Решение № 1020 от 09.05.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1020 гр. София, 05.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иванка Иванова

Членове:

Петър Люб. Сантиров

Яна Ем. Владимирова при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело № 20211100505888 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.

С решение № 108679 от 08.05.2019 г., постановено по гр. д. № 16952/2018 г. по описа на СРС, I ГО, 49 състав, е признато за установено на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че СТ. Ц. Н. и П.Г. Н. дължат на „Т.С.“ ЕАД, при условията на солидарност сумата от 1 734, 83 лв. - главница за незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2014 г. до м.04.2017 г., както и дължима сума за реално потребена енергия, отразена в общи фактури с № 0065096510/31.07.2015 г., №0075767661/31.07.2016 г. и №00820044485/31.07.2017 г. и 24, 48 лв. - дялово разпределение, ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане. Отхвърлени са предявените искове за признаване за установено в отношенията между страните, че СТ.

Ц. Н. и П.Г. Н. дължат на „Т.С.”ЕАД при условията на солидарност сумата от 90, 02 лв., лихва за забава за периода от 16.09.2015 г. до 17.10.2017 г., както и сума в размер на 2, 87 лв. - лихва за забава върху дяловото разпределение. Ответниците са осъдени да заплатят на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК, по 82, 67 лв. - разноски в заповедното производство. Решението е постановено при участието на трето лице – помагач „Т.С.“ ЕООД.

Срещу постановеното съдебно решение в частта, с която са уважени предявените искове, е депозирана въззивна жалба от ответниците СТ. Ц. Н. и П.Г. Н..

Излагат съображения, че решението в обжалваната част е необосновано и неправилно, постановено в нарушение на процесуалния закон. Считат, че вземанията на ищеца са погасени по давност, тъй като макар и включени в изравнителни сметки, те са възникнали и са станали изискуеми в по - ранен момент. Отделно от това по делото не са ангажирани безспорни доказателства, че ответниците са собственици или титуляри 1 на друго вещно право върху процесния имот, поради което нямат качеството потребител на топлинна енергия по валидна облигационна връзка между тях и ищеца.

Не е налице основание за солидарна отговорност, а всеки следва да отговаря за частта от сумата, съответстваща на притежаваното от него вещно право от имота. Молят съда да отмени решението в обжалваната част, като отхвърли изцяло предявените искове.

С молба от 11.02.2022 г. поддържат, че не дължат суми за дялово разпределение, тъй като претенцията не е доказана по основание и размер.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД. Излага съображения, че решението на СРС е правилно и законосъобразно, а исковите му претенции са били доказани пълно и главно. Моли съда да потвърди решението в обжалваната част. Претендира сторените по делото разноски.

С молба от 17.02.2022 г. оспорва въззивната жалба. Моли съда да потвърди решението в обжалваната част, като му присъди сторените по делото разноски, включително юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от насрещната страна.

Третото лице – помагач на ищеца - „Т.С.“ ЕООД, не е депозирало в срока по чл.263, ал.1 ГПК писмен отговор на въззивната жалба на ответника.

Решението в частта, с която са отхвърлени предявените искове, е влязло в сила като необжалвано.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно съединени положителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД. Ищецът твърди, че ответниците са потребители на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ, за топлоснабден имот – апартамент № 2, находящ се в гр. София, ж. к. „*******, като на основание чл.32 от СК солидарно му дължат сумата от 1 734, 83 лв. - главница за незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2014 г. – м.04.2017 г., както и дължима сума за реално потребена енергия, отразена в общи фактури с № 0065096510/31.07.2015 г., № 0075767661/31.07.2016 г. и № 00820044485/31.07.2017 г. и 90, 02 лв. - лихва за забава за периода от 16.09.2015 г. до 17.10.2017 г., както и сума за дялово разпределение в размер на 24, 48 лв. - главница и 2, 87 лв. - лихва за забава върху дяловото разпределение, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане. Във връзка с подадено на 26.10.2017 г. заявление, по ч. гр. д. № 76112/2017 г. на СРС, 49 състав, е постановена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за дължимите суми, срещу която длъжниците са подали възражение в срок. Ищецът претендира установяване на вземанията му, предмет на издадената заповед за изпълнение, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането, както и сторените по делото разноски.

С постъпилия в срока по чл.131 от ГПК ответниците СТ. Ц. Н. и П.Г. Н. оспорват предявените искове. Правят възражение за изтекла погасителна давност за вземанията на ищеца за периода 05.2014 г. – 09.2014 г. Поддържат, че не са налице предпоставките за солидарна отговорност за претендираните от ищеца вземания. П.Н. няма качеството на потребител на топлинна енергия, тъй като фактурите са издавани 2 на името на другия ответник и до момента от нея не били претендирани никакви суми.

Също така не е поръчвала услугата доставка на топлинна енергия. Считат, че до подаването на заявление за откриване на партида, задължено лице остава стария титуляр, независимо от промяната в собствеността. Сочат, че за приспадането на суми е необходимо тяхното съгласие. Оспорват като неравноправни клаузи от общите условия на „Т.С.“ ЕАД. Оспорват и дължимостта на суми за дялово разпределение.

Молят съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове.

На 26.10.2017 г. „Т.С.“ ЕАД е депозирала пред СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу СТ. Ц. Н. и П.Г. Н. за сумата от 1 759, 31 лв. – главница, както и 92, 89 лв. – мораторна лихва за периода 16.09.2015 г. – 17.10.2017 г. В т.12 от заявлението е пояснено, че длъжниците през периода м.05.2014 г. – м.04.2017 г. са ползвал топлинна енергия отразена, доставена в топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж. к. „*******. Същите не са заплатили дължимите от тях суми за топлинна енергия, както следва: 1 734, 83 лв. - главница и 90, 02 лв. - лихва, а за дялово разпределение: 24, 48 лв. - главница и 2, 87 лв. - лихва. Вземанията са претендирани солидарно от длъжниците на основание чл.32 СК. „Т.С.“ ЕАД е заявила и претенция за сторените в производството разноски.

С разпореждане от 23.11.2017 г. по ч. гр. д. № 76112/2017 г. на СРС, 49 състав, съдът е постановил исканата заповед за изпълнение срещу длъжниците СТ. Ц.

Н. и П.Г. Н. в полза на „Т.С.“ ЕАД за сумата от 1 734, 83 лв. - главница за доставена от дружеството топлинна енергия за периода м.05.2014 г. – м. 04.2017 г.; сумата от 90, 02 лв. –лихва за периода 16.09.2015 г. – 17.10.2017 г., главница в размер на 24 ,48 лева, мораторна лихва в размер на 2, 87 лв. за периода 16.09.2015 г. – 17.10.2017 г., както и 87, 04 лв. разноски, от които: 37, 04 лв. - държавна такса и 50 лв. - юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл.414, ал.2 ГПК длъжниците са депозирали възражение срещу постановената заповед, като са оспорили дължимостта на сумите, за които е постановена заповедта, тъй като не са в облигационни отношения със заявителя.

Направили са и възражение за изтекла погасителна давност.

В срока по чл.415, ал. 4 ГПК ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред.

Видно от представения нотариален акт № 62, том II, рег. № 3976, дело № 199 от 2006 г., на 18.05.2006 г. СТ. Ц. Н. и ПР. Г. Н. са купили апартамент №2, находящ се в гр. София, район В., жк. „*******.

Видно от нотариален акт № 63, том II, рег. №977, дело №200 от 2006 г.

„Българска П.Б.“ АД е предоставила на С.Н. и П.Н. кредит за покупка на недвижим имот в размер на 43 950 лв., за обезпечаване на който С.Н. и П.Н. са учредили в полза на „Българска П.Б.“ АД договорна ипотека върху недвижим имот, придобит по време на брака им и представляващ съпружеска имуществена общност, а именно :апартамент №2, находящ се в гр. София, жк. „*******

От представения протокол от проведено на 27.08.2002 г. Общо събрание на собствениците на етажна собственост, находяща се в гр. София, ж. к. „******* се установява, че етажните собственици са взели решение да се сключи договор с „Т.С.“ ЕООД, което дружество да извършва дялово разпределение на топлинната енергия в сградата в режим на етажна собственост. В този протокол е съставен и списък на етажните собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение.

На 11.09.2002 г. е сключен договор между „Т.С.“ ЕООД и етажната 3 собственост с адрес: гр. София, ж. к. „*******, по силата на който дружеството се е задължило да достави и монтира необходимите уреди за регулиране и отчитане на консумацията на топлинна енергия, както и да изготвя и предоставя на насрещната страна обща и индивидуални изравнителни сметки за консумираната топлинна енергия в срок до 45 дни след предоставяне на информация от „Т.С.“ ЕАД за показанията на топломера за отчетния период.

Със заявление - декларация от 01.06.2007 г. С.Н. е поискал от ТР „Люлин” да бъде открита партида на негово име за имот - ап.2, находящ се в гр. София, ж. к.

„*******, ******.

От заключението на вещото лице инж. А.И.Ж. по изслушаната в хода на първоинстанционното производство съдебно - техническа експертиза, което съдът възприема като компетентно дадено, се установява, че през целия исков период ответниците не са ползвали топлинна енергия за отопление и такава не им е била начислявана, а е начислена единствено за сградна инсталация и за битово горещо водоснабдяване (БГВ). В апартамента е имало 4 радиатора, които са били демонтирани, а топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване се начислявала по показанията на 1 бр. водомер за топла вода в имота. Сградната инсталация е определяна съобразно изискванията на действащата нормативна уредба. За периода м.05.2014 г. – 04.2017 г. потреблението на топла вода е било на база реален отчет на показанията на 1 бр. водомер. В процесната сграда е монтиран общ топломер, който е преминавал през съответните периодични проверки за изправност. Вещото лице е посочило в заключението си отчетените от топломера в абонатната станция стойности, както и стойностите на технологичните разходи, разпределената топлинна енергия за сградата и тази, разпределена за съответния абонатен номер за отопление, за сградна инсталация и за БГВ. Стойността на доставената топлинна енергия, разпределена за абонатния номер, възлиза на 298, 99 лв. за отопление и 2 057, 66 лв. - за гореща вода.

Общият размер на задължението е 2 356, 65 лв. след приспадане на отчетените за връщане с изравнителните сметки 296, 89 лв., остатъкът възлиза на 2 059, 76 лв.

Пред СРС е изслушана и съдебно - счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице В. П.. От експертното заключение се установява, че е стойността на реално потребената топлинна енергия възлиза на 2 059, 76 лв. След отчитане на доплащане от изравняване, на извършени плащания на 21.03.2017 г. и на 25.04.2017 г., както и на две прихващания, стойността на главницата възлиза на 1 759, 31 лв., от която: 1 734, 83 лв. за топлинна енергия и 24, 48 лв. за дялово разпределение. Лихвата за забава върху главницата за топлинна енергия възлиза на 90, 02 лв., а върху дяловото разпределение - 2, 87 лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.