е конкретен и се преценява за всеки конкретен случай от съда с оглед твърденията на страните и обстоятелствата по спора. Съгласно т.1 от ТР № 8/27.11.2013 г. на ВКС по тълк.д. № 8/2012 г., ОСГТК, въпросът за евентуалното наличие, респективно липсата на самостоятелно право на ищеца е свързан с преценката на съда за правния интерес от установяването, т. е. за допустимостта на иска като абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането му, но не е част от предмета на претенцията, като наличието на правен интерес се преценява конкретно, въз основа на обосновани твърдения, наведени в исковата молба, като при оспорването им ищецът следва да докаже фактите, от които те произтичат, а съдът е длъжен да провери допустимостта на иска още с предявяването му и да следи за правния интерес при всяко положение на делото, като, когато констатира, че ищецът няма правен интерес, съдът прекратява производството по делото, без да се произнася по основателността на претенцията - дали ответникът притежава или не претендираното от него и отричано от ищеца право. Предмет на исковете по чл. 26, ал.1, предл.1 от ЗЗД в случая е валидността на договори за заем и за поръчителство, по които страна е ищеца, поради което последният по принцип има защитим правен интерес от установяването на нищожността на договорите. Установява се обаче, че по процесните договори ищецът е изпълнил задълженията си, като е заплатил изцяло дължимата от него сума. В тази хипотеза е очевидно, че ищецът няма правен интерес от предявяване на установителни искове, тъй като е изпълнил задълженията си по така сключените договори.

Ищецът разполага с друг път за защита, а именно осъдителни искове за връщане на сума, като недължимо платена без правно основание. Именно в това 2 производство съдът ще разгледа възраженията на ищеца за нищожност на договорите /респ. на отделни техни клаузи/ въз основа на които е извършено плащането; респ. да се позове на нищожността на тези договори. Константна е съдебната практика, че липсва правен интерес от предявяване на установителен иск, когато може да се предяви осъдителен иск и същевременно в процеса могат да се установят необходимите факти, които са от значение.

Поради това обжалваното определение се явява законосъобразно и подлежи изцяло на потвърждаване.

По изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 11429/08.10.2023 г., постановено по гр. д.

№5738/2023 г. на Районен съд- Пловдив, XXI гр.състав.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3