Решение № 148 от 07.07.2026, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 148 гр. Ихтиман, 07.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Радослава М. Йорданова при участието на секретаря Л. Цв. Т. като разгледа докладваното от Радослава М. Йорданова Административно наказателно дело № 20261840200280 по описа за 2026 година производство по чл. 58д и сл. от ЗАНН

„ТИ МАРКЕТ“ ЕООД ЕИК 205191312, седалище и адрес на управление гр. *, ул. *“ № * е обжалвало електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № * издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на основание чл. 187а, ал. 1 и 3 ЗДвП, вр. чл. 179, ал. 3 ЗДвП е наложена имуществена санкция в размер на 300 лева.

В жалбата са наведени доводи за това, че административнонаказателната отговорност е погасена по давност.

Наказващият орган чрез процесуалния си представител оспорва жалбата, като твърди, че издаденият електронен фиш е правилен и законосъобразен.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 18 НПК, приема за установено следното:

На *г. около * часа с устройство № *, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, монтирано на първокласен път *, км * е бил заснет товарен автомобил с рег. № *, който се е движел с посока нарастващ километър. Електронната система за събиране на пътни такси по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП е регистрирала автомобила, тъй като по електронен път е отчела, че за него няма заплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство.

След установяване на собственика на автомобила е издаден обжалваният електронен фиш, с който на основание чл. 179, ал. 3, вр. чл. 187а, ал. 1 и 3 ЗДвП на „ТИ Маркет“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 300 лева за това, че за товарен автомобил * рег.

№ * е нямало заплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, което 1 представлява нарушение на чл. 102, ал. 2 ЗДвП.

С оглед възприетото от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:

Актът и наказателното постановление са издадени от териториални и материално компетентни органи съобразно чл. 189е, ал. 1 ЗДвП.

В чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата е предвидено, че за движение на пътни превозни средства с обща технически допустима максимална маса до или равна на 3,5 тона се дължи заплащането на винетна такса. Чл. 10, ал. 7 от Закона за пътищата ругламентира, че това са моторните превозни средства, които имат най-малко четири колела и са предназначени за превоз на пътници; моторните превозни средства, които имат най-малко четири колела и са предназначени за превоз на товари и моторни превозни средства с повишена проходимост.

От своя страна разпоредбата на чл. 102, ал. 2 ЗДвП предвижда, че собственикът на съответното превозно средство е длъжен да не допуска движението му по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл.

10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство.

Санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, предвижда административно наказание глоба за водач, който управлява пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал.

1, т. 1 от Закона за пътищата, а съгласно чл. 187а, ал. 1, т. 1 ЗДвП ако собственикът на пътното превозно средство е юридическо лице или едноличен търговец, за допускане движението на пътното превозно средство, без да са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата е предвидена имуществена санкция в размер на 300 лева.

Съгласно чл. 167а, ал. 3 ЗДвП електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата създава доклади за всяко установено нарушение по чл.

179, ал. 3 - 3в ЗДвП, към които автоматично се прилагат статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи. Докладите, заедно с приложените към тях статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство - част от системата.

В случая от обективна страна от представения по делото снимков материал и справката от Националното тол управление е установено, че към * г. за лек автомобил рег. № *, чийто собственик е жалбоподателят, не е била заплатена дължимата винетна такса за движение по републиканските пътища, т.е. е било извършено твърдяното от наказващия орган административно нарушение.

Основателно е обаче възражението на жалбоподателя за това, че отговорността му е погасена по давност.

В принципен план в ЗАНН са уредени три хипотези на погасяване на административнонаказателното производство: погасяване преди неговото образуване по чл.

34, ал. 1 ЗАНН; погасяване при издаване на наказателното постановление по чл. 34, ал. 3 ЗАНН; давност за изпълнение на административното наказание по чл. 82 ЗАНН.

В производството по установяване и наказване на административни нарушения чрез електронен фиш обаче сроковете по чл. 34 ЗАНН са неотносими, тъй като тримесечният срок по чл. 34, ал. 1 ЗАНН от откриване на нарушението се отнася до съставяне на акт за установяване на административно нарушение, а шестмесечният срок по чл. 34, ал. 3 ЗАНН 2 се отнася до издаването на наказателното постановление, а при производството при установяване ни наказване на нарушение чрез електронен фиш не се съставя АУАН и не се издава НП.

Освен тези давностни срокове в административнонаказателното производство по силата на чл. 11 ЗАНН се прилагат и разпоредбите от общата част на Наказателния кодекс за погасяване на наказателното преследване по чл. 80 и 81 НК. Съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 НК за престъпления, за които е предвидено наказание, различно от лишаване от свобода, наказателното преследване се изключва по давност след изтичане на три години. От своя страна разпоредбите на чл. 81, ал. 2 и ал. 3 НК предвиждат, че давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване, и то само спрямо лицето, срещу което е насочено преследването. След свършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност, като независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член, т.е. абсолютната давност при наложено наказание глоба е четири години и половина.

Както бе посочено нарушението, за което е санкциониран жалбоподателят, е било извършено на * г. По делото от страна на наказващия орган, чиято е доказателствената тежест в производството, не са представени доказателства за предприети действия по установяване на собственика, респ. ползвателя на превозното средство, за датата на издаване на обжалвания електронен фиш, или други фактически действия, които биха могли да прекъснат давността за административнонаказателното преследване Това означава, че на * г. е изтекла обикновената давност по чл. 80, ал. 1, т. 5 НК.

По изложените съображения настоящият състав съдът намира, че обжалваният електронен фиш следва да бъде отменен и административнонаказателната преписка – прекратена, тъй като административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е погасена по давност.

В съответствие с чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, вр. чл. 144 АПК в полза на жалбоподателя следва да бъде присъдени разноски. В случая се претендира адвокатско възнаграждение въз основа договор за правна защита и съдействие в размер на 280 евро. От страна на наказващия орган е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което според съда е неоснователно, тъй като, от една страна, е немотивирано, а от друга уговореният и изплатен размер на възнаграждението е съответно на извършените процесуални действия във връзка с осъществената защита и е справедливо по размер.

Воден от изложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № *, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ и ПРЕКРАТЯВА административнонаказателното производство.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ ДА ЗАПЛАТИ на „ТИ МАРКЕТ“ ЕООД ЕИК 205191312, седалище и адрес на управление гр. *, ул. * № * сумата от 280,00 евро разноски в производството.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд София област.

3

Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________

4