Определение № 923 от 23.07.2025, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 923 гр. Благоевград, 23.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Л. Масева

Членове:

Миглена Кавалова

Диана К. Ангелова като разгледа докладваното от Диана К. Ангелова Въззивно гражданско дело № 20231200501223 по описа за 2023 година и за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.

Образувано е по молба от Л. Д. А., ЕГН **********, чрез адв. К. М. с искане за изменение на Решение № 250/14.05.2025 година постановено по в.гр.дело № 1223/2023 година по описа на Окръжен съд – Благоевград, в частта за разноските.

Изложени са доводи, че присъдените разноски в полза на Л. К. К. и Д. Н.

К. за пред първата инстанция в размер на 219,35 лева са прекомерни и не съответстват на извършените от тях разноски, както и не са съобразени с уважената част от въззивната жалба. Сочи се, че с решението при първото разглеждане на делото от въззивната инстанция при идентично разрешаване на правния спор на въззивниците Л. К. К. и Д. Н. К. били присъдени разноски за пред първата инстанция в размер на 100 лева.

На следващо място, се твърди, че присъдените разноски в полза на Л. К.

К. и Д. Н. К. за производството пред въззивната инстанция са прекомерни и не съответстват на извършените от тях разноски, както и не са съобразени с уважената част от въззивната жалба. Сочи, че въззивниците са претендирали разноски за въззивното производство в размер на 1000 лева, като съобразно уважената част от въззивната жалба, следвало да им бъдат присъдени 1 съответно 274,19 лева разноски за въззивното производство, съобразно уважената част.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК, по делото не е постъпило становище от насрещната страна.

За да се произнесе по искането за изменение на постановеното решение в частта му за разноските, настоящият въззивен състав, съобрази следното:

Правото да се присъдят направените по делото разноски по делото се регламентира с разпоредбите на чл. 78 и сл. от ГПК и безспорно съставлява имуществено субективно право на страната в процеса, което следва да бъде удовлетворено с оглед на крайния резултат от делото и съобразно процесуалните правила на ГПК. С разпоредбата на чл. 81 от ГПК, съдът е задължен при всеки съдебен акт, с който приключва съдебното производство пред съответната съдебна инстанция, да се произнесе и по въпроса за разноските, ако страните са направили такова искане.

Съгласно чл. 248 от ГПК в срока за обжалване на съдебното решение, а ако същото е необжалваемо в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страна по делото може да измени или допълни съдебното решение, в частта относно присъдените разноски.

Съобразно законовия текст на чл. 248 от ГПК, очертани са две хипотези, свързани с промяна на вече постановения съдебен акт в частта му, с която е определена отговорността за разноски. Първата хипотеза на чл. 248 ал. 1 ГПК обхваща случаите, при които съдът не се е произнесъл по иначе валидно заявено и прието искане за разноски. При втората хипотеза на чл. 248 ал. 1 ГПК, след като съдът е определил дължимите разноски, е налице искане от страната те да бъдат приведени в съответствие с нейното твърдение за осъществяването им, което искане не е за допълнително произнасяне, а за изменение в размера на вече присъденото.

В случая молбата е подадена от надлежна страна, разполагаща с правен интерес от исканото изменение на съдебното решение, в едномесечния срок за обжалване, поради което същата се явява процесуално допустима.

По същество – искането за изменение на решението в частта на присъдените разноски е неоснователно. Неоснователно е и оспорването на жалбоподателя, че присъденият размер за разноски за адвокатско 2 възнаграждение за първата и въззивната инстанция не е съобразен с уважената част на въззивната жалба.

С Решение № 905996 от 31.12.2021 година, постановено по гр.дело № 1296/2020 година по описа на Районен съд – Благоевград, съдът е уважил предявеният иск с правно основание чл. 108 от ЗС.

С Решение № 250/14.05.2025 година постановено по в.гр.д.№ 1223/2023 година по описа на Окръжен съд – Благоевград, съдът е отменил Решение № 905996 от 31.12.2021 година по гр.дело №1296/2020 година по описа на Районен съд – Благоевград, в частта, с която са осъдени Л. и К. К., ЕГН ********** и Д. Н. К., ЕГН **********, двама с адрес в ********* да предадат владението на Л. Д. А., ЕГН ********** с адрес в ********* за разликата над 180/1234 ид.ч. до 248/1234 ид.ч. от имот с идентификатор *** по КККР на Благоевград, целия с площ от 1234 кв.м., стар №9158, кв.175, при граници и съседи: имоти ***, ***, *** и ***, ***, с административен адрес

********* и е отхвърлил иска за тази част.

Със същото решение съдът е осъдил Л. Д. А., ЕГН ********** с адрес в ********* да заплати на Л. К. К., ЕГН ********** и Д. Н. К., ЕГН **********, двама с адрес в *********разноски за първата инстанция в размер на 219,35 лева и за въззивната инстанция в размер на 597,98 лева, съразмерно на уважената част от жалбата им.

При изчисляване на разноските, присъдени в полза на въззивниците за пред първата и въззивната инстанции, съдът е съобразил същите с уважената част на жалбата им. Въззивниците Л. К. К. и Д. Н. К. са претендирали разноски по първоинстанционното производство в размер на 800,00 лева и пред въззивното производство в общ размер на 2 180,88 лева, от които 1000 лева – адвокатско възнаграждение за новото разглеждане на делото, 48, 88 лева – държавна такса за въззивната жалба, 550 лева – адвокатско възнаграждение и 582 лева разноски за вещо лице по в.гр.д.№ 167/2022 година по описа на Окръжен съд – Благоевград.

Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК предвижда, че ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по нисък размер на разноските в тази им част.

3

В случая заплатеното от ответната страна и присъденото от съда адвокатско възнаграждение е определено съобразно уважената част от въззивната им жалба. Съдът е съобразил положения труд, времето необходимо за подготовката на делото и броя проведени съдебни заседания. Отчетени са фактическата и правната сложност на казуса и активността на процесуалния представител при определяне на размера, като съдът не е обвързан и не е съобразил предвидените размера на адвокатските възнаграждения в Наредбата на ВАдвС, доколкото я оставя неприложена като противоречаща на чл.101 и чл.102 от ДФЕС.

Ето защо не е налице основание за изменение на решението, в частта за разноските, тъй като определеният размер е съответен на направените разноски и е присъден съобразно с уважената част от жалбата им.

Мотивиран от горното и на основание чл.248, ал.2 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Л. Д. А., ЕГН **********, чрез адв. К. М. с правно основание чл. 248 ГПК за изменение на Решение № 250/14.05.2025 година постановено по в.гр.дело № 1223/2023 година по описа на Окръжен съд – Благоевград, в частта за разноските.

Определението подлежи на въззивно обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийски апелативен съд.

На основание чл.102а, ал.1 от ГПК настоящият съдебен акт като издаден в електронна форма и по смисъла на чл.360а от Закона за съдебната власт не съдържа саморъчен подпис.По реда на чл.102а, ал.4 от ГПК - да се извърши заверка от служител на съда.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4