Решение № 6048 от 02.10.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6048 гр. София, 02.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Ваня Н. Иванова

Весела Т. Аврамова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно гражданско дело № 20251100505022 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение от 4.03.2025 г., постановено по гр.д.№ 11143/ 2024 г. на Софийски районен съд, ГО, 64 състав, СТОЛИЧНА ОБЩИНА е осъдена да заплати на ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“- гр. София /ЕИК 000694286/ на основание чл.410, ал.1, т.2 КЗ сумата 333.22 лв.- непогасено вземане за платено застрахователно обезщетение за щети върху л.а. „Тойота“, модел „ЦХР“ с рег. № ****, предмет на сключен при ищеца договор за имуществено застраховане „каско стандарт“, които щети са настъпили при ПТП на 27.06.2023 г. в гр. София, жк „Фондови жилища“ на ул.

„Янулка Хр. Янева“ с посока към ул.„Пражка пролет“ пред бл.207 при преминаване на автомобила през необозначена и необезопасена неравност върху платното за движение, във връзка с което събитие при ищеца е заведена щета № 470422232335088, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (28.02.2024 г.) до окончателното плащане, и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 820 лв.- разноски по делото.

Постъпила е въззивна жалба от СТОЛИЧНА ОБЩИНА /ответник по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за отхвърляне на иска, с присъждане на разноски по делото.

Въззиваемата страна ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“- гр. София /ищец по делото/ оспорва жалбата на ответника и моли да бъде постановено решение за отхвърлянето й като неоснователна, като претендира разноски за въззивното производство.

Предявен е иск с правно основание чл.410, ал.1, т.2 КЗ.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, 1 становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Настоящата въззивна инстанция намира постановеното от СРС решение и за правилно, като споделя изложените в мотивите му съображения, обосноваващи окончателен извод за уважаване на предявения от ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ регресен иск по чл.410, ал.1, т.2 КЗ като основателен и доказан- чл.272 ГПК.

Обсъдени са от първоинстанционния съд всички доводи и възражения на страните, имащи значение за съществуването на спорното право, и след съвкупна преценка на доказателствата е приет обоснован извод за основателност на иска.

За уважаване на предявения иск по чл.410, ал.1, т.2 КЗ и респ. за ангажиране гаранционно- обезпечителната отговорност на ответника Столична община /СО/ ищецът следва да докаже по безспорен начин съществуването на валидно застрахователно правоотношение с увреденото лице и заплащането на застрахователно обезщетение на същото /настъпване на суброгацията по чл.410 КЗ/, както и наличие на визираните в чл.49 ЗЗД предпоставки по отношение на ответника: противоправно поведение на лица /изпълнители на работа/ при или по повод изпълнението на възложена от ответника работа /без да се установява конкретното лице- изпълнител/, настъпили вреди и причинна връзка между противоправното поведение /изразяващо се в случая в бездействие/ и вредите. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 ЗЗД доказване на виновно поведение не е необходимо.

Установява се от представената от ищеца Застрахователна полица за застраховка „каско стандарт“ № 5С1068816882/ 10.10.2022 г., че към датата на настъпване на процесното пътнотранспортно произшествие /ПТП/ за увредения лек автомобил „Тойота ЦХР“ с рег.№ ****- собственост на „ОТП Лизинг“ ЕООД, е действал сключен с ищеца ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ договор за застраховка „каско“ с основно покритие „пълно каско". Клауза „пълно каско“- според приложените от ищеца Общи условия по застраховка „каско стандарт“ /в сила от 2011 г., с последно изменение от 2022 г./, покрива щети, причинени от застрахователно събитие „пътнотранспортно произшествие“, представляващо събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. Попадането на застрахования автомобил в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, при което на същия е причинена вредаувреждане на гума, следователно е покрит от ищеца застрахователен риск и основание за изплащането на застрахователно обезщетение.

Не се спори между страните, а и от представените платежни документи се установява, че застрахователното дружество е изплатило обезщетение в размер на 333.22 лв. на застрахованото лице.

Спорни- според доводите във въззивната жалба на ответника, са въпросите относно механизма на настъпване на вредите и причинно- следствената връзка между попадането в дупка и процесните вреди.

Съвкупният анализ на събраните в процеса доказателства- писмени и гласни доказателства и експертно заключение на автотехническа експертиза, обосновава 2 приемането на извод, че на 27.06.2023 г. управляваният от А.Х. лек автомобил „Тойота ЦХР“ с рег.№ **** преминал през необозначена и необезопасена дупка на общински път в гр. София- при движение по ул.„Янулка Хр. Янева“ в жк „Фондови жилища“ с посока на движение към ул.“Пражка пролет“, в района на бл.207, вследствие на което била увредена задна дясна гума на автомобила. Представените от ищеца писмени доказателства- декларация за настъпване на застрахователно събитие, заявление за изплащане на застрахователно обезщетение, опис на претенция, доклад по щета и фактури, преценени съвкупно с дадените от водача на увредения автомобил свидетелски показания и приетото по делото като неоспорено от страните заключение на автотехническа експертиза, са достатъчни да установят описания по- горе механизъм на ПТП. Независимо, че представените от ищеца документи са частни и не се ползват с материална доказателствена сила, каквато имат официалните свидетелстващи документи, те не са лишени от доказателствена стойност и преценени във връзка с останалите събрани по делото доказателства обосновават извод за причиняване на вредите при посочения механизъм на ПТП. Доколкото водачът на увредения автомобил се явява трето за настоящия съдебен спор лице и няма положението на заинтересовано от изхода му лице /арг. чл.172 ГПК/, тъй като застрахователното обезщетение вече му е било изплатено след настъпване на застрахователното събитие, показанията му за наличието на необезопасена дупка на пътя, възприети непосредствено от него като участник в ПТП, следва да бъдат взети предвид при формиране изводите на съда по съществото на спора, като бъде отчетено и обстоятелството, че доказателства, опровергаващи дадените от него свидетелски показания по делото не са ангажирани. Следва да бъде съобразено в случая и приетото като неоспорено от страните заключение на вещото лице по изслушаната в първоинстанционното производство автотехническа експертиза, според което причинената от процесния инцидент щета на автомобила- увредена задна дясна гума, съответства на твърдения механизъм на ПТП. При това положение по делото се явяват установени както механизмът на ПТП, така и настъпилата вследствие на него вреда по процесния автомобил, застрахован при ищеца.

Следва да се отбележи във връзка с довода на въззивника за липсата на съставен за процесното ПТП протокол за ПТП, че съгласно чл.123, ал.1, т.3, б.„а“ ЗДвП водачът на пътно превозно средство, който е участник в ПТП, е длъжен, когато при произшествието са причинени само имуществени вреди, да окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието, за което службите за контрол на МВР съставят протокол, което извършват след задължително посещение на място само в случаите, установени в чл.125 ЗДвП, в които хипотези не попада процесният случай. В този смисъл е и приложимата разпоредба на чл.6 от Наредба № Iз-41/ 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд /загл. изм.- ДВ, бр.19 от 2017 Г./, според която /в действащата към датата на ПТП редакция/ не се посещават от органите на МВР"Пътна полиция", и не се съставят документи за: 1. повреди на МПС, възникнали в резултат на природни бедствия; 2. пожар на МПС; 3. повреди на МПС, възникнали в паркирано състояние; 4. повреди на МПС, които не са причинени от друго ППС; 5. повреди по стъклата на автомобила.

Доводите на ответника /въззивник/ за съпричиняване на вредоносния резултат от водача на застрахования при ищеца автомобил не се поддържат във въззивната жалба, поради което и въззивният съд не дължи излагането на мотиви в тази насока.

Налице са следователно предпоставки за ангажиране отговорността на ответника, поради неизпълнение на задължението му за ремонт и поддържане на 3 общинския път, където е станало процесното ПТП. Тъй като в случая е установено настъпването на вреда по застрахования при ищеца автомобил от нарушената цялост на пътното платно, каквато представляват дупките на пътя, установено е и бездействие от страна на компетентните служби на ответната община /СО/ за ремонт и поддържане на общинския път, както и за сигнализиране на препятствия на пътя /чл.167, ал.1 ЗДвП/, от което са причинени вредите по автомобила. Налице е противоправно бездействие на служители на ответната община, което е основание за ангажиране на отговорността й- като възложител на работата, при условията на чл.49 ЗЗД.

Изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение от 333.22 лв. покрива действителните вреди, понесени от застрахованото лице /според неоспореното експертно заключение средната пазарна стойност на процесната вреда е в по- голям размер/, и предвид настъпилата съобразно чл.410, ал.1, т.2 КЗ суброгация, подлежат на възстановяване в претендирания по делото размер.

При тези съображения, поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции по съществото на спора и неоснователност на релевираните в жалбата на ответника доводи обжалваното решение, което е правилно, следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора съобразно чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК право на разноски за въззивното производство има въззиваемата страна, на която въззивникът дължи да заплати сумата 204.52 евро, равни на 400 лв.- за платено адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение от 4.03.2025 г., постановено по гр. дело № 11143/ 2024 г. на Софийски районен съд, ГО, 64 състав.

ОСЪЖДА Столична община /БУЛСТАТ 000696327/ да заплати на ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“- гр. София /ЕИК 000694286/ сумата 204.52 евро /двеста и четири евро и 52 евроцента, равни на 400 лв./- разноски за въззивното производство, на основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК.

Решението не подлежи на касационно обжалване- съгласно чл.280, ал.3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4