Решение № 5166 от 24.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5166 гр. С., 24.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА при участието на секретаря ЙОРДАН С. ДЕЛИЙСКИ като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско дело № 20241110156918 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК, вр. чл. 422 ГПК.

Образувано е по искова молба на „С.В.“ АД, с която по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са предявени установителни искове за признаване за установено, че ответницата Е. С. С. дължи на ищеца сумите по издадената заповед № 17236/07.06.2024 г. по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 30639/2024 г. по описа на СРС, 48 състав – 621,64 лв. - главница за потребени ВиК услуги за периода 14.05.2021 г. - 01.11.2022 г. (за който са издадени фактури в периода 09.06.2021 г. – 09.11.2023 г.) в имот с административен адрес: гр. С................, с клиентски № 1001083979, ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 22.05.2024 г. до окончателното плащане, както и 77,73 лв. - мораторна лихва за периода 10.07.2021 г. – 09.11.2023 г.

Ищецът твърди, че между него и ответницата съществува валидно облигационно отношение с предмет доставка на ВиК услуги до имот с адрес: гр. С................. По силата на чл. 8 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребители и за ползване на водоснабдителни и канализационни системи, получаването на ВиК услуги става чрез публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на водоснабдителните и канализационните системи или от съответния регулаторен орган. По силата на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. (чл. 2, ал. 1, т. 1 от Общите условия на „С.В.“ АД) ответницата има качеството на потребител на ВиК услуги за процесния недвижим имот и е обвързана от договор за продажба при Общи условия. Твърди, че за процесния период е доставил до имота ВиК услуги - доставка на питейна вода, отвеждане на отпадъчни води и пречистване на отпадъчни води, на база отчетените показания на водомерите в имота и в изпълнение на разпоредбите от Общите 1 условия на „С.В.“ АД, за което са издадени ежемесечни фактури, като ответницата не е заплатила стойността им. Заявеното искане е предявените установителни претенции да бъдат уважени. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответницата Е. С. С., с който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва, че е ползвател на ВиК услуги, както и че е налице облигационно отношение между страните по предоставяне на ВиК услуги до процесния имот. Моли за отхвърляне на исковете.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Установителните искове са допустими, тъй като са предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК. Исковата молба е редовна – заявените претенции за главница и мораторна лихва са надлежно формулирани по основание, размер и период, за който се отнасят, поради което съдът дължи произнасяне по съществото на правния спор.

По предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.

1 ЗЗД, вр. чл. 198о, ал. 1 от Закона за водите (ЗВ):

Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК по иска за главница в тежест на ищеца е да проведе пълно главно доказване, че между страните през исковия период е съществувало договорно правоотношение до доставка на ВиК услуги (както и качеството на ответницата на собственик или вещен ползвател на имота през исковия период), по силата на което е предоставил ВиК услуги за процесния период - за доставка на питейна вода, за отвеждане на отпадъчни води, за пречистване на отпадъчни води в твърдяното количество на купувача, както и размера на претендираното вземане.

В тежест на ответницата е да докаже плащане на задълженията и останалите възражения, наведени с отговора на исковата молба.

Съгласно чл. 193 от Закона за водите, обществените отношения, свързани с услугите за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ), при спазване изискванията на този закон.

Съгласно чл. 198о ЗВ стопанисването, поддържането и експлоатацията на ВиК услуги на потребителите срещу заплащане, се извършват от ВиК оператори по реда на Закона за водите и на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги.

Съгласно чл. 2 ЗРВКУ ВиК оператори са всички предприятия с предмет на дейност извършване на ВиК услуги.

Съгласно чл. 1, ал. 2 ЗРВКУ водоснабдителните и канализационните услуги по ал. 1 са услугите по пречистване и доставка на вода за питейно-битови, промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от имотите на потребителите в урбанизираните територии (населените места и селищните образувания), 2 както и дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и канализационните системи, включително на пречиствателните станции и другите съоръжения, а съгласно чл. 12 ЗРВКУ цените за доставка, отвеждане, пречистване на водите и присъединяването на потребители към водоснабдителни и канализационни системи се регулират от КЕВР.

Съгласно чл. 203 ЗВ потребителите дължат плащане на потребените от тях ВиК услуги.

По делото не се спори, че ищецът е търговско дружество с предмет на дейност водоснабдяване, канализация и пречистване на вода, т. е. „оператор на ВиК услуги“ по смисъла на чл. 2 ЗРВКУ и на чл. 2 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи (Наредба № 4/14.09.2004 г.).

Съгласно § 1, т. 2 от ДР на ЗРВКУ „потребители“ по смисъла на закона са юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги и юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажна собственост. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т.

1 и 2 от Общите условия на ищцовото дружество, като в ал. 3 от същата разпоредба на Общите условия е прието, че потребител може да бъде и наемател на имот, за който се предоставят ВиК услуги.

Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. потребители на ВиК услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води, на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост и на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение.

Следователно потребители на ВиК услуги по смисъла на посочената нормативна уредба са собствениците или лицата с учредено вещно право на ползване на съответните имоти, като в Общите условия на дружеството е предвидена възможността такива да са и наемателите, но при подадена от наемателя нарочна писмена декларация за това.

В случая за установяване на обстоятелството, че ответницата е била собственик през исковия период на процесния имот (апартамент № 124, находящ се в гр. С., ж. к. „Фондови жилища“, бл. 212, вх. Е) по делото е приета Справка № 1408353/27.10.2023 г. за вписвания, отбелязвания и заличавания в Служба по вписванията - гр. С., за периода 01.01.1998 г. 27.10.2023 г. по персонална партида № 855859. От нея се установява, че на 02.04.2018 г. е вписано налагане на възбрана върху процесния апартамент № 124, находящ се в гр. С., ж. к.

„Ф.Ж............ за 1/4 идеална част на Е. С. С., а на 17.07.2023 г. е вписано налагане на възбрана върху имота – за 1/2 идеална част на Е. С. С..

Настоящият съдебен състав споделя принципното становище, че справката по лице от Агенция по вписванията – Служба по вписванията представлява годно доказателствено 3 средство относно принадлежността на правото на собственост върху недвижимия имот по следните съображения:

Имотният регистър е система от данни за недвижимите имоти на територията на Република България и се състои от партидите на отделните имоти. Съгласно чл. 44, ал. 1 от Правилника за вписванията (ПВ) писмените справки се състоят в издаване удостоверения за вписванията, отбелязванията или заличаванията, както и в издаване преписи или извлечения от съществуващите вписвания, отбелязвания или заличавания по книгите, или от партидата на лицата, а според чл. 45 ПВ удостоверенията се отнасят: а) за определени лица; б) за определени недвижими имоти; в) за определено време. Вписването на разпоредителни сделки с недвижими имоти се реализира с оглед осигуряване публичност и гласност на актовете относно недвижимите имоти, а Правилникът по вписванията предвижда възможност за предоставяне на справка относно вписаните разпоредителни сделки на дадено лице, като собственик на недвижим имот. Съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба № 2/21.04.2005 г. за воденето и съхраняването на имотния регистър, имотният регистър е система от данни за недвижимите имоти на територията на Република България, за тяхната индивидуализация, собствениците, носителите на други вещни права, ипотеки, възбрани и други права, предвидени в закон, а в ал. 2 е уточнено, че имотният регистър показва състоянието на посочените в ал. 1 обстоятелства след последното вписване и дава възможност да се проследят хронологично промените във вписаните обстоятелства, както и вписаните актове. Съгласно чл. 80 ЗКИР актът се вписва, ако праводателят е вписан в имотния регистър като носител на правото, освен при придобиване на право по давност, а съгласно чл. 82, ал. 1 ЗКИР съдията по вписванията разпорежда да се извърши вписването, след като провери дали са спазени изискванията на закона, както и предвидената от закон форма на акта, с който се признава, учредява, прехвърля, изменя или прекратява вещното право.

Предвид указания в Правилника за вписванията и в ЗКИР характер на вписванията в публичния имотен регистър, справката от Агенция по вписванията, съдържаща данни за разпоредителни сделки с имота, принципно е годна да установи притежанието на вещно право от ответницата и основаната на това договорна обвързаност с ищцовото дружество.

Същевременно обаче, доколкото представената справка от 27.10.2023 г. отразява единствено данни за вписана възбрана върху посочения недвижим имот, настоящият състав намира, че в случая същата сама по себе си не представлява годно доказателство, удостоверяващо титулярството в правото на собственост върху апартамента и квотите на ответницата в съсобствеността. В тази насока съдът съобразява приетото в т. 5 на ТР № 6/14.03.2014 г. по тълк. д. № 6/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС, съгласно което принадлежността на имуществото, предмет на обезпечението, към патримониума на ответника не е предпоставка за допускане на обезпечение чрез налагане на възбрана или запор. Съгласно задължителните за съдилищата разяснения на ВКС, дадени с цитираното тълкувателно решение, вписаната по персоналната партида на едно физическо лице обезпечителна мярка „възбрана“ на недвижим имот ще породи правно действие, ако 4 длъжникът действително е собственик на възбранения имот, като съгласно чл. 453 ГПК, извършените след вписването разпоредителни сделки с имота ще бъдат непротивопоставими на ищеца; когато имотът в действителност не е собственост на ответника по обезпечението, извършените от него разпоредителни сделки с чужд имот ще бъдат непротивопоставими на действителния собственик независимо дали е вписана възбрана; когато имотът е собственост на трето лице, възбраната няма да породи действие спрямо него, тъй като в нотариалните книги по партидата му няма да има никакво вписване. Като краен извод ОСГТК на ВКС приема, че в обезпечителното производство е безпредметно да се изследва собствеността на имота, върху който се иска налагане на възбрана. Съобразявайки така приетото от ВКС, както и че вписването на възбрана върху процесния имот не е обусловено от предварителна проверка за принадлежността на имуществото, предмет на обезпечението, към патримониума на ответника по обезпечението, настоящият съдебен състав намира, че представената справка от Агенция по вписванията – Служба по вписванията не установява при условията на пълно и главно доказване качеството на ответницата на собственик на процесния имот през исковия имот, а оттук и качеството й на потребител на ВиК услуги.