Определение № 744 от 15.08.2022, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 744 гр. София, 15.08.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ в закрито заседание на петнадесети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Пламен Дацов

Членове:

Весислава Иванова

Маргаритка Шербанова като разгледа докладваното от Маргаритка Шербанова Въззивно частно наказателно дело № 20221000600868 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.440, ал.2, вр. Глава 22-ра от НПК.

Образувано е по жалба на осъдения К. М. М., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода” в Софийски затвор-ЗООТ „***“, срещу определение от 25.07.2022 г., постановено по ЧНД № 2251/2022 г., по описа на Софийски градски съд, Н.О., 34-ти състав.

С това определение е оставена без уважение молбата на М. за условното му предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от неизтърпяната част от наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 8 /осем/ години, наложеното му с Решение № 71/08.03.2022 г., по ВНОХД № 34/2022 г. на Софийски апелативен съд, влязло в сила на 08.03.2022 г., във вр. с наложено наказание на К.М. по НОХД № 393/2017г. по описа на Окръжен народен съд Хавана, Република Куба, приета за изпълнение в Република България, съгласно НЧД № 4601/2021 г. по описа на Софийски Градски Съд, НО, 9 с-в, на основание чл.457, ал.3 от НПК, който остатък от наказанието „лишаване от свобода”, към 15.08.2022 г. е 2 /две/ години, 2 /два/ месеца и 21 /двадесет и един/ дни.

В жалбата се обосновава наличието на законовите предпоставки за постановяване на предсрочно условно освобождаване - фактически изтърпяна повече от една втора част от наказанието; работи от самото начало на привеждането му за изтърпяване на присъдата в Република България, като съвестно изпълнява задължанията си; нисък риск от рецидив; демонстрирана пълна подкрепа от семейството и близките му.

Според защитника на осъденото лице, за да откаже УПО, съдът се позовал единствено на наложеното на основание чл.100 от ЗИНЗС, дисциплинарно наказание на М., без да отчете множеството положителни обстоятелства от престоя му в Затвора – ***, а именно, че от привеждането му от Р. Куба в *** затвор, за изтърпяване на остатъка от наложеното му от кубинският съд наказание, М. непрекъснато е работил на външни обекти, 1 като нито веднъж не се бил отклонил от задълженията си; до налагането на наказанието порицание, се е ползвал с доверие в лицето на администрацията на затвора, но независимо от това, М. отново е бил назначен на работа, като помощник в кухнята и администрацията на ЗООТ ***. С изложените доводи, защитникът обосновава и неправилността на убеждението на първият съд за липсата на втората предпоставка на чл.70 от НК, че не били налице данни за „настъпила положителна промяна в нагласите му и способностите за водене на законосъобразен начин на живот....“, като в допълнение съдът бил посочил, че извършеното дисциплинарно нарушение било „ясно доказателство за липса на поправяне“.

Упрекът на защитника на осъдения М., към проверяваният съд е, че не било отчетено и обстоятелството, че К.М. бил изтърпял над 4 години от наложеното му наказание в страна, „където правата на живот, хуманитарност и правата на хората не се спазват“, т.е. изтърпените над 4 години в Р. Куба, били в изключително тежки и унизителни условия.

Възражението на защитника, свързано с доклада на администрацията на затвора е по отношение на плана на изпълнение на присъдата. На първо място твърди, че такъв план пред съда не бил предоставен и второ – няма данни, че ако има такъв план, до къде е стигнало неговото прилагане. Счита, че становището на администрацията на затвора, на което „стъпва“ и съда в мотивите си, че „изтърпеният до момента срок, не би могъл да даде обосновано вътрешно убеждение за поправяне“, ясно и недвусмислено доказва, че с осъденият К.М. не се работи постоянно, а епизодично и е онагледяване на твърдението за неизпълнение на плана за поправяне на осъдения.

Защитникът твърди и наличието на благоприятни за осъдения обстоятелства, които съдът не отчел, а именно, че осъденият има семейство, което го чака и в случай на условно предсрочно освобождение, същият ще се върне в семейна среда, която ще спомогне за неговата ресоциализация. Изразеното пък от осъдения М. желание да се грижи и възпитава малолетния си син, било показател за неговото поправяне и критично мислене по отношение на престъпленията и престъпното поведение в цялост.

Аргументира се липса на риск за обществото. Оспорва се обосноваността на определението като неотговарящо на доказателствата по делото. Моли се за отмяна на атакуваното определение и вместо това – постановяване на условно предсрочно освобождаване.

Софийски апелативен съд, като прецени доводите в жалбата и доказателствата по делото, и след служебна преценка на правилността на атакуваното определение, прие следното:

Жалбата от осъдения М. е депозирана в законоустановения седмодневен срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения.

Настоящата инстанция след собствен анализ на доказателствата по делото достигна до различни от изводите на първоинстанционният съд по приложението на закона.

Установено е по делото, че осъденият К. М. М. изтърпява наказание осем години 2

„лишаване от свобода“, наложено му с Решение № 71 от 08.03.2022 г., постановено по ВНОХД № 34/2022 г. по описа на Софийски апелативен съд, за престъпление по чл.249, ал.1, вр. чл.20, ал.2 и чл.26, ал.1 от НК, влязло в сила на 08.03.2022 г., във вр. с наложено наказание на К.М. по Присъда № 192 от 15.06.2018 г., по дело № 393/2017 г. на Окръжен народен съд, Хавана, Р. Куба, приета за изпълнение в Република България, съгласно НЧД № 4601/2021 г. с определение № 1571/10.12.2021 г. на СГС, НО, 9 с-в, на основание чл. 457, ал.3 от НПК.

Наказанието „лишаване от свобода“ на М. е приведено за изпълнение в Затвора *** на 05.11.2021 г./като на същата дата е постъпил в Затвора – ***/, със зачетено изтърпяване на наказанието в затвора в Р. Куба от 17.12.2016 г. до 02.11.2021 г., както и зачитане на задържането му в Р. България при трансфера му, считано от 02.11.2021 г. до влизане на определението в сила. Постановен е първоначален „общ“ режим на изтърпяване на наказанието.

Към датата на постановяване на атакуваното определение – 25.07.2022 г., съгласно представената справка, осъденият М. е изтърпял фактически – 5 години, 7 месеца и 08 дни. От работа – 01 месец или всичко – 5 години и 8 месеца и осем дни. Остават за изтърпяване 02 години, 3 месеца и 22 месеца.

Към датата на постановяване на въззивният съдебен акт – 15.08.2022 г., съгласно изисканата от САС справка, осъденият М. е изтърпял фактически – 5 години, 7 месеца и 28 дни. От работа – 01 месец и 11 дни или всичко – 5 години и 9 месеца и 9 дни. Остават за изтърпяване 02 години, 2 месеца и 21 месеца.

Следователно, съгласно чл.70, ал.1, т.1 от НК, осъденият е изтърпял ефективно значително по-дълъг срок /повече от две трети/ от половината на наказанието.

Софийският апелативен съд, при извършване на цялостна проверка относно правилността на атакуваното определение на СГС установява, че първоинстанционният съдебен състав, за да остави без уважение молбата на л.св. М. за условно предсрочно освобождаване, не е извършил подробно и пълноценно обсъждане относно наличието или липсата на първата предпоставка, визирана в чл.70, ал.1 от НК, свързана с доказателства за поправяне на осъденото лице, а се е позовал на приложените по делото доказателства, изготвени от администрацията на затвора и от становището на представителя на последната пред съда.

Като една от пречките за уважаване молбата на М. за УПО, СГС е приел сравнително краткия период, в който той се намира в ЗООТ „***“ към Затвор - гр. *** и, съответно, сравнително краткият период, в който компетентните органи на администрацията могат да му въздействат в посока към постигане целите по чл.36 от НК. Съдът обаче е игнорирал факта, че повече от 4 години от наказанието, е изтърпяно от М. ефективно в Затвор в Р. Куба. Въпреки липсата на писмени доказателства за извършена по отношение на този осъден корекционна дейност от тамошната пенитенциарна администрация, съвсем не значи, че такава не е била осъществявана и че по отношение на М. не са били осъществявани възпитателни мерки. Самият факт, че в първоначалния доклад за М., са 3 посочени изначално ниски стойности на риска от рецидив – 32 точки, е индиция, че в затвора в Р. Куба е била осъществявана възпитателна работа с него.

САС не се съгласява и с извода на контролирания съд, че само няколко месеца преди да се разглежда настоящото производство, той е допуснал нарушение на правилата за поведение. При внимателния прочит на Заповед № 144/10.03.2022 г., с която на осъдения К.

М. М. е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“, въззивният съдебен състав установи, че на основание тази заповед, М. е бил наказан, затова, че на 22.02.2022 г., е държал неразрешена вещ /мобилен апарат/, открит в левия джоб на панталона му. В съдебно заседание пред първоинстанционният съд обаче, както прокурорът, така и представителят на Затвора – ***, сочейки това наказание като отрицателна предпоставка за допускане на УПО, случайно или не, са пропуснали да конкретизират един много съществен факт, а именно, че това нарушение е извършено от М. още докато той е имал качеството на „задържан“, както е записано в заповедта, а не „лишен от свобода“. Това обстоятелство е отразено само в доклада от 25.05.2022 г., изготвен по повод подадената молба на К.М. за УПО, в който е посочено, че „От 05.11.2021 г. е настанен в 13-та група (група за неосъдени). За времето на престоя му в групата за неосъдени има наложено едно дисциплинарно наказание“. От това следва, че правното положение на М. е било различно от това на лишените от свобода, тъй като определението, с което е била приета за изпълнение присъдата му от Р. Куба, все още не е било в сила, поради което и следва да се счита, че на М. не са били разяснени установените в Затвора – гр.*** правила и норми, но пък в същото време е работил. В тази връзка, в коментара си пред СГС, си относно това наказание, прокурорът е „отишъл още по-далеч“, като е твърдял, че дисциплинарното наказание е от „19.03.2022 г. /заповедта е от 10.03.2022 г./ за притежание на забранена вещ, а именно мобилен телефон „самсунг“, който е бил скрит в матрака на леглото на М.“ – твърдение, което просто не отговаря на изложеното в заповедта за наказанието. Това обстоятелство, според САС, следва да бъде отчетено в полза на осъденото лице и да се счита, че М., считано от влизане на определение № 1571/10.12.2021 г. на СГС за приемане изпълнението на присъдата от Р.Куба в сила – 08.03.2022 г., не е извършвал нарушения.

За времето на изтърпяване на наказанието, събраните за осъдения характеристичните данни са добри. От доклада, а и видно от доказателствата по делото, осъденият М. не е награждаван, независимо, че пред СГС, прокурорът твърди, че М. има „наложени награди“. Не е нарушавал правилата в затвора. Поради изложените по-горе съображения, САС намира, че К.М., в качеството му на осъдено лице, не е наказван, независимо от приложената към досието му Заповед № 144/10.03.2022 г. на началника на Затвора.

Дори и да се приеме обратното - че към датата на молбата за УПО, М. е наказан с „писмено предупреждение“, САС отново не се съгласява със становището на гл. инсп. З. Д. и в доклада на ИСДВР – А. С. от 25.05.2022 г., пренесенжо и в мотивите на атакуваното определение обстоятелство, че М. е „допуснал нарушение на правилата за поведение в мястото за лишаване от свобода сочат, че действително той не е показал със своето 4 поведение, че се е поправил и превъзпитал така, че да се приеме, че целите на наказанието са постигнати преди да е изтърпял изцяло наложеното му наказание“, защото, с оглед изложените, в приложените по делото доказателства, факти, към датата на молбата за УПО, това наказание е с петмесечна давност и не може да е меродавно при преценката на съда относно поправянето на осъдения, макар и да не е заличено.

Според доклада, към служителите от затворническата администрация М. се отнася с дължимото поведение.