Решение № 20418 от 11.12.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20418 гр. София, 11.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 172 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА Гражданско дело № 20221110105611 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „М. Т.“ ЕООД, чрез адв. Т., срещу „С. Х.“ ЕООД, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание по чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД.

В законоустановения срок за отговор по чл. 131 ГПК ответникът е взел становище по предявените искове.

По реда на чл. 211, ал. 1 ГПК са предявени насрещни осъдителни искове с правно основание по чл. 266, ал. 1 ГПК вр. чл. 258 ЗЗД, чл. 92, ал. 1 ЗЗД и иск по чл. 253, ал. 1, предл. 2 ЗЗД.

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърдение, че е сключил с ответника договор за изработка на 25.11.2021 г., по силата на който на ответното дружество била възложено да извърши строително – монтажни работи (СМР) в обект, представляващ апартамент в адрес, срещу възнаграждение в размер на 4350 лева, от които ищецът заплатил авансово сума в размер на 2175 лева. Твърди неизпълнение на договорните задължения от страна на ответника, като въпреки изпратена покана за отстраняване на допуснатите недостатъци по възложената работа, ответникът не предприел действия по надлежното изпълнение на договорните си задължения. В тази връзка, ищецът сочи че е прекратил едностранно сключения договор, чрез изпратено до ответника по електронен път уведомление за разваляне на договора на 15.01.2022 г. Поддържа, че за него е налице правен интерес да претендира заплащането на уговорената в чл. 14, ал. 2 от договора неустойка в размер на 4350 лева, както и да иска връщане на полученото от ответника авансово плащане в размер на 2175 лева, доколкото основанието за получаването му е отпаднало. Претендира изплащането на процесните вземания ведно със законната лихва за забава от датата на 1 исковата молба до окончателното им изплащане. Обективира искане за разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Потвърждава наличието на облигационно отношение с ищеца по силата на сключения договор. Твърди, че е изпълнил задълженията си по договора в пълен обем, както и че в хода на работата му били възлагани допълнителни работи, които не били заплатени.

Сочи, че изпълнението на възложените работи в обекта са били планирани за предаване на 16.12.2021 г., но същите не са довършени по вина на ищеца, който не е го допуснал до имота. В тази връзка, сочи че по вина на ищеца не е успял да довърши предвидените СМР, поради което счита че сумата за доплащане като възнаграждение е в размер 1125 лева без ДДС, след приспадане на стойността на неизвършената фина шпакловка. Сочи, че до момента в който му е бил осигуряван достъп до обекта – 13.12.2022 г. е извършил качествено всички уговорени помежду им СМР. Излага доводи, че възложителят задържа неоснователно машина за полагане на мазилка на дружеството, останала в обекта. Оспорва твърденията на ищеца относно некачествено изпълнение на възложените работи. Оспорва получаването на уведомление за разваляне на процесния договор. Моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни.

В законоустановения срок за отговор, по реда на чл. 211, ал. 1 ГПК, ответникът е депозирал насрещни искове спрямо ищеца. В хода на процеса, с уточнителна молба от 01.03.2023 г. е обективирал искане за увеличаване размера на предявените искове. Излага доводи, че възложителят му дължи заплащането на непогасения остатък от уговореното възнаграждение в размер на 1995 лева без ДДС. Твърди, че ответникът по насрещните искове следва да му доплати допълнително извършените в обекта СМР, на обща стойност 901 лева, както и неустойка в размер на 4300 лева, доколкото е изпаднал в забава с оглед преустановяването на достъпа до имота и е възпрепятствал извършването на уговорените СМР. Поддържа, че възложителят му дължи заплащането на обезщетение във връзка с неоснователното задържане в процесния обект на машина за полагане на мазилка, собственост на дружеството. Счита, че ответникът следва да му заплати обезщетение за неоснователното задържане на машината, считано от 16.12.2021 г. до датата на подаване на иска – 20.04.2022 г., в размер на 12 516 лева. Моли съда да осъди ответника за заплащане на посочените вземания.. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът по насрещните искове е депозирал отговор на исковата молба. Взема становище за неоснователност на претенциите на ищеца. Оспорва твърдението му относно неосигуряването на достъп до обекта. Твърди, че до връчването на поканата с предупреждение за разваляне на договора на ищеца на 20.12.2021 г., работниците на изпълнителя са посещавали обекта, след което са преустановили продължаването на възложената работа. Оспорва извършването на допълнителни СМР в обекта. Твърди, че не се стигнало до полагането на фина шпакловка поради наличието на съществени дефекти в качеството на положената мазилка. Сочи, че след получаване на уведомлението за разваляне на договора дружеството не е потърсило процесната машина, спрямо която в хода на процеса е допуснато обезпечение и за пазач на машината е бил назначен управителя на „М.

Т.“ ЕООД – Д. М.. Оспорва основателността и размера на предявените вземания. Твърди, че 2 след развалянето на договора е ангажирал трети лица за отстраняването на дефектите в положената мазилката и довършването на предвидените СМР в договора.

С Определение № 28743/28.10.2022 г. съдът е приел за съвместно разглеждане предявените насрещни осъдителни претенции.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Като безспорни в отношенията между страните следва да бъдат отделени обстоятелствата относно наличието на облигационно правоотношение помежду им по силата на сключен договор за изработка от 25.11.2021 г., въз основа на който в тежест на „С. Х.“ ЕООД е било възложено извършването на СМР в обект, представляващ апартамент № 10, ет. 5, находящ се в адрес, срещу заплащането на възнаграждение от възложителя в размер на 4350 лева, от което е платена авансово сума на стойнсот 2175 лева.

I. По исковете на ищеца „М. Т.“ ЕООД:

1. По отношение на иска с правно основание по чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД:

В тежест на ищеца е да докаже, че основанието за получаване на авансово заплатената сума, представляваща възнаграждение по договора, е отпаднало, поради което ответникът дължи връщането й.

При доказване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже наличието на основания за задържане на процесното вземане.

Безспорно в отношенията между страните е обстоятелството, че помежду им е налице валидно сключен договор за извършване на ремонтни строително – монтажни работи по възлагане от ищеца от 25.11.2021 г., както и изплатеното в полза на изпълнителя авансово възнаграждение.

В раздел I – “Предмет на договора“ в разпоредбите на чл. 1 и чл. 2 от договора страните са уговорили вида строително – монтажни работи, които следва да бъдат изпълнени от ответното дружество, разписани подробно в Приложение № 1 към договора. За установяване наличието на изпълнение на възложените работи от ответника по делото е допусната до изслушване и приета от страните съдебно – техническа експертиза. След оглед на място в обекта, вещото лице е констатирало, че в изпълнение на възложените работи по договора, на място са извършени мазилка по стени – 144 кв.м., шпакловка – 122,68 кв.м и удебеляване на мазилка – 13 кв.м., като съгласно цените, предвидени в приложение № 1 към договора, определя стойността на извършените СМР в обекта на стойност 4170 лева. Ищецът не е ангажирал доказателства, от които да бъде видно че посочените СМР са изпълнени от трето лице, а не от ответника, поради което съдът приема, че същите са изпълнени съгласно възникналото облигационно отношение по силата на процесния договор.

От изложеното може да бъде направен обоснован извод, че са налице факти, обуславящи задържането на заплатеното в полза на ответника възнаграждение, в размер на 2175 лева, доколкото същият е престирал част от уговорения трудов резултат в полза на възложителя.

В тази връзка, искането на ищеца с правно основание по чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД следва да бъде отхвърлено като неоснователно.

3

Отделно от това по делото не се установява договорът за изработка да е развален.

2. По иска с правно основание по чл. 92, ал. 1 ЗЗД:

В тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно уговорена неустоечна клауза, основанията за начисляването й в тежест на ответника, както и размера на претендираното акцесорно вземане.

В тежест на ответника е да докаже правоизключващите отговорността му факти.

Договорът за изработка по своята правна същност представлява неформален, консенсуален, двустранен, възмезден договор, като при учреденото от него материално правоотношение за ищеца са породени две основни облигаторни задължения - да извърши уговорената работа съобразно поръчката в срок, без отклонение от нея и без недостатъци и да я предаде на възложителя, а за ответника - да приеме извършената работа и да заплати уговореното възнаграждение на изпълнителя, по арг. чл. 258 ЗЗД и чл. 266, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, вр. чл. 288 ТЗ. С Решение № 157 от 8.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 1135/2009 г., II т. о., ТК, е прието, че недостатъците на престирания резултат, предмет на изработката, не погасяват задължението за заплащане на уговореното възнаграждение, а пораждат права на възложителя, които следва да бъдат упражнени по реда на чл. 265 ЗЗД и ако бъдат упражнени, могат да доведат или до намаляване размера на възнаграждението или до отлагане изискуемостта на задължението за възнаграждение, а разваляне на договора е допустимо, ако недостатъците са толкова съществени, че работата е негодна за нейното договорно или обикновено предназначение.

За да се приеме, че недостатъците на изработеното са толкова съществени, че го правят негодно за обикновеното или предвиденото в договора предназначение и го приравяват на пълно неизпълнение, тези недостатъци следва да бъдат и неотстраними – отстраняването им да създава сериозни затруднения или да е технически невъзможно или икономически нецелесъобразно /Решение № 157 от 08.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 1135/2009 г., II т. о., ТК/. Преценката за вида на недостатъците на извършената работа винаги е конкретна и обективна, а не субективна – следва да се преценяват установените по конкретния спор факти и да се изхожда от обективната възможност недостатъците да бъдат открити при обикновен и сравнително бърз преглед, респ. от възможността да бъдат констатирани в процеса на използване на резултата от изпълнение на поръчката. След като установените недостатъци не се неотстраними, а напротив стойността, за която може да бъдат отстранени е в размер по-малък от извършените от ответника работи, то не може да се приеме, че недостатъците са толкова съществени, че го правят негодно за обикновеното или предвиденото в договора предназначение и го приравняват на пълно неизпълнение. От това се извежда, че ищецът няма правото да развали договора по реда на чл. 265, ал. 2 ЗЗД, а единствено може да иска поправяне на работата в даден от него подходящ срок без заплащане; заплащане на разходите, необходими за поправката, или съответно намаление на възнаграждението.

Ето защо съдът приема, че искът за заплащане на неустойка по чл. 14, ал. 2 от договора следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

II. По насрещните искове на ищеца „С. Х.“ЕООД:

4

1. По исковете с правно основание по чл. 266, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 258 ЗЗД: В тежест на ищеца е докаже по делото, че е изпълнил възложената от ответника работа, съгласно уговореното помежду им, поради което същият следва да му заплати дължимото възнаграждение.

В тежест на ответника е да докаже наличието на обстоятелства, обуславящи погасяването на отговорността му.