Решение № 4623 от 22.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4623 гр. София, 22.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 134 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА при участието на секретаря ДИАНА СТ. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА Административно наказателно дело № 20251110210389 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН

Делото е образувано по жалба на търговско дружество ***** представлявано от В.

К. М. чрез упълномощения им процесуален представител – адв. В. П. срещу Наказателно постановление № ***** на Началник отдел „Оперативни дейности“ – София при НАП, с което на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС на Дружеството е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 1000 лева за нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС.

В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност и недоказаност на издаденото постановление. Излагат се аргументи в посока неспазване на изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Изтъква се, че установената в АУАН и НП фактическа обстановка не съвпада с действителната такава. Акцентира се върху това, че предварителните плащания, сред които и процесният гаранционен депозит, извършени във връзка с бъдещи доставки, имат различни облигационноправни функции – потвърдителна, обезпечителна /гаранционна/, обезщетилно-наказателна и др. Въз основа на това сочи, че не може да се приеме за несъмнено установено, че направеното плащане, представляващо гаранционен депозит, следва да бъде предмет на облагане с ДДС, съответно и на документиране по правилата на чл. 111а –120 от ЗДДС. Позовава се и на практика на Съда на Европейския съюз, според която задатъците не се окачествяват като възнаграждение за получена доставка, когато са индикатор за сключването на договор, предполагат доброто му изпълнение и могат да имат характер на обезщетение в предварително определен размер. В условията на алтернативност прави искане за изследване пропорционалността на наложената имуществена санкция, както и за приложимостта на чл. 28 от ЗАНН. Иска се отмяна на атакуваното наказателно постановление. Претендират се разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, се представлява от упълномощен процесуален представител – адв. Е. П., който пледира за отмяна на издаденото НП като неправилно и незаконосъобразно. Акцентира върху обстоятелството, че заплатената сума в размер на 600 лева за наем представлява гаранция, поради което няма основание за начисляване на ДДС и издаване на фискален бон. Счита, че не може да се приеме, че 1 дружеството е осъществило твърдяното нарушение. Алтернативно прави искане за подвеждане на процесния случай като маловажен. В допълнение на последното изтъква, че претендираното нарушение е извършено за първи път, както и че за дружеството не е установена трайно подобна практика, свързана с неиздаване на фискални бонове.

Въззиваемата страна, Началник на отдел при НАП, чрез процесуалния си представител юрисконсулт П. П., оспорва жалбата. Намира обжалваното наказателното постановление за законосъобразно, издадено според изискванията на закона, от компетентни органи и съдържащо нужните реквизити, поради което моли същото да бъде потвърдено.

Твърди, че от съдебното следствие става ясно за какво нарушение е санкционирано дружеството-жалбоподател. Счита за безспорно установено извършеното административно нарушение, като се позовава на събраните писмени доказателства и разпита на свидетеляактосъставител. Сочи, че е налице приход, за който не е издаден никакъв приходен документ от фискалното устройство. Моли да бъдат взети предвид и останалите, констатирани по време на извършената проверка нарушения на дружеството-жалбоподател. В тази връзка счита за съразмерна наложената на жалбоподателя имуществена санкция. Претендира разноски, за което представя списък.

Съдът, като се запозна с доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа страна:

Дружеството – жалбоподател *****, ЕИК:********, стопанисвал търговски обект по смисъла на параграф 1, т. 41 от ДР на ЗДДС – офис за отдаване на МПС под наем, находящ се в ***, ул. ***. Във връзка с дейността на стопанисвания търговски обект дружеството имало инсталирано и въведено в експлоатация фискално устройство в обекта модел DAISY COМPACT S01 с № на ФУ DY562627 и № на ФП 36741600.

На 25.11.2024 г., в 15:18 ч. служители на ЦУ на НАП извършили проверка в горепосочения търговски обект. В хода на проверката относно спазване на изискването за издаване на фискални бонове от регистрираното в обекта ФУ, били изискани и представени документи за отдаване на МПС под наем на клиента A. V. /А. В./ - в частност договор за наем и чек лист за наето МПС. Видно от документите, на 23.03.2024 г., клиентът А. В. сключил договор за наем на МПС с рег. № *********, за което клиентът заплатил гаранционен депозит в размер на 600 лева, като плащането е осъществено чрез банкова карта съгласно бележка от ПОС – терминално устройство към банка ***. На 27.03.2024 г., при връщане на описаното по-горе МПС от страна на клиента, управителят Т. Т. установил щета по задната част на автомобила, поради което и удържал дадения от клиента при сключване на договора гаранционен депозит. За така удържаната сума дружествотожалбоподател не издало фискален касов бон или бележка от кочан. След преглед и в изведен печат КЛЕН за периода 23.03.2024 г. – 27.03.2024 г. на работещото в обекта фискално устройство се констатира липсата на отразена продажба на стойност 600 лева.

Посочените по-горе обстоятелства били отразени в протокол за извършена проверка в обект № 0200383 от 25.11.2024 г.

Предвид направените констатации, свидетелят Д. З. Л., на длъжност инспектор по приходите в ЦУ на НАП приел, че е налице нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, за което съставил против дружеството – въззивник АУАН № F803098/18.12.2024 г. Така съставеният АУАН бил връчен на управителя на дружеството на датата на съставянето му – 18.12.2024 г..

В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не постъпили писмени възражение от управителя на дружеството – жалбоподател.

Въз основа на посочения АУАН, било издадено и обжалваното Наказателно постановление № ***** на Началник отдел "Оперативни дейности" – София при НАП, с което на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС на дружеството-жалбоподател е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 1000 лева за нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС.

Тази фактическа обстановка Съдът приема за установена от събраните в хода на 2 настоящото производство доказателства, съдържащи се в показанията на свидетеля Д. Л.

/актосъставител /, както и въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК.

При проведения непосредствен разпит на актосъставителя съдът не констатира противоречия с възприетите и отразени в акта фактически положения. Настоящият съдебен състав намира показанията на свидетеля Л. за подробни, хронологично последователни и вътрешно балансирани, поради което същите следва да бъдат кредитирани без резерви, имайки предвид, че се подкрепят по еднопосочен начин и от приобщените по надлежния ред писмени доказателства. С оглед последното не се налага и отделното обсъждане на доказателствените източници. Наред с това, депозираните устно доказателствени средства допринасят за правилното изясняване на обстоятелствата по делото и приложените по делото писмени доказателства, които са надлежно приобщени към доказателствената съвкупност по делото, поради което съдът основа своите фактически изводи и въз основа на тях. Настоящата инстанция намира, че писмените доказателства са в съзвучие с депозираните свидетелски показания и позволяват правилното изясняване на настоящия случай, като обсъждането на доказателствените материали поотделно, и в тяхната съвкупност доведе до еднозначни фактически изводи у настоящия съдебен състав.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от легитимното за това действие лице и при наличието на правен интерес, поради което същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща.

В настоящия случай съдът намира, че процесните АУАН и НП са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност.

На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването и на двата процесуални документа - тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП.

Настоящата съдебна инстанция обаче счита за необходимо да отбележи, че докато атакуваното НП отговаря в цялост по форма и съдържание на инкорпорираните в разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН изисквания, същият извод не може да бъде направен по отношение акта за установяване на административно нарушение, в който липсва изрично посочване на датата и мястото на извършване на нарушението. Видно от обстоятелствената част на обжалваното НП, в него ясно и недвусмислено е посочено мястото на нарушението, а именно адресът на управление на дружеството-жалбоподател – ***, ул. ***. Подобен извод е валиден и за датата на нарушението, която в обжалваното НП е изрично разписана 27.03.2024 г. или още датата на удържане на процесния гаранционен депозит. С оглед указания пропуск, регистриран в процесния АУАН и неговото последващо саниране в атакуваното

НП

/с което се задават официалните параметри на административнонаказателното обвинение спрямо евентуалния нарушител/, съдът намира, че допуснатият процесуален порок, не е от естество да внесе неяснота в повдигнатото 3 спрямо санкционираното лице административнонаказателно обвинение. Поради изложеното съдът възприема указаното процесуално нарушение като несъществено, с което намира за неоснователно и възражението на жалбоподателя в тази посока.

На следващо място нарушението е установено на 25.11.2024 г., като актът за установяване на административно нарушение и последвалото наказателно постановление са съставени в предвидените в чл. 34, ал. 1 ЗАНН срокове.

Предвид изложеното, настоящата съдебна инстанция намира, че посочените процесуални документи са съставени без допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят на формално основание отмяната на атакуваното наказателно постановление.

По приложението на материалния закон:

Съгласно разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС „всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство /фискален бон/ устройство /фискален бон/ или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност /системен бон/, независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.

Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта“. Нарушението на тази разпоредба е формално, достатъчно е задълженото лице, което извършва продажби в търговски обект, независимо дали насрещната страна по сделката изиска друг данъчен документ, да издаде фискална касова бележка от фискалното устройство, налично в съответния обект. С неиздаването на фискален бон при удържането на добросъвестно внесения от клиента гаранционен депозит е осъществен съставът на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, за което законодателят е предвидил и административно наказание в разпоредбата на чл. 185, ал. 1 от ЗДДС. По повод главното възражение на жалбоподателя в посока обезщетителния характер на депозита, съдът намира за необходимо да уточни, че въпреки указания характер, последното не отменя задължението на дружеството-жалбоподател да издаде фискална касова бележка, с която да отчете реално получения приход. Относно цитираната от жалбоподателя практика на Съда на Европейския съюз, касаеща задатъците, настоящият състав счита за редно да разясни, че в материята на облигационното право, регламентираща уредбата на задатъка и депозита, е прокарана много ясна разграничителна линия между посочените две имуществени блага. Докато задатъкът служи за доказателство, че договорът е сключен и обезпечава неговото изпълнение, то депозитът, в конкретния случай гаранционният, покрива задълженията само на едната страна /тази, която го предоставя като обезпечение при евентуално настъпили вреди/. На съвсем различна плоскост стои задатъкът, който освен като доказателство за сключения договор обезпечава изпълнението на задълженията и на двете страни по сделката. Така в зависимост от това коя от двете страни не изпълни задълженията си по договора, същата ще следва да обезщети изправната страна като задържи предоставения задатък. В допълнение, докато задатъкът носи санкция в случай на неизпълнение, депозитът подлежи на връщане, ако договорът не се реализира. Поради изложеното съдът намира за неприложима в настоящия случай цитираната от жалбоподателя практика на Съда на Европейския съюз касателно характера на процесния гаранционен депозит.