Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 106 от 22.02.2023, Районен съд - Враца

Съд
Районен съд - Враца
Дело
Гражданско дело 3404/2022
Вид
Решение № 106
Подписан
22.02.2023
В сила
29.03.2023
Състав
Иван Цветозаров Иванов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 106 гр. Враца, 22.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иван Цв. Иванов при участието на секретаря А. Л. П. като разгледа докладваното от Иван Цв. Иванов Гражданско дело № 20221420103404 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството се движи по общия исков ред на чл. 124 и следващите от ГПК.

Образувано е по искова молба на „Агенция за контрол на просрочени задължения АД с ЕИК 207172780, седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Панайот Волов“ № 29, ет. 3 (правоприемник на първоначалния ищец „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД с ЕИК 202527341, седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Панайот Волов“ № 29, ет. 3) срещу Н. Я. П. с ЕГН ********** и адрес гр. ******.

В исковата молба се твърди, че между „Аксес Файнанс“ ООД с ЕИК 202806978 и ответницата Н. П. съществува валидно облигационно отношение въз основа на договор за кредит „Axi card” с № 858783 от 19.11.2020 г. и приложение № 1 към него, а именно рамков договор между „Изи пеймънт сървисиз“ ООД с ЕИК 204112059 за издаване и използване на кредитна карта „Axi card”, представляващи неразделна част от договора, в изпълнение на които „Аксес Файнанс“ ООД, като представител на „Изи пеймънт сървисиз“ ООД, предоставил на ответницата банков кредит под формата на револвиращ кредитен лимит в размер на 1 200,00 лева. В рамките на утвърдения кредитен лимит, по време на действие на договора и съгласно условията, предвидени в него и в приложението към него, ответницата усвоила пълния размер на кредитния лимит и извършвала различни транзакции, като непогасената главница възлиза на 1 115,23 лева. Заедно с подписването на договора за кредит, кредитодателят предоставил на кредитополучателя платежен инструмент-кредитна карта Access Finans/iCardCard/Visa, ведно със запечатан плик, съдържащ ПИН кода на 1 картата, като кредитополучателя можела да усвои максималния размер на кредита веднага след активиране на картата и влизане в сила на договора за кредит. Страните подписали и приложение № 1 към договора за кредит, което съдържало и тарифа за дължимите такси за ползване на горепосочената кредитна карта. Съгласно разпоредбата на чл. 4.2 от сключения договор за кредит, върху усвоения размер кредитополучателя дължала договорна лихва в размер на 0,05 % на ден, като на посоченото основание на длъжника е начислена договорна лихва за периода от 01.12.2021 г. до 06.06.2021 г. В разпоредбата на 19, ал. 1 от договора било предвидено, че ако кредитополучателят изпадне в забава за плащане на минимална погасителна вноска с повече от 10 дни, кредитодателят има право да обяви за предсрочно изискуемо цялото задължение по договора. Съгласно приложение № 1 от 31.12.2021 г. към рамков договор от 11.11.2016 г. за прехвърляне на вземания ищецът изкупил задълженията на ответницата Н. П. по процесния договор за кредит към първоначалния кредитор „Аксес Файнанс“ ООД. Със заявлението по чл. 410 от ГПК и с исковата молба ищецът е навел твърдения, че ответницата е уведомена за настъпилата предсрочна изискуемост на цялото задължение по договора на 06.06.2021 г., както и че ответницата е уведомена за извършената цесия по реда и условията на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД.

Поради неизпълнението на ответницата, на 29.07.2022 г. ищецът подал срещу ответницата заявление по чл. 410 от ГПК за горепосочените суми, било образувано ч. гр. дело № 2410/2022 г. на Врачански районен съд, като съдът уважил заявлението и издал заповед № 1438 от 02.08.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК ответницата подала възражение срещу заповедта за изпълнение, поради което е предявен настоящия иск.

Искането към съда е да признае за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца сумата 1 115,23 лева-главница по договор за кредит „ Axi card” с № 858783 от 19.11.2020 г.; сумата 69,37 лева, представляваща договорна лихва за периода от 01.12.2021 г. до 06.06.2021 г.; сумата 116,08 лева, представляваща мораторна лихва върху главното задължение за периода от 07.06.2021 г. до 26.07.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.07.2022 г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед № 1438 от 02.08.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 2410/2022 г. на Врачански районен съд. Претендират се разноски както по исковото, така и по заповедното производство.

Предявените обективно кумулативно съединени искове са с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79 и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

Ответницата Н. Я. П. е подала писмен отговор в срока и по реда на чл. 131 от ГПК, с който оспорва наведените в исковата молба твърдения, както и оспорва исковете като неоснователни и недоказани, тъй като ищецът не е изпълнил задължението си да уведоми надлежно длъжника преди подаването на заявление по чл. 410 от ГПК, че упражнява правото си да обяви задълженията по договора за кредит за предсрочно изискуеми, както и не е уведомил редовно длъжника за сключването на процесния договор за цесия.

2

В заповедното производство-ч. гр. дело № 2410/2022 г. на Врачанския районен съд ответницата е подала възражение по чл. 414 от ГПК, с което е оспорила дължимостта на претендираните с исковата молба суми, като не е навела конкретни правопогасителни и правоизключващи доводи.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и исканията и възраженията на страните, приема за установено следното:

От фактическа страна.

Представен е договор за кредит „Axi card“ от 19.11.2020 г. между третото по делото лице „Аксес Файнанс“ ООД с ЕИК 202806978 и ответницата, видно от който ответницата Н.

Я. П. е получила от „Аксес Файнанс“ ООД револвиращ кредит в максимален размер на 1 200,00 лева. Съгласно чл. 2, ал. 2 и ал. 3 от договора и приложение № 1 към него кредитодателя предоставя на кредитополучателя платежен инструмент № 858783, като с подписване на договора кредитополучателят е удостоверила получаването му. Съгласно чл.

4, ал. 3 от договора за кредит кредитополучателят е поела задължение да върне предоставения й кредит, като заплаща от първо до пето число на месеца всички усвоени суми през предходния месец. В чл. 5 от договора е дадено определение на понятието „всички усвоени суми“, а именно сбор от следните суми: усвоена и непогасена гла вница, начислена и непогасена договорна лихва върху усвоената и непогасена главница, такси за ползване на картата, дължими от кредитополучателя, посочени в Тарифата, разходи за събиране на вземането, посочени в чл. 19, ал. 4 и ал. 5 от договора, а в чл. 6 от същия е предвидено, че годишният лихвен процент на заема е в размер на 49,84 %. В чл. 12, ал. 1 от договора е предвидено, че при непогасяване на общото задължение на уговорения падеж, кредитополучателят дължи заплащане на минималната погасителна вноска съгласно чл. 4, ал. 1, т. 1 от договора. Според чл. 19, ал. 1 от договора в случай, че кредитополучателят изпадне в забава за плащане, на което и да е парично задължение по договора за кредит с повече от 10 дни или не е заплатил пълния размер на минималната погасителна вноска в рамките на два последователни месеца, или е заплатил минималната дължима вноска, но има неплатена в два последователни месеца дължима, съгласно Тарифата, годишна такса за обслужване на картата, кредитодателят има право да обяви цялото му задължение по договора за предсрочно изискуемо по някой от начините, уредени в чл. 25 от договора.

Според чл. 25 всички писма, покани, съобщения или други документи между страните ще се считат за узнати от другата страна, ако бъдат доставени на адреса за кореспонденция, изпратени чрез СМС на телефона за кореспонденция, e-mail адрес на кредитополучателя, посочени в договора, както и в личния акаунт на кредитополучателя, както и да го уведомява за промени, засягащи и други кредитополучатели, на следната интернет страница: www.axi-card.bg.

Видно от рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 11.11.2016 г. „Аксес Файнанс“ ООД-продавач и праводателят на ищеца по делото- “Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД-купувач са постигнали съгласие продавачът да прехвърли на купувача свои ликвидни и станали изискуеми вземания, ведно с привилегиите и другите 3 принадлежности, включително изтекли лихви, произхождащи от договори за заем или за потребителски кредити „Бяла карта“, сключени от продавача с физически лица, като тези вземания ще се индивидуализират в приложение № 1 към този договор, което ще бъде съставяно на хартиен носител, подписано и подпечатано от двете страни. Договорено е още, че при спазване условията на този договор ще се прехвърлят периодично и други вземания, които ще бъдат индивидуализирани от страните в съотвеното приложение № 1 със съответната нова дата, като с неговото съставяне, подписване и подпечатване то става неразделна част от договора. Към всяко отделно приложение № 1 се съставя анекс, в който страните договарят покупната цена на конкретните вземания, прехвърлени със съответното приложение.

По делото е представено приложение № 1 от 31.12.2021 г. към горепосочения рамков договор, което съдържа конкретни данни за процесното вземане на „Аксес Файнанс“ ООД към ответницата, което е цедирано на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД.

Представено е и пълномощно, с което по силата на § 4, т. 4.5 от рамковия договор за прехвърляне на задължения, цедентът упълномощава цесионера да уведоми по реда на чл.

99, ал. 3 от ЗЗД от негово име всички длъжници, чиито вземания са цедирани с договора за продажба от 11.11.2016 г., за извършеното прехвърляне на техните задължения.

Към исковата молба е приложено уведомление по чл. 99, ал. 3 от първоначалния кредитор „Аксес Файнанс“ ООД, чрез пълномощник „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, без данни за редовното му връчване на адресата, с което да се уведомява ответницата за извършеното прехвърляне на задължението му по процесния договор, като ищецът поддържа искане за връчване на същото по реда на чл. 131 от ГПК.

От правна страна.

Въпреки че по делото не са представени доказателства ищецът преди подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК да е уведомил надлежно ответницата за извършената цесия по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, ответницата следва да се счита за редовно уведомена за цесията поради следното:

Дори да липсва уведомяване на длъжника непосредствено след сключване на договора за цесия, съгласно съдебната практика, например решение № 3/16.04.2014 г. по търг. дело № 1711/2013 г. на I-во т.о. на Върховния касационен съд, поради отсъствие на специални изисквания в закона за начина, по който длъжникът следва да бъде уведомен от цедента за извършената цесия, цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато уведомление, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера е достигнало до длъжника с връчването на същата. Уведомяването на длъжника с връчване на писмения отговор и приложенията към него съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99, ал.3 от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал.4 от ЗЗД, като това обстоятелство следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска на 4 основание чл. 235, ал. 3 от ГПК. С оглед на това и предвид наличието на приложено към отговора на исковата молба уведомление за извършена цесия, изходящо от цесионера, за което той е надлежно упълномощен от цедента, неоснователно се явява направеното с отговора на исковата молба възражение за ненадлежно извършено уведомяване за прехвърляне на вземането по смисъла на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД. Съгласно решение № 137 от 02.06.2015 г. на по гр. дело № 5759/2014 г., III-то г. о. на Върховния касационен съд, предишният кредитор има право да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник. Това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД. С оглед изложеното, съдът приема, че ищецът е доказал качеството си на кредитор по отношение на ответницата.