Решение № 11065 от 08.06.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 11065 гр. София, 08.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело № 20261110104316 по описа за 2026 година

Производството е образувано по предявен от Р. М. С., ЕГН **********, чрез адв. С. Д. С., член на САК, със съдебен адрес: гр. София, *****, срещу Прокуратурата на Република България, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

„Витоша" № 2, осъдителен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, за заплащане на сумата от 3000 евро, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на повдигнато и поддържано незаконно обвинение за извършено престъпление, за което ищецът е признат за невиновен и оправдан с влязла в сила на 17.02.2021 г. присъда от 16.11.2018г., постановена по НОХД № 13795/ 2017 г. по описа Софийски районен съд, изразяващи се в изживян психически и емоционален стрес, засягане на честта и достойнството, изпитани притеснения, опетняване на доброто име и авторитет в обществото, загуба на желание за общуване, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба - 17.02.2026 г. до окончателното плащане.

Ищецът Р. М. С. извежда съдебно предявените субективни права с твърдения, че по ДП № 76/2017 г. по описа на 09 РУ - СДВР и пр.пр. № 4910/2017 г. по описа на СРП, на 20.03.2017 г. бил привлечен като обвиянем за извършено престъпление по чл.

343б, ал. 1 НК. На 04.08.2017 г. бил внесен обвинителен акт, въз основа на който било образувано НОХД № 13795/2017 г. по описа на СРС, 106 с-в, в рамките на което след провеждането на множество заседания. Поддържа, че производството приключило с оправдателна присъда, постановена на 16.11.2018 г. Присъдата била протестирана от държавното обвинение, поради което било образувано ВНОХД № 2403/2020 г. по описа на СГС, 17 възз. с-в, което приключило с решение влязло в сила на 17.02.2021 г., с което била потвърдена оправдателната присъда. Ищецът поддържа, че за времето, в което е бил обвиняем подсъдим му се е отразило негативно в психологически и социален аспект. Сочи, че във връзка с обвинението се затворил в себе си, ограничил социалните се контакти, станал неуверен. Било поставено под съмнение доброто му име и авторитет пред близките и приятелите си. Поддържа, че в резултат на поддържаното обвинение станал раздразнителен, загубил обичайната си веселост и откритост. Изпитвал страх в притеснение за бъдещото си, както и страх от налагане на 1 наказание лишаване от свобода. Сочи също така, че загубил вяра в правозащитните и правоохранителни институции. Оценява претърпените неимуществени на 3000 евро, поради което ги претендира. Претендира и законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, считано от 17.02.2026 г., датата на подаване на исковата молба, както и разноските по делото.

Ответникът Прокуратурата на Република България, в срока по чл.131 ГПК е подал отговор на исковата молба, в който оспорва иска с твърдения за недоказаност на претендираните неимуществени вреди, както и наличието на причинна връзка между незаконното обвинение и твърдените вреди, а претендираната сума от 3000 евро е прекомерно завишена по размер. Сочи, че срещу ищеца са били водени и други наказателни производство за престъпления по чл. 343б НК, поради което оспорва в резултат на повдигнатото и поддържано обвинение да е накърнено доброто му име и авторитет в обществото. Излага, че твърденията на ищеца са недоказани, както и че органите не са разгласявали информация за воденото наказателно производство. Моли за отхвърляне на предявените искове, евентуално за присъждане на по-нисък размер на неимуществените вреди.

След като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и изявленията на страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните не е спорно, а и от намиращите се в приобщеното НОХД 13795/2017г. г. по описа на СРС документи се установява, че на 20.03.2017 г. с Постановление за привличане на обвиняем от същата дата по ДП № 78/2017 г. по описан на 09 РУ – СДВР, пр.пр. № 4910/2017 г. по описа на СРП ищецът е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК.

Видно от приложения по досъдебното производство АУАН от 04.01.2017 г. е принудително иззето свидетелството да управление на МПС на ищеца.

В рамките на досъдебното производство ищецът е разпитан два пъти в качеството му на обвиняем.

На 08.08.2018 г. в СГС е внесен обвинителен акт срещу ищеца за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, въз основа на който е образувано НОХД 13795/2017г. г. по описа на СРС и след проведени три открити съдебния заседания и проведен един разпит на ищеца в качеството му на подсъдим, с присъда от 16.11.2018 г. ищецът е била признат за невиновен за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК и е оправдан изцяло по повдигнатото обвинение.

Срещу постановената присъда е постъпил протест от Софийска градска прокуратура, въз основа на която е образувано ВНОХД № 2403/2020 г. по описа на СГС, по което след проведени две съдебни заседания е постановено Решение № 260106/17.02.2021 г., с което е потвърдена присъдата от 16.11.2018 г., постановена по 13795/2017г. г. по описа на СРС и влязла в сила по отношение на ищеца на 17.02.2021 г.

В пода на съдебното производство пред първа инстанция е било постановено протоколно определение от дата 07.12.2017 г., с което по отношение на ищеца е била взета мярка за неотклонение „Гаранция в пари“ в размер на 500,00 лева, която е отменена с Определение № 375/24.01.2018 г., постановено по в.н.ч.д.№ 351/2018 г. по описа на СГС.

Видно от приложеното по делото свидетелство за съдимост, към 13.04.2023 г. ищцата е неосъждана, а от представеното писмо от НСС срещу същата няма данни да образувани и водени наказателни производства.

Видно от изготвените справка за съдимост, ищецът е бил осъждан 2 неколкократно към онзи момент за различни престъпления в това число и за такова по чл. 343б, ал. 1 НК.

В хода на делото са събрани гласни доказателства, посредством разпита на свидетеля К. Д. Б., от показанията на който се установя, че през 20162017г. година шофьорската книжка на ищеца била отнета поради обвинение, че е шофирал след употреба на алкохол. Това се е случило докато свидетелят Б. и ищецът са работили заедно като таксиметрови шофьори. Докато книжката му е била отнета, ищецът бил съкрушен, притеснявал се е да излиза, изгубил вяра в служителите на МВР, поради неоснователното отнемане на книжката му. Бивши колеги и съседи го отбягвали, притеснявал се, че ще го вкарат в затвора. Когато бил таксиметров шофьор взел кола на лизинг, но поради отнемането на книжката нямало как да изплаща лизинга и върнал амтомобила. През 2021-2022г. бил оправдан.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. За основателността на предявения иск по делото следва да бъде доказано наличие на следните предпоставки: образувано срещу ищеца наказателно производство, което е завършило с оправдателно решение; претърпени неимуществени вреди и наличие на причинна връзка с проведеното наказателно преследване.

Между страните не е спорно, поради което и тези обстоятелства са отделени като безспорни с доклада по чл. 146 ГПК, а и със събраните по делото доказателства са установени по несъмнен начин първите две материални предпоставки, обуславящи възникването на имуществената отговорност на Прокуратурата на Република България, предвид обстоятелството, че на ищеца е повдигнато обвинение за извършено престъпление и същият е оправдан с влязла в сила присъда от 16.11.2018 г., постановена по НОХД 13795/2017г. г. по описа на СРС.

С показанията на свидетеля беше доказано, че проведеното наказателно производство се е отразило неблагоприятно на емоционалното и психическо състояние на ищеца, като същият изпитвал притеснения да излиза, тъй като се срамувал и в тази връзка избягвал излизанията навън. Изпитал притеснения заради възможността да му бъде наложено наказание лишаване от свобода. Доказано беше също така, че повдигнатото обвинение е провокирало промяна в поведението на околните спрямо ищеца, които го отбягвали. Същевременно отнемането на книжката му попречило да извършва дейност като таксиметров шофьор.

Обезщетението за претърпените вреди, за които държавата носи отговорност по реда на ЗОДОВ, се определя съгласно чл. 52 от ЗЗД по справедливост, като се съобразяват установените по делото факти. При определяне на размера на дължимото обезщетение съдът следва да вземе предвид тежестта на повдигнатото обвинение, продължителността на наказателното преследване, вида и продължителността на наложената мярка за неотклонение, данните за личността на подсъдимия с оглед на това доколко повдигнатото обвинение за деяние, което не е извършил, се е отразило негативно на физическото здраве, психиката му, на контактите и социалния му живот, на положението в обществото, работата, в това число върху възможностите за професионални изяви и развитие в служебен план, както и други обстоятелства, 3 имащи значение към претърпените морални страдания. В практиката последователно се приема, че обезщетението за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ се дължи и когато не са ангажирани доказателства за тях, тъй като е нормално такива вреди да са претърпени (в този смисъл – Решение № 427/16.06.2010 г. по гр.д. № 273/2009 г., ІІІ го на ВКС и Решение № 457/25.06.2010 г. по гр.д. № 1506/2009 г., ІV го на ВКС).

Изхождайки от горните критерии, за да определи размера на справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди, съдът съобрази следното:

На първо място съдът съобрази времето, през което е продължило наказателното преследване, а именно от 20.03.2017 г., когато ищецът е бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 343б от НК до 17.02.2021г., когато същият е окончателно оправдан с влязла в сила присъда. Следователно прокуратурата е поддържала незаконното обвинение за срок от 3 години и 11 месеца. Макар и да не е толкова дълъг периодът на поддържано обвинение, през същия ищецът все пак е живял под страх от наказателна репресия спрямо него, притеснение за бъдещото си, и с чувство за несправедливо отношение към него, като този срок, според съда обуславя по-нисък интензитет на негативните преживявания във времево отношение. Съдът съобрази, че проведените следствени действия в досъдебната и съдебната фаза се изчерпват с два проведени разпита на по отношение на ищеца и един разпит като подсъдим, което несъмнено е причинило значителен дискомфорт и притеснение по отношение на ищеца, но предвид обстоятелството, че не са извършвани други действия по разследване и следствени действия с негово участие, изпитаните неудобства са в сравнително по-ниска степен. За определяне размера на претърпените неимуществени вреди съдът взе предвид и броя проведени заседание (2 в първа инстанция и 2 във втора инстанция), които ангажират участието на подсъдимия под страх от вземане на мярка за неотклонение, и допълнително са свързани с негативни изживявания и притеснения, като съдът намира, че участието му във всяко съдебно заседание допълнително му е причинило негативни преживявания, свързани с неоснователно поддържано обвинение, притеснения, срам и от друга страна загуба на лично време. Същевременно съдът отчете, че броят на проведените заседания не е голям и фазата на съдебното производство се е развила в разумен срок, което обуславя по-нисък интензитет на търпените вреди.