Присъда № 17 от 18.03.2026, Районен съд - Пазарджик

НОХД №1617/2025г.

Мотиви:

Обвинението е против подсъдимата Г. Ю. А. от с.Б., обл.П. за това, че в с. Б.,обл. П., след като е била осъдена с решение № 224/2017г. по гр. дело № 2750/2016г. на Районен съд-гр. П., влязло в законна сила на 18.04.2017г., да издържа свой низходящ- малолетната си дъщеря Е. Г. И., родена на ..., от с. Б., обл. П., чрез нейния баща и законен представител Г. М. И. от с. Б., обл. П., съзнателно не е изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 11 месечни вноски по 150 лв. за периода от месец януари 2025 г. до месец ноември 2025 г. включително, в размер на 1 650,00 лв. престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.

Подсъдимата А. се явява лично и дава обяснения.

Защитникът адв.А.Г. счита ,че обвинението е доказано и взема становище относно наказанието, което следва да бъде наложено.

Обвинението се поддържа от Прокурора,така както е предявено.

Районният съд, след като обсъди и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, при спазване разпоредбите на чл.301 НПК, чл.14 и 18 НПК, от фактическа страна прие за установено следното:

Подсъдимата Г. Ю. А. и св. Г. М. И. живеели на семейни начала през 2012г. в дома на св. Г. И., находящ се в с. Б., ул... От съвместното им съжителство се родило детето Е. Г. И., родена на ... През същата година, подсъдимата Г. А. напуснала св. Г. И., а дъщеря й- Е. Г. И. останала при баща си. Св. Г. И. и майка му-св. Х.З. И. се грижили за Е. Г. И..

През 2016г. св. Г. И. подал искова молба в Pайонен съд П. за издръжка на малолетната си дъщеря против Г. Ю. А.. Със съдебно решение № 224/2017г. по гр. дело № 2750/2016г. на Районен съд-гр. П., влязло в законна сила на 18.04.2017г., подсъдимата Г. Ю. А. била осъдена да издържа свой низходящмалолетната си дъщеря Е. Г. И., родена на ... от с. Б., обл. П., чрез нейния баща и законен представител- св. Г. М. И. от с. Б., обл. П., в размер на 150,00 лв. месечно. Решението влязло в законна сила на 18.04.2017г., от която дата Г. А. била осъдена с влязло в сила съдебно решение да плаща издръжка.

Подсъдимата Г. А., след като напуснала св.Г. И., заминала за Република Франция, където работила. Не присъствала на делото за издръжка, а била представлявана от особен представител-адв. Й.Ц.. Поради това Г. А. не знаела за воденото гражданско дело срещу няя, както и че е осъдена да плаща издръжка за малолетната си дъщеря чрез св. Г. И. в размер на 150,00лв. месечно. Pайонен съд П. изпратил съобщение до Г. А. с уведомление за решението по гражданското дело за издръжка на 20.04.2017г., което било връчено на назначения й особен представител - адв. Й.Ц.. Адв. Ц. е починала на 17.04.2021г.

Св. Г. И. се снабдил с изпълнителен лист, издаден на 07.04.2017г. от 1

Pайонен съд П. на основание съдебното решение и по негова молба било образувано изпълнително дело № 309/2017г. по описа на ЧСИ М.А. срещу Г.

А. за издръжка на Е. Г. И.. Подсъдимата Г. А. не била уведомена лично за образуваното срещу нея изпълнително дело. Поканата за доброволно изпълнение-изх.№ 6048/2017г., била връчена на св. Ю. К., баща на подсъдимата, който не е знаел за образуваното дело за издръжка срещу дъщеря му.

На 29.10.2024г. св. Г. И. подал жалба до Районна поркуратура П. срещу Г. А. за това, че не плаща издръжка за дъщеря им, въз основа на която било образувано досъдебно производство.

Св. В. В.- служител на РУ-П., работил по възложена предварителна проверка преди образуването на настоящото досъдебно производство. На 30.01.2025г. снел обяснение от подсъдимата Г. А. в приемната в с.Б., като я запознал с решението на РС- П., с което е осъдена да изплаща издръжка на малолетната си дъщеря чрез Г. И., в размер на 150,00лв. на месец, от която дата подсъдимата Г. А. била уведомена за съдебно решение № 224/2017г. по гр. дело № 2750/2016г. на Районен съд-гр. П., влязло в законна сила на 18.04.2017г., с което била осъдена да издържа свой низходящ- малолетната си дъщеря Е. Г. И., родена на ... от с. Б., обл. П., чрез нейния баща и законен представител- св. Г. М. И. от с. Б., обл. П., в размер на 150,00 лв. месечно.

Подсъдимата Г. А. , въпреки, че била уведомена за съдебното решение н а PC-П. на 30.01.2025г. от св. В., не плащала издръжка за малолетната си дъщеря Е. Г. И., родена на ... от с. Б., обл. П., чрез нейния баща и законен представител-св. Г. М. И. от с. Б., обл. П. в размер на 150,00 лв. месечно.

Така за периода от месец януари 2025г., когато Г. А. била уведомена за съдебното решение на PC-П. на 30.01.2025г., постановено в нейно отсъствие, до месец ноември 2025г., подсъдимата не заплатила дължимите месечни вноски за издръжка намалолетната си дъщеря-Е. Г. И. чрез законния й представител-св. Г. И., съответно единадесет месеца по 150,00лв., дължима издръжка на месец, съгласно съдебното решение, на обща стойност 1650,00лв.

Тази фактическа обстановка Съдът възприе при съвкупна преценка обясненията на подсъдимата А., показанията на свидетелите Г. И.,Х. И. ,В. В., както и приобщените писма до ЧСИ и отговор, препис от съдебно решение № 224/2017г. по гр. дело № 2750/2016г. на Районен съд-гр. П., влязло в законна сила на 18.04.2017г, копие на Удостоверение за раждане на детето Е. Георгева И..

В обясненията си подсъдимата А. признава, че не е плащала издръжка , твърдейки , че не е имала такава възможност,както и не е присъствала на делото за издръжката. Каза още, че има и друго дете, което е на 4г. ,като го отглежда сама, с помощта на майка си.Твърди още, че се е виждала с детето Е..

Св.Г. И. заяви, че подсъдимата не е плащала издръжка от 13 години, като 2 в някакви периоди от време е работела във Франция ,не се интересувала от детето и не го е търсила.

Св.В. В. потвърди обстоятелството, че подсъдимата в крайна сметка не е знаела за задълженията си за издръжка на детето Е. И., защото е била в чужбина. Бащата на подсъдимата получавал някакви документи, но не я е уведомявал.

Св.Х. И., майка на св.И. сочи, че подсъдимата била във Франция , но от около 2 години е в България и не се интересува от детето.

При така установената фактическа обстановка се доказа по безспорен начин,че подсъдимата Г. Ю. А. ,в с. Б.,обл. П., след като е била осъдена с Решение № 224/2017г. по гр. дело № 2750/2016г. на Районен съд-гр. П., влязло в законна сила на 18.04.2017г., да издържа свой низходящ- малолетната си дъщеря Е. Г. И., родена на ..., от с. Б., обл. П., чрез нейния баща и законен представител Г. М. И. от с. Б., обл. П., съзнателно не е изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 11 месечни вноски по 150 лв. за периода от месец януари 2025 г. до месец ноември 2025 г. включително, в размер на 1 650,00 лв. престъпление по чл.

183, ал. 1 от НК.

От обектива страна Съдът счита, че е осъществено от подсъдимата А. изпълнителното деяние „неизпълнение на две или повече месечни вноски“ през инкриминирания период. В този аспект съдебната практика е приела, че задължението е „периодично и срочно“ и дори и само забавата води до „неизпълнение“ в наказателноправен смисъл, тъй като издръжката цели да задоволи ежедневните нужди на лицата. Изпълнителното деяние е осъществено от подсъдимата А. чрез бездействие, т.е. чрез въздържане от дължимото поведение за заплащане ежемесечно на парични суми за издръжка за детето Е. И.. Задължението за издръжка е „носимо“ и се изпълнява по местожителството на кредитора , в настоящия случай по местожителството на бащата Г. И. в с.Б.. Престъплението по чл. 183 НК е продължено престъпление, което се осъществява с едно деяние във форма само на бездействие , трайно и непрекъснато в определен период от време.

В настоящия случай подсъдимата А. е осъществила състава на изпълнителното деяние на престъплението за инкриминирания период, тъй като е бездействала и не е изплатила присъдената за детето и издръжка за всеки един от посочените месеци.

От субективна страна деянието е извършено при форма на вината „пряк умисъл“,какъвто извод се налага от възприетата фактическа обстановка. В този аспект от фактическа страна се установи , че на 30.01.2025г. подсъдимата Г. А. е била запозната запознал с решението на РС- П., с което е осъдена да изплаща издръжка на малолетната си дъщеря чрез Г. И..Налага се извода, че подсъдимата А. е съзнавала, че е бил осъдена да издържа свой низходящ, знаела е размера на дължимата месечна вноска и периода, за който следва да бъде внасяна и въпреки това съзнателно не е изпълнила това свое задължение 3 в размер на повече от две месечни вноски. Знаела е, че като не изпълнява своите задължения по изплащане на издръжката, нарушава влязло в сила съдебно решение. Не са установени обективни обстоятелства, които да пречат н а подсъдимата А. да реализира доходи през инкриминирания период.Тя е била в млада възраст и добро здравословно състояние, т.е. могла е да реализира поне минимални трудови доходи.

При определяне вида и размера на наказанието на подсъдимата А. за описаното по-горе престъпление по чл.183 ал.1 НК, с предвидено наказание лишаване от свобода до 1г. или пробация, Съдът намери, че следва да се наложи наказание пробация.

Съдът отчете наличието на следните смекчаващи вината обстоятелства:

Подсъдимата А. е неосъждана, видно от Справката и за съдимост. Тя признава факта на неплащане на издръжка през инкриминирания период.

Видно от Декларация за семейно и материално положение, подсъдимата А. не реализира постоянни трудови или други доходи и не притежава значимо имущество. Съобразно приетата Характеристична справка на мл.п.и. В., относно Г. А. не са налице негативни характеристични данни. Отбелязано е в тази справка, че Г. А. е майка и на още едно дете – О.Г. А., ЕГН **********.Това обстоятелство кореспондира с обяснението и, че трябва да се грижи за още едно дете, което е на 4 години.Не се установиха отегчаващи вината обстоятелства.

При съвкупна преценка на горепосочените обстоятелства Съдът, съобразявайки целите на чл.36ал.1 НК и на основание чл.54 НК счете, че следва подсъдимата А. да бъде осъдена на наказание пробация, включващо двете задължителни пробационни мерки по чл.42аал.2 т.1 и 2,а именно “задължителна регистрация по настоящ адрес” с периодичност два пъти седмично и “задължителни периодични срещи с пробационен служител”, за минимален срок от шест месеца. Наказанието „пробация“ в минимален срок ще даде възможност на подсъдимата А. да реализира трудова дейност, а оттам на доходи, които да бъдат използвани за изпълнение на задължението и за издръжка към детето Е. И..

Мотивиран от горното, Съдът постанови присъдата си.

Районен съдия:

4