Решение № 758 от 04.06.2025, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 758 гр. София, 04.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Георги Иванов

Димитър Мирчев при участието на секретаря Пролетка Асенова като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско дело № 20251000500277 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.

С решение № 142/30.04.2024г, постановено по гр.д.№ 270/2022г по описа на ОСПерник, са отхвърлени предявените от М. Г. М., и Я. Г. М., В. С. Г. и „Алматея Прима“ ООД – в несъстоятелност, ЕИК 113523763 срещу „Юробанк България“ АД (с предишно наименование „Българска пощенска банка“ АД), ЕИК 000694749 искове с правно основание чл. 170 ЗЗД и с пр. осн. чл. 26, ал. 2, пр. 3 ЗЗД, вр. чл. 472, вр. чл. 476, б. „г“ ГПК (отм.), вр. чл. 167 ЗЗД за признаване за установено, че е недействителна-нищожна ипотеката, учредена с нот. акт за договорна ипотека № 194, т. І , рег. № 1775, дело № 171/2005г. на нот. Н. З., вписан в Служба по вписванията – Перник – вх. рег. № *** от 03.05.2005г., акт № 194, т.І, дело № 1023/2005г. от „Алматея Прима“ ООД – Перник, В. С. Г., Я. Г. М. (в лично качество и в качеството му на управляващ и представляващ „Алматея Прима“ ООД) и Г. М. Г. – наследодател на ищците В. Г., Я. М. и М. Г. М. в полза на „Българска пощенска Банка“ АД /със сегашно наименование „Юробанк България“ АД/, върху негов собствен недвижим имот: апартамент № 43, находящ се във вх. В, на пети етаж в жилищната сграда – блок 48, на ул. „***“, с идентификатор *** по КККР на гр. Перник, заедно с избено помещение № 44 от 8,32 кв. м. и таванско помещение № 48 от 5,61 кв. м., съгласно Нотариален акт №194, том I, дело №171 от 2005г. на нотариус рег. № 062, като сключена в нарушение на чл. 170 ЗЗД поради несъществуването на обезпеченото вземане по договор за банков кредит от 29.04.2005г. между „Българска пощенска банка“ АД и „Алматея Прима“ ООД, както и поради неспазване на предписаната в закона форма поради нищожността на нотариалното удостоверяване съгл. чл. 26, ал. 2, пр. 3 ЗЗД, вр. чл. 472, вр. чл. 476, б. „г“ ГПК (отм.), вр. чл. 167 ЗЗД (в съдържането на нот. акт е описано вземане по договор за банков кредит от 29.04.2005г., какъвто договор не е съществувал и не съществува, поради което не е бил представен на нотариуса, за да се посочи като съдържание на нот. акт), като неоснователни. Осъдени са М. Г. М., Я. Г. М., В. С. Г., и „Алматея Прима“ ООД – в 1 несъстоятелност, ЕИК 113523763 да заплатят на „Юробанк България“ АД (с предишно наименование „Българска пощенска банка“ АД), ЕИК 000694749 сумата от 4005,00 лева, представляваща сторени в производството разноски.

Решението е обжалвано от М. Г. М. и Я. Г. М., чрез адв.А. А. от АК-Перник, с доводи, че е постановено при съществени процесуални нарушения, в противоречие с материалния закон и е необосновано. Възразяват срещу приетото от съда, че е учредена ипотека за вземане по договор за кредит от 8.03.2005г, тъй като не съществува договор за банков кредит от 29.04.2005г., сключен между „Алтея Прима” ООД и ответната банка, и считат, че е ирелевантно, че вземането в договора за банков кредит от 8.03.2005г съвпада по размер и принадлежности с вземането по договор за кредит, сключен на 8.03.2005г. Поддържат, че третите лица, учредили договорна ипотека върху свой собствен недвижим имот за дълг на „Алматея Прима” ООД по договор за банков кредит от 29.04.2005г, не са страна по договор за банков кредит от 8.03.2005г. и тяхното съгласие е за конкретен чужд дълг, а не са всеки друг дълг на третото лице по друг договор за банков кредит. Въз основа на изложеното, че не е сключен договор за банков кредит на 29.04.2005г, то и процесната ипотека се твърди, че е учредена за несъществуващо вземане. Претендират да се отмени обжалваното решение и да се уважат исковите претенции.

Ответната страна-„Юробанк България” АД, представлявана от юрисконсулт Д.Ш., е оспорила въззивната жалба с доводи, че е неоснователна. Сочи, че е доказано, че на 8.03.2005г банката е предоставила на „Алматея Прима” ООД кредитен лимит в размер на 295 000лв., при договорени лихви, и е бил сключен договор за банков кредит № 0107/8.03.2005г., като сумата е била преведена на кредитополучателя. С представения договор за учредяване на ипотека върху недвижим имот е установено, че с вписания на 8.03.2005г НА за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот - апартамент № 43, находящ се във вх. В, на пети етаж в жилищната сграда – блок 48, на ул. „***“, с идентификатор *** по КККР на гр. Перник, заедно с избено помещение № 44 от 8,32 кв. м. и таванско помещение № 48 от 5,61 кв. м., съгласно Нотариален акт №194, том I , дело №171 от 2005г. на нотариус рег. № 062, В. Г., Я. М., в лично качество и като управляващ и представляващ „Алматея Прима” ООД и Г. М.-наследодател на ищците В. Г. и Я. М. и М. М., са учредили в полза на „Българска пощенска банка” АД от кредитополучателя „Алматея Прима” ООД, за обезпечаване на задължения, които произтичат от посочения в т.1 договор за кредит. Считат за неоснователни доводите за нищожност на НА за учредяване на договорна ипотека на основание чл.26 ЗЗД поради противоречието му със закона, добрите нрави, поради невъзможен предмет, при липса на съгласие, на форма и основание. При подновяване на вписаната ипотека е посочена конкретната дата на договора за банков кредит-8.03.2005г. и различието в датите не води до нищожност на учредената ипотека. В представения от ищците НА е налице техническа грешка и вместо датата 8.03.2005г, е посочена датата 29.04.2005г., която е била поправена от нотариуса. Поддържа, че съгласно чл.170 ЗЗД ипотеката е недействителна само ако в ипотечния договор съществува неизвестност относно личността на кредитора, на собственика или на длъжника, за тъждеството на имота и на обезпеченото вземане или за размера на сумата, за която се учредява ипотеката, като в процесния НА са коректно посочени. Налице е пълна идентичност между условията на договора за банков кредит и тези, вписани в процесния НА за учредяване на договорна ипотека и не е налице неяснота кое е обезпеченото вземане и по кой договор за кредит е уговорено. Техническата грешка не е от такова естество да внася неяснота относно обезпеченото с ипотеката вземане, и да е пречка същото да бъде идентифицирано, за да води до нишожност на договора за ипотека на основание чл.170 ЗЗД. Предвидена е в закона възможността за поправка на допусната техническа грешка съгласно чл.472 ГПК / отм./ вр. с чл.476 ГПК /отм./ Претендира да се остави без уважение въззивната жалба и да се присъдят направените по делото разноски.

Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, от надлежна страна и 2 срещу обжалваем съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Ищците М. Г. М. и Я. Г. М. са посочили, че са синове и наследници по закон на Г. М.

Г., починал на ******** г. Приживе наследодателят им придобил възмездно по време на брака си с В. С. Г. правото на собственост върху апартамент № 43, находящ се в гр. Перник, ул. „***“ (със старо наименование ул. „***“), вх. В, ет. 5, съставляващ СОС с идентификатор ***, съгласно одобрените КККР, като след смъртта на наследодателя им са придобили всеки от тях по 1/6 ид.ч. от имота.

С нотариален акт за договорна ипотека от 29.04.2005 г., сключен между Юробанк България АД, „Алматея Прима“ ООД /в несъстоятелност/, като кредитополучател и В. С. Г. и Г. М. Г., като ипотекарни длъжници, имотът бил ипотекиран, ведно с прилежащите към него избено и таванско помещение, за обезпечение на вземанията на Банката срещу дружеството „Алматея Прима“ ООД по договор за банков кредит от 29.04.2005 г., по силата на който бил отпуснат кредит в размер на 295 000 лева. Изложили са доводи, че договорът, с който била учредена ипотеката, е нищожен, а ипотеката – недействителна, тъй като между банката и дружеството в несъстоятелност в действителност не е бил сключван договор за банков кредит от 29.04.2005 г., не е била отпускана заемна сума, съответно – ипотеката била учредена за несъществуващо вземане, а удостоверяването от страна на нотариуса в тази част от нотариалния акт било невярно. Поддържали са, че ипотечният договор е нищожен поради противоречие със закона, с добрите нрави, поради липса на съгласие, липса на основание, неспазване на предвидената от закона форма, както и поради нищожно нотариално удостоверяване от страна на нотариуса, изповядал сделката. Въз основа на ипотечния акт кредиторът се е снабдил с изпълнителен титул по реда на чл. 417 ГПК, въз основа на който върху имота е насочено принудително изпълнение по образуваното ИД № 230/2012 г. по описа на ЧСИ С. Б., с което е обоснован правен интерес от търсената съдебна защита.

Претендирали са по отношение на „Юробанк България“ АД договорната ипотека да бъде обявена за нищожна – за по 1/6 идеална част от ипотекирания недвижим имот по отношение на двамата ищци (или общо 2/6), съобразно притежаваните от тях идеални части от апартамента.

Ответната страна-„Юробанк България“ АД е оспорила исковите претенции. Посочила е, че при изповядване на ипотечната сделка била допусната техническа грешка в нотариалния акт, като вместо посочване на правилната дата на договора за банков кредит, вземанията по който се обезпечават с ипотека – а именно 08.03.2005 г., неправилно била изписана датата на сключване на нотариалния акт за учредяване на договорна ипотека – 29.04.2005 г. Техническата грешка била своевременно поправена от нотариуса, във връзка с което бил изготвен и нот. акт № 194, том 1, рег. № 1775, дело № 171/2005 г. с нанесена поправка. Същевременно договорната ипотека, ведно с поправката, била своевременно подновена в Агенцията по вписванията. Изложила е доводи, че поправката сама по себе си не опорочава договорната ипотека. Оспорила е въведените доводи за нищожност на ипотеката, тъй като при учредяването й били спазени всички специални изисквания на чл.

166, чл. 167 и чл. 170 ЗЗД относно нейното съдържание, индивидуализация на страните и обезпеченото вземане, както и вписване в Имотния регистър. Поради неизпълнение на поетите от длъжника „Алматея Прима“ ООД договорни задължения, Банката се снабдила със заповед за незабавно изпълнение, която не е била оспорена и е влязла в сила, като въз основа на същата е издаден изпълнителен лист и било образувано изп. д. № 230/2012 г. на ЧСИ С.

Б..

С Протоколно определение от 23.02.2022г. съдът е конституирал по реда на чл. 26 ал.

4 от ГПК като ищци в призводството В. С. Г., с ЕГН:********** и „Алматея Прима“ ООД – в несъстоятелност, ЕИК 113523763.

Фактическа обстановка е правилно установено от първоинстанционния съд и е 3 следната:

От представеното по делото заверено копие на Договор за банков кредит Продукт „БИЗНЕС КРЕДИТНА ЛИНИЯ-ПЛЮС“ № 0107/08.03.2005г. се установява, че на 08.03.2005г. между „Българска пощенска банка“ АД, като кредитор, и „Алматея Прима“ ООД, като кредитополучател, е сключен Договор за банков кредит Продукт „Бизнес Кредитна Линия - ПЛЮС“ № 0107/08.03.2005г. с кредитен лимит в размер на 295 000,00лв., при договорна лихва, формираща се от действащия БЛП за малки фирми в лева, който към момента на подписване на договора за кредит е 10 % и договорна лихвена надбавка в размер на 0,9 пункта и срок на погасяване 120 месеца. При просрочие на дължимите погасителни вноски по главницата, както и при предсрочна изискуемост на кредита, дължимата от кредитополучателя лихва се увеличава автоматично с наказателна надбавка /неустойка/ за просрочие в размер на 10 пункта. Съгласно чл. 6, ал. 1, т. 3 от договора кредитът се обезпечава с договорна ипотека върху няколко недвижими имоти, сред които и апартамент № 43, находящ се във вх. В, на пети етаж в жилищната сграда – блок 48, на ул. „***“, заедно с избено помещение № 44 от 8,32 кв. м. и таванско помещение № 48 от 5,61 кв. м., съгласно Нотариален акт №194, том I, дело №171 от 2005г. на нотариус рег. № 062.

С вписания на 03.05.2005г. нотариален акт за договорна ипотека върху недвижим имот №194, том I, per. №1775, дело №171 от 2005г. от 29.04.2005г. ищците „Алматея Прима“ ООД – Перник, В. С. Г., Я. Г. М. (в лично качество и в качеството му на управляващ и представляващ „Алматея Прима“ ООД) и Г. М. Г. – наследодател на ищците В. Г., Я. М. и М.