Решение № 3633 от 29.02.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3633 гр. С, 29.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: С И при участието на секретаря П А като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20231110167378 по описа за 2023 година

Предявени са искове от “ТЕЦ С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, ул.Я № 23Б, представлявано от А А и И Е, с които е поискало да бъде установено по отношение на ответника Д. Г. Н., ЕГН **********, с адрес гр.С ж.к.Л бл...., че последната дължи на ищеца сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 52894/2023 г. по описа на СРС, 128 състав, а именно сума от 2 169.33 лева, представляваща стойност на доставена от дружеството топлинна енергия в имот, отчитан с абонатен № ..., за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК -27.09.2023 г. до изплащане на вземането, и сумата 481.08 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до 11.09.2023 г.

Претендира се установяване длъжимостта и на суми за дялово разпределение, както следва: главница от 25.19 лв. за периода от 01.08.2020 г. до 30.04.2021 г. и обезщетение за забава от 7.11 лв. за периода от 16.10.2020 г. до 11.09.2023 г.

В исковата молба се твърди, че ответникът е потребител на топлинна енегрия по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ - като съсобственик на процесния имот.

Навежда се, че съдържанието на облигационното правоотношение между страните се регулира от общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение на които ответникът не е изразил несъгласие.

Сочи се, че чл.32, ал.1 от Общите условия, въвежда задължение за потребителите на топлинна енергия да заплащат месечните суми за потребена такава енергия в 30-дневен срок от периода, за който се отнасят. С това, ищцовото дружество обосновава иска си за обезщетение за забава.

В исковата молба се твърди, че в сградата, в която се намира процесния имот, се извършва дялово разпределение от ФДР „Д“ ЕООД, като начисляваните месечни суми са прогнозни и едва след края на отоплителния сезон е извършвано дялово разпределение на база реален отчет на ИРУ.

1

В срока за отговор, такъв е постъпил от ответника, с който изразява становище по основателността на предявените искове. Ответникът признава исковете е представя фискален бон за заплатена сума в полза на ищеца. Изразява готовност да заплати и направените по делото разноски след постановяване на краен съдебен акт по делото.

В съдебно заседание ищецът се представлява от упълномощен представител, който признава извършеното в хода на производството погасяване на задълженията от страна на ответницата. Ответницата не се явява и не се представлява.

По делото са ангажирани писмени доказателства.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявенитe искове е с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК и имат за предмет установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение на парични задължения. От данните по приобщеното ч.гр.д.№ 52894/2023 г. по описа на СРС, се установява, че ищецът е провел заповедно производство по отношение на процесните вземания и исковете са предявени в срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същите се явяват процесуално допустими.

По основателността на исковете, съдът намира следното:

Ответникът не оспорва релевантните за спора факти и обстоятелства, а именно наличието на доставена топлинна енергия в имота му, находящ се в гр.С, ж.к.Л бл...., аб.№ ..., по количество и цени, формиращи цената на иска. Собствеността на ответника върху процесния имот се установява и от представените по делото писмени доказателства, а именно нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №..., том IV, рег.№... нот.дело №.../2019 г., съставен от нотариус Х В, рег.№... от РНК. Количеството доставена топлинна енергия в него пък е видно от изготвените от ТЛП индивидуални справки за отопление и топла вода за исковия период, въз основа на снетите данни при отчета на уредите за дялово разпределение.

Ответницата Д. Н., с отговора на исковата молба заявява, че е заплатила процесните суми и представя фискален бон от 24.01.2024 г. за установяване на това обстоятелство. По същество този факт не се оспорва и от ищеца. Процесуалният представител на последния в о.с.з. от 27.02.2024 г. заявява, че всички задължения на ответника доставена топлинна енергия и извършена услуга дялово разпределение за главница и лихви са са погасени.

Претендират се единствено направените разноски за държавта такса и за юрисконсултско възнаграждение в настоящето исково и в предходно проведеното заповедно дело.

Имайки предвид тези данни и обстоятелството, че плащането е извършено от ответника доброволно по сметка на ищеца, както и съобразявайки т.9 от ТР 4/2013 г. на ОСГТКВКС, следва да се приеме, че искът е неоснователен, тъй по време на процеса, задължението на ответника е погасено чрез плащане. В цитираното ТР 4/2013 г. на ОСГТК ВКС е изрично отбелязано, че съдът следва по реда на чл.235, ал.3 от ГПК да вземе предвид всички факти, настъпили след образуване на заповедното производство, с изключение погасени суми от проведено принудително изпълнение, какъвто не е процесния случай.

С оглед така установеното от доказателствата по делото и изявлението на пълномощника на ищеца в о.с.з. от 27.02.2024 г., както и съобразно чл.235, ал.2 и 3 от ГПК, съдът намира предявените искове за неоснователни и недоказани поради извършени след завеждане на делото плащания на вземанията, предмет на спора.

За пълнота на изложението следва да се отбележи единствено, че с плащането от 2765.55 лв. е погасена и законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК – 27.09.2023 г., до окончателното плащане – 24.01.2024 г. /видно от отразеното и в представения от 2 ответницата фискален бон/.

С оглед изхода на делото единствено ищецът има право на разноски по аргумент на противното от чл.78, ал.2 от ГПК, доколкото ответникът е извършил плащане на претендираните от ищеца вземания след образуване на настоящето исково производство. В съответствие с възприетото в т.12 на ТР 4/2014 г. на ОСГТКВКС, следва съдът в настоящето производство да се произнесе по разноските, направени в него и в предхождащото го заповедно такова, като разпредели отговорността за тях съобразно изхода по делото. От страна на пълномощника на ищеца се претендира единствено юрисконсултско възнаграждение за исковото производство в минималния размер, предвиден в чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, приложима на основание чл.78, ал.8 от ГПК вр. чл.37 от Закона за правната помощ, а именно 100.00 лв. Освен този разход, в тежест на ответницата следва да бъде поставено присъденото юрисконсултско възнаграждение в заповедното дело от 50.00 лв. както и заплатената от ищеца държавна такса от 236.77 лв. общо по двете дела.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ исковете на “ТЕЦ С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, ул.Я № 23Б, представлявано от А А и И Е, с които е поискало да бъде установено по отношение на ответницата Д. Г. Н., ЕГН **********, с адрес гр.С ж.к.Л бл...., че последната дължи на ищеца сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 52894/2023 г., а именно: сумата от 2 169.33 лева, представляваща стойност на доставена от дружеството топлинна енергия в имот, отчитан с абонатен № ..., за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК -27.09.2023 г. до изплащане на вземането, и сумата 481.08 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до 11.09.2023 г., поради извършено плащане в хода на производството.

ОТХВЪРЛЯ исковете на “ТЕЦ С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, ул.Я № 23Б, представлявано от А А и И Е, за признаване за установено по отношение на ответницата Д. Г. Н., ЕГН **********, с адрес гр.С ж.к.Л бл...., че последата дължи на ищеца следните суми за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 52894/2023 г., за извършена услуга дялово разпределение в имот, отчитан с абонатен № ...: сумата от 25.19 лв., представляваща главница за периода от 01.08.2020 г. до 30.04.2021 г. и обезщетение за забава от 7.11 лв. за периода от 16.10.2020 г. до 11.09.2023 г., поради извършено плащане в хода на производството.

ОСЪЖДА Д. Г. Н., ЕГН **********, с адрес гр.С ж.к.Л бл...., да заплати на “ТЕЦ С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, ул.Я № 23Б, представлявано от А А и И Е, сумата от 386.77 лв., представляваща направени от ищеца разноски по настоящето дело и по ч.гр.д.№ 52894/2023 г. по описа на СРС, съобразно изхода на делата.

Решението е постановено с участието на третото лице помагач „Д” ЕООД.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

След влизане на решението в сила, частно гражданско дело № 52894/2023 г. по описа на СРС да се докладва, като се приложи заверен препис от настоящето решение.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3

4